Водата като лукс: От новата мода в Индия до пресъхващите чешми в ...
В Индия най-бързо растящият сегмент на пазара за бутилирана вода към този момент не е евтината пластмасова бутилка за 20 цента, а така наречен премиум вода. По данни на Euromonitor, този сегмент е формирал 8% от пазара през предходната година, при едвам 1% през 2021 година
„ Недоверието към общинската вода в някои региони ускори търсенето на бутилирана вода. Сега хората схващат, че минералната вода има повече изгоди за здравето. Тя е скъпа, само че този пазар ще избухне “, споделя Амулъя Пандит,, старши съветник в Euromonitor, профилиран в пазара на питиета, представена от Reuters.
Сред потребителите е и основаният в Ню Делхи строителен бизнесмен Б.С. Батра. Той споделя, че фамилията му употребява единствено премиум вода вкъщи, с цел да си набира повече минерали и да „ защищава здравето “.
„ Чувстваш се друго, по-енергичен денем “, споделя 49-годишният Батра, разпален бадминтонист.
„ Пия минерална вода даже с уиски вкъщи, а децата я употребяват за смутита “.
Когато водата става статус
Евтината бутилирана вода в Индия – за към 20 цента – се създава главно от колоси като Pepsi, Coca-Cola и пазарния водач Bisleri. Хората с по-високи приходи обаче конфигурират пречистватели вкъщи – устройства, които филтрират водата, само че отстраняват и огромна част от естествените минерали.
Именно тук се отваря нишата за премиум водата.
Боливудската актриса Бхуми Педнекар и сестра ѝ пуснаха марката Backbay – минерална вода в картонени опаковки от 750 мл за 2,20 $. Индийският конгломерат Tata уголемява портфолиото си от премиум води, а търговци и заведения за хранене регистрират растеж на продажбите.
Tata Consumer Products, която е и сътрудник на Starbucks в Индия, продава всеобща бутилирана вода за 20 цента, само че премиум сегментът е приоритет, тъй като „ заможните, здравословно насочени консуматори са подготвени да заплащат, без да гледат цената “, споделя основният изпълнителен шеф Сунил Д’Соуза.
„ Не би трябвало да блъскам водата нагоре по хълма. Виждам дълга, доста дълга писта за този бизнес “, добавя той.
Фабриката за минерална вода Himalayan на Tata се намира в подножието на Хималаите, в щата Химачал Прадеш. Там машините пълнят пластмасови и стъклени бутилки с вода от натурален под земята водоносен пласт, а служащите главно следят процеса.
Пазар за богатите – и за тези без избор
В гурме магазините Foodstories продажбите на премиум води са се утроили през 2025 година Търсенето е било толкоз мощно, че веригата е почнала да внася Saratoga Spring Water от Ню Йорк – „ лека и кремообразна “ вода за 799 рупии (9 долара) за 355 мл, която се е разпродала за дни.
Индийската марка Aava е достигнала оборот от 805 млн. рупии (9 млн. долара), с растеж от 40% годишно от 2021 година насам. Tata чака портфолиото ѝ от базови и премиум води да пораства с 30% годишно.
Вносните води са още по-скъпи поради налог над 30%. Perrier, San Pellegrino и Evian костват над 300 рупии (3,20 долара) за бутилка от 750 мл.
„ Когато отвориш чешмата, не получаваш Aava или Evian. За това плащаш “, споделя водният сомелиер Мехта.
Но даже измежду заможните ентусиазмът има граници.
„ Честно казано, много е скъпо “, признава мениджърката Хошини Валабханени след дегустация.
„ За всекидневна приложимост – ще пробие дупка в джоба “.
Вода: от човешко право към разкош
„ Хиляди са живели без обич, само че нито един – без вода “, написа поетът Уистън Хю Одън. И все по-често този базов запас се трансформира в привилегия, а не в даденост.
Според Доклада за развиването на водните запаси на Организация на обединените нации за 2024 година 2,2 милиарда души нямат достъп до безвредно ръководена питейна вода, а 3,5 милиарда – до санитарни услуги. Климатичните промени задълбочават дефицита, а източниците на чиста вода все по-често стават обект на спорове и войни.
Въпреки че 71% от повърхността на Земята е покрита с вода, единствено към 1% е налична за човешка консумация, и даже тя не е напълно чиста. На всеки 10 секунди човек умира поради липса на достъп до безвредна вода. Семейства харчат последните си средства за филтриране или са принудени да купуват бутилирана вода. Децата пропущат учебно заведение поради заболявания, породени от нечиста вода.
Решения има. Воля – не постоянно.
Технологиите съществуват – от UV филтриране до системи за събиране на атмосферна влага. Преносими филтри могат да отстраняват 99,99999% от бактериите, да работят без електричество и да служат над 10 години.
Ключът обаче е ръководството – и това ни води към България.
България: вода има, само че не стига
Парадоксално, само че в България казусът с водата рядко е в неналичието на запас. Проблемът не е нереален. Режимът на водата в България визира десетки хиляди хора, най-много в дребни обитаеми места. През последните години хронични или периодически спирания има в елементи от Пернишка област, Северозападна България (Врачанско, Монтанско, Видинско), както и в обособени общини и села в Ловешка, Плевенска, Търговищка, Шуменска, Старозагорска и Ямболска област. В някои региони водата тече по няколко часа дневно или изчезва изцяло при всяка по-сериозна повреда.
В множеството случаи повода не е неналичието на вода, а разпадащата се ВиК инфраструктура, при която загубите по мрежата постоянно надвишават 50%, остарели помпени станции и години отлагани вложения. Така даже при естествени превалявания и цялостни язовири водата не стига до хората.
Така водата също стартира да се усеща като разкош – не в бутилка от Хималаите, а в най-обикновения кран.
Докато в Индия заможните заплащат за „ по-добра “ вода, в България хората постоянно заплащат за нещо, което в никакъв случай не получават. Разликата е единствено в опаковката. Сходството е в резултата – неравноправие, съмнение и чувство, че най-базовото към този момент не е обезпечено.
Луксът на XXI век
Бутилираната премиум вода е признак, не решение. Тя демонстрира свят, в който едни дегустират минерали, а други броят капките. В който достъпът до чиста вода се трансформира в маркер за класа, география и държавен потенциал.
Истинският въпрос не е дали ще пием Himalayan, Evian или Aava.
Въпросът е дали ще живеем в общества, в които чистата вода е право, а не разкош.
„ Недоверието към общинската вода в някои региони ускори търсенето на бутилирана вода. Сега хората схващат, че минералната вода има повече изгоди за здравето. Тя е скъпа, само че този пазар ще избухне “, споделя Амулъя Пандит,, старши съветник в Euromonitor, профилиран в пазара на питиета, представена от Reuters.
Сред потребителите е и основаният в Ню Делхи строителен бизнесмен Б.С. Батра. Той споделя, че фамилията му употребява единствено премиум вода вкъщи, с цел да си набира повече минерали и да „ защищава здравето “.
„ Чувстваш се друго, по-енергичен денем “, споделя 49-годишният Батра, разпален бадминтонист.
„ Пия минерална вода даже с уиски вкъщи, а децата я употребяват за смутита “.
Когато водата става статус
Евтината бутилирана вода в Индия – за към 20 цента – се създава главно от колоси като Pepsi, Coca-Cola и пазарния водач Bisleri. Хората с по-високи приходи обаче конфигурират пречистватели вкъщи – устройства, които филтрират водата, само че отстраняват и огромна част от естествените минерали.
Именно тук се отваря нишата за премиум водата.
Боливудската актриса Бхуми Педнекар и сестра ѝ пуснаха марката Backbay – минерална вода в картонени опаковки от 750 мл за 2,20 $. Индийският конгломерат Tata уголемява портфолиото си от премиум води, а търговци и заведения за хранене регистрират растеж на продажбите.
Tata Consumer Products, която е и сътрудник на Starbucks в Индия, продава всеобща бутилирана вода за 20 цента, само че премиум сегментът е приоритет, тъй като „ заможните, здравословно насочени консуматори са подготвени да заплащат, без да гледат цената “, споделя основният изпълнителен шеф Сунил Д’Соуза.
„ Не би трябвало да блъскам водата нагоре по хълма. Виждам дълга, доста дълга писта за този бизнес “, добавя той.
Фабриката за минерална вода Himalayan на Tata се намира в подножието на Хималаите, в щата Химачал Прадеш. Там машините пълнят пластмасови и стъклени бутилки с вода от натурален под земята водоносен пласт, а служащите главно следят процеса.
Пазар за богатите – и за тези без избор
В гурме магазините Foodstories продажбите на премиум води са се утроили през 2025 година Търсенето е било толкоз мощно, че веригата е почнала да внася Saratoga Spring Water от Ню Йорк – „ лека и кремообразна “ вода за 799 рупии (9 долара) за 355 мл, която се е разпродала за дни.
Индийската марка Aava е достигнала оборот от 805 млн. рупии (9 млн. долара), с растеж от 40% годишно от 2021 година насам. Tata чака портфолиото ѝ от базови и премиум води да пораства с 30% годишно.
Вносните води са още по-скъпи поради налог над 30%. Perrier, San Pellegrino и Evian костват над 300 рупии (3,20 долара) за бутилка от 750 мл.
„ Когато отвориш чешмата, не получаваш Aava или Evian. За това плащаш “, споделя водният сомелиер Мехта.
Но даже измежду заможните ентусиазмът има граници.
„ Честно казано, много е скъпо “, признава мениджърката Хошини Валабханени след дегустация.
„ За всекидневна приложимост – ще пробие дупка в джоба “.
Вода: от човешко право към разкош
„ Хиляди са живели без обич, само че нито един – без вода “, написа поетът Уистън Хю Одън. И все по-често този базов запас се трансформира в привилегия, а не в даденост.
Според Доклада за развиването на водните запаси на Организация на обединените нации за 2024 година 2,2 милиарда души нямат достъп до безвредно ръководена питейна вода, а 3,5 милиарда – до санитарни услуги. Климатичните промени задълбочават дефицита, а източниците на чиста вода все по-често стават обект на спорове и войни.
Въпреки че 71% от повърхността на Земята е покрита с вода, единствено към 1% е налична за човешка консумация, и даже тя не е напълно чиста. На всеки 10 секунди човек умира поради липса на достъп до безвредна вода. Семейства харчат последните си средства за филтриране или са принудени да купуват бутилирана вода. Децата пропущат учебно заведение поради заболявания, породени от нечиста вода.
Решения има. Воля – не постоянно.
Технологиите съществуват – от UV филтриране до системи за събиране на атмосферна влага. Преносими филтри могат да отстраняват 99,99999% от бактериите, да работят без електричество и да служат над 10 години.
Ключът обаче е ръководството – и това ни води към България.
България: вода има, само че не стига
Парадоксално, само че в България казусът с водата рядко е в неналичието на запас. Проблемът не е нереален. Режимът на водата в България визира десетки хиляди хора, най-много в дребни обитаеми места. През последните години хронични или периодически спирания има в елементи от Пернишка област, Северозападна България (Врачанско, Монтанско, Видинско), както и в обособени общини и села в Ловешка, Плевенска, Търговищка, Шуменска, Старозагорска и Ямболска област. В някои региони водата тече по няколко часа дневно или изчезва изцяло при всяка по-сериозна повреда.
В множеството случаи повода не е неналичието на вода, а разпадащата се ВиК инфраструктура, при която загубите по мрежата постоянно надвишават 50%, остарели помпени станции и години отлагани вложения. Така даже при естествени превалявания и цялостни язовири водата не стига до хората.
Така водата също стартира да се усеща като разкош – не в бутилка от Хималаите, а в най-обикновения кран.
Докато в Индия заможните заплащат за „ по-добра “ вода, в България хората постоянно заплащат за нещо, което в никакъв случай не получават. Разликата е единствено в опаковката. Сходството е в резултата – неравноправие, съмнение и чувство, че най-базовото към този момент не е обезпечено.
Луксът на XXI век
Бутилираната премиум вода е признак, не решение. Тя демонстрира свят, в който едни дегустират минерали, а други броят капките. В който достъпът до чиста вода се трансформира в маркер за класа, география и държавен потенциал.
Истинският въпрос не е дали ще пием Himalayan, Evian или Aava.
Въпросът е дали ще живеем в общества, в които чистата вода е право, а не разкош.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ