Иван беше по-малкият от Адриана, а също и дългоочакван син,

Иван беше по-малкият от Адриана, а също и дълго чакан наследник, тъй че родителите му в никакъв случай не му отказваха нищо.

Момчето беше любимецът на родителите си и Адриана, пробвайки се да получи похвалата им, приключи учебно заведение с отличие, влезе в влиятелна компетентност в университета и си откри работа, до момента в който беше студент.

Иван не обичаше да учи и това си личеше от оценките му. Родителите му трябваше да заплащат за висшето му обучение, само че даже и при тези условия той устоя единствено две години, а по-късно беше изключен.

Когато баба им умря, въпросът кой ще получи жилището й даже не възникна; несъмнено, жилището отиде при Иван.

Веднага откакто Адриана си откри работа, стана ясно, че може да разчита единствено на парите, които сама си е спечелила. За да спести някой лев, момичето даже трябваше да понижава размера на заплатата си пред родителите си.

Майка й непрестанно й искаше от ден на ден пари, базирайки се на обстоятелството, че Адриана живееше в дома им и яде храната им. Всичко стартира с 250 лв. и последователно „ данъкът “ доближи 500.

Родителите знаеха, че момичето икономисва за личен апартамент, само че не се интересуваха от нейните старания. Майка й непрекъснато мърмореше на Адриана за цените на храната и сметките.

Адриана се опита да не се появява у дома без потребност, връщайки се единствено с цел да пренощува. Единствената храна, която получаваше, бяха тестени произведения и каши.

В същото време майка й посещаваше два пъти седмично и постоянно носеше със себе си цялостни торби с хранителни артикули, без да пести салами и сирена за Иван.

Адриана не можеше да си разреши квартира чартърен, тъй като спестяваше всяка стотинка, с цел да си купи личен апартамент.

Когато банката утвърди ипотеката й, тя беше същински щастлива. Момичето закупи двустаен апартамент, обзаведен и след ремонт, с цел да може да се нанесе незабавно след подписване на договорката.

Ипотеката беше за 10 години, само че 30-годишната Адриана не се разстрои, тъй като в този момент можеше да се махне от родителите си, които всеки ден я укоряваха, че към момента живее в къщата им.

Първите няколко месеца Адриана беше щастлива, само че по-късно родителите й взеха решение да дойдат и да видят по какъв начин се е уредила на новото си място.

Когато видяха, че Адриана има две стаи на свое разположение, те незабавно започнаха да съпоставя жилището с мястото на Иван. Той бе наследил 30 кв.м. едностаен апартамент от баба си, който имаше остра потребност от ремонт.

Родителите й не останаха дълго, майка й въздишаше от самото начало и по-късно се прибраха.

От този ден нататък родителите на Адриана повече не пристигнаха и даже стопираха да се обаждат. А и самата Адриана не дръжеше да ги чува. Тя работеше доста, а скоро си откри и другар и времето й бе нищожно.

Скоро фамилията беше шокирано от новината: Иван се женеше и скоро щеше да стане татко.

Майка дй пристигна на посетители на Адриана и даже донесе торта. Гледайки тортата, момичето незабавно разбра, че визитата няма да е прелестно.

Майка й не скри задачата си дълго: тя смяташе, че Адриана би трябвало да си замени жилището с този на Иван. 

„ Брат ти ще има семейство, по какъв начин ще се поберат в една стая с дете? “ – майката зададе този въпрос на момичето десетина пъти, всякога със сълзи на очи.

„ Ти си сама, към момента не си омъжена, нямаш деца, просто не се нуждаеш от толкоз доста място “, не спираше да приказва майка й.

Адриана беше сюрпризирана от тази безочливост и реши да обясни неща:

— Но към момента би трябвало да заплащам ипотеката за 9 години. Кой ще поеме тези разноски?

— Ами ти по този начин или другояче ще ги платиш. Помисли за брат си. Не му е елементарно на момчето, ти се реалокира, нямам пари да го храня, а в този момент ще има семейство.

Търпението на Адриана, калено през годините, отстъпи и тя показа на майка си всичко, което се е натрупало, като се стартира от първите й недоволства от детството.

Тя сподели, че Иван би трябвало да си откри непрекъсната работа. Той работеше някъде няколко месеца, а по-късно шест месеца седеше на врата на родителите си. Когато майка му и татко му го натиснаха, той тново си откри работа за няколко месеца, след което още веднъж не правеше нищо.

Скоро в града нямаше да остане нито един магазин, където да не е работил като продавач.

Адриана беше безпрекословна – нямаше да даде жилището на брат си. Тя се бе борила за всичко сама, а той единствено разчиташе на родителите им. 

След тази среща Адриана и майка й стопираха всякаква връзка. Момичето се обажда понякога на татко си, само че единствено в работно време, когато той е в офиса си.