3 причини да се върнат хартиените бюлетини
Изборите чукат на вратата. Но един въпрос стои отворен. Достатъчно обезпечено ли е доверието в изборния развой, в случай, че 100-процентовият избор с машини породи толкоз доста подозрения на трите избора за парламент предходната година?
Три паралелни събития демонстрираха, че тематиката е гореща. ГЕРБ и Българска социалистическа партия внесоха промени в Изборния кодекс за редом гласоподаване с машини и хартиени бюлетини. Членове на инициативния комитет на " Консервативно-патриотично придвижване " подадоха в Народното събрание 111 000 подписа за връщане на хартиените. А ръководещото болшинство изрично отхвърля да дискутира казуса, показвайки че тематиката го тормози.
За трети път Комисията по конституционни и правни въпроси не съумя да прегледа предходната седмица на първо четене препоръчаните от ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и “Възраждане ” промени в Изборния кодекс. Този път повода бе липса на кворум.
Бившите ръководещи от ГЕРБ желаеха редом с машинното, да се върне още веднъж и хартиеното гласоподаване. На това мнение са и от партията на Корнелия Нинова. От групировката на Костадин Костадинов пък упорстват за видеонаблюдение в деня на вота, както и в протокола от гласуването да се вземат под внимание хартиените изрезки при разминаване с резултата от машината.
Има най-малко 3 огромни аргументи да се желае връщане на хартиените бюлетини, стана ясно след среща на водача на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ с Недялко Недялков, Петьо Блъсков, Николай Бареков и Станимир Недков - Стъки в Народното събрание.
1. Липса на доверие в изборния резултат
Основният проблем при прилагане на машините е отсъствието на цивилен надзор. Това поражда липса на доверие в изборния резултат. Опитът на Венецуела, Белгия, Франция демонстрира, че проблемите с машинния избор могат да бъдат доста.
Идеята за машини се появи у нас през 2009 година, върна лентата Карадайъ, който от 2001 до 2011 година е секретар на ЦИК и е взел участие в провеждането на всички избори в този интервал. През 2009 година хора, които не схващат от тази материя, вмъкнаха доста несигурно в Изборния кодекс текст, че щяло да има и машинно гласоподаване, описа Карадайъ. Тогавашният министър председател Сергей Станишев сложил задача на ЦИК - комисията да покаже, че машинно гласоподаване може да има. Беше ново, забавно. Има разнообразни разновидности за прилагане на машини за избори. Бях на няколко интернационалните семинара, които разглеждаха разнообразни форми за прилагане на машините при разнообразни избори, спомни си Карадайъ.
Тогава във Френската гимназия бил изработен опит. Във всички (около десетина) секции с гласувало с машини и гласовете се броели за действителни. Но още тогава се знаеше какъв е главният проблем - машини могат да се употребяват, само че би трябвало да има опция за цивилен надзор и изрично доверие от страна на жителите към изборния резултат. Не от страна на специалистите, а от страна на жителите, съобщи Карадайъ.
Най-големият триумф тогава бил, че една от машините се развалила денем, само че гласовете не се изгубили. Чисто софтуерно показахме, че в България може да осъществяваме машинен пот, добави водачът на Движение за права и свободи.
Но, когато тематиката стана сериозна, хора, които не схващат, си показаха, че това е разновидността - избор единствено с машини. Той обаче е отритнат от няколко европейски страни. Не тъй като някой ще фалшифицира резултата, а точно поради неналичието на доверие от страна на гласоподавателите в крайния избирателен резултат. Защото, когато се каже, че може да се манипулира, когато не се броят контролните разписки, доверие в крайния резултат няма, изясни Карадайъ. Точно по този начин стана на последните избори. ЦИК взе решение да се броят контролни разписки, само че напътствията, които комисията даде, доведоха до такава степен, че в последна сметка контролните разписки не се броиха.
2. Отнемат се права на гласоподавателите
Гласуването единствено с машини на процедура лимитира правото на избор, което е обезпечено от конституцията. Тоест - нарушава главния закон. Защото слага ценз - несъмнено равнище на техническа просветеност. Което затруднява възрастните хора и стана причина предходната година мнозина от тях да не гласоподават. Отнемането на гражданско право с какъвто и да е ценз, е противоконституционно.
В момента в Изборния кодекс има още един подобен текст. Зад завесата уседналост се лишават цивилен права за гласоподаване.
Уседналост постоянно има, във всяка страна, само че това не значи да отнемеш правото на глас. Уседналостта значи към избрана дата да кажеш кой жител къде ще гласоподава и къде ще му се брои гласът. Във всички типове избори го има. Само че при нас, в България, употребяваме уседналостта за лишаване правото на глас на доста гласоподаватели по един единствен аршин - адрес, изясни Карадайъ. А Конституцията не споделя, че адресът е аршин за придобиване или лишаване на правото на глас.
3. Съмнения за операция на софтуера
Съмненията, че някой може да пипа злонамерено софтуера се появиха още предходната година. ГЕРБ даже гласно изрекоха опасенията си. Причината е, че страната не е собственик на устройствата.
Ние държим на едно - цялостна отговорност на страната: машините да са благосъстоятелност на страната, софтуерът да се прави от страната и контролът да се реализира от нея, изясни Мустафа Карадайъ. Само по този начин ще се знае кой да носи отговорност. В момента няма никакъв надзор от страна на страната, ЦИК не разполага със софтуера. Комисията се крие зад спомагателен орган от някакви специалисти, който взема решения вместо ЦИК. Държавата е абдикирала от процеса. Което срутва доверието в него и на жителите, и на партиите, участващи в изборите.
Въведохме контролните разписки през 2009 година - на база опита в разнообразни елементи на света, с цел да има някакъв физически детайл на надзор, описа още Мустафа Карадайъ. ЦИК обаче даде инструкции, че разписките няма да се броят. Така се оказа, че и на последните избори в комисията има протоколи, в които действителни гласове не са регистрирани.
За две секции приблизително с по 600-700 гласоподаватели имахме сигнали, че гласовете им не са регистрирани. Това значи, че към 1500 български жители са дали своят вот, страната е направила разноски да провежда избори, и в последна сметка техният избор не е регистриран въобще, заяви водачът на Движение за права и свободи. Затова и Движението упорства да се броят контролните разписки.
Движение за права и свободи даде формула за решение на казуса още в 44-ото Народно събрание. Тогава наложителното машинно гласоподаване още не бе факт. Движението организира срещи с ГЕРБ и Българска социалистическа партия, с цел да откри решение на три заболели изборни въпроса. Първият бе подозрението във имитация на изборите поради броенето на хартиените бюлетини. Вторият доста по-голям проблем бе големият % сбъркани секционни протоколи - без значение че има чернови и правила за ремонти. Архивите на ЦИК демонстрират, че до 2011 година процентът на сбърканите секционни протоколи е 70-80. Някои въобще не се четат. Днес е към 60-70%. Третият проблем бе големият брой недействителни гласове. Българският гласоподавател отишъл, дал своя вот, минават изборите и - 400 000 недействителни гласа. Това са повече от три парламентарни група. Някои от тях изкуствено ги вършат секционните комисии по субективни аргументи, сподели Карадайъ.
За да решим тези проблеми, предложихме един обикновен модел, който се употребява в Съединени американски щати. Скенер. Вземаш бюлетината, гласуваш, пускаш я на скенера. Ако той разчете гласа като автентичен, бюлетината пада от другата страна. Ако ли не, се връща и вземаш нова, изясни Карадайъ. Така всеки глас ще бъде автентичен. От друга страна вечерта машината ще разчита секционния протокол. Така пък се отстраняват неверните протоколи и субективния фактор при броенето на бюлетините. И освен това - всички те са налични. И гражданският надзор върху резултата, който излиза от машините 1:1 може да се преброи и ревизира. Това, което е разпечатала машината, това е изборният резултат.
По този метод откритата процедура с хартиени бюлетини си продължава - не затрудняваме българския жител. Не му слагаме някакви спомагателни критерии и ценз за техническа просветеност. А проблемите които са налични, се вземат решение, напомни Карадайъ. Днешният модел обаче нито е съвършен, нито е на ниска цена. Харчат се луди пари без държавен надзор. А когато страната не носи цялостната отговорност, всичко буди съмнения. Има ли подозрение - липсва доверие. Липсва ли доверие към изборния резултат - демокрацията ерозира.
Има ли време за корекция за Изборния кодекс? Да. При политическа воля са нужни 7 дни. Внесените законопроекти се гласоподават в зала, срокът за оферти преди второ четене се редуцира на три дни, за един ден минава второто четене в пленарна зала и законът отива за обявяване в Държавен вестник. Нужна е единствено политическа воля и отговорност една огромна неправда да бъде поправена.
Три паралелни събития демонстрираха, че тематиката е гореща. ГЕРБ и Българска социалистическа партия внесоха промени в Изборния кодекс за редом гласоподаване с машини и хартиени бюлетини. Членове на инициативния комитет на " Консервативно-патриотично придвижване " подадоха в Народното събрание 111 000 подписа за връщане на хартиените. А ръководещото болшинство изрично отхвърля да дискутира казуса, показвайки че тематиката го тормози.
За трети път Комисията по конституционни и правни въпроси не съумя да прегледа предходната седмица на първо четене препоръчаните от ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и “Възраждане ” промени в Изборния кодекс. Този път повода бе липса на кворум.
Бившите ръководещи от ГЕРБ желаеха редом с машинното, да се върне още веднъж и хартиеното гласоподаване. На това мнение са и от партията на Корнелия Нинова. От групировката на Костадин Костадинов пък упорстват за видеонаблюдение в деня на вота, както и в протокола от гласуването да се вземат под внимание хартиените изрезки при разминаване с резултата от машината.
Има най-малко 3 огромни аргументи да се желае връщане на хартиените бюлетини, стана ясно след среща на водача на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ с Недялко Недялков, Петьо Блъсков, Николай Бареков и Станимир Недков - Стъки в Народното събрание.
1. Липса на доверие в изборния резултат
Основният проблем при прилагане на машините е отсъствието на цивилен надзор. Това поражда липса на доверие в изборния резултат. Опитът на Венецуела, Белгия, Франция демонстрира, че проблемите с машинния избор могат да бъдат доста.
Идеята за машини се появи у нас през 2009 година, върна лентата Карадайъ, който от 2001 до 2011 година е секретар на ЦИК и е взел участие в провеждането на всички избори в този интервал. През 2009 година хора, които не схващат от тази материя, вмъкнаха доста несигурно в Изборния кодекс текст, че щяло да има и машинно гласоподаване, описа Карадайъ. Тогавашният министър председател Сергей Станишев сложил задача на ЦИК - комисията да покаже, че машинно гласоподаване може да има. Беше ново, забавно. Има разнообразни разновидности за прилагане на машини за избори. Бях на няколко интернационалните семинара, които разглеждаха разнообразни форми за прилагане на машините при разнообразни избори, спомни си Карадайъ.
Тогава във Френската гимназия бил изработен опит. Във всички (около десетина) секции с гласувало с машини и гласовете се броели за действителни. Но още тогава се знаеше какъв е главният проблем - машини могат да се употребяват, само че би трябвало да има опция за цивилен надзор и изрично доверие от страна на жителите към изборния резултат. Не от страна на специалистите, а от страна на жителите, съобщи Карадайъ.
Най-големият триумф тогава бил, че една от машините се развалила денем, само че гласовете не се изгубили. Чисто софтуерно показахме, че в България може да осъществяваме машинен пот, добави водачът на Движение за права и свободи.
Но, когато тематиката стана сериозна, хора, които не схващат, си показаха, че това е разновидността - избор единствено с машини. Той обаче е отритнат от няколко европейски страни. Не тъй като някой ще фалшифицира резултата, а точно поради неналичието на доверие от страна на гласоподавателите в крайния избирателен резултат. Защото, когато се каже, че може да се манипулира, когато не се броят контролните разписки, доверие в крайния резултат няма, изясни Карадайъ. Точно по този начин стана на последните избори. ЦИК взе решение да се броят контролни разписки, само че напътствията, които комисията даде, доведоха до такава степен, че в последна сметка контролните разписки не се броиха.
2. Отнемат се права на гласоподавателите
Гласуването единствено с машини на процедура лимитира правото на избор, което е обезпечено от конституцията. Тоест - нарушава главния закон. Защото слага ценз - несъмнено равнище на техническа просветеност. Което затруднява възрастните хора и стана причина предходната година мнозина от тях да не гласоподават. Отнемането на гражданско право с какъвто и да е ценз, е противоконституционно.
В момента в Изборния кодекс има още един подобен текст. Зад завесата уседналост се лишават цивилен права за гласоподаване.
Уседналост постоянно има, във всяка страна, само че това не значи да отнемеш правото на глас. Уседналостта значи към избрана дата да кажеш кой жител къде ще гласоподава и къде ще му се брои гласът. Във всички типове избори го има. Само че при нас, в България, употребяваме уседналостта за лишаване правото на глас на доста гласоподаватели по един единствен аршин - адрес, изясни Карадайъ. А Конституцията не споделя, че адресът е аршин за придобиване или лишаване на правото на глас.
3. Съмнения за операция на софтуера
Съмненията, че някой може да пипа злонамерено софтуера се появиха още предходната година. ГЕРБ даже гласно изрекоха опасенията си. Причината е, че страната не е собственик на устройствата.
Ние държим на едно - цялостна отговорност на страната: машините да са благосъстоятелност на страната, софтуерът да се прави от страната и контролът да се реализира от нея, изясни Мустафа Карадайъ. Само по този начин ще се знае кой да носи отговорност. В момента няма никакъв надзор от страна на страната, ЦИК не разполага със софтуера. Комисията се крие зад спомагателен орган от някакви специалисти, който взема решения вместо ЦИК. Държавата е абдикирала от процеса. Което срутва доверието в него и на жителите, и на партиите, участващи в изборите.
Въведохме контролните разписки през 2009 година - на база опита в разнообразни елементи на света, с цел да има някакъв физически детайл на надзор, описа още Мустафа Карадайъ. ЦИК обаче даде инструкции, че разписките няма да се броят. Така се оказа, че и на последните избори в комисията има протоколи, в които действителни гласове не са регистрирани.
За две секции приблизително с по 600-700 гласоподаватели имахме сигнали, че гласовете им не са регистрирани. Това значи, че към 1500 български жители са дали своят вот, страната е направила разноски да провежда избори, и в последна сметка техният избор не е регистриран въобще, заяви водачът на Движение за права и свободи. Затова и Движението упорства да се броят контролните разписки.
Движение за права и свободи даде формула за решение на казуса още в 44-ото Народно събрание. Тогава наложителното машинно гласоподаване още не бе факт. Движението организира срещи с ГЕРБ и Българска социалистическа партия, с цел да откри решение на три заболели изборни въпроса. Първият бе подозрението във имитация на изборите поради броенето на хартиените бюлетини. Вторият доста по-голям проблем бе големият % сбъркани секционни протоколи - без значение че има чернови и правила за ремонти. Архивите на ЦИК демонстрират, че до 2011 година процентът на сбърканите секционни протоколи е 70-80. Някои въобще не се четат. Днес е към 60-70%. Третият проблем бе големият брой недействителни гласове. Българският гласоподавател отишъл, дал своя вот, минават изборите и - 400 000 недействителни гласа. Това са повече от три парламентарни група. Някои от тях изкуствено ги вършат секционните комисии по субективни аргументи, сподели Карадайъ.
За да решим тези проблеми, предложихме един обикновен модел, който се употребява в Съединени американски щати. Скенер. Вземаш бюлетината, гласуваш, пускаш я на скенера. Ако той разчете гласа като автентичен, бюлетината пада от другата страна. Ако ли не, се връща и вземаш нова, изясни Карадайъ. Така всеки глас ще бъде автентичен. От друга страна вечерта машината ще разчита секционния протокол. Така пък се отстраняват неверните протоколи и субективния фактор при броенето на бюлетините. И освен това - всички те са налични. И гражданският надзор върху резултата, който излиза от машините 1:1 може да се преброи и ревизира. Това, което е разпечатала машината, това е изборният резултат.
По този метод откритата процедура с хартиени бюлетини си продължава - не затрудняваме българския жител. Не му слагаме някакви спомагателни критерии и ценз за техническа просветеност. А проблемите които са налични, се вземат решение, напомни Карадайъ. Днешният модел обаче нито е съвършен, нито е на ниска цена. Харчат се луди пари без държавен надзор. А когато страната не носи цялостната отговорност, всичко буди съмнения. Има ли подозрение - липсва доверие. Липсва ли доверие към изборния резултат - демокрацията ерозира.
Има ли време за корекция за Изборния кодекс? Да. При политическа воля са нужни 7 дни. Внесените законопроекти се гласоподават в зала, срокът за оферти преди второ четене се редуцира на три дни, за един ден минава второто четене в пленарна зала и законът отива за обявяване в Държавен вестник. Нужна е единствено политическа воля и отговорност една огромна неправда да бъде поправена.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ