Българския си род диря, с бод, бродерия оставям следа
ДАНИЕЛА ДИЧЕВА е родена в Асеновград. Завършила е Техническия университет в София, машинен инженер, компетентност " Техника и технология на текстила и облеклото ". Работи в огромна българска комерсиална компания. " Така се случи, че като приключих, след всички промени, доста от заводите и тези производства бяха закрити, животът потегли в друга посока и не можах да работя тъкмо по моята компетентност, само че образованието в действителност е значимо и ми е пособие ", споделя Даниела. В Регионалния етнографски музей в Пловдив до 4 април е подредена галерия с нейни модерни тълкования на български достоверни и авторски шевици. Концерт на откриването изнесе Камерната вокална групировка " Б-фолк " с диригент маестро Светослав Балтаков, в която Даниела пее. /> - Госпожо Дичева, от кое място потеглят Вашите ползи и по-сериозни занимания с бродерията и с музиката?
- Нещата са доста свързани. Корените ми са от Родопите - и майка ми, и татко ми са родени в този край, там всички пеят и аз от 3-4-годишна възраст пея. По време на ученическите си години съм се занимавала с музика - свирех на пиано, пеех във всички вероятни хорове и сформира в учебното заведение. Дори имаше миг, в който желаех професионално да се занимавам с музика, само че това по този начин и не се случи.
А с бродерия се занимавам от 9-годишна, всяка лятна почивка отделях време да върша карета, възглавнички. Тогава нямаше доста информация, с изключение на от някоя баба, съседка, вуйна да вземеш модел, да те научи и да направиш това, което ти харесва. Но в последните десетина години демонстрирам необикновен интерес към шевицата. Започнах да се интересувам какво значат знаците, знаците, какво е смисъла на цветовете и по този начин моят интерес се задълбочи и започнах да върша нещата, които демонстрирам в изложбата. Тъй като в актуалния ни живот и въобще в метода, по който е организиран нашият дом, не го подреждаме с ковьори, карета, възглавници, в случай че не е някоя битова стая или кръчма, взех решение, че е уместно да ги създавам във тип на пана, които да украсяват актуалния дом като картини.
Друго, което е моят личен почерк - платът, на който бродирам, е панама, с една лъскава нишка и мисля, че доста добре се получава. А рамките са ръчно направени от дърворезбар от Габровския край - всяка е неповторима, от разнообразни типове дърво. Смятам, че когато бродерията е ръчно направена, добре е цялата визия да е направена на ръка, т.е. да остане в нея силата на индивида, който я основава.
- Това е второ показване на този план, нали?
- Първата ми галерия беше през 2018 година в София. На откриването изнесохме концерт с националния хор, в който пея - Фолклорна вокална групировка " Дилмана " към Националния студентски дом с диригентка маестра Дарена Попова.
Във втората галерия съм добавила чанти, колани, други неща, които биха могли да се употребяват като аксесоари към актуалното ни облекло. Тази втора галерия беше показана в София на 2 февруари т.г. в Центъра по самопознание " Орфей ". Сега, при откриването й в Пловдив на 22 март, също имаше концерт, в който представихме Камерната групировка " Б-фолк ", от която съм част.
Създадохме я през 2018 година, пет певици под управлението на маестро Светослав Балтаков. Маестро Балтаков прави аранжиментите, изпълняваме единствено негови обработки, като с изключение на обичайна национална многогласна музика, имаме и песни със модерни аранжименти. Това доста добре се съчетава с модерната визия на моите шевици, с метода, по който наподобяват. Беше вълнуващо, забавно за публиката, нещо ново и друго.
- Какво значи името на плана Ви - " Брод Диря "?
- Това е по-скоро игра на думи: българския си жанр следа, с бод, бродерия оставям диря, проправям си пътека, тъй като единствено по неотъпканото можеш да оставиш следа. Може да се интерпретира по разнообразни способи и всеки от тях има своя смисъл и е правилен.
- По какъв брой време успявате да отделяте на това обичано занятие, поради че се трудите на цялостен работен ден? В какво въодушевление би трябвало да сте, с цел да се занимавате с бродерия? Как върви Вашият креативен развой?
- Различно е. Това в действителност е развой. Шевицата и везането са методът, по който се зареждам. Когато към мен всички са здрави и няма нещо, което да ме тормози, отстранявам време, нормално през почивните дни, и се съсредоточвам в това занятие. Може да си пусна музика, от време на време процесът върви бързо, различен път ми лишава доста време, не се получава добре незабавно... друго е.
- Моделите, които пресъздавате, са заимствани или са авторски, по какъв начин се раждат?
- Някои от моделите са от достоверни носии, от ризи, сукмани, ръкави, пазви. Други намирам в книги от наши откриватели, които от предишния век са ги документирали. А през последните години има и авторски схеми, само че те носят същата символика и значение, както античните шевици.
- Те от разнообразни фолклорни области ли са?
- Да, от разнообразни краища на България са. В процеса на проучването им разбрах, че има разлики с изключение на като геометрична композиция, също и цветово. Например в Северозападна България цветовете са тъмни - кафяво, черно, в Бургаско-Елховско, в Югоизточна България са доста цветни - розово, жълто, светлосиньо, зелено... Естествено, на всички места участва аленият цвят, който се свързва с празничното. Трудно съчетаеми на пръв взор цветове стоят хармонично и уравновесено в готовото произведение. Много е забавно.
- А в претекстовете има ли подобие?
- Всеки от претекстовете има своето значение, има няколко претекста, познати на всички, които се интересуват. Елбетицата е двойно пресеченият кръст, който въплъщава главните четири направления и четирите полупосоки, в центъра са събрани тези осем лъча и това символизира естетика. Друг главен претекст е канатицата, която с изключение на в коларството и килимарството, се употребява и в шевиците. Тя е за здраве, изобилие, развиване на рода, и със съответните фигурки по нея - може да бъде и по-богата, има разнообразни смисли. Така че всяка шевица дава отговор на нещо. Неслучайно са ги бродирали по крайните елементи на облеклата, за да защищават.
- Успявате ли да вплетете нещо от шевиците в облеклото си?
- Да, някои от коланите, които върша, са избродирани с пафти, също чанти, бижута, няколко ризи съм избродирала...
- Ако някой си хареса експонат от изложбата, може ли да поръча при Вас?
- Който демонстрира интерес, би могъл да се свърже с мен и да изработя модел по негово предпочитание.
- Във Вашето семейство или измежду околните, приятелите Ви има ли такива, които се възпламеняват от Вашето изкуство и демонстрират предпочитание да се научат?
- Към момента по-скоро ми се радват за това, което върша, само че към момента никой не е показал интерес да опита. Може би и това ще се случи... Човек би трябвало да узрее и да стигне до извода, че има нужда да го направи.
- Може би, в случай че усеща потребност по този метод да изрази себе си, своята принадлежност към родовата памет и традиция?
- Така е. За рода на едната ми баба по майчина линия има документирана история за 270 години обратно - Яръмовия жанр от с. Стойките. От рода на татко ми също имаме информация за шест генерации обратно. Явно моята връзка с тези корени е доста мощна и нещо ме подтиква да я диря, да схвана, да се науча, да се употребявам от този нравствен житейски опит на предците. И за мен към момента е необяснимо, по тази причина към момента го следа този брод...
- Част от свободното си време посвещавате на музиката и тя постоянно участва, дружно с везмото, и на Вашите изложения?
- Да, по този начин е. Двата концерта - в София и в Пловдив, приключиха с по едно мое соло с родопска гайда. Винаги съм облечена в достоверната носия, която имам в завещание от моята баба. Родопската ария ми дава мощ и независимост на духа. Но с изключение на родопската ария, съставите, в които пея, ми дават опция за лично развиване в музиката - и там човек непрекъснато би трябвало да научава нещо ново и да се развива. Почти всяка вечер след работа сме на подготовки, а когато ни следва присъединяване, натоварването е по-интензивно. Но за това, което те влече и имаш потребност да правиш, постоянно намираш време и метод. На подготовките не помня за света и музиката е единственото, което ме откъсва от действителността, от всекидневието, от натоварването, това е и метод за релаксация.
- И двата състава не са професионални, нали?
- Само нашите ръководители са музиканти. В " Б-фолк " сме пет дами, всяка с друга специалност - клиничен лаборант, доцент по палеонтология, счетоводител, детска учителка и аз съм инженер, събрани и въодушевени от музиката под управлението на маестро Балтаков.
Камерна вокална групировка " Б-фолк " с диригент маестро Светослав Балтаков
- Как да запалителен и приобщим по-младите, които в този момент оформят своите визии за стойностното в живота, за хармония, за осъзнаване на значимостта на традициите и силата на корените, към сходни полезности?
- Има доста младежи, които се интересуват, както и доста млади надарени хора. И в двата наши състава идват и такива. В последните години мнозина танцуват национални танци, носят бродирани облекла. Явно младежите също желаят да познават традициите, да се върнат към своите корени по някакъв метод.
- От какво зависи тази настройка - от фамилията и възпитанието, от просветителните институции, от обществото, в което живеят и се развиват?
- Всичко стартира от фамилията. Семейството е началото на всички пътища, които по-късно не престават образованието, обществото, средата. Сега има достъп до всякаква информация, само че в случай че тези полезности не са възпитани в фамилията, е доста мъчно.
- Как Ви звучат през днешния ден думи като национализъм, жанр, татковина, национално достолепие, принадлежност към България и българското?
- За страдание, през последните 30 години нещата доста се политизират. Преди това са изглеждали по различен метод. Но като имаме поради, че шевицата и българската национална ария са се запазили и съхранили хилядолетия наред, без значение страната от кого и по какъв начин се е управлявала, даже и когато е била под иго, това, което е в душата на българина, ще остане, макар днешния комплициран и в международен мащаб, и на нашата територия политически образ на нещата. Това, че за малко някой ни замъглява мозъка или погледа, е нещо краткотрайно, а българското постоянно ще оцелее.
- Показвала ли сте в родния си град своите произведения?
- Не, не съм ги показвала. Имам покана за празниците на Асеновград през септември да направя галерия или под друга форма да показва нещата си на своя територия.
- Нещата са доста свързани. Корените ми са от Родопите - и майка ми, и татко ми са родени в този край, там всички пеят и аз от 3-4-годишна възраст пея. По време на ученическите си години съм се занимавала с музика - свирех на пиано, пеех във всички вероятни хорове и сформира в учебното заведение. Дори имаше миг, в който желаех професионално да се занимавам с музика, само че това по този начин и не се случи.
А с бродерия се занимавам от 9-годишна, всяка лятна почивка отделях време да върша карета, възглавнички. Тогава нямаше доста информация, с изключение на от някоя баба, съседка, вуйна да вземеш модел, да те научи и да направиш това, което ти харесва. Но в последните десетина години демонстрирам необикновен интерес към шевицата. Започнах да се интересувам какво значат знаците, знаците, какво е смисъла на цветовете и по този начин моят интерес се задълбочи и започнах да върша нещата, които демонстрирам в изложбата. Тъй като в актуалния ни живот и въобще в метода, по който е организиран нашият дом, не го подреждаме с ковьори, карета, възглавници, в случай че не е някоя битова стая или кръчма, взех решение, че е уместно да ги създавам във тип на пана, които да украсяват актуалния дом като картини.
Друго, което е моят личен почерк - платът, на който бродирам, е панама, с една лъскава нишка и мисля, че доста добре се получава. А рамките са ръчно направени от дърворезбар от Габровския край - всяка е неповторима, от разнообразни типове дърво. Смятам, че когато бродерията е ръчно направена, добре е цялата визия да е направена на ръка, т.е. да остане в нея силата на индивида, който я основава.
- Това е второ показване на този план, нали?
- Първата ми галерия беше през 2018 година в София. На откриването изнесохме концерт с националния хор, в който пея - Фолклорна вокална групировка " Дилмана " към Националния студентски дом с диригентка маестра Дарена Попова.
Във втората галерия съм добавила чанти, колани, други неща, които биха могли да се употребяват като аксесоари към актуалното ни облекло. Тази втора галерия беше показана в София на 2 февруари т.г. в Центъра по самопознание " Орфей ". Сега, при откриването й в Пловдив на 22 март, също имаше концерт, в който представихме Камерната групировка " Б-фолк ", от която съм част.
Създадохме я през 2018 година, пет певици под управлението на маестро Светослав Балтаков. Маестро Балтаков прави аранжиментите, изпълняваме единствено негови обработки, като с изключение на обичайна национална многогласна музика, имаме и песни със модерни аранжименти. Това доста добре се съчетава с модерната визия на моите шевици, с метода, по който наподобяват. Беше вълнуващо, забавно за публиката, нещо ново и друго.
- Какво значи името на плана Ви - " Брод Диря "?
- Това е по-скоро игра на думи: българския си жанр следа, с бод, бродерия оставям диря, проправям си пътека, тъй като единствено по неотъпканото можеш да оставиш следа. Може да се интерпретира по разнообразни способи и всеки от тях има своя смисъл и е правилен.
- По какъв брой време успявате да отделяте на това обичано занятие, поради че се трудите на цялостен работен ден? В какво въодушевление би трябвало да сте, с цел да се занимавате с бродерия? Как върви Вашият креативен развой?
- Различно е. Това в действителност е развой. Шевицата и везането са методът, по който се зареждам. Когато към мен всички са здрави и няма нещо, което да ме тормози, отстранявам време, нормално през почивните дни, и се съсредоточвам в това занятие. Може да си пусна музика, от време на време процесът върви бързо, различен път ми лишава доста време, не се получава добре незабавно... друго е.
- Моделите, които пресъздавате, са заимствани или са авторски, по какъв начин се раждат?
- Някои от моделите са от достоверни носии, от ризи, сукмани, ръкави, пазви. Други намирам в книги от наши откриватели, които от предишния век са ги документирали. А през последните години има и авторски схеми, само че те носят същата символика и значение, както античните шевици.
- Те от разнообразни фолклорни области ли са?
- Да, от разнообразни краища на България са. В процеса на проучването им разбрах, че има разлики с изключение на като геометрична композиция, също и цветово. Например в Северозападна България цветовете са тъмни - кафяво, черно, в Бургаско-Елховско, в Югоизточна България са доста цветни - розово, жълто, светлосиньо, зелено... Естествено, на всички места участва аленият цвят, който се свързва с празничното. Трудно съчетаеми на пръв взор цветове стоят хармонично и уравновесено в готовото произведение. Много е забавно.
- А в претекстовете има ли подобие?
- Всеки от претекстовете има своето значение, има няколко претекста, познати на всички, които се интересуват. Елбетицата е двойно пресеченият кръст, който въплъщава главните четири направления и четирите полупосоки, в центъра са събрани тези осем лъча и това символизира естетика. Друг главен претекст е канатицата, която с изключение на в коларството и килимарството, се употребява и в шевиците. Тя е за здраве, изобилие, развиване на рода, и със съответните фигурки по нея - може да бъде и по-богата, има разнообразни смисли. Така че всяка шевица дава отговор на нещо. Неслучайно са ги бродирали по крайните елементи на облеклата, за да защищават.
- Успявате ли да вплетете нещо от шевиците в облеклото си?
- Да, някои от коланите, които върша, са избродирани с пафти, също чанти, бижута, няколко ризи съм избродирала...
- Ако някой си хареса експонат от изложбата, може ли да поръча при Вас?
- Който демонстрира интерес, би могъл да се свърже с мен и да изработя модел по негово предпочитание.
- Във Вашето семейство или измежду околните, приятелите Ви има ли такива, които се възпламеняват от Вашето изкуство и демонстрират предпочитание да се научат?
- Към момента по-скоро ми се радват за това, което върша, само че към момента никой не е показал интерес да опита. Може би и това ще се случи... Човек би трябвало да узрее и да стигне до извода, че има нужда да го направи.
- Може би, в случай че усеща потребност по този метод да изрази себе си, своята принадлежност към родовата памет и традиция?
- Така е. За рода на едната ми баба по майчина линия има документирана история за 270 години обратно - Яръмовия жанр от с. Стойките. От рода на татко ми също имаме информация за шест генерации обратно. Явно моята връзка с тези корени е доста мощна и нещо ме подтиква да я диря, да схвана, да се науча, да се употребявам от този нравствен житейски опит на предците. И за мен към момента е необяснимо, по тази причина към момента го следа този брод...
- Част от свободното си време посвещавате на музиката и тя постоянно участва, дружно с везмото, и на Вашите изложения?
- Да, по този начин е. Двата концерта - в София и в Пловдив, приключиха с по едно мое соло с родопска гайда. Винаги съм облечена в достоверната носия, която имам в завещание от моята баба. Родопската ария ми дава мощ и независимост на духа. Но с изключение на родопската ария, съставите, в които пея, ми дават опция за лично развиване в музиката - и там човек непрекъснато би трябвало да научава нещо ново и да се развива. Почти всяка вечер след работа сме на подготовки, а когато ни следва присъединяване, натоварването е по-интензивно. Но за това, което те влече и имаш потребност да правиш, постоянно намираш време и метод. На подготовките не помня за света и музиката е единственото, което ме откъсва от действителността, от всекидневието, от натоварването, това е и метод за релаксация.
- И двата състава не са професионални, нали?
- Само нашите ръководители са музиканти. В " Б-фолк " сме пет дами, всяка с друга специалност - клиничен лаборант, доцент по палеонтология, счетоводител, детска учителка и аз съм инженер, събрани и въодушевени от музиката под управлението на маестро Балтаков.
Камерна вокална групировка " Б-фолк " с диригент маестро Светослав Балтаков
- Как да запалителен и приобщим по-младите, които в този момент оформят своите визии за стойностното в живота, за хармония, за осъзнаване на значимостта на традициите и силата на корените, към сходни полезности?
- Има доста младежи, които се интересуват, както и доста млади надарени хора. И в двата наши състава идват и такива. В последните години мнозина танцуват национални танци, носят бродирани облекла. Явно младежите също желаят да познават традициите, да се върнат към своите корени по някакъв метод.
- От какво зависи тази настройка - от фамилията и възпитанието, от просветителните институции, от обществото, в което живеят и се развиват?
- Всичко стартира от фамилията. Семейството е началото на всички пътища, които по-късно не престават образованието, обществото, средата. Сега има достъп до всякаква информация, само че в случай че тези полезности не са възпитани в фамилията, е доста мъчно.
- Как Ви звучат през днешния ден думи като национализъм, жанр, татковина, национално достолепие, принадлежност към България и българското?
- За страдание, през последните 30 години нещата доста се политизират. Преди това са изглеждали по различен метод. Но като имаме поради, че шевицата и българската национална ария са се запазили и съхранили хилядолетия наред, без значение страната от кого и по какъв начин се е управлявала, даже и когато е била под иго, това, което е в душата на българина, ще остане, макар днешния комплициран и в международен мащаб, и на нашата територия политически образ на нещата. Това, че за малко някой ни замъглява мозъка или погледа, е нещо краткотрайно, а българското постоянно ще оцелее.
- Показвала ли сте в родния си град своите произведения?
- Не, не съм ги показвала. Имам покана за празниците на Асеновград през септември да направя галерия или под друга форма да показва нещата си на своя територия.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ