Бездомно изглеждащо момиче ме помоли за пари за сапун. Реших да я проследя…
Историята се случи доскоро повече от година. Бях в железарския отдел на магазин за всичко (не магазин на самообслужване, а от тези по остарял жанр: железария, самун и т.н.).
Едно младо, доста неподдържано момиче, с съвсем безприютен тип влезе и ме помоли да й купя сапун. Тя уточни най-евтиния, безусловно струваше стотинки, очите й бяха толкоз умолителни, че й дадох 1 лев.
Тя си купи въпросния сапун, а аз несъзнателно започнах да я следя.
Момичето мина около щанда за хранителни артикули, спря за минута, погледна храната с гладни очи и излезе. Стана ми необикновено жалост за нея и ми беше необикновено забавно по какъв начин толкоз младо момиче (най-много на 25 години) може да се окаже в такава обстановка.
Купих няколко банички и я настигнах. Седнахме на една скамейка, тя хапна и ми сподели, че на 18 години имала другар, който я убедил да се реалокира при него.
Тя, несъмнено, също желала това, само че майка й била доста строга и корава жена и не й разрешила. Момичето не знаеше нищо за ориста на татко си.
И по този начин, последвала огромна фамилна кавга с майка й, тя се преместила при момчето, след известно време обаче той към този момент не се интересувал от нея и я изгонил. Но майката не могла да й елементарни и не я приела назад. Първоначално обикаляла на посетители на другари, след това й станало гузно да тежи на другите и излязла на улицата.
Тази история просто ме порази. Въпреки хигиената и така нататък, доведох я при мен, изхвърлихме мръсните й облекла, третирах главата й с газз, мехлем и оцет (в случай, че имаше въшки), тя се изкъпа, изми си зъбите, подстригах я (доста късо, тъй като косата й беше мощно повредена), дадох й пари и старите си ненужни движимости.
Момичето към този момент плачеше от признателност. Когато тя си потегли, се обадих на приятелите си и им описах всичко. Наехме й стая в общежитие за 300 лева на месец, другар й оказа помощ да си откри работа като чистачка в търговски център.
Боже, какъв брой щастлива и признателна беше.
Е, несъмнено, и ние бяхме извънредно удовлетворени, че помогнахме на момичето. След това връзката с нея някак си стана по-рядка и като цяло се изгубихме с времето.
А след това един ден инцидентно я срещнах в един магазин. Изглеждаше доста добре, беше качила килограми и беше обичайно облечена. Когато ме видя, тя изписка от наслада и се втурна да ме прегръща.
При нея всичко е наред, в живота й се е появило едно момче, към този момент работи като касиер, само че счита, че е временно… Другата седмица ще вървим с нея на спектакъл. Тя сама си купи билетите и в действителност желае да ми благодари.
Хора, правете положително. Мръсните бездомници по улиците не са утайката на обществото, те са хора. Всеки от тях има своя история. Понякога едни 5 лв. ще им оказват помощ да оцелеят, а малко внимание може да им помогне да стартират нов живот.
