Италия е страна, богата както на разнообразна паста - класиката

Италия е страна, богата както на разнообразна паста - класиката на тази национална кухня, по този начин и на забавна гама качествени сирена. В взаимозависимост от районите, Италия предлага разнообразни типове сирена, които се създават и употребяват по разнороден метод.

Разбира се, човек може изцяло да се изгуби в целия този богат избор, по тази причина през днешния ден ще ви срещнем с най-странните сирена, които се създават на територията на Италия. За да се осмелите да ги пробвате, би трябвало да притежавате в действителност рискован дух.

Касу Марзу

Този вид е извънредно известен на италианския остров Сардиния. Касу Марзу се създава от овче мляко, а в превод името му значи гнило сирене. Ако се чудите за какво попада в класацията на сирена, основани за екстремисти - в неговия състав има ларви.

Всъщност, Касу Марзу се прави от локалното овче сирене „ пекорини сардо “, само че се оставя да зрее повече от обикновено. Към него се прибавят ларви на локален тип муха. Киселината от тяхната храносмилателна система разрушава мазнината на сиренето, като прави крайния артикул мек и течен.

Когато е готово за консумация към този момент съдържа хиляди ларви. Сиренето се яде единствено, в случай че те са живи, тъй като когато умрат става рисково за консумация. Някои хора почистват сиренето от червеите преди да го изядат, други не. Те обаче си затварят очите преди да го ядат, тъй като дребните същества могат да скачат на височина 15 см.

Пекорино

Родината на това сирене още веднъж е Сардиния. Пекорино е твърдо сирене с история, която може да бъде проследена обратно до 11-ти век. Смята се, че това е най-старият тип сирене в Италия.

Продуктът е напълно от овче мляко. За да се получи, овцете се доят по два пъти дневно - заран и вечер. Всяка овца дава единствено два литра мляко на ден, освен това единствено от декември до края на юни. Естествено е за животните да спрат да дават мляко от юли до декември, тъй че през този интервал не се прави сирене.

Млякото се носи в Гилаван в алуминиеви гюмове. Този вид има извънредно мощен и тежък аромат, който не понася на всички фенове на млечните артикули.

Таледжио

Историята му стартира още от Х век, когато овчарите го оставяли в пещерите да узрее и след това го миели със солена вода. В по-ново време изискванията на пещерите единствено се " имитират ".

Всъщност, това сирене отблъсква най-много с външния си тип, който се разграничава от миризмата, която мнозина дефинират като търпима, даже приятна.