Иван с първи думи след Игри на волята, защо се отказа
Иван Мирчев от дълги години се е занимава с покер и беше включен в тима на Резервите в рисковото риалити „ Игри на волята: България “ сезон 4. Софтуерният инженер, който е на 29 години, е следващият участник, за който борбата в конкуренцията за Голямата премия завърши. Специално за „ На кафе “ той показа страстите си и повода за отпадането му и усещанията си от останалите участници в зрелищното риалити.
„ Понякога е добре човек самичък да вземе решението за себе си. Едно е желанието, само че здравето е преди всичко. Това е една от аргументите да помоля да ме предлагат. Не виждах по какъв начин мога да печеля борба в положението, в което се намирах. Влязох в предаването с контузия, която бях лекувал дълго време и не преставам да церя. От дългите години на състезател имам завещание и болките в кръста и схващанията са едни от тях “, обосновава решението си да напусне „ Игри на волята: България “.
-->
Спортистът споделя, че тренира интензивно и при влизането си е влезнал в риалитито няколко кг под нормалното си тегло. Целта му е била да не усети проблем с глада, само че за десетината дни, в които е част от Резервите, е свалил още няколко кг. Не е имал терзания по отношение на самите Игри, а по отношение на по какъв начин тялото му ще реагира на предизвикването.
„ Спали сме към 4 часа на вечер. През деня е цялостно с комари и мухи, а когато към 5 ч. изгрее слънцето, вече няма заспиване. Вечер е много студено, а когато си гладен, усещаш студа по друг метод. Затова и седяхме край огъня допустимо най-дълго време, с цел да се сгреем “, споделя Иван за удоволствието да живееш без храна и покрив над главата си.
„ Хората, с които се срещнах, оставиха доста прелестно усещане у мен. С много от тях подкрепям връзка и сега, и някои от тях мога да нарека другари. Разбирах се с всички. Исках да предлагам Алекса и Гайтанов, но това беше чисто стратегически. Трябваше да останат няколко индивида от нас и по тази причина предлагаш съперниците си. С тях открих общ език и в Игрите срещнах едни доста готини хора “, споделя усещанията си Иван.
„ Взех решението да ги помоля да ме предлагат, защото осъзнах, че единствено момент нехайство, в композиция с глада и студа, даже да дам всичко от себе си, нямаше да се оправя. Ако бях част от племе и като екипен състезател, щях да бъда скъп кадър, най-малко до момента в който се слеят племената. “
„ Кръстът ми е явно едва място. При една от следващите Коронавирус талази получих признаци. Тръгнах с колата за консултация с доктор, само че колата не възпламени, защото й беше паднал акумулатора. Имам зарядно и пробвайки се да отворя капака със мощ, останах сецнал се. Отидох пешком, с цел да не заразявам хората “, споделя за един от случаите си за проблеми с кръста инженерът.
Иван споделя, че е упражнявал разнообразни спортове, само че избира този, който му е бил най-труден – баскетбола. Прекарва 12 години в залата за баскетбола и преодолява с доста старания компликациите, които среща. Завършва образованието си по право, само че няма нито ден стаж като правист. Разбира по време на следването си, че не е нещото, с което желае да се занимава в живота, само че защото не обича да се отхвърля, взема решение да приключи. Покерът стартира като занимание, само че се трансформира в пристрастеност за младия мъж. Опитва се да направи заниманието си в специалност и за известно време съумява. Признава, че е почнал да се занимава с покер, защото му е липсвала тръпката от надпреварата и чувството да се усеща победител.
„ Парите като самоцел не са най-важното нещо. Дори и да разполагаш с тях, ти нямаш време за тях. Редовно играех по 16 часа. Затова и взех решение да взема кучето си, защото осъзнах, че нямам нищо друго в живота си с изключение на покера. Затова и се споделя Спарк, защото е една искра, която би трябвало да промени живота ми. Успях да се преквалифицирам като записах Академия и станах програмист. Идеята да стана подобен е от една другарка, която ми споделяше, че съм роден да вземам решение проблеми. Харесва ми работата и вземам решение проблеми, като давам всичко от себе си. Дали се оправям, ще споделят хората, с които работя “, споделя за откриването на житейския си път Иван.
„ Участието ми в „ Игри на волята: България “ е да вкарам някакъв тип нова страст и тръпка в живота ми. Човек съм, който обича да се провокира. Винаги има провокации, само че значимото е човек да си слага цели за тях ", признава спортистът-програмист.
„ Неразделни сме последните 4 години с кучето ми откогато аз съм негов и едно от най-трудните неща, беше да го оставя. Обикновено хората си купуват къща и по-късно си взимат куче, до момента в който аз направих противоположното. Реших, че ще е готино да има място където той да тича и играе и по тази причина си взех къща. Всъщност тя е за него, а аз съм пребиваващ в нея “, разкрива мощната връзка сред него и домашния му любим.
„ Понякога е добре човек самичък да вземе решението за себе си. Едно е желанието, само че здравето е преди всичко. Това е една от аргументите да помоля да ме предлагат. Не виждах по какъв начин мога да печеля борба в положението, в което се намирах. Влязох в предаването с контузия, която бях лекувал дълго време и не преставам да церя. От дългите години на състезател имам завещание и болките в кръста и схващанията са едни от тях “, обосновава решението си да напусне „ Игри на волята: България “.
-->
Спортистът споделя, че тренира интензивно и при влизането си е влезнал в риалитито няколко кг под нормалното си тегло. Целта му е била да не усети проблем с глада, само че за десетината дни, в които е част от Резервите, е свалил още няколко кг. Не е имал терзания по отношение на самите Игри, а по отношение на по какъв начин тялото му ще реагира на предизвикването.
„ Спали сме към 4 часа на вечер. През деня е цялостно с комари и мухи, а когато към 5 ч. изгрее слънцето, вече няма заспиване. Вечер е много студено, а когато си гладен, усещаш студа по друг метод. Затова и седяхме край огъня допустимо най-дълго време, с цел да се сгреем “, споделя Иван за удоволствието да живееш без храна и покрив над главата си.
„ Хората, с които се срещнах, оставиха доста прелестно усещане у мен. С много от тях подкрепям връзка и сега, и някои от тях мога да нарека другари. Разбирах се с всички. Исках да предлагам Алекса и Гайтанов, но това беше чисто стратегически. Трябваше да останат няколко индивида от нас и по тази причина предлагаш съперниците си. С тях открих общ език и в Игрите срещнах едни доста готини хора “, споделя усещанията си Иван.
„ Взех решението да ги помоля да ме предлагат, защото осъзнах, че единствено момент нехайство, в композиция с глада и студа, даже да дам всичко от себе си, нямаше да се оправя. Ако бях част от племе и като екипен състезател, щях да бъда скъп кадър, най-малко до момента в който се слеят племената. “
„ Кръстът ми е явно едва място. При една от следващите Коронавирус талази получих признаци. Тръгнах с колата за консултация с доктор, само че колата не възпламени, защото й беше паднал акумулатора. Имам зарядно и пробвайки се да отворя капака със мощ, останах сецнал се. Отидох пешком, с цел да не заразявам хората “, споделя за един от случаите си за проблеми с кръста инженерът.
Иван споделя, че е упражнявал разнообразни спортове, само че избира този, който му е бил най-труден – баскетбола. Прекарва 12 години в залата за баскетбола и преодолява с доста старания компликациите, които среща. Завършва образованието си по право, само че няма нито ден стаж като правист. Разбира по време на следването си, че не е нещото, с което желае да се занимава в живота, само че защото не обича да се отхвърля, взема решение да приключи. Покерът стартира като занимание, само че се трансформира в пристрастеност за младия мъж. Опитва се да направи заниманието си в специалност и за известно време съумява. Признава, че е почнал да се занимава с покер, защото му е липсвала тръпката от надпреварата и чувството да се усеща победител.
„ Парите като самоцел не са най-важното нещо. Дори и да разполагаш с тях, ти нямаш време за тях. Редовно играех по 16 часа. Затова и взех решение да взема кучето си, защото осъзнах, че нямам нищо друго в живота си с изключение на покера. Затова и се споделя Спарк, защото е една искра, която би трябвало да промени живота ми. Успях да се преквалифицирам като записах Академия и станах програмист. Идеята да стана подобен е от една другарка, която ми споделяше, че съм роден да вземам решение проблеми. Харесва ми работата и вземам решение проблеми, като давам всичко от себе си. Дали се оправям, ще споделят хората, с които работя “, споделя за откриването на житейския си път Иван.
„ Участието ми в „ Игри на волята: България “ е да вкарам някакъв тип нова страст и тръпка в живота ми. Човек съм, който обича да се провокира. Винаги има провокации, само че значимото е човек да си слага цели за тях ", признава спортистът-програмист.
„ Неразделни сме последните 4 години с кучето ми откогато аз съм негов и едно от най-трудните неща, беше да го оставя. Обикновено хората си купуват къща и по-късно си взимат куче, до момента в който аз направих противоположното. Реших, че ще е готино да има място където той да тича и играе и по тази причина си взех къща. Всъщност тя е за него, а аз съм пребиваващ в нея “, разкрива мощната връзка сред него и домашния му любим.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ