Как катастрофира висшето образование
Ивайло Дичев е професор по културна антропология. Текстът му е препечатан от " Дойче веле ".
Стана традиция по това време на годината да обсъждаме новината за трето класиране в Софийския университет. Ще има и четвърто, само че ще го нарекат спомагателен банкет. Темата разсънва тъжни размисли за злополуката на българското висше обучение - тъй като в случай че най-старият и влиятелен университет в България не съумява да събере искащи, какво остава за другите!
Факт е, че се стигна до неконтролирано разгръщане на университетския бизнес. Вече няма огромен недодялан град, в който да не е отворен най-малко филиал. За локалната власт това е самореклама, тъй като децата остават вкъщи. За родителите пък по този начин се заобикалят тежките разходи по прехрана на детето в София. Всъщност тази " локална " наклонност унищожава главния смисъл на висшето обучение: младите да се откъснат от познатата среда, да поживеят в различен свят.
Не знам дали си давате сметка, че Софийският университет към този момент безусловно дава отговор на името си - много повече от половината студенти са софиянци. Ако ще е врана - да е рошава, си споделят родителите и наместо в столицата пращат децата напряко в Германия. Където прочее - в случай че пресметнеш стипендии, общежития, стол, библиотеки - май не излиза по-скъпо от тук. А задгранични студенти България съвсем не притегля - освен тъй като нямаме задоволителен авторитет, а и тъй като нямаме курсове на британски, кампусите ни са в безумно положение, Студентският град в София е просто тестване, а административните спънки - мъчителни.
Висшето обучение се масовизира и в останалия свят
Междувременно в света се стигна до обща масовизация на висшето обучение. Малко под 30% са висшистите у нас (демографията е постоянно под въпрос, тъй като не знаем какъв брой тъкмо сме тук); към 40% е делът им в Европейски Съюз и Съединени американски щати. Между 2001 и 2014 година броят на университетите в Китай е скочил от 1022 на 2824! Постепенно се движим към свят, в който ролята на междинното обучение ще бъде поета от висшето и не инцидентно нови леви водачи като Сандърс в Америка или Корбин в Обединеното кралство приказват то да стане всеобщо и гратис.
С какво право тогава можем да желаеме ограничение на приема? Който е решил - да учи. В доста частни университети просто няма приемен изпит, ролята на цедилка играе готовността да си платиш таксата; в страни като Франция пък се счита, че е гражданско право да се запишеш в първи курс, въпреки и да отпаднеш по-нататък. Проблемът в България е не просто в това, че съвсем всеки към този момент може да се запише, а че един път записан, съвсем несъмнено ще приключи, в случай че не му скимне нещо и изчезне, което при нас се случва с горе-долу половината студенти. Самото финансиране е направено по този начин, че преподавателят няма никакъв интерес да скъса студент, тъй като програмата му губи " клиент ". Ако имаше държавно условие всяка година да отпадат по, примерно 5% от студентите, щеше да е напълно друго.
Или да си представим такава форма на оценяване: дават на преподавателя избрани количества бележки - примерно 20% шестици, 20% петици и така нататък, които той разпределя сред записалите се в курса. Дали оценката няма да добие повече тежест, в сравнение с в този момент, когато сътрудници пишат от горната страна до долу отличен, с цел да им е мирна главата? Още по-трудно наподобява у нас основаването на каквато и да е подчиненост. Страстите, които избликнаха в последно време към оперната прима, поискала да стане преподавател, добре илюстрират това. Просто не може да има престижи, с изключение на тези безотговорни сътрудници, които разправят небивалици по медиите. Когато се раздават награди или финансиране, нормалното решение е на калпак, с цел да не се сърди никой. Политици, писатели, художници - би трябвало да са умрели от дълго време, с цел да ги оценим. Приживе - това е съвсем невероятно.
В тази просвета, несъмнено, няма по какъв начин един университет да стане първокласен - СУ получава някакви бонуси за своите първи места в класациите, само че дотук те са алегорични. Колкото и необичайно да звучи - заплатите в доста провинциални университети са по-високи. Последният удар бяха заплатите на учителите - става известно, че зачатъчен преподавател ще получава повече от помощник и колкото доцент. Парите не са най-важното, несъмнено. Проблемът е в това, че няма никакво значение от кое място ти е дипломата, камо ли - какви оценки си имал, кой ти е преподавал. Работодателите желаят индивидът да може да работи на компютър и да знае британски, за другото - те ще го обучат. Ако някакви институции имат потребност от проучване - обръщат се към неправителствени организации, а не към СУ или Българска академия на науките. Самите учени непрестанно вършат планове, които да оферират на някого и които по този начин и си остават в чекмеджето. Вярно, че има мързеливи, некомпетентни и неуволняеми хора в тези среди, само че тук приказвам за правилото. Масовизацията на купите и званията при министър Игнатов тотално ликвидира подбора на фрагменти: в този момент всяко образователно заведение си прави конкурс и назначава, който реши, с близка до стоте % успеваемост.
Самоизолация от Европа
Да загатна и пагубния пропуск СУ да влезе в новата европейска мрежа от университети - не влезе, прочее, нито едно българско висше образователно заведение. Дали работата е от немукаятлък или пък са се появили някакви справедливи спънки - ще питаме ректорското управление по време на изборите наесен. Но резултатът от това самоизолиране от европейския развой - мисля е явен за всеки. Бизнесът не стопира да приказва, че не се приготвят експертите, от които има потребност. Но тази работа не е по този начин лесна, тъй като в един миг трябват едни служащи, в различен - други. Нали помните по какъв начин унищожиха инженерните специалности през 90-те, тъй като към този момент нямало потребност от тях? Сега години наред не могат да се възстановят.
Тази година в СУ още веднъж преди всичко е логиката на психиката, въпреки че не си представям къде тъкмо си намират работа приключилите. За скандинавистика - ясно, там има чудесни стипендии; компютърните дисциплини са супер платени, графичният дизайн - привлекателна фикция за младежите. С медицината аз персонално мисля, че университетът сбърка, тъй като нямаме запас за това образование и може би по тази причина искащите са малко. Но за какво няма претенденти в точните науки? Вярно, че към този момент нямаме доста промишленост, само че пък опциите в чужбина са големи. Предполагам, че младежите се плашат от сложното следване.
Защото отвън няколкото държавно контролирани специалности, висшето обучение май става от ден на ден въпрос на прекарване. Не е ясно защо тъкмо ще ти послужи в живота, къде ще те отнесе вятърът следващата година. Затова и не инвестираш в доста тежки и дълготрайни планове, развиваш необятна палитра от умения, дарба за акомодация. Може би в тази посока следва да преустроим нашето обучение - младежите да прекарват повече време в стажове, присъединяване в планове и проучвания, пътешестване, креативен занимания. Да построяваме персони, а не просто фрагменти.
Стана традиция по това време на годината да обсъждаме новината за трето класиране в Софийския университет. Ще има и четвърто, само че ще го нарекат спомагателен банкет. Темата разсънва тъжни размисли за злополуката на българското висше обучение - тъй като в случай че най-старият и влиятелен университет в България не съумява да събере искащи, какво остава за другите!
Факт е, че се стигна до неконтролирано разгръщане на университетския бизнес. Вече няма огромен недодялан град, в който да не е отворен най-малко филиал. За локалната власт това е самореклама, тъй като децата остават вкъщи. За родителите пък по този начин се заобикалят тежките разходи по прехрана на детето в София. Всъщност тази " локална " наклонност унищожава главния смисъл на висшето обучение: младите да се откъснат от познатата среда, да поживеят в различен свят.
Не знам дали си давате сметка, че Софийският университет към този момент безусловно дава отговор на името си - много повече от половината студенти са софиянци. Ако ще е врана - да е рошава, си споделят родителите и наместо в столицата пращат децата напряко в Германия. Където прочее - в случай че пресметнеш стипендии, общежития, стол, библиотеки - май не излиза по-скъпо от тук. А задгранични студенти България съвсем не притегля - освен тъй като нямаме задоволителен авторитет, а и тъй като нямаме курсове на британски, кампусите ни са в безумно положение, Студентският град в София е просто тестване, а административните спънки - мъчителни.
Висшето обучение се масовизира и в останалия свят
Междувременно в света се стигна до обща масовизация на висшето обучение. Малко под 30% са висшистите у нас (демографията е постоянно под въпрос, тъй като не знаем какъв брой тъкмо сме тук); към 40% е делът им в Европейски Съюз и Съединени американски щати. Между 2001 и 2014 година броят на университетите в Китай е скочил от 1022 на 2824! Постепенно се движим към свят, в който ролята на междинното обучение ще бъде поета от висшето и не инцидентно нови леви водачи като Сандърс в Америка или Корбин в Обединеното кралство приказват то да стане всеобщо и гратис.
С какво право тогава можем да желаеме ограничение на приема? Който е решил - да учи. В доста частни университети просто няма приемен изпит, ролята на цедилка играе готовността да си платиш таксата; в страни като Франция пък се счита, че е гражданско право да се запишеш в първи курс, въпреки и да отпаднеш по-нататък. Проблемът в България е не просто в това, че съвсем всеки към този момент може да се запише, а че един път записан, съвсем несъмнено ще приключи, в случай че не му скимне нещо и изчезне, което при нас се случва с горе-долу половината студенти. Самото финансиране е направено по този начин, че преподавателят няма никакъв интерес да скъса студент, тъй като програмата му губи " клиент ". Ако имаше държавно условие всяка година да отпадат по, примерно 5% от студентите, щеше да е напълно друго.
Или да си представим такава форма на оценяване: дават на преподавателя избрани количества бележки - примерно 20% шестици, 20% петици и така нататък, които той разпределя сред записалите се в курса. Дали оценката няма да добие повече тежест, в сравнение с в този момент, когато сътрудници пишат от горната страна до долу отличен, с цел да им е мирна главата? Още по-трудно наподобява у нас основаването на каквато и да е подчиненост. Страстите, които избликнаха в последно време към оперната прима, поискала да стане преподавател, добре илюстрират това. Просто не може да има престижи, с изключение на тези безотговорни сътрудници, които разправят небивалици по медиите. Когато се раздават награди или финансиране, нормалното решение е на калпак, с цел да не се сърди никой. Политици, писатели, художници - би трябвало да са умрели от дълго време, с цел да ги оценим. Приживе - това е съвсем невероятно.
В тази просвета, несъмнено, няма по какъв начин един университет да стане първокласен - СУ получава някакви бонуси за своите първи места в класациите, само че дотук те са алегорични. Колкото и необичайно да звучи - заплатите в доста провинциални университети са по-високи. Последният удар бяха заплатите на учителите - става известно, че зачатъчен преподавател ще получава повече от помощник и колкото доцент. Парите не са най-важното, несъмнено. Проблемът е в това, че няма никакво значение от кое място ти е дипломата, камо ли - какви оценки си имал, кой ти е преподавал. Работодателите желаят индивидът да може да работи на компютър и да знае британски, за другото - те ще го обучат. Ако някакви институции имат потребност от проучване - обръщат се към неправителствени организации, а не към СУ или Българска академия на науките. Самите учени непрестанно вършат планове, които да оферират на някого и които по този начин и си остават в чекмеджето. Вярно, че има мързеливи, некомпетентни и неуволняеми хора в тези среди, само че тук приказвам за правилото. Масовизацията на купите и званията при министър Игнатов тотално ликвидира подбора на фрагменти: в този момент всяко образователно заведение си прави конкурс и назначава, който реши, с близка до стоте % успеваемост.
Самоизолация от Европа
Да загатна и пагубния пропуск СУ да влезе в новата европейска мрежа от университети - не влезе, прочее, нито едно българско висше образователно заведение. Дали работата е от немукаятлък или пък са се появили някакви справедливи спънки - ще питаме ректорското управление по време на изборите наесен. Но резултатът от това самоизолиране от европейския развой - мисля е явен за всеки. Бизнесът не стопира да приказва, че не се приготвят експертите, от които има потребност. Но тази работа не е по този начин лесна, тъй като в един миг трябват едни служащи, в различен - други. Нали помните по какъв начин унищожиха инженерните специалности през 90-те, тъй като към този момент нямало потребност от тях? Сега години наред не могат да се възстановят.
Тази година в СУ още веднъж преди всичко е логиката на психиката, въпреки че не си представям къде тъкмо си намират работа приключилите. За скандинавистика - ясно, там има чудесни стипендии; компютърните дисциплини са супер платени, графичният дизайн - привлекателна фикция за младежите. С медицината аз персонално мисля, че университетът сбърка, тъй като нямаме запас за това образование и може би по тази причина искащите са малко. Но за какво няма претенденти в точните науки? Вярно, че към този момент нямаме доста промишленост, само че пък опциите в чужбина са големи. Предполагам, че младежите се плашат от сложното следване.
Защото отвън няколкото държавно контролирани специалности, висшето обучение май става от ден на ден въпрос на прекарване. Не е ясно защо тъкмо ще ти послужи в живота, къде ще те отнесе вятърът следващата година. Затова и не инвестираш в доста тежки и дълготрайни планове, развиваш необятна палитра от умения, дарба за акомодация. Може би в тази посока следва да преустроим нашето обучение - младежите да прекарват повече време в стажове, присъединяване в планове и проучвания, пътешестване, креативен занимания. Да построяваме персони, а не просто фрагменти.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ