Стига с тоя вирус, че работа ни чака
Иван Костов не съумя, Симеон Сакскобургготски - също, само че коронавирусът извърши замисъла на Българския Великден - да върне българите от чужбина. Тук са, но Бойко Борисов ги заключи.
Сега гледат през прозорците настъпването на пролета и слушат гласа на европейските сирени, които ги зоват да се върнат на запад. Някои страни са подготвени да им пратят чартъри, както постъпи Австрия в края на март, с цел да си докара 231 медицински сестри от България и Румъния, които да гледат възрастни и заболели хора. Други търсят сезонни служащи, тъй като настава мъчително време на полята. Ягоди и аспержи ще изгният, в случай че няма кой да ги прибере. Земеделието се пробва да излезе от мъртвилото и Европейската комисия разгласи на 30 март насоки " За упражняването на свободното придвижване на служащи по време на епидемиологичния гърмеж от COVID-19 ". В тях изброи над 20 " сериозни специалности ", за които би трябвало да се резервира свободното придвижване през границите. Диапазонът е от учени в опазването на здравето до риболовци, но
изключително внимание се отделя на сезонните служащи
в селското стопанство. Запитана за в допълнение обяснение, Еврокомисията отговори на " Сега " посредством собствен представител на 6 април: " сезонните служащи в селското стопанство извършват при избрани условия основни функционалности за прибиране на реколтата, засаждането и поддържането. В такава обстановка страните членки би трябвало да ги третират като основни служащи и да им разрешат да влязат на тяхната територия и да имат безконтролен достъп до работното си място. Държавите членки следва (...) да отговорят на дефицита на работна ръка вследствие на рецесията. "
Българите, които не могат да навестят даже пустеещите си села, тъй като регионалните градове са блокирани от КПП-та, се чудят по какъв начин да постъпят. Брюксел им споделя: " Ние насърчаваме страните членки да подсигуряват, че тези служащи могат да стигнат до местоназначението си без трудности ". Премиерът Бойко Борисов обаче държи ключа на държавните граници и е неотстъпчив: " Допуснем ли отклоняване или разхлабване - последствията ще са страшни и непредвидими ", предизвести той на 7 април във връзка Деня на здравния служащ.
Разминаването сред европейска и национална политика е явно и в тази обстановка е мъчно да се каже кой има повече право. Западняците, където пандемията взе тежка човешка беритба, тъй като в началото омаловажаваха опасността като " китайски проблем ", в този момент стартират да се тревожат повече какво ще берат и жънат в нивите, тъй като с цел да се живее, би трябвало да се яде.
Вирусът изкара нескрито една неуместна истина
Прословутият " полски водопроводчик " (източноевропейският мигрант), против който роптаеха толкоз доста след огромното разширение на Европейски Съюз, в този момент се оказва сериозно значима работна ръка. Не беше толкоз надалеч времето, когато преди приключването на оптималния ограничаващ период за България и Румъния при започване на 2014 година британците бяха плашени, че двете страни са се приготвили да ги залеят с евтина работна ръка. " Българите и румънците идват на вълни ", писа на 31 декември 2013 година популярнто издание " Дейли мейл ". А Франция и Германия надуха алармата за " обществения дъмпинг " и желаеха особено европейско законодателство, което да ограничи свободното придвижване на работна ръка - както и стана.
Нашите непретенциозни гастарбайери, които нерядко са приемали да работят в плътски условия, в този момент имат общителна покана и специфичен презграничен кулоар, обезпечен им от Брюксел. Моментът е основен и би трябвало да осъзнаят както своето достолепие, по този начин и цената на труда си преди да одобряват каквито и да било предложения в тази спешна конюнктура. Съзнавайки, че не е задоволително да им подсвирнеш, с цел да се върнат, италианският евродепутат от десницата Херберт Дорфман сподели на 6 април: „ Приветстваме също всички старания на страните членки за активизиране на локалните работни сили. През това време страните членки би трябвало да разрешат на хората, които не могат да работят на нормалната си работа заради пандемията, да работят в селското стопанство “. Той е заместник-председател на Европарламента от ЕНП - европейското политическо семейство на ГЕРБ.
Англичаните да се върнат на полето
- това не са го правили от Втората международна война, когато за пръв път схващат, че ананасите не порастват у тях, откакто германците стартират да потапят корабите им с продоволствия от целия свят. На новия родолюбив апел да идат на село са се отзовали 24 000 локални доброволци, само че земята има потребност от 70 000 сезонни служащи, писа тази седмица лондонският щемпел. Горещ апел за ориентиране към земеделието насочиха и френските управляващи към жителите, изгубили работата си заради рецесията. Ясно е, че Европа на затворените национални страни към този момент е невъзможна, и това е първото, което нашите политици би трябвало да припомнят на западните си сътрудници след отшумяването на пандемията.
Но какво да прави България със личната си работна ръка, която е принудена да бездейства? Министърът на опазването на здравето Кирил Ананиев даде отговор предишния вторник с нова заповед: " Да се даде опция за достъп на стопаните до обработваемите аграрни площи. Да се даде достъп на земеделските производители за реализация на пазара, на създадената от тях продукция (зеленчуци, плодове, посевен и посадъчен материал и друга подготвена продукция) при съблюдаване на всички условия, целящи понижаване на риска от COVID-19 ". Само че земеделците са подложени на толкоз непоколебим и формализиран пропускателен режим, като че ли се натискат да вървят в парка като жителите.
И този Великден няма да върне българите,
които трайно са избрали емиграцията. Залогът в този момент са сезонните служащи. В момента те са на наложително изчакване и в случай че ядосаните политически муцуни продължат всеки ден да им размахват заплашително пръст от тв приемниците, никакво родолюбиво възприятие няма да ги задържи, щом видят, че бариерите падат. Държавата има необичаен късмет да покаже, че значи нещо за тях.
Борисов звучи патетично, като споделя: " Предпочитам да изтърпя всички рецензии поради ограничаващите ограничения. Предпочитам да преживеем редица неволи, само че да останем живи ". Той надали осъзнава, че е значимо хората освен да са живи, само че и по какъв начин живеят. Защото една поговорка гласи: " И животът е прекрасен и е хубаво да се живее, само че най-хубаво е да се живее хубаво ".
Сега гледат през прозорците настъпването на пролета и слушат гласа на европейските сирени, които ги зоват да се върнат на запад. Някои страни са подготвени да им пратят чартъри, както постъпи Австрия в края на март, с цел да си докара 231 медицински сестри от България и Румъния, които да гледат възрастни и заболели хора. Други търсят сезонни служащи, тъй като настава мъчително време на полята. Ягоди и аспержи ще изгният, в случай че няма кой да ги прибере. Земеделието се пробва да излезе от мъртвилото и Европейската комисия разгласи на 30 март насоки " За упражняването на свободното придвижване на служащи по време на епидемиологичния гърмеж от COVID-19 ". В тях изброи над 20 " сериозни специалности ", за които би трябвало да се резервира свободното придвижване през границите. Диапазонът е от учени в опазването на здравето до риболовци, но
изключително внимание се отделя на сезонните служащи
в селското стопанство. Запитана за в допълнение обяснение, Еврокомисията отговори на " Сега " посредством собствен представител на 6 април: " сезонните служащи в селското стопанство извършват при избрани условия основни функционалности за прибиране на реколтата, засаждането и поддържането. В такава обстановка страните членки би трябвало да ги третират като основни служащи и да им разрешат да влязат на тяхната територия и да имат безконтролен достъп до работното си място. Държавите членки следва (...) да отговорят на дефицита на работна ръка вследствие на рецесията. "
Българите, които не могат да навестят даже пустеещите си села, тъй като регионалните градове са блокирани от КПП-та, се чудят по какъв начин да постъпят. Брюксел им споделя: " Ние насърчаваме страните членки да подсигуряват, че тези служащи могат да стигнат до местоназначението си без трудности ". Премиерът Бойко Борисов обаче държи ключа на държавните граници и е неотстъпчив: " Допуснем ли отклоняване или разхлабване - последствията ще са страшни и непредвидими ", предизвести той на 7 април във връзка Деня на здравния служащ.
Разминаването сред европейска и национална политика е явно и в тази обстановка е мъчно да се каже кой има повече право. Западняците, където пандемията взе тежка човешка беритба, тъй като в началото омаловажаваха опасността като " китайски проблем ", в този момент стартират да се тревожат повече какво ще берат и жънат в нивите, тъй като с цел да се живее, би трябвало да се яде.
Вирусът изкара нескрито една неуместна истина
Прословутият " полски водопроводчик " (източноевропейският мигрант), против който роптаеха толкоз доста след огромното разширение на Европейски Съюз, в този момент се оказва сериозно значима работна ръка. Не беше толкоз надалеч времето, когато преди приключването на оптималния ограничаващ период за България и Румъния при започване на 2014 година британците бяха плашени, че двете страни са се приготвили да ги залеят с евтина работна ръка. " Българите и румънците идват на вълни ", писа на 31 декември 2013 година популярнто издание " Дейли мейл ". А Франция и Германия надуха алармата за " обществения дъмпинг " и желаеха особено европейско законодателство, което да ограничи свободното придвижване на работна ръка - както и стана.
Нашите непретенциозни гастарбайери, които нерядко са приемали да работят в плътски условия, в този момент имат общителна покана и специфичен презграничен кулоар, обезпечен им от Брюксел. Моментът е основен и би трябвало да осъзнаят както своето достолепие, по този начин и цената на труда си преди да одобряват каквито и да било предложения в тази спешна конюнктура. Съзнавайки, че не е задоволително да им подсвирнеш, с цел да се върнат, италианският евродепутат от десницата Херберт Дорфман сподели на 6 април: „ Приветстваме също всички старания на страните членки за активизиране на локалните работни сили. През това време страните членки би трябвало да разрешат на хората, които не могат да работят на нормалната си работа заради пандемията, да работят в селското стопанство “. Той е заместник-председател на Европарламента от ЕНП - европейското политическо семейство на ГЕРБ.
Англичаните да се върнат на полето
- това не са го правили от Втората международна война, когато за пръв път схващат, че ананасите не порастват у тях, откакто германците стартират да потапят корабите им с продоволствия от целия свят. На новия родолюбив апел да идат на село са се отзовали 24 000 локални доброволци, само че земята има потребност от 70 000 сезонни служащи, писа тази седмица лондонският щемпел. Горещ апел за ориентиране към земеделието насочиха и френските управляващи към жителите, изгубили работата си заради рецесията. Ясно е, че Европа на затворените национални страни към този момент е невъзможна, и това е първото, което нашите политици би трябвало да припомнят на западните си сътрудници след отшумяването на пандемията.
Но какво да прави България със личната си работна ръка, която е принудена да бездейства? Министърът на опазването на здравето Кирил Ананиев даде отговор предишния вторник с нова заповед: " Да се даде опция за достъп на стопаните до обработваемите аграрни площи. Да се даде достъп на земеделските производители за реализация на пазара, на създадената от тях продукция (зеленчуци, плодове, посевен и посадъчен материал и друга подготвена продукция) при съблюдаване на всички условия, целящи понижаване на риска от COVID-19 ". Само че земеделците са подложени на толкоз непоколебим и формализиран пропускателен режим, като че ли се натискат да вървят в парка като жителите.
И този Великден няма да върне българите,
които трайно са избрали емиграцията. Залогът в този момент са сезонните служащи. В момента те са на наложително изчакване и в случай че ядосаните политически муцуни продължат всеки ден да им размахват заплашително пръст от тв приемниците, никакво родолюбиво възприятие няма да ги задържи, щом видят, че бариерите падат. Държавата има необичаен късмет да покаже, че значи нещо за тях.
Борисов звучи патетично, като споделя: " Предпочитам да изтърпя всички рецензии поради ограничаващите ограничения. Предпочитам да преживеем редица неволи, само че да останем живи ". Той надали осъзнава, че е значимо хората освен да са живи, само че и по какъв начин живеят. Защото една поговорка гласи: " И животът е прекрасен и е хубаво да се живее, само че най-хубаво е да се живее хубаво ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ