Италия готви нови ограничения, но няма да налага национална картина
Италианското държавно управление ще затегне рестриктивните мерки, с цел да ограничи разпространяването на ковид, само че към този момент ще се въздържи от тотална национална карантина, сподели през днешния ден министър председателят Джузепе Конте, представен от Ройтерс.
Изказвайки се в Народното събрание, той уточни, че по-строгите ограничения ще включват ограничение на придвижването сред най-засегнатите от болестта региони и въвеждане на вечерен час, което съгласно него е належащо при разрастващата се втора вълна на инфекцията.
По думите на Конте страната ще бъде разграничена на три региона предвид на нивото на риска. Той предизвести, че потенциалът на интензивните отделения в 15 от 20-те области на Италия ще бъде привършен до месец, в случай че не се подхващат незабавни дейности. Премиерът добави, че в някои места рестриктивните мерки ще бъдат по-строги, в сравнение с в други.
Как кошмарът се завръща в Италия
Италианска сестра, борила се седем месеца против КОВИД-19, вижда по какъв начин кошмарът се завръща. Петдесет и четири годишната Кристина Сетембрезе споделя за претърпяното пред Колин Бари от Асошиейтед прес.
Етоа нейният роман, за претърпяното по време на пандемията до момента:
Краткият отдих на Италия от пандемията
" До август нямахме повече признати пациенти с КОВИД-19. Изкарахме съвсем месец без никакви случаи. И от септември още веднъж започнахме да виждаме по няколко случая на пневмония, по-късно няколко пациента с КОВИД-19, само че към момента случаи, които не бяха съществени, и затворихме отделението за пациенти с менингит, туберкулоза и елементарни пациенти. След това с увеличение на случаите и повишаване на признатите пациенти в болничното заведение, пневмониите станаха по-агресивни, което принуди да отворим още веднъж интензивното поделение на горния етаж. Промяната бе настъпила: Тежестта на пандемията набъбна и го виждаме при пациентите ".
Увеличението в средата на октомври
" Мога да кажа от позиция на броя, числата набъбнаха. Медицински сестри бяха извикани от отделения, където се бяха върнали. Викаме ги назад, с цел да ни оказват помощ, тъй като сами не можем да се оправим. Много сме малко, и не можем да смогнем с хората, които са на апаратно дишане ".
Кошмарът се завръща
" Понасям го доста зле. Въобще не го чаках. Плаках доста преди четири месеца, в действителност доста плаках. Изгубихме доста младежи, които към момента нося в паметта си. Все още не съм преодоляла тези жертви. Всички ние медицинските сестри, изпитваме психологична контузия. Аз претърпявам към този момент втората вълна и мисля, че всичко следва ".
" Този път я няма тази ужасна смъртност. Сега с опциите за лекуване съумяваме да избегнем интензивната терапия. Открихме псевдопалиативно лекуване, по този начин да го кажем. Знаем по какъв начин да лекуваме пациентите по-добре ".
" Но аз го претърпявам тъкмо като предходния път. За нас това е като повтаряне на един призрачен сън ".
С взор към извънредно спокойното лято в Италия
" Изкарах седем или осем дни почивка и отидох при майка си в Ричоне (на адриатическото крайбрежие), и се усещах като непозната там. Гледах по какъв начин всички вървят без маски и плажът е цялостен с хора. Тълпи в питейните заведения. И единствените, носещи маски, бяха ломбардийците, а останалите всички без маски.
" Аз им върших забележки. Като че ли бях обезумяла. Казвах: " Раздалечете се и си сложете маските ". Бях извънредно разтревожена. Гледах и си мислех за октомври и споделях на майка си и на щерка си: " С тази независимост за всички, която се шири, ще се надигнем пред злополучие ". Всички ми споделяха, че съм паникьорка, даже приятелите. Аз им отвръщах: " Не съм паникьорка. Работила съм в поделение за заразни заболявания 12 години и вирусът ще се върне. Защото всички вируси се завръщат през октомври. И този сигурно няма да ни отмине ".
Ретроспекция на пандемията
" Този млад мъж към момента ми е на сърцето. Това е една доста ужасна история. Той бе на 42 години. Когато дойде бе в много положително положение, по-късно трябваше да го интубираме с анестезиолога. Аз му държах ръцете и той промълви: " Кристина, закълни ми се, че ще се събудя, тъй като имам две дребни деца ". За да му оказа помощ да заспи умерено му дадох обещание. Това бе заричане, което не съумях да спазя, тъй като след четири или пет дни пациентът умря. Бях унищожена. Все още го претърпявам ".
" Често, когато влизам в стаята, виждам хората, които са били там преди. Всички кревати имат лица. Точно тези лица си припомням. Понякога имам кошмари, не ме е позор да го призная. Имам мемоари, които са тежки душевен. Все още не мога да заспя в легло, тъй като го асоциирам с заболяването, нещо което в никакъв случай не съм преживявала за 35 години работа като здравна сестра. Бавно ще го превъзмогна. Но дремя на дивана от март. Не мога да легна в легло ".
Удари ни у дома
" Онзиден бях унищожена, все едно бях работила през целия ден на полето. Когато усетих, че нямам усет и аромат, отидох и се тествах. По дяволите! Мога да кажа, че дадох позитивен тест, само че нямам особени признаци. Нямам тресчица, единствено лека кашлица и болки на всички места, като ужасяващ грип ".
" В последна сметка излезе, че вирусът не ме ненавижда. Бях разсипана. Работих толкоз дълги часове постоянно с маска и спазвайки отдалеченост. Нямах визия, къде съм го хванала. Сега щерка ми, която пристигна тук няколко пъти да се нахрани сред промените, има тресчица и главоболие. Тя си направи тест през вчерашния ден. Много съм разтревожена и се усещам доста отговорна ".
Изказвайки се в Народното събрание, той уточни, че по-строгите ограничения ще включват ограничение на придвижването сред най-засегнатите от болестта региони и въвеждане на вечерен час, което съгласно него е належащо при разрастващата се втора вълна на инфекцията.
По думите на Конте страната ще бъде разграничена на три региона предвид на нивото на риска. Той предизвести, че потенциалът на интензивните отделения в 15 от 20-те области на Италия ще бъде привършен до месец, в случай че не се подхващат незабавни дейности. Премиерът добави, че в някои места рестриктивните мерки ще бъдат по-строги, в сравнение с в други.
Как кошмарът се завръща в Италия
Италианска сестра, борила се седем месеца против КОВИД-19, вижда по какъв начин кошмарът се завръща. Петдесет и четири годишната Кристина Сетембрезе споделя за претърпяното пред Колин Бари от Асошиейтед прес.
Етоа нейният роман, за претърпяното по време на пандемията до момента:
Краткият отдих на Италия от пандемията
" До август нямахме повече признати пациенти с КОВИД-19. Изкарахме съвсем месец без никакви случаи. И от септември още веднъж започнахме да виждаме по няколко случая на пневмония, по-късно няколко пациента с КОВИД-19, само че към момента случаи, които не бяха съществени, и затворихме отделението за пациенти с менингит, туберкулоза и елементарни пациенти. След това с увеличение на случаите и повишаване на признатите пациенти в болничното заведение, пневмониите станаха по-агресивни, което принуди да отворим още веднъж интензивното поделение на горния етаж. Промяната бе настъпила: Тежестта на пандемията набъбна и го виждаме при пациентите ".
Увеличението в средата на октомври
" Мога да кажа от позиция на броя, числата набъбнаха. Медицински сестри бяха извикани от отделения, където се бяха върнали. Викаме ги назад, с цел да ни оказват помощ, тъй като сами не можем да се оправим. Много сме малко, и не можем да смогнем с хората, които са на апаратно дишане ".
Кошмарът се завръща
" Понасям го доста зле. Въобще не го чаках. Плаках доста преди четири месеца, в действителност доста плаках. Изгубихме доста младежи, които към момента нося в паметта си. Все още не съм преодоляла тези жертви. Всички ние медицинските сестри, изпитваме психологична контузия. Аз претърпявам към този момент втората вълна и мисля, че всичко следва ".
" Този път я няма тази ужасна смъртност. Сега с опциите за лекуване съумяваме да избегнем интензивната терапия. Открихме псевдопалиативно лекуване, по този начин да го кажем. Знаем по какъв начин да лекуваме пациентите по-добре ".
" Но аз го претърпявам тъкмо като предходния път. За нас това е като повтаряне на един призрачен сън ".
С взор към извънредно спокойното лято в Италия
" Изкарах седем или осем дни почивка и отидох при майка си в Ричоне (на адриатическото крайбрежие), и се усещах като непозната там. Гледах по какъв начин всички вървят без маски и плажът е цялостен с хора. Тълпи в питейните заведения. И единствените, носещи маски, бяха ломбардийците, а останалите всички без маски.
" Аз им върших забележки. Като че ли бях обезумяла. Казвах: " Раздалечете се и си сложете маските ". Бях извънредно разтревожена. Гледах и си мислех за октомври и споделях на майка си и на щерка си: " С тази независимост за всички, която се шири, ще се надигнем пред злополучие ". Всички ми споделяха, че съм паникьорка, даже приятелите. Аз им отвръщах: " Не съм паникьорка. Работила съм в поделение за заразни заболявания 12 години и вирусът ще се върне. Защото всички вируси се завръщат през октомври. И този сигурно няма да ни отмине ".
Ретроспекция на пандемията
" Този млад мъж към момента ми е на сърцето. Това е една доста ужасна история. Той бе на 42 години. Когато дойде бе в много положително положение, по-късно трябваше да го интубираме с анестезиолога. Аз му държах ръцете и той промълви: " Кристина, закълни ми се, че ще се събудя, тъй като имам две дребни деца ". За да му оказа помощ да заспи умерено му дадох обещание. Това бе заричане, което не съумях да спазя, тъй като след четири или пет дни пациентът умря. Бях унищожена. Все още го претърпявам ".
" Често, когато влизам в стаята, виждам хората, които са били там преди. Всички кревати имат лица. Точно тези лица си припомням. Понякога имам кошмари, не ме е позор да го призная. Имам мемоари, които са тежки душевен. Все още не мога да заспя в легло, тъй като го асоциирам с заболяването, нещо което в никакъв случай не съм преживявала за 35 години работа като здравна сестра. Бавно ще го превъзмогна. Но дремя на дивана от март. Не мога да легна в легло ".
Удари ни у дома
" Онзиден бях унищожена, все едно бях работила през целия ден на полето. Когато усетих, че нямам усет и аромат, отидох и се тествах. По дяволите! Мога да кажа, че дадох позитивен тест, само че нямам особени признаци. Нямам тресчица, единствено лека кашлица и болки на всички места, като ужасяващ грип ".
" В последна сметка излезе, че вирусът не ме ненавижда. Бях разсипана. Работих толкоз дълги часове постоянно с маска и спазвайки отдалеченост. Нямах визия, къде съм го хванала. Сега щерка ми, която пристигна тук няколко пъти да се нахрани сред промените, има тресчица и главоболие. Тя си направи тест през вчерашния ден. Много съм разтревожена и се усещам доста отговорна ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ