Извиних се на снаха ми заради внучката
Историята ми е тъжна. 33-годишният ми наследник се срещна с актуалната си жена още при започване на следването си.
Минали сме през пъкъла дружно (аз и снаха ми).
Снаха ми не ми разрешава да поддържам връзка с внучка си.
Когато я видях за първи път, ми се стори възпитано, учтиво момиче, само че аз доста харесвах някогашната другарка на сина ми, тъй че ми беше мъчно да приема някоя друга.
Държах се по-хладно с нея. Снаха ми виждаше, че съм напрегната, груба, постоянно говорех зад тила й и я сравнявах с предходната другарка на сина ми.
Посветих целия си живот да изкарвам пари за неговото обучение. За мен беше потрес, че поради Ани той се отхвърли от влиятелна позиция.
Премести се при нея и рядко идваше вкъщи. Когато въпреки всичко идваха, Ани все подлагаше на критика мен или дома ми и започнах все по-малко да я одобрявам.
Семейството ми не приемаше снахата и тя не се усещаше удобно.
Освен това ревнуваше от близостта сред мен и сина ми (имаше доста неприятни връзки с майка си и в никакъв случай не бе виждала татко си).
Взеха огромна къща на ипотека, която главно изплащаше синът ми.
Побърках се като видях, че избира най-скъпите мебели, а кухнята е по план на негов другар дизайнер.
Дадох му пари, тъй като смятах, че по този метод ще го спася от някои проблеми.
Според снаха ми, синът ми я е убедил да купят тази къща, тя желала по-малка (по-късно призна това).
Смятала, че я ненавиждам и се меся в живота им.
Мога да виждам внучка си, единствено когато тя ми се обади да отида. Тя се отнася към мен с огромно съмнение и яд.
Липсата на другарство и взаимно схващане е неприятно и за двете страни. Двама изцяло разнообразни индивида могат да се схванат и да намерят общ език, въпреки всичко.
Не единствено поради фамилията, само че и поради самите себе си. Нищо няма да реализират, в случай че вместо да поговорят, единствено се осъждат.
Не бива да мисля: “Права съм, дано тя се извини. ”
Обадих се на сина и снахата да поговорим. Но не скърбя. Всички си простихме.
