Производство на горгонзола
Историята на сиренето не може да бъде проследена даже от най-отявлените експерти, занимаващи се с този въпрос. Най-ранното споменаване се открива на шумерска глинена плочка от 4000-ната година пр.н.е. В нея един фермер показва, че е създал 30 кг сирене в 41-та година от царуването на цар Сулгис.
Редица типичен трудове хвърлят светлина върху индустриалния развой на този прочут по целия свят млечен артикул. Римският комедиограф Протий загатва " сладко малко сиренце ", а Юлий Цезар написа за " ядящите сирене тевтонци ".
Археологическите данни сочат, че даже в елементарни римски градски къщи се е правело сирене. Италианската дума за сирене е " фромаджио ". Те произлиза от римската " форма ", която значи " форма " или " шаблон ". А античните времена сиренето се притискало в плетени кошници или дървени калъпи, наричани " форми ".
В италианските бакалии сирене можело да се откри още през 14-ти век. От фреска в замъка Соня излиза наяве, че е имало едвам няколко типа.
Производството на сирене постоянно стартира с секване на млякото. Римляните разкрили, че процесът се форсира при прибавяне на смокинов сок.
Горгонзолата е тип италианско сирене, което смайва със своята остаряла история. Произходът му се търси още в 12 век, в региона на Ломбардия, покрай Милано.
Сиренето Горгонзола се подготвя от краве мляко и съставлява типичното кремообразно синьо сирене. Известно е още с наименованието " зелено сирене ", поради присъщата му мухъл, която се появява в питите, до момента в който то зрее. Днес то е едно от най-популярните сирена с плесен. Произвежда се в огромни заводи из цялата североизточна част на Италия.
Производството на Горгонзола стартира, като към млякото се прибавят ферменти и благородни плесени. Спорите пък се вкарват в млякото посредством железни пръти, които основават въздушни канали. В резултат на това при прорез то има присъщите зелени жилки. Периода на съзряване е от 2 до 4 месеца.
Горгонзола може да се подготвя и от козе мляко. Полученото сирене има доста по-твърда текстура и е по-солено.
Самото сирене се създава в огромни пити с тегло 6-13 кг. То остават в тях до 2 месеца или до момента в който узреят. Производството на Горгонзолата изисква сиренето да се дупчи за пеницилиновата бактерия да проникне по-дълбоко. Кората на готовото сирене пък се мие със саламура.
Има два типа сирене Горгонзола - Piccante (с по-остър вкус) и Dolce (със сладостен оттенък).
Младото сирене Горгонзола има мек и маслен усет. С времето ароматните и вкусовите му качества се ускоряват неимоверно. Изключително уместно е като добавка към салати, сосове, дресинги, даже някои плодове. Широко известна композиция е сирене Горгонзола със стафиди, киснати в коняк.
