Първи признаци на финансов грип, България е изправена пред тежка потребителска рецесия или как започна предишната финансова криза
Историята е най-големият преподавател за грешките, които не би трябвало да повтаряме. Често обаче тя се не помни, а с това и уроците от предишното. Ето за какво екипът на Money.bg ще се постарае да напомня близкото икономическо минало посредством богатия си списък от над 500 000 публикации от последните 24 години в новата поредност " Архивите приказват ". Чрез нея редакцията ще " съживява " остарели материали в нови компилации, с цел да покаже, че историческият и актуалният подтекст могат доста да си наподобяват.
Началото на световната финансова рецесия стартира някъде през 2007-2008 година, когато серия шокови талази и банкови банкрути, които довеждат до най-голямата световна криза от генерации насам, последвана от десетилетие на слаб напредък и нелеко възобновяване. През август 2007 година Европейската централна банка инжектира незабавно на пазарите милиарди евро, с цел да предотврати колапс на европейската банкова система.
Следват 18 месеца серия от колапси във Англия, Съединени американски щати, Германия и други страни. Кулминацията идва, когато американската банка Lehman Brothers банкрутира през септември 2008 година, предизвиквайки международна финансова суматоха.
Между края на 2008 година и началото на 2009 година доста стопански системи навлизат в криза и централните банки стартират координирано да намаляват лихвените проценти.
Въпреки прогнозите на икономисти и анализатори, че финансовата рецесия, почнала през 2007-а година, ще заобиколи България, тя постепенно, само че все по-сигурно стартира да оставя своя отпечатък върху стопанската система ни, изключително в бранша на строителството и недвижимите парцели.
" Жилищата към този момент се търгуват с 30% отстъпка ", " Иде ли провал на българския заможен пазар? " или по какъв начин завърши предходната имотна еуфория
Пазарът е повтаряем, което вещае рано или късно (частично) повторение на историята
Чуждестранни фондове и компании за вложения в парцели търпяха загуби на международните пазари, което докара до стесняване на вложенията им, заледяване на планове или даже отдръпването им от България. Основните непознати притежатели на недвижимо имущество в България - основно английски жители - се опитваха да разпродават, даже и на загуба. Първият потърпевш беше секторът на ваканционни жилища.
22 септември 2008 година
Чуждестранни фондове и компании за вложения в парцели търпят загуби на международните пазари, което води до стесняване на вложенията им, заледяване на планове или даже отдръпването им от България. Основните непознати притежатели на недвижимости в България - основно английски жители - се пробват да разпродават, даже и на загуба, с цел да решат проблемите си в личната си страна. Това към този момент се случва и първият потърпевш ще е секторът на ваканционни жилища.
09 октомври 2008 година
През октомври 2008 инфлацията в България се е удвоила единствено за една година и е най-висока в района дружно с Латвия и Турция. Тогава също няма упования инфлационният напън да намалее. МВФ предвиждаше за България стопански напредък от 6,3%, само че единствено 4,2% през 2009-а.
12 октомври 2008 година
Кредитната рецесия постепенно стартира да визира България и Румъния, в които икономическият напредък се усили през второто тримесечие на годината, в контрастност с пониженията в другите страни в района.
Кредитната рецесия тогава визира най-вече индиректно българските банки. Основната смяна на пазара беше забавянето на двугодишния растеж на кредитирането, повишение на лихвите и условията към кредитополучателите. Очерта се наклонността към прекосяване към депозитна агресия. Въпреки това България остана една от дребното страни в Европа с позитивен растеж на кредитирането.
Беше призната и законодателната смяна, с която размерът на гаранцията на депозитите в банките беше повишен на 50 хиляди евро. Според данни към октомври 2008 година насъбраната облага на банките е в размер на 1,217 милиарда лева, или растеж от 26,2% по отношение на 31 октомври 2007 година
13 октомври 2008 година
Европейските държавни управления отключиха фонд за стабилизиране на банковия бранш, като се предвиждаше избавителния проект да доближи 3 милиарда евро. Лидерите на Еврозоната утвърдиха няколко милиарда за спасяването на банките и неприятните заеми, които всички изпаднаха в суматоха след банкрута на американската банка bank Lehman Brothers, заплашвайки финансовото здраве на американската стопанска система.
17 октомври 2008 година " "
Глобалната финансова рецесия ще бъде усетена в България най-много от семействата и дребния и междинния бизнес, гласят множеството прогнози на специалисти тогава. Сред главните опасения бяха, че работата на дребните предприятия може да спре, защото мъчно можеха да получат заем над 10 млн. евро.Опасения имаше и от пръсване на балонът с цените на парцелите и стесняване на благосъстоянието и приходите, тъкмо какво сега.
Прогнозираше се заплаха от банкрути и увеличение на безработицата и обезценяване на спестяванията с 20%.
По време на рецесията пораства и задлъжнялостта на семействата, като съгласно статистически данни над четири пети (или 80%) от българите тогава разполагат със спестявания, с които могат да преживеят едвам месец и половина, в случай че не получат различен приход. Цените на енергийните запаси, превоза и други се повишават доста и тогава.
24 ноември 2008 година
Дали не закъсняхме с ограниченията? Нужно ли беше рецесията да засегне и българското стопанство и тогава ръководещите да се сетят за ограничения, които бизнесът и редица анализатори се пробват да " наложат " - понижаване на социалноосигурителните вноски, разширение на държавното финансиране/кредитиране на огромните инфраструктурни планове и прочие Проблемът е дали прокарването на сходни ограничения към този момент не е късно. Например доста по-безболезнено и бързо можеше да се усъвършенства инфраструктурата на българската стопанска система, когато тя " произвеждаше " бюджетен остатък.
28 януари 2009 година
Влиянието на финансовата рецесия се прояви в страната чрез затегнатите ограничения по разпределяне на заеми и нарастване на лихвените проценти, които в избран миг доведоха до цялостен застой в процеса на финансиране. Така неналичието на кредитен запас на процедура спря построяването на голям брой планове, част от които прибързани и неконкурентни и реализира натурален асортимент на плановете на пазара.
16 март 2009 година " "
Средната годишна инфлация през февруари 2009 година е най-висока в Латвия (14.1%), България и Литва (по 10.8%). Годишната инфлация в еврозоната е 1.2%, а месечната-0.4%, по отношение на 1.1% през януари и 3.3% по отношение на същия интервал на предходната година, демонстрират данните на Евростат. За целия Европейски съюз годишната инфлация за февруари 2009 година е 1.7%, по отношение на 1.8% за януари, а месечната е 0.4%.
Началото на световната финансова рецесия стартира някъде през 2007-2008 година, когато серия шокови талази и банкови банкрути, които довеждат до най-голямата световна криза от генерации насам, последвана от десетилетие на слаб напредък и нелеко възобновяване. През август 2007 година Европейската централна банка инжектира незабавно на пазарите милиарди евро, с цел да предотврати колапс на европейската банкова система.
Следват 18 месеца серия от колапси във Англия, Съединени американски щати, Германия и други страни. Кулминацията идва, когато американската банка Lehman Brothers банкрутира през септември 2008 година, предизвиквайки международна финансова суматоха.
Между края на 2008 година и началото на 2009 година доста стопански системи навлизат в криза и централните банки стартират координирано да намаляват лихвените проценти.
Въпреки прогнозите на икономисти и анализатори, че финансовата рецесия, почнала през 2007-а година, ще заобиколи България, тя постепенно, само че все по-сигурно стартира да оставя своя отпечатък върху стопанската система ни, изключително в бранша на строителството и недвижимите парцели.
" Жилищата към този момент се търгуват с 30% отстъпка ", " Иде ли провал на българския заможен пазар? " или по какъв начин завърши предходната имотна еуфория
Пазарът е повтаряем, което вещае рано или късно (частично) повторение на историята
Чуждестранни фондове и компании за вложения в парцели търпяха загуби на международните пазари, което докара до стесняване на вложенията им, заледяване на планове или даже отдръпването им от България. Основните непознати притежатели на недвижимо имущество в България - основно английски жители - се опитваха да разпродават, даже и на загуба. Първият потърпевш беше секторът на ваканционни жилища.
22 септември 2008 година
Чуждестранни фондове и компании за вложения в парцели търпят загуби на международните пазари, което води до стесняване на вложенията им, заледяване на планове или даже отдръпването им от България. Основните непознати притежатели на недвижимости в България - основно английски жители - се пробват да разпродават, даже и на загуба, с цел да решат проблемите си в личната си страна. Това към този момент се случва и първият потърпевш ще е секторът на ваканционни жилища.
09 октомври 2008 година
През октомври 2008 инфлацията в България се е удвоила единствено за една година и е най-висока в района дружно с Латвия и Турция. Тогава също няма упования инфлационният напън да намалее. МВФ предвиждаше за България стопански напредък от 6,3%, само че единствено 4,2% през 2009-а.
12 октомври 2008 година
Кредитната рецесия постепенно стартира да визира България и Румъния, в които икономическият напредък се усили през второто тримесечие на годината, в контрастност с пониженията в другите страни в района.
Кредитната рецесия тогава визира най-вече индиректно българските банки. Основната смяна на пазара беше забавянето на двугодишния растеж на кредитирането, повишение на лихвите и условията към кредитополучателите. Очерта се наклонността към прекосяване към депозитна агресия. Въпреки това България остана една от дребното страни в Европа с позитивен растеж на кредитирането.
Беше призната и законодателната смяна, с която размерът на гаранцията на депозитите в банките беше повишен на 50 хиляди евро. Според данни към октомври 2008 година насъбраната облага на банките е в размер на 1,217 милиарда лева, или растеж от 26,2% по отношение на 31 октомври 2007 година
13 октомври 2008 година
Европейските държавни управления отключиха фонд за стабилизиране на банковия бранш, като се предвиждаше избавителния проект да доближи 3 милиарда евро. Лидерите на Еврозоната утвърдиха няколко милиарда за спасяването на банките и неприятните заеми, които всички изпаднаха в суматоха след банкрута на американската банка bank Lehman Brothers, заплашвайки финансовото здраве на американската стопанска система.
17 октомври 2008 година " "
Глобалната финансова рецесия ще бъде усетена в България най-много от семействата и дребния и междинния бизнес, гласят множеството прогнози на специалисти тогава. Сред главните опасения бяха, че работата на дребните предприятия може да спре, защото мъчно можеха да получат заем над 10 млн. евро.Опасения имаше и от пръсване на балонът с цените на парцелите и стесняване на благосъстоянието и приходите, тъкмо какво сега.
Прогнозираше се заплаха от банкрути и увеличение на безработицата и обезценяване на спестяванията с 20%.
По време на рецесията пораства и задлъжнялостта на семействата, като съгласно статистически данни над четири пети (или 80%) от българите тогава разполагат със спестявания, с които могат да преживеят едвам месец и половина, в случай че не получат различен приход. Цените на енергийните запаси, превоза и други се повишават доста и тогава.
24 ноември 2008 година
Дали не закъсняхме с ограниченията? Нужно ли беше рецесията да засегне и българското стопанство и тогава ръководещите да се сетят за ограничения, които бизнесът и редица анализатори се пробват да " наложат " - понижаване на социалноосигурителните вноски, разширение на държавното финансиране/кредитиране на огромните инфраструктурни планове и прочие Проблемът е дали прокарването на сходни ограничения към този момент не е късно. Например доста по-безболезнено и бързо можеше да се усъвършенства инфраструктурата на българската стопанска система, когато тя " произвеждаше " бюджетен остатък.
28 януари 2009 година
Влиянието на финансовата рецесия се прояви в страната чрез затегнатите ограничения по разпределяне на заеми и нарастване на лихвените проценти, които в избран миг доведоха до цялостен застой в процеса на финансиране. Така неналичието на кредитен запас на процедура спря построяването на голям брой планове, част от които прибързани и неконкурентни и реализира натурален асортимент на плановете на пазара.
16 март 2009 година " "
Средната годишна инфлация през февруари 2009 година е най-висока в Латвия (14.1%), България и Литва (по 10.8%). Годишната инфлация в еврозоната е 1.2%, а месечната-0.4%, по отношение на 1.1% през януари и 3.3% по отношение на същия интервал на предходната година, демонстрират данните на Евростат. За целия Европейски съюз годишната инфлация за февруари 2009 година е 1.7%, по отношение на 1.8% за януари, а месечната е 0.4%.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ