"Може за пръв път да имаме избори за Европарламент" или как да се отговори на популистите
Изборите за Европейския парламент другия месец, макар раздялите в Европа и въпросителните за възхода на популистите, може да са първите, в които залогът фактически е Европа, а на вота не се гледа като на следващия народен. Същевременно, с цел да се оправят с предизвикването, обичайните десни партии не могат да си разрешат да се лимитират до прекопирване или надговаряне на популистите.
Около сходни тези се сплотиха някои от участниците в полемиката " Европейските полезности в изменящия се свят: Как можем да отговорим на популистката вълна? " Събитието бе проведено от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и фондация " Конрад Аденауер ".
" Дали за пръв път в историята на Европейския парламент, откогато се избира директно през 1997 година, ще имаме парламент без болшинство на социалисти и консерватори? Ще съумеят ли популистите да активизират този път и да завоюват поддръжка за визията си? Тъкмо тъй като залогът е толкоз огромен, може това да се окаже първият път, в който фактически имаме избори за Европейски парламент, " сподели Люке Фрийс, съпредседател на ЕСВП и някогашен министър в датското държавно управление сред 2009 и 2011 година
" Досега изборите, парадоксално, не бяха за Европа, а за национална политика - както споделяме в университетския свят, второразредни избори. Дебатът в този момент може да е друг - да си приказваме каква визия желаеме, дали тази на (Еманюел) Макрон или на (Виктор) Орбан и (Матео) Салвини, " добави тя, имайки поради президента на Франция, премиера на Унгария и вицепремиера на Италия.
Според нея, въпреки в страни като Финландия популистите внезапно да набират сили, в други като Дания губят поддръжка преди изборите. " Вероятно една от аргументите е, че обичайните партии се реалокираха надясно и одобриха изразителност, сходна на популистите. Но мисля, че Брекзит е още по-голям. Напускането на Европейски Съюз бе техен главен мотив, само че откакто видяха договарянията (между Лондон и Брюксел), те трябваше да свият упоритостта си за овакантяване на Европейски Съюз. "
" Европеизиране в недотам положителния смисъл "
" Изборите за Европарламента може би ще бъдат най-сетне същински избори за Европа, " съгласи се президентът от 1997 до 2002 година Петър Стоянов. Според него в България обаче дебатът по европейските въпроси " закъснява трагично ", защото " още сме оплетени във вътрешнополитическата конспирация. "
За Стоянов не антиелитарното говорене на популистите е необикновеното, защото опозицията когато и да е е употребила този прийом. Проблемът, изясни той, е в " претенциозната самоувереност на популистите да се отъждествяват с народа. Няма значение какъв брой % ще завоюват, те постоянно приказват от името на народа. Те са народът. Останалите са елитът, който непременно би трябвало да бъде съкрушен... Продължават да гледат на народа като на монолитно цяло " и това повдига въпроси за и бъдещето на институциите, в случай че единствено популистите съставляват народа.
Популистите също така употребяват неуместни за признание истини, с цел да насочат претенциите си, в миг, когато " в европейските страни се прави една гигантска промяна. Това, което Европа не можа да сътвори, е нова парадигма след разпадането на Съветския съюз и края на Студената война. Днес не е елементарно де се изясни какво се случва, " продължи ппрезидентът. Същевременно в България, въпреки равнището на живот да се усъвършенства доста, непрекъснато се насажда съмнение към Европейски Съюз и участието с концепцията, че " в България живеем като хора втора употреба, че консумираме храни втора употреба и обитаваме задния двор на Европа. Трябва да е ясно едно: към момента нито сме усвоили европейския метод на живот, нито на свободната конкуренция, нито сме се освободили от корупцията, че да можем да преценим преимуществата, които обезпечава европейският метод на живот. "
" Това е смисълът на европейското говорене по време на тези избори - по какъв начин допустимо най-отговорно, съществено и с възприятие на угриженост да приказваме за Европа пред нашите гласоподаватели... Езикът и на българските политици, и на българските служители стартира да се европеизира в недотам положителния смисъл на думата, да става стандартен и прекомерно бюрократичен. "
По думите му десните партии вършат две съществени неточности в опит да дадат отпор на популизма - желанието да го имитират популизма и даже да са по-гласовити от него ще ги лиши от гласоподаватели, а говоренето главно за популистите ще насочи вниманието на гласоподавателя към техните послания.
Очакванията на гласоподавателите
За Пьотр Бурас, шеф на варшавския офис на ЕСВП, " въпросът е по какъв начин дясноцентристите могат да притеглят гласоподаватели, без да губят душата си. " Миграцията е капан за десните поради неправилното усещане, че това е най-важната тематика и догатката, че би трябвало да се имитират политики на популистите. Проучванията в действителност демонстрират, че единствено в Унгария, където няма мигранти, тематиката имиграция е главна; освен това, в някои от страните " емиграцията е по-сериозна тематика, " добави той в друга полемика за упованията на гласоподавателите.
Управителят на организация " Алфа рисърч " Геновева Петрова счита, че е нужно на хората да бъдат обяснявани по-добре " изгодите и преимуществата, които дават отговор на притесненята им. " Например гласоподавателите, питани от социолози за упованията си към българските евродепутати, не подлагат на подозрение, че евродепутатите би трябвало да пазят българските ползи, а " това е въпрос, над който би трябвало да се замислим и да отговорим ". Хората не съумяват да формулират български народен интерес и метод за защитаването му, когато бъдат запитани, нито да отговорят дали той съответствува с европейския, сподели тя. Радева даде образец с пакета " Мобилност " и метода, по който той подхрани тази теза. " Но би трябвало да попитаме същите хора: не се ли чуваше гласът на България, когато тя сложи въпроса за Западните Балкани по време на европредседателството? "
И съгласно нея заиграването на систематичните партии с популисти не носи необятна поддръжка на обичайните, а може могло даже да направи услуга на евроскептичните.
© Анелия Николова
Пьотр Бурас, шеф на варшавския офис на ЕВСП, заместник-директорът на ЕВСП Весела Чернева, шефът на организация " Алфа Рисърч " Геновева Петрова и социологът Антоний Гълъбов.
Според социолога Антоний Гълъбов, професор в Нов български университет, е нужно и друго. " Да се опитаме да върнем смисъла на думите... Днес честваме 140 година от Конституцията, а популизмът е противоконституционен. Никой няма право да приказва от името на народа. Но ние по този начин сме се отдалечили от правната система, че губим взор. Ние имаме освен патриоти, само че такива на непозната страна в България. "
Дясноцентристките партии не са подготвени да отстояват Европа, каквато те са основали с основата си " права на индивида, не човешки права. Това разграничава европейската политическа норма от целия свят. Всички останали са колективистични култури. Единствено в Европейски Съюз всеки човек се ражда свободен, продължи проф. Гълъбов. Нужно е и да се осмисля смисъла на разговора в Европа. " Забравяме, че Европа не е план, а развой. Ако престанем да преговаряме, значи, че сме изгубили визия за европейския развой. Част от европейските страни към този момент не са част от Европа, за разлика от Канада, която е доста по-близка от някои наши по-далечни съседи. "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (231)
Около сходни тези се сплотиха някои от участниците в полемиката " Европейските полезности в изменящия се свят: Как можем да отговорим на популистката вълна? " Събитието бе проведено от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и фондация " Конрад Аденауер ".
" Дали за пръв път в историята на Европейския парламент, откогато се избира директно през 1997 година, ще имаме парламент без болшинство на социалисти и консерватори? Ще съумеят ли популистите да активизират този път и да завоюват поддръжка за визията си? Тъкмо тъй като залогът е толкоз огромен, може това да се окаже първият път, в който фактически имаме избори за Европейски парламент, " сподели Люке Фрийс, съпредседател на ЕСВП и някогашен министър в датското държавно управление сред 2009 и 2011 година
" Досега изборите, парадоксално, не бяха за Европа, а за национална политика - както споделяме в университетския свят, второразредни избори. Дебатът в този момент може да е друг - да си приказваме каква визия желаеме, дали тази на (Еманюел) Макрон или на (Виктор) Орбан и (Матео) Салвини, " добави тя, имайки поради президента на Франция, премиера на Унгария и вицепремиера на Италия.
Според нея, въпреки в страни като Финландия популистите внезапно да набират сили, в други като Дания губят поддръжка преди изборите. " Вероятно една от аргументите е, че обичайните партии се реалокираха надясно и одобриха изразителност, сходна на популистите. Но мисля, че Брекзит е още по-голям. Напускането на Европейски Съюз бе техен главен мотив, само че откакто видяха договарянията (между Лондон и Брюксел), те трябваше да свият упоритостта си за овакантяване на Европейски Съюз. "
" Европеизиране в недотам положителния смисъл "
" Изборите за Европарламента може би ще бъдат най-сетне същински избори за Европа, " съгласи се президентът от 1997 до 2002 година Петър Стоянов. Според него в България обаче дебатът по европейските въпроси " закъснява трагично ", защото " още сме оплетени във вътрешнополитическата конспирация. "
За Стоянов не антиелитарното говорене на популистите е необикновеното, защото опозицията когато и да е е употребила този прийом. Проблемът, изясни той, е в " претенциозната самоувереност на популистите да се отъждествяват с народа. Няма значение какъв брой % ще завоюват, те постоянно приказват от името на народа. Те са народът. Останалите са елитът, който непременно би трябвало да бъде съкрушен... Продължават да гледат на народа като на монолитно цяло " и това повдига въпроси за и бъдещето на институциите, в случай че единствено популистите съставляват народа.
Популистите също така употребяват неуместни за признание истини, с цел да насочат претенциите си, в миг, когато " в европейските страни се прави една гигантска промяна. Това, което Европа не можа да сътвори, е нова парадигма след разпадането на Съветския съюз и края на Студената война. Днес не е елементарно де се изясни какво се случва, " продължи ппрезидентът. Същевременно в България, въпреки равнището на живот да се усъвършенства доста, непрекъснато се насажда съмнение към Европейски Съюз и участието с концепцията, че " в България живеем като хора втора употреба, че консумираме храни втора употреба и обитаваме задния двор на Европа. Трябва да е ясно едно: към момента нито сме усвоили европейския метод на живот, нито на свободната конкуренция, нито сме се освободили от корупцията, че да можем да преценим преимуществата, които обезпечава европейският метод на живот. "
" Това е смисълът на европейското говорене по време на тези избори - по какъв начин допустимо най-отговорно, съществено и с възприятие на угриженост да приказваме за Европа пред нашите гласоподаватели... Езикът и на българските политици, и на българските служители стартира да се европеизира в недотам положителния смисъл на думата, да става стандартен и прекомерно бюрократичен. "
По думите му десните партии вършат две съществени неточности в опит да дадат отпор на популизма - желанието да го имитират популизма и даже да са по-гласовити от него ще ги лиши от гласоподаватели, а говоренето главно за популистите ще насочи вниманието на гласоподавателя към техните послания.
Очакванията на гласоподавателите
За Пьотр Бурас, шеф на варшавския офис на ЕСВП, " въпросът е по какъв начин дясноцентристите могат да притеглят гласоподаватели, без да губят душата си. " Миграцията е капан за десните поради неправилното усещане, че това е най-важната тематика и догатката, че би трябвало да се имитират политики на популистите. Проучванията в действителност демонстрират, че единствено в Унгария, където няма мигранти, тематиката имиграция е главна; освен това, в някои от страните " емиграцията е по-сериозна тематика, " добави той в друга полемика за упованията на гласоподавателите.
Управителят на организация " Алфа рисърч " Геновева Петрова счита, че е нужно на хората да бъдат обяснявани по-добре " изгодите и преимуществата, които дават отговор на притесненята им. " Например гласоподавателите, питани от социолози за упованията си към българските евродепутати, не подлагат на подозрение, че евродепутатите би трябвало да пазят българските ползи, а " това е въпрос, над който би трябвало да се замислим и да отговорим ". Хората не съумяват да формулират български народен интерес и метод за защитаването му, когато бъдат запитани, нито да отговорят дали той съответствува с европейския, сподели тя. Радева даде образец с пакета " Мобилност " и метода, по който той подхрани тази теза. " Но би трябвало да попитаме същите хора: не се ли чуваше гласът на България, когато тя сложи въпроса за Западните Балкани по време на европредседателството? "
И съгласно нея заиграването на систематичните партии с популисти не носи необятна поддръжка на обичайните, а може могло даже да направи услуга на евроскептичните.
© Анелия Николова
Пьотр Бурас, шеф на варшавския офис на ЕВСП, заместник-директорът на ЕВСП Весела Чернева, шефът на организация " Алфа Рисърч " Геновева Петрова и социологът Антоний Гълъбов.
Според социолога Антоний Гълъбов, професор в Нов български университет, е нужно и друго. " Да се опитаме да върнем смисъла на думите... Днес честваме 140 година от Конституцията, а популизмът е противоконституционен. Никой няма право да приказва от името на народа. Но ние по този начин сме се отдалечили от правната система, че губим взор. Ние имаме освен патриоти, само че такива на непозната страна в България. "
Дясноцентристките партии не са подготвени да отстояват Европа, каквато те са основали с основата си " права на индивида, не човешки права. Това разграничава европейската политическа норма от целия свят. Всички останали са колективистични култури. Единствено в Европейски Съюз всеки човек се ражда свободен, продължи проф. Гълъбов. Нужно е и да се осмисля смисъла на разговора в Европа. " Забравяме, че Европа не е план, а развой. Ако престанем да преговаряме, значи, че сме изгубили визия за европейския развой. Част от европейските страни към този момент не са част от Европа, за разлика от Канада, която е доста по-близка от някои наши по-далечни съседи. "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (231)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ