Брежнев и араби слагат кръст на Булгаррено
Историята на българското автомобилостроене е цялостна с рядкости и любопитни обстоятелства.
В годините на соца със фабрики за коли се гордеят Ловеч и Пловдив.
Под тепетата са с едни гърди напред, тъй като през 1965 година по силата на контракт с Рено стартира производството на Renault 8 – “Булгаррено ”.
Първите 4000 автомобила с родната марка са със междинна цена 1500 $. До пазарите стига и другият още по-авангарден модел –„ Булгаррено Алпин ” 110 . Уникален за времето си автомобил, изпреварил съперниците си с години в съвършена композиция от цена, дизайн, динамичност и разход.
Сериозна част от колите се продават и в чужбина – в тогавашна Югославия, Австрия, в много страни от Близкия Изток.
Именно с експорт в арабския свят се свързва и една от версиите за прекъсването на обещаващото произвеждане. По силата на подписан контракт за едно от емирствата отпътува доставка на " Булгаррено ". Арабите обаче с яд и учудване откриват, че колите нямат климатик . Това ги прави изцяло безполезни за зверските жеги. Вбесени, те подвигат скандал на централата на Рено във Франция. Всъщност гафът е неминуем, тъй като България купува лиценз за оптимално банален вид, който да е по джоба на купувачите от соцлагера.
След абсурда обаче от Рено приключват контракта, което поставя край и на автомобилния цех под тепетата.
Другата версия за края на " Булгаррено " е обвързвана с Големия брат. През 1970 година в московския парк " Соколники " се организира галерия на достиженията на руската стопанска система. Там са показани три чисто нови коли " Булгаррено ".
Посетителите са във екстаз от тях, харесват ги доста повече даже от новите " Жигули ", чието произвеждане по лиценз на " Фиат " в Съюз на съветските социалистически републики одеве е почнало.
Според легендата, руският водач Леонид Брежнев се спрял пред БГ возилата, смръщил фамозните си вежди и отсякъл: " Това е добре, само че за какво би трябвало да дразним с сходни неща руските хора " . Малко по-късно производството на " Булгаррено " стопира вечно, а заводът в Пловдив – разрушен. По-късно е преборудван в сервиз.
Почти по същото време, през 1967 година в Ловеч, стартира сглобяването на първите 18 броя италиански автомобила „ Fiat 850 ”. Неофициално те са наречени „ Пирин ”, макар че марката не става известна. Последният автомобил по съглашението с италианския тръст напуща монтажната линия на завода в Ловеч през 1971 година Производството обаче продължава – този път на руските леки коли „ Москвич ” . Съгласно икономическа конвенция сред България и Съюз на съветските социалистически републики, у нас се създават няколко модела от руската марка, като производството им прогресивно нараства. Така за 23 година от поточната линия на автомобилното дружество в Ловеч са слезли повече от 300 хиляди москвича. Инженерите от завода се окуражават и стартират произвеждане на личен първообраз с марката „ Балкан ”, основан на „ Москвич ” и „ Volkswagen ”.
Опити да вършим наши коли има и в зората на демокрацията. През 1996 година английската компания „ Rover ” стартира да сглобява модела „ Maestro ” в Варна. От конвейера слизат към 3000 броя, след което англичаните се отхвърлят. Причината е, че този модел е морално стар и се проваля на пазара.
Последният напор е през 2012 година, когато отваря порти заводът на “Литекс Моторс ” до село Баховица. В него се сглобяват коли от китайската марка Great Wall. От поточната линия слизат компактният Voleex C10, високопроходимият Hover H5 и пикапът Steed.
В годините на соца със фабрики за коли се гордеят Ловеч и Пловдив.
Под тепетата са с едни гърди напред, тъй като през 1965 година по силата на контракт с Рено стартира производството на Renault 8 – “Булгаррено ”.
Първите 4000 автомобила с родната марка са със междинна цена 1500 $. До пазарите стига и другият още по-авангарден модел –„ Булгаррено Алпин ” 110 . Уникален за времето си автомобил, изпреварил съперниците си с години в съвършена композиция от цена, дизайн, динамичност и разход.
Сериозна част от колите се продават и в чужбина – в тогавашна Югославия, Австрия, в много страни от Близкия Изток.
Именно с експорт в арабския свят се свързва и една от версиите за прекъсването на обещаващото произвеждане. По силата на подписан контракт за едно от емирствата отпътува доставка на " Булгаррено ". Арабите обаче с яд и учудване откриват, че колите нямат климатик . Това ги прави изцяло безполезни за зверските жеги. Вбесени, те подвигат скандал на централата на Рено във Франция. Всъщност гафът е неминуем, тъй като България купува лиценз за оптимално банален вид, който да е по джоба на купувачите от соцлагера.
След абсурда обаче от Рено приключват контракта, което поставя край и на автомобилния цех под тепетата.
Другата версия за края на " Булгаррено " е обвързвана с Големия брат. През 1970 година в московския парк " Соколники " се организира галерия на достиженията на руската стопанска система. Там са показани три чисто нови коли " Булгаррено ".
Посетителите са във екстаз от тях, харесват ги доста повече даже от новите " Жигули ", чието произвеждане по лиценз на " Фиат " в Съюз на съветските социалистически републики одеве е почнало.
Според легендата, руският водач Леонид Брежнев се спрял пред БГ возилата, смръщил фамозните си вежди и отсякъл: " Това е добре, само че за какво би трябвало да дразним с сходни неща руските хора " . Малко по-късно производството на " Булгаррено " стопира вечно, а заводът в Пловдив – разрушен. По-късно е преборудван в сервиз.
Почти по същото време, през 1967 година в Ловеч, стартира сглобяването на първите 18 броя италиански автомобила „ Fiat 850 ”. Неофициално те са наречени „ Пирин ”, макар че марката не става известна. Последният автомобил по съглашението с италианския тръст напуща монтажната линия на завода в Ловеч през 1971 година Производството обаче продължава – този път на руските леки коли „ Москвич ” . Съгласно икономическа конвенция сред България и Съюз на съветските социалистически републики, у нас се създават няколко модела от руската марка, като производството им прогресивно нараства. Така за 23 година от поточната линия на автомобилното дружество в Ловеч са слезли повече от 300 хиляди москвича. Инженерите от завода се окуражават и стартират произвеждане на личен първообраз с марката „ Балкан ”, основан на „ Москвич ” и „ Volkswagen ”.
Опити да вършим наши коли има и в зората на демокрацията. През 1996 година английската компания „ Rover ” стартира да сглобява модела „ Maestro ” в Варна. От конвейера слизат към 3000 броя, след което англичаните се отхвърлят. Причината е, че този модел е морално стар и се проваля на пазара.
Последният напор е през 2012 година, когато отваря порти заводът на “Литекс Моторс ” до село Баховица. В него се сглобяват коли от китайската марка Great Wall. От поточната линия слизат компактният Voleex C10, високопроходимият Hover H5 и пикапът Steed.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ