Да съм учител е моя сбъдната мечта!
ИВАНИНА ИЛИЕВА е на 24 години. Завършила е 157-а Гимназия с проучване на непознат език " Сесар Вайехо " в София, както и с отличие бакалавърска степен по " Икономика на туризма " в Стопанската академия " Димитър А. Ценов " в Свищов. След това записва магистратура в Софийския университет " Свети Климент Охридски " със компетентност " Начална учебна педагогика ", която следва да приключи тази година. Работи като начален преподавател в столичното 93-то СУ " Александър Теодоров - Балан ".
- Г-жо Илиева, с какви усеща посрещате новата образователна година? Какви са Вашите упования от нея?
- Развълнувана съм. За мен ще е втора като преподавател. Чувствам се по-уверена и имам вяра, че ще бъде извънредно пълноценна, както за учениците, по този начин и за мен.
- Как решихте да станете начален преподавател?
- От доста дребна харесвах учителската специалност. Харесваше ми да се върша на учителка, да ревизирам тетрадки, да пиша оценки и забележки в бележник. Разбира се, това бяха детските ми визии за учителя. Станах по-голяма и осъзнах, че действителността е друга. Започнах да виждам, че това са хора, които всеки ден се приготвят за идващия ден с материал, който да бъде поднесен по този начин, че да може да го схванеш. Виждах в тях усилието да те научат, да ти оказват помощ да станеш по-добър в живота. Усещах в тях поддръжка, състрадание, схващане, а това е доста значимо. Реших и аз някой ден да стана учителка.
Впоследствие започнах да се двоумя, защото не бях сигурна и уверена дали ще се оправя като тях, моите учители. В последна сметка страхът взе превес над желанието и взех решение да поема по различен път, като записах " Икономика на туризма ". Още на втората година от образованието осъзнах, че това не е моето занятие и още веднъж започнах да бленувам да стана учителка. Затова взех решението да завърша към този момент стартирана компетентност и по-късно да поема по пътя към задачата си. Така и стана.
Към днешна дата изучавам и имам удоволствието и опцията да работя това, което желая. Радвам се и не скърбя, че поех по този път!
- Професията на учителя е сложна. Кои са най-големите провокации?
- Най-голямото предизвикателство е поддържането на мотивация за учене. Тя е от извънредно значение и подсигурява дълготрайни резултати. При липса на мотивация учениците стопират да учат качествено. Затова учителите би трябвало да се погрижат за самостоятелните стилове на учене и потребностите на разнообразна група възпитаници, в това число тези с обучителни усложнения, езикови бариери или поведенчески проблеми. Преподавателите постоянно би трябвало да жонглират с голям брой отговорности, в това число обмисляне на уроци, оценяване, административни задания и извънкласни действия.
- Какви качества би трябвало да има днешният преподавател?
- Днешният преподавател би трябвало да има набор от качества. Да бъде адаптивен и еластичен в своя метод, с цел да дава отговор на разнообразните потребности на учениците. Това включва отвореност към нови способи на преподаване, технологии и тактики, които могат да подобрят ангажираността на учащите и резултатите от образованието. Трябва да има и мощни организационни умения. Да е добър образец за децата. Неслучайно се споделя, че " децата са отражение на родителите си ", а учителите са и в ролята на родител. Освен знанията, които учителят дава на ученика, той претърпява с него нещата, които му се случват, поучава го, оказва помощ му да премине пред компликациите, които сега му пречат.
- Трудно ли се работи с деца? Какво би трябвало да имат поради искащите да станат учители?
- С верния метод работата с децата може да е доста лесна. Трябва да открием на тях какво им харесва, кое ги кара да се усещат добре, от какво имат потребност, по какъв метод се стимулират. Истинската пристрастеност към преподаването и любовта към ученето могат да вдъхновят учениците. Учителите, които са въодушевени по своите предмети и са ангажирани с растежа на своите възпитаници, могат да стимулират и предизвикват ученето през целия живот.
- Телефон или книга? Четат ли днешните деца? Искат ли да знаят, да се учат?
- Изборът сред телефон или книга може да варира при обособените хора и зависи от персоналните желания, ползи и условия. И телефоните, и книгите оферират неповторими преимущества и могат да служат за разнообразни цели. Навиците за четене могат да варират при обособените хора и се въздействат от разнообразни фактори като възраст, просвета, достъп до запаси и персонални ползи.
Широкото потребление на технологии и цифрови устройства в действителност промени метода, по който децата употребяват информация и се ангажират със наличие. Много подрастващи към този момент имат достъп до електронни книги, аудиокниги и просветителни приложения, които могат да подобрят преживяването им при четене. Някои възпитаници може да предпочетат четене на цифрови устройства заради улеснение, интерактивност или мултимедийни детайли.
Насърчаването на четенето под каквато и да е форма, без значение дали става дума за физически книги или цифрови запаси, може да помогне на децата да развият езикови и грамотни умения, да разширят знанията си и да насърчат въображението и сериозното мислене.
- Как мислите, знанието полезност ли е през днешния ден?
- Да, знанието продължава да има забележителна стойност в днешния свят. В едно бързо разрастващо се и взаимосвързано общество знанието играе решаваща роля за личностното развиване, публичния напредък и професионалния триумф. То дава опция на хората, като им дава умения за сериозно мислене, качества за решение на проблеми и потенциал за взимане на осведомени решения, които им разрешават да схващат света към тях, да се оправят с провокациите и да вземат участие интензивно в обществото. Придобиването на познания уголемява хоризонтите, уголемява вероятностите и предизвиква личностното израстване. Знанието подхранва нововъведенията и движи публичния напредък.
- Преди години учителят е бил един от най-уважаваните хора в обществото, дружно със свещеника и кмета. Така ли е през днешния ден?
- Според моите наблюдения учителската специалност от доста години насам не е измежду най-уважаваните. Този факт е извънредно печален, защото всички знаем, че в учебно заведение децата, като се изключи че усвояват заложените в образователната стратегия предмети, се учат да бъдат хора, да бъдат положителни, почтени, дружелюбни, толерантни, а това се случва с помощта на учителската интервенция. Не считам, че уважението към учителите е изгубено. Поради редица външни въздействия и фактори през последните години в публичната настройка във връзка с учителската специалност се виждат някои отрицателни нотки. Щом външните въздействия бъдат лимитирани и поставени в едни съответни рамки, тогава и обществото ще огледа на учителя с нужното почитание.
- Какво мислите за промените в просветителната система, които дават повече права на родителите и учениците, за сметка на учителя?
- По мое мнение несъразмерната интервенция на родителите в образователната активност затруднява гладкото протичане на образователните занятия. Родителите, бидейки хора с обучение, друго от педагогическото, не биха могли да бъдат пълностоен коректив в процеса на образование на учениците. Делегирането на повече права на родителите доста постоянно води до злоупотреби и работи демотивиращо както на младите, по този начин и на по-опитните преподаватели. Разбира се, родителите желаят най-хубавото за децата си, само че намесата в работата на учителя не подкрепя процеса на образование да минава по-леко. По-голямата част от учениците имат друго държание у дома и в учебно заведение. Оттук идва разминаването във вижданията на учителя и родителя.
- Ако бяхте министър на образованието и науката, какво бихте трансформирали?
- Нужда от смяна се следи в разнообразни посоки от учебното обучение. Най-напред бих понижила размера на изискуемия за научаване материал. Бих направила стратегия, в която да е заложено множеството часове да се организират навън. Също по този начин бих отпускала повече средства на учебните заведения, с цел да могат да поддържат по-добра материална база, защото средата е доста значима.
Разбира се, няма по какъв начин да пропусна заплатите. Да, доста хора считат, че учителските заплати са огромни и задоволителни, само че това надалеч не е по този начин. Смятам, че тази специалност е от най-важните в едно общество. За да може нацията да е грамотна и да е пълноценна за своята страна, тя би трябвало да премине през редица образования, а с цел да се реализира това, тежестта е на плещите на учителя. Той е този, който предава познания и учи.
- Вие сте младеж. Много Ваши връстници избират чужбина за своето развиване. Защо останахте в България?
- Тук съм родена и считам, че тук е редно да пребивавам. Именно тук е моето семейство, другари, моят живот. От позиция на обучение, доста младежи избират чужбина, по този начин е. Това е хубаво! Отиват на ново място, срещат се с разнообразни хора, получават друго от нашето обучение, въпреки всичко на другите места има разнообразни механизми на образование, които дават големи благоприятни условия за развиване. Мнението ми е, че по-късно би трябвало да се връщат в България, даже и там да им се отвори опция. Те са скъп кадър и обществото ни има потребност от такива хора, млади и образовани. Имат какво да дадат от себе си на всички ни. Имат какво да създадат за себе и тук, нищо че не сме огромна страна. Човек, в случай че има предпочитание за развиване, няма значение къде е. Ако знаеш какво искаш, търсиш пътя, по който да преминеш, с цел да постигнеш задачата си.
- Какво обичате да вършиме в свободното си време?
- Свободното си време употребявам за разходки и спорт. Много обичам планините и екопътеките.
- Имате ли мисъл, която Ви въодушевява?
- Всеки човек има своите компликации и пречки в живота, само че това не би трябвало да го демотивира, а в противен случай, да го подтиква още повече да желае да реализира това, което е почнал. Затова мисълта, която постоянно ми оказва помощ да мина през сложните интервали на провали, е " Никога не се предавай! ".>
- Г-жо Илиева, с какви усеща посрещате новата образователна година? Какви са Вашите упования от нея?
- Развълнувана съм. За мен ще е втора като преподавател. Чувствам се по-уверена и имам вяра, че ще бъде извънредно пълноценна, както за учениците, по този начин и за мен.
- Как решихте да станете начален преподавател?
- От доста дребна харесвах учителската специалност. Харесваше ми да се върша на учителка, да ревизирам тетрадки, да пиша оценки и забележки в бележник. Разбира се, това бяха детските ми визии за учителя. Станах по-голяма и осъзнах, че действителността е друга. Започнах да виждам, че това са хора, които всеки ден се приготвят за идващия ден с материал, който да бъде поднесен по този начин, че да може да го схванеш. Виждах в тях усилието да те научат, да ти оказват помощ да станеш по-добър в живота. Усещах в тях поддръжка, състрадание, схващане, а това е доста значимо. Реших и аз някой ден да стана учителка.
Впоследствие започнах да се двоумя, защото не бях сигурна и уверена дали ще се оправя като тях, моите учители. В последна сметка страхът взе превес над желанието и взех решение да поема по различен път, като записах " Икономика на туризма ". Още на втората година от образованието осъзнах, че това не е моето занятие и още веднъж започнах да бленувам да стана учителка. Затова взех решението да завърша към този момент стартирана компетентност и по-късно да поема по пътя към задачата си. Така и стана.
Към днешна дата изучавам и имам удоволствието и опцията да работя това, което желая. Радвам се и не скърбя, че поех по този път!
- Професията на учителя е сложна. Кои са най-големите провокации?
- Най-голямото предизвикателство е поддържането на мотивация за учене. Тя е от извънредно значение и подсигурява дълготрайни резултати. При липса на мотивация учениците стопират да учат качествено. Затова учителите би трябвало да се погрижат за самостоятелните стилове на учене и потребностите на разнообразна група възпитаници, в това число тези с обучителни усложнения, езикови бариери или поведенчески проблеми. Преподавателите постоянно би трябвало да жонглират с голям брой отговорности, в това число обмисляне на уроци, оценяване, административни задания и извънкласни действия.
- Какви качества би трябвало да има днешният преподавател?
- Днешният преподавател би трябвало да има набор от качества. Да бъде адаптивен и еластичен в своя метод, с цел да дава отговор на разнообразните потребности на учениците. Това включва отвореност към нови способи на преподаване, технологии и тактики, които могат да подобрят ангажираността на учащите и резултатите от образованието. Трябва да има и мощни организационни умения. Да е добър образец за децата. Неслучайно се споделя, че " децата са отражение на родителите си ", а учителите са и в ролята на родител. Освен знанията, които учителят дава на ученика, той претърпява с него нещата, които му се случват, поучава го, оказва помощ му да премине пред компликациите, които сега му пречат.
- Трудно ли се работи с деца? Какво би трябвало да имат поради искащите да станат учители?
- С верния метод работата с децата може да е доста лесна. Трябва да открием на тях какво им харесва, кое ги кара да се усещат добре, от какво имат потребност, по какъв метод се стимулират. Истинската пристрастеност към преподаването и любовта към ученето могат да вдъхновят учениците. Учителите, които са въодушевени по своите предмети и са ангажирани с растежа на своите възпитаници, могат да стимулират и предизвикват ученето през целия живот.
- Телефон или книга? Четат ли днешните деца? Искат ли да знаят, да се учат?
- Изборът сред телефон или книга може да варира при обособените хора и зависи от персоналните желания, ползи и условия. И телефоните, и книгите оферират неповторими преимущества и могат да служат за разнообразни цели. Навиците за четене могат да варират при обособените хора и се въздействат от разнообразни фактори като възраст, просвета, достъп до запаси и персонални ползи.
Широкото потребление на технологии и цифрови устройства в действителност промени метода, по който децата употребяват информация и се ангажират със наличие. Много подрастващи към този момент имат достъп до електронни книги, аудиокниги и просветителни приложения, които могат да подобрят преживяването им при четене. Някои възпитаници може да предпочетат четене на цифрови устройства заради улеснение, интерактивност или мултимедийни детайли.
Насърчаването на четенето под каквато и да е форма, без значение дали става дума за физически книги или цифрови запаси, може да помогне на децата да развият езикови и грамотни умения, да разширят знанията си и да насърчат въображението и сериозното мислене.
- Как мислите, знанието полезност ли е през днешния ден?
- Да, знанието продължава да има забележителна стойност в днешния свят. В едно бързо разрастващо се и взаимосвързано общество знанието играе решаваща роля за личностното развиване, публичния напредък и професионалния триумф. То дава опция на хората, като им дава умения за сериозно мислене, качества за решение на проблеми и потенциал за взимане на осведомени решения, които им разрешават да схващат света към тях, да се оправят с провокациите и да вземат участие интензивно в обществото. Придобиването на познания уголемява хоризонтите, уголемява вероятностите и предизвиква личностното израстване. Знанието подхранва нововъведенията и движи публичния напредък.
- Преди години учителят е бил един от най-уважаваните хора в обществото, дружно със свещеника и кмета. Така ли е през днешния ден?
- Според моите наблюдения учителската специалност от доста години насам не е измежду най-уважаваните. Този факт е извънредно печален, защото всички знаем, че в учебно заведение децата, като се изключи че усвояват заложените в образователната стратегия предмети, се учат да бъдат хора, да бъдат положителни, почтени, дружелюбни, толерантни, а това се случва с помощта на учителската интервенция. Не считам, че уважението към учителите е изгубено. Поради редица външни въздействия и фактори през последните години в публичната настройка във връзка с учителската специалност се виждат някои отрицателни нотки. Щом външните въздействия бъдат лимитирани и поставени в едни съответни рамки, тогава и обществото ще огледа на учителя с нужното почитание.
- Какво мислите за промените в просветителната система, които дават повече права на родителите и учениците, за сметка на учителя?
- По мое мнение несъразмерната интервенция на родителите в образователната активност затруднява гладкото протичане на образователните занятия. Родителите, бидейки хора с обучение, друго от педагогическото, не биха могли да бъдат пълностоен коректив в процеса на образование на учениците. Делегирането на повече права на родителите доста постоянно води до злоупотреби и работи демотивиращо както на младите, по този начин и на по-опитните преподаватели. Разбира се, родителите желаят най-хубавото за децата си, само че намесата в работата на учителя не подкрепя процеса на образование да минава по-леко. По-голямата част от учениците имат друго държание у дома и в учебно заведение. Оттук идва разминаването във вижданията на учителя и родителя.
- Ако бяхте министър на образованието и науката, какво бихте трансформирали?
- Нужда от смяна се следи в разнообразни посоки от учебното обучение. Най-напред бих понижила размера на изискуемия за научаване материал. Бих направила стратегия, в която да е заложено множеството часове да се организират навън. Също по този начин бих отпускала повече средства на учебните заведения, с цел да могат да поддържат по-добра материална база, защото средата е доста значима.
Разбира се, няма по какъв начин да пропусна заплатите. Да, доста хора считат, че учителските заплати са огромни и задоволителни, само че това надалеч не е по този начин. Смятам, че тази специалност е от най-важните в едно общество. За да може нацията да е грамотна и да е пълноценна за своята страна, тя би трябвало да премине през редица образования, а с цел да се реализира това, тежестта е на плещите на учителя. Той е този, който предава познания и учи.
- Вие сте младеж. Много Ваши връстници избират чужбина за своето развиване. Защо останахте в България?
- Тук съм родена и считам, че тук е редно да пребивавам. Именно тук е моето семейство, другари, моят живот. От позиция на обучение, доста младежи избират чужбина, по този начин е. Това е хубаво! Отиват на ново място, срещат се с разнообразни хора, получават друго от нашето обучение, въпреки всичко на другите места има разнообразни механизми на образование, които дават големи благоприятни условия за развиване. Мнението ми е, че по-късно би трябвало да се връщат в България, даже и там да им се отвори опция. Те са скъп кадър и обществото ни има потребност от такива хора, млади и образовани. Имат какво да дадат от себе си на всички ни. Имат какво да създадат за себе и тук, нищо че не сме огромна страна. Човек, в случай че има предпочитание за развиване, няма значение къде е. Ако знаеш какво искаш, търсиш пътя, по който да преминеш, с цел да постигнеш задачата си.
- Какво обичате да вършиме в свободното си време?
- Свободното си време употребявам за разходки и спорт. Много обичам планините и екопътеките.
- Имате ли мисъл, която Ви въодушевява?
- Всеки човек има своите компликации и пречки в живота, само че това не би трябвало да го демотивира, а в противен случай, да го подтиква още повече да желае да реализира това, което е почнал. Затова мисълта, която постоянно ми оказва помощ да мина през сложните интервали на провали, е " Никога не се предавай! ".>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ