Главен експерт Илиева: разказ от Здравка Евтимова
- Изабело, би трябвало незабавно да ме заведеш при лекар Господинова. Я ела по-близо. Мириша ли на неприятно?
- Вониш, госпожице Мана. Цял ден язди Боздуган. Сега миришеш и на Боздуган, и на седлото му.
- Стопли ми банята незабавно.
- Защо искаш да вървим при лекар Господинова, госпожице Мана? Да не си болна? Вчера отсече оня пресъхнал бряст единствено за два часа, удиви ме. А пък оня ден Тано не можеше да се изправи на крайници си след тебе. Хич не си болна. Гарантирам ти.
- Ако беше по-близо, щях да те изритам, италианска дървена философка такава.
- Ще те повеждам, госпожице Мана, но за какво да те повеждам? – продължи да разсъждава Изабела. - Здрава си като паветата по пътя към Перник. Според мене си по-здрава от жребеца Боздуган, дето през вчерашния ден го язди и му изцеди 10 ведра пот под опашката!
- Имам едно огромно подозрение - сподели Мана Яловата.
- Рак ли? - Изабела замръзна на място като простреляна. - Ако е рак, лекар Господинова в лечебницата няма да те излекува. Дай да те повеждам при баба Райна билкарката.
- Имам друго подозрение - сподели Мана. - Я ме погледни хубаво, Изабело. Виждаш ли смяна в мене?
Изабела отстъпи две крачки обратно и стартира втренчено да учи високата едра жена, чието румено лице светеше като същинска реклама на здравословен метод на живот, пропагандиран от всички брошури в кабинета на лекар Господинова.
- Снощи като опитвахме това вино за дойчетата, ти си се форматирала и си се блъснала по главата от рамката на кревата… в този момент те боли - допусна нестабилно Изабела. - Имаш цицина и искаш да я намажа с риванол?
- Не - прекъсна я Мана Яловата. - По-надолу гледай.
- Ухапал те е комар по врата. Сърби те и искаш да го намажа с риванол?
- Задръстена жена си, да му се не види, Изабело. Язък, че виках италианец да те образова на италиански и му платих един вагон пари. Или гледай по-надолу, или ела по-близо да те ритна в таза.
- Докато язди Боздуган, си се натъртила. Сега ще би трябвало да ти наместя изкълчената става и да те мажа с риванол? - още веднъж допусна Изабела.
Тогава Мана яловата измъкна блузата, която бе загащила в джинсите си, подвигна я високо, тъй че пред асистентката ѝ се появи бел стомах. Мана Яловата бе написала бизнес картичка на Изабела. Беше поръчала да я напечатят със златно мастило и готически шрифт в пернишката печатница: „ Изабела Илиева, основен специалист, бизнес помощник ”. Не беше пояснено чий бизнес-асистент е Изабела, само че всички край река Струма знаеха, че Изабела е бизнес-асистент и основен специалист на Мана Яловата.
- Изабело, отново блееш! – ядоса се Мана. - Хубаво ми огледай корема. Виждаш ли нещо друго?
Изабела се наведе ниско над стегнатата като тетива на лък кожа и заприказва деликатно:
- Ами преяла си ония пържоли, дето ти ги готвих сутринта. Казвах ти да не нагъваш толкова, само че ти изгълта три. Сега ти е тежко - Изабела поклати глава и предложи: - Дай да те разтрия с риванол към пъпа.
- Не. Закъсня ми. Вече 10 - двадесет дни. Нали знаеш - аз не проследявам тая работа. Ама...
- Друг път! - възкликна Изабела. - Ще закъснее, когато цъфнат костите на умрелите.
- Ходи ми донеси календара. Нали ми отбелязваш датите? - сподели Мана Яловата.
- Пак ли почваш? - възкликна кисело Изабела. - Таман бяхме мирнали. Що не си сечеш дъбове като естествена жена?Що не си плуваш в езерото? Ако искаш ще пусна кучките Фъртуна и Виелица да плуват с тебе да не си самотна - да дишат до главата ти, до момента в който се давиш.
- Давай календара! - викна Мана яловата.
- Чакай де - Изабела забърка в многочислените джобове на дънките си, които бяха от Италия, естествено, и извади една смачкана на парцал брошура. - Я да забележим - замърмори тя.
- Не ме ядосвай, жено – пришпори я Мана Яловата.
- Сега коя дата сме? Чакай.... Хм, нелепости. Забравила си да ми кажеш.
- Не съм не запомнила. Затова те карах да ме оглеждаш.
- Не се надявай. Помниш ли веднъж по какъв начин се надява, лекар Господинова сподели, че няма нищо и ти доста се вбеси. Счупи цел бюфет чинии и тв приемника също. Мене псува четири дни подред. Не почвай отново в този момент.
- Тано е единственият по-висок от мене мъж, разбираш ли – измърмори девойка Мана.
- Не си внушавай хрумвания! - предизвести я Изабела. – Вместо да вървим за едното нищо при лекар Господинова, дай да си пийнем. Ако в действителност има нещо, ще ти се повдига и няма да можеш да погледнеш виното, дето го продаваме единствено на дойчетата. Чакай да те тествам.
Изабела изхвръкна от стаята и по-късно се върна с две прашни бутилки, обгърнати в паяжина, които беше прегънала като бебета.
- Госпожице Мана, гледай ги тия бутилки. Ама деликатно ги наблюдавай. Повдига ли ти се?
- Никак не ми се повдига - отговори девойка Мана, откакто се бе взирала в бутилките минимум две минути. - Даже доста ми се пие, като ги виждам.
- Тогава не си залъгвай. Няма за какво да блъскаме шосето до лекар Господинова.
- Не се заблуждавам, шматка такава.
- Дай тогава да пробваме виното. Ако ти се гади, ще запаля колата и право при лекар Господинова ще спра.
Изабела отвори две бутилки доста умело. Не си направи никакъв труд да върви да търси чаши, подвигна своята бутилка, чукна бутилката в ръката на Мана Яловата и сподели:
- Наздраве, госпожице Мана.
- Наздраве - отвърна Мана и двете целуваха бутилките. Не спираха да почиват, пиеха си умерено, концентрирано, както прилича на почтени дами. От време на време някоя спускаше бутилката надолу, изхълцваше и споделяше: - „ Наздраве ”, другата пускаше бутилката от устата си, отвръщаше – „ Наздраве ”, и толкова.
- На ти малко суджук, госпожице Мана - сподели главната ѝ експертка и бизнес-асистентка, измъквайки от бездънните джобове на италианските си дънки една подкова. Върху суджука се бяха залепили късчета мъх, каквито има даже в джоба на италиански дънки, само че Изабела изобщо не си направи труда да ги махне. Тя разчупи подковата на две, захапа едната половина, другата подаде на работодателката си и сподели:
- Замези, госпожице Мана.
По едно време девойка Мана сподели:
- Дай ми звук.
- О, не желая звук в този момент - възрази Изабела, само че девойка Мана я скастри:
- Дай звук или ела по-близо да те сритам.
Изабела се задави, само че се напъна и даде звук за " Панаири ".
След малко девойка Мана запя „ Панаири ” толкоз мощно, че канарчето, което седеше най-чинно в клетката си, стартира да се мята в дива суматоха от единия до другия завършек на пандиза си, само че госпожицата продължи още по-здраво. По едно време тя сръга Изабела в ребрата:
- Изабело, включвай се!
Двете дами запяха заедно: - „ Панаири, панаири-и ”, само че не знаеха думите по идентичен метод. Едната споделяше „ безсмислени неща ”, другата споделяше „ комплицирани слънца ”, само че това надали имаше някакво значение.
- Изабело, ела да танцуваме - предложи по едно девойка Мана.
- Може, пристигам - отвърна асистентката и основна бизнес експертка, само че до момента в който се изправи, главата ѝ клюмна на една страна.
- Сега пък ще ми спиш – обади се недоволно Мана. - Я се размърдай или... - само че тъкмо преди да стигне до „ ще те сритам ” и на нея ѝ се доспа. Затова подвигна заспалата, обляна с вино асистентка и основна експертка, с три клатещи се крачки я донесе до дивана и я хвърли там, тъкмо под клетката на ужасеното канарче. После самата тя се огледа, не видя никакво друго легло в близост, опита да седне в креслото, не го уцели и се настани комфортно на пода, затрупан с пълен килим.
- Панаири -и... – пропя в дрямка тя, след това потъна в бездънен, здрав сън.
…. Достоверен случай, записан от Изабела Илиева, основен специалист, бизнес-асистент на девойка Мана Данчева Йорданова, изпълнителен шеф, притежател на „ МАНА ” ООД, известна повече като девойка Мана Яловата. Но към този момент не е ялова. Разказът е за да запознае поданството на региона с някои основни промени в живота на госпожа Йорданова. Историята е тествана за граматически и фактологични аспекти от един долнокачествен професор от Българска академия на науките - изначало дори не желаех да загатвам името му.
На всяка моя дума изопачи по нещо и додаде една-две запетайки. Унищожи ми половината фактологични аспекти, мамичката му академична. Щях да го удрям. Не се говорело по този начин, репчи се. Много знае той по какъв начин се приказва! Такива едни учени ги дъвчеше, че не разбираш пие ли му се, до тоалетна ли му се върви. Затова подписах историята с изключително мнение за тоя въртоглав академик, само че след това си трансформирах особеното мнение.
Затова в този момент изписвам името му - професор Мишо Байлов. Много ми беше противен, до момента в който триеше моите запетайки в описа. Пълен фактологичен отпадък беше Байлов, преди да опита виното, което продаваме единствено на дойчета и англичани. Като спусна половин бутилка, се очовечи. Изпи със напън една цяла бутилка, след това стремително се оправи с още една. Запяхме дружно „ Панаири, панаири ”. Така му се допя, че не можех да го спра и разбрах, че съм се измамила грубо за този академик.
Фин, та звъни! Знаеше всичките думи на песента! Пяхме с него три часа и половина. Изкарахме три танга. Събудихме се прегърнати. Човекът получи за експертизата 900 лв., словом деветстотин, и остана изключително удовлетворен от мен и виното. Дадох му да поставя колкото ще граматика и аспекти в труда ми. Разреших му да изкърпи де що подлог и сказуемо открие в историята. Мене ме бива от всички направления по подлозите и сама мога да си ги стегна, само че хайде да не се карам с индивида. Все отново от граматиката пари вади, нали нещо би трябвало да зачертае, с цел да оправдае, че е инкасирал толкова капитал в джоба си. От мене да мине. Покани ме да отида на 20-и април при неговото вино в София, с цел да ми постави още една-две запетайки, в случай че нуждая се. Какви подлози съм ги дрънкала през нощта на този тънък човек, взех да се колебая аз. Наистина ще се сграбчи да отскоча до София. Ще го попитам за оная нощ. Аз държа най-вече на истината. Истината е повсеместен език, както се съгласихме с професор Байлов. Универсален, че отвъд, удостоверявам аз - и това е едно почтено мнение на основен специалист!
Цитираното по-долу е моят роман, преиначен граматически и фактологически от проф. Мишо Байлов:
„ Доктор Господинова прегледа девойка Мана Данчева Йорданова на ехограф. Доктор Господинова счита, че не може да има никакво подозрение: девойка Мана Данчева Йорданова чака бебето да се роди към 1-ви декември тази година. Доктор Господинова откри тази диагноза и се подписа под нея, залагайки реномето си на доктор, лекувал всичко живо по тия места от двайсет години - доста от хората, които в този момент берат маслини, ягоди и портокали по света, са се родили в нейните ръце, били са нейни пациенти и с помощта на нея са отървали кожите от грипове, пневмонии, инфаркти, трипер и други болести.
Диагнозата на лекар Господинова беше доказана и от професор Дионисов от „ Майчин дом ”, Медицинска академия-София. След това цялостен Радомир върви три дни образуван в пияно положение след празненството, което девойка Мана провежда за поданството. Всяка старица от Старо село получи парично подучване в размер на една пенсия плюс три кг фасул. Госпожица Данчева раздаде и по две бутилки вино на домакинство от града и прилежащите села. Господин Тано Велинов Танев, бащата, от Радимор, квартал „ Арката ”, получи подарък и доста благодарности от поданството.
Единствено записващата историята девойка Изабела Петрова Илиева, от град Радомир, квартал „ Арката ”, остана трезва като камък – до два часа през нощта, след това не помни! - на празненството в Радомир, проведено от госпожица Мана Данчева Йорданова. Замисълът по отношение на трезвеността на госпожица Изабела Илиева е за да опише случилото се по отговарящ метод в полза на интелектуалното развиване на подрастващите генерации. Обаче госпожица Илиева си извърши дълга прекомерно доста. Писа и откакто се напи, общо 21 страници. Описа всичко на поданството – да го чете и да се поучава, като се измирише алкохолът. Причината за това е нейната огромна лоялност към истината.
Истината е повсеместен език. Това би трябвало всеки да си го набие в главата.
23 февруари 2018 година квартал „ Арката ”
За точността на изнесените нагоре данни се подписвам и нося съответната отговорност.
Изабела Илиева, основен експерт
- Вониш, госпожице Мана. Цял ден язди Боздуган. Сега миришеш и на Боздуган, и на седлото му.
- Стопли ми банята незабавно.
- Защо искаш да вървим при лекар Господинова, госпожице Мана? Да не си болна? Вчера отсече оня пресъхнал бряст единствено за два часа, удиви ме. А пък оня ден Тано не можеше да се изправи на крайници си след тебе. Хич не си болна. Гарантирам ти.
- Ако беше по-близо, щях да те изритам, италианска дървена философка такава.
- Ще те повеждам, госпожице Мана, но за какво да те повеждам? – продължи да разсъждава Изабела. - Здрава си като паветата по пътя към Перник. Според мене си по-здрава от жребеца Боздуган, дето през вчерашния ден го язди и му изцеди 10 ведра пот под опашката!
- Имам едно огромно подозрение - сподели Мана Яловата.
- Рак ли? - Изабела замръзна на място като простреляна. - Ако е рак, лекар Господинова в лечебницата няма да те излекува. Дай да те повеждам при баба Райна билкарката.
- Имам друго подозрение - сподели Мана. - Я ме погледни хубаво, Изабело. Виждаш ли смяна в мене?
Изабела отстъпи две крачки обратно и стартира втренчено да учи високата едра жена, чието румено лице светеше като същинска реклама на здравословен метод на живот, пропагандиран от всички брошури в кабинета на лекар Господинова.
- Снощи като опитвахме това вино за дойчетата, ти си се форматирала и си се блъснала по главата от рамката на кревата… в този момент те боли - допусна нестабилно Изабела. - Имаш цицина и искаш да я намажа с риванол?
- Не - прекъсна я Мана Яловата. - По-надолу гледай.
- Ухапал те е комар по врата. Сърби те и искаш да го намажа с риванол?
- Задръстена жена си, да му се не види, Изабело. Язък, че виках италианец да те образова на италиански и му платих един вагон пари. Или гледай по-надолу, или ела по-близо да те ритна в таза.
- Докато язди Боздуган, си се натъртила. Сега ще би трябвало да ти наместя изкълчената става и да те мажа с риванол? - още веднъж допусна Изабела.
Тогава Мана яловата измъкна блузата, която бе загащила в джинсите си, подвигна я високо, тъй че пред асистентката ѝ се появи бел стомах. Мана Яловата бе написала бизнес картичка на Изабела. Беше поръчала да я напечатят със златно мастило и готически шрифт в пернишката печатница: „ Изабела Илиева, основен специалист, бизнес помощник ”. Не беше пояснено чий бизнес-асистент е Изабела, само че всички край река Струма знаеха, че Изабела е бизнес-асистент и основен специалист на Мана Яловата.
- Изабело, отново блееш! – ядоса се Мана. - Хубаво ми огледай корема. Виждаш ли нещо друго?
Изабела се наведе ниско над стегнатата като тетива на лък кожа и заприказва деликатно:
- Ами преяла си ония пържоли, дето ти ги готвих сутринта. Казвах ти да не нагъваш толкова, само че ти изгълта три. Сега ти е тежко - Изабела поклати глава и предложи: - Дай да те разтрия с риванол към пъпа.
- Не. Закъсня ми. Вече 10 - двадесет дни. Нали знаеш - аз не проследявам тая работа. Ама...
- Друг път! - възкликна Изабела. - Ще закъснее, когато цъфнат костите на умрелите.
- Ходи ми донеси календара. Нали ми отбелязваш датите? - сподели Мана Яловата.
- Пак ли почваш? - възкликна кисело Изабела. - Таман бяхме мирнали. Що не си сечеш дъбове като естествена жена?Що не си плуваш в езерото? Ако искаш ще пусна кучките Фъртуна и Виелица да плуват с тебе да не си самотна - да дишат до главата ти, до момента в който се давиш.
- Давай календара! - викна Мана яловата.
- Чакай де - Изабела забърка в многочислените джобове на дънките си, които бяха от Италия, естествено, и извади една смачкана на парцал брошура. - Я да забележим - замърмори тя.
- Не ме ядосвай, жено – пришпори я Мана Яловата.
- Сега коя дата сме? Чакай.... Хм, нелепости. Забравила си да ми кажеш.
- Не съм не запомнила. Затова те карах да ме оглеждаш.
- Не се надявай. Помниш ли веднъж по какъв начин се надява, лекар Господинова сподели, че няма нищо и ти доста се вбеси. Счупи цел бюфет чинии и тв приемника също. Мене псува четири дни подред. Не почвай отново в този момент.
- Тано е единственият по-висок от мене мъж, разбираш ли – измърмори девойка Мана.
- Не си внушавай хрумвания! - предизвести я Изабела. – Вместо да вървим за едното нищо при лекар Господинова, дай да си пийнем. Ако в действителност има нещо, ще ти се повдига и няма да можеш да погледнеш виното, дето го продаваме единствено на дойчетата. Чакай да те тествам.
Изабела изхвръкна от стаята и по-късно се върна с две прашни бутилки, обгърнати в паяжина, които беше прегънала като бебета.
- Госпожице Мана, гледай ги тия бутилки. Ама деликатно ги наблюдавай. Повдига ли ти се?
- Никак не ми се повдига - отговори девойка Мана, откакто се бе взирала в бутилките минимум две минути. - Даже доста ми се пие, като ги виждам.
- Тогава не си залъгвай. Няма за какво да блъскаме шосето до лекар Господинова.
- Не се заблуждавам, шматка такава.
- Дай тогава да пробваме виното. Ако ти се гади, ще запаля колата и право при лекар Господинова ще спра.
Изабела отвори две бутилки доста умело. Не си направи никакъв труд да върви да търси чаши, подвигна своята бутилка, чукна бутилката в ръката на Мана Яловата и сподели:
- Наздраве, госпожице Мана.
- Наздраве - отвърна Мана и двете целуваха бутилките. Не спираха да почиват, пиеха си умерено, концентрирано, както прилича на почтени дами. От време на време някоя спускаше бутилката надолу, изхълцваше и споделяше: - „ Наздраве ”, другата пускаше бутилката от устата си, отвръщаше – „ Наздраве ”, и толкова.
- На ти малко суджук, госпожице Мана - сподели главната ѝ експертка и бизнес-асистентка, измъквайки от бездънните джобове на италианските си дънки една подкова. Върху суджука се бяха залепили късчета мъх, каквито има даже в джоба на италиански дънки, само че Изабела изобщо не си направи труда да ги махне. Тя разчупи подковата на две, захапа едната половина, другата подаде на работодателката си и сподели:
- Замези, госпожице Мана.
По едно време девойка Мана сподели:
- Дай ми звук.
- О, не желая звук в този момент - възрази Изабела, само че девойка Мана я скастри:
- Дай звук или ела по-близо да те сритам.
Изабела се задави, само че се напъна и даде звук за " Панаири ".
След малко девойка Мана запя „ Панаири ” толкоз мощно, че канарчето, което седеше най-чинно в клетката си, стартира да се мята в дива суматоха от единия до другия завършек на пандиза си, само че госпожицата продължи още по-здраво. По едно време тя сръга Изабела в ребрата:
- Изабело, включвай се!
Двете дами запяха заедно: - „ Панаири, панаири-и ”, само че не знаеха думите по идентичен метод. Едната споделяше „ безсмислени неща ”, другата споделяше „ комплицирани слънца ”, само че това надали имаше някакво значение.
- Изабело, ела да танцуваме - предложи по едно девойка Мана.
- Може, пристигам - отвърна асистентката и основна бизнес експертка, само че до момента в който се изправи, главата ѝ клюмна на една страна.
- Сега пък ще ми спиш – обади се недоволно Мана. - Я се размърдай или... - само че тъкмо преди да стигне до „ ще те сритам ” и на нея ѝ се доспа. Затова подвигна заспалата, обляна с вино асистентка и основна експертка, с три клатещи се крачки я донесе до дивана и я хвърли там, тъкмо под клетката на ужасеното канарче. После самата тя се огледа, не видя никакво друго легло в близост, опита да седне в креслото, не го уцели и се настани комфортно на пода, затрупан с пълен килим.
- Панаири -и... – пропя в дрямка тя, след това потъна в бездънен, здрав сън.
…. Достоверен случай, записан от Изабела Илиева, основен специалист, бизнес-асистент на девойка Мана Данчева Йорданова, изпълнителен шеф, притежател на „ МАНА ” ООД, известна повече като девойка Мана Яловата. Но към този момент не е ялова. Разказът е за да запознае поданството на региона с някои основни промени в живота на госпожа Йорданова. Историята е тествана за граматически и фактологични аспекти от един долнокачествен професор от Българска академия на науките - изначало дори не желаех да загатвам името му.
На всяка моя дума изопачи по нещо и додаде една-две запетайки. Унищожи ми половината фактологични аспекти, мамичката му академична. Щях да го удрям. Не се говорело по този начин, репчи се. Много знае той по какъв начин се приказва! Такива едни учени ги дъвчеше, че не разбираш пие ли му се, до тоалетна ли му се върви. Затова подписах историята с изключително мнение за тоя въртоглав академик, само че след това си трансформирах особеното мнение.
Затова в този момент изписвам името му - професор Мишо Байлов. Много ми беше противен, до момента в който триеше моите запетайки в описа. Пълен фактологичен отпадък беше Байлов, преди да опита виното, което продаваме единствено на дойчета и англичани. Като спусна половин бутилка, се очовечи. Изпи със напън една цяла бутилка, след това стремително се оправи с още една. Запяхме дружно „ Панаири, панаири ”. Така му се допя, че не можех да го спра и разбрах, че съм се измамила грубо за този академик.
Фин, та звъни! Знаеше всичките думи на песента! Пяхме с него три часа и половина. Изкарахме три танга. Събудихме се прегърнати. Човекът получи за експертизата 900 лв., словом деветстотин, и остана изключително удовлетворен от мен и виното. Дадох му да поставя колкото ще граматика и аспекти в труда ми. Разреших му да изкърпи де що подлог и сказуемо открие в историята. Мене ме бива от всички направления по подлозите и сама мога да си ги стегна, само че хайде да не се карам с индивида. Все отново от граматиката пари вади, нали нещо би трябвало да зачертае, с цел да оправдае, че е инкасирал толкова капитал в джоба си. От мене да мине. Покани ме да отида на 20-и април при неговото вино в София, с цел да ми постави още една-две запетайки, в случай че нуждая се. Какви подлози съм ги дрънкала през нощта на този тънък човек, взех да се колебая аз. Наистина ще се сграбчи да отскоча до София. Ще го попитам за оная нощ. Аз държа най-вече на истината. Истината е повсеместен език, както се съгласихме с професор Байлов. Универсален, че отвъд, удостоверявам аз - и това е едно почтено мнение на основен специалист!
Цитираното по-долу е моят роман, преиначен граматически и фактологически от проф. Мишо Байлов:
„ Доктор Господинова прегледа девойка Мана Данчева Йорданова на ехограф. Доктор Господинова счита, че не може да има никакво подозрение: девойка Мана Данчева Йорданова чака бебето да се роди към 1-ви декември тази година. Доктор Господинова откри тази диагноза и се подписа под нея, залагайки реномето си на доктор, лекувал всичко живо по тия места от двайсет години - доста от хората, които в този момент берат маслини, ягоди и портокали по света, са се родили в нейните ръце, били са нейни пациенти и с помощта на нея са отървали кожите от грипове, пневмонии, инфаркти, трипер и други болести.
Диагнозата на лекар Господинова беше доказана и от професор Дионисов от „ Майчин дом ”, Медицинска академия-София. След това цялостен Радомир върви три дни образуван в пияно положение след празненството, което девойка Мана провежда за поданството. Всяка старица от Старо село получи парично подучване в размер на една пенсия плюс три кг фасул. Госпожица Данчева раздаде и по две бутилки вино на домакинство от града и прилежащите села. Господин Тано Велинов Танев, бащата, от Радимор, квартал „ Арката ”, получи подарък и доста благодарности от поданството.
Единствено записващата историята девойка Изабела Петрова Илиева, от град Радомир, квартал „ Арката ”, остана трезва като камък – до два часа през нощта, след това не помни! - на празненството в Радомир, проведено от госпожица Мана Данчева Йорданова. Замисълът по отношение на трезвеността на госпожица Изабела Илиева е за да опише случилото се по отговарящ метод в полза на интелектуалното развиване на подрастващите генерации. Обаче госпожица Илиева си извърши дълга прекомерно доста. Писа и откакто се напи, общо 21 страници. Описа всичко на поданството – да го чете и да се поучава, като се измирише алкохолът. Причината за това е нейната огромна лоялност към истината.
Истината е повсеместен език. Това би трябвало всеки да си го набие в главата.
23 февруари 2018 година квартал „ Арката ”
За точността на изнесените нагоре данни се подписвам и нося съответната отговорност.
Изабела Илиева, основен експерт
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ