Приказка за принцесата и длетото
История за това кое пречи на дамата да бъде женствена.
– Принцесо! Прин-це-со-о-о-о! – завикало се под прозорците. – Тук ли живее прелестната принцеса?
Тя сопнато въздъхнала и се посочила от прозореца:
– Какво искаш?!
Долу стоял принц. Обикновен прелестен принц, в комплект с кон.
Принцът вдигнал глава:
– Принцесата, споделям, тук ли живее?
Тя се смръщила и се троснала в отговор:
– Няма я! Разхожда се из полята, по гората, цветя събира. Ела на следващия ден!
Принцът деликатно погледнал нагоре, след това извадил парче пергамент и сравнил рисунката с русата глава, която в този момент стърчала от прозореца:
– Познах те! Ти си принцесата, за какво лъжеш?!
Принцесата извадила кърпичка, изтощено потъркала чело:
– Няма да си тръгнеш значи?
Принцът настойчиво поклатил глава:
– Аз съм пристигнал да се оженя! Отваряй!
– Ами щом си пристигнал да се ожениш, тогава качвай се. Бравата дръпни малко към себе си и по-късно нагоре, че заяжда, – обяснила принцесата и се скрила от прозореца.
Принцът се забързал, деликатно вързал коня си, за няколко минути се преборил с непокорната ключалка и в края на краищата се оказал в светла, просторна стая.
До прозореца седяла принцесата и нещо майсторяла от дървено трупче.
Щом принцът се появил, момичето вдигнало към него очи и замислено попитало:
– Да имаш длето?
Принцът малко се изненадал, тъй като носел със себе си скъпоценни камъни, кадифе и перлени конци.
А длето нямал.
– Значи не, нямаш – кимнала принцесата. – Да се жениш значи си пристигнал?
Принцът се прокашлял:
– Прекрасна принцесо, вестта за вашата хубост и добрина доближи до нашето кралство. И взех решение, че би трябвало да бъдете моя брачна половинка!
– Прекрасни принце, аз те виждам за първи път в живота си и вестта за теб не е стигала до моето кралство! – пошегувала се принцесата. – Аз не мога да се омъжа в този момент! Имам скоро втурване по високопланинска река – би трябвало да се приготвям! И съревнование с каяк! И ето – конкурс по дърворезба също, а длетото татенцето е взел със себе си!
Принцът напълно се объркал. Той си представял всичко това малко по-различно.
Доста по-различно, в случай че би трябвало да сме откровени.
В неговите фантазии прелестната принцеса се хвърляла в обятията му със сияеща усмивка, благодаряла му за скъпоценните камъни, платовете и перлените конци, които й бил донесъл за подарък!
И въобще не желала длето и сигурно нямала някакви такива зверски способи за превозване на времето!
Принцът бил покъртен и си мислел по какъв начин в този момент да изясни на татко си за какво се връща без младоженка.
Но да не споделя истината в никой случай!
Принцесата гледала всички тези тествания и си мислела, че още веднъж си пати от татко си.
Защото татко й всякога мърморел и се оплаквал, че тя трябвало да се роди момче и въобще в някое друго кралско семейство!
– Може би, да кажем, че аз съм влюбена в някой различен? – несигурно предложила тя.
Принцът свил плещи:
– Що за нелепости! Влюбена, кажи ми, апелирам те! Не, когато става дума за политиката на две кралства – тук не става дума за обич! Да, и татко ми не би повярвал. В мен постоянно се влюбват от пръв взор, разбираш ли?
Принцесата го обходила деликатно с взор и кимнала с глава:
– Ами да, ти си приветлив. Но аз имам втурване! И каяк!
– И дърворезба! – развеселил се принцът. – А инцидентно дракони не укротяваш ли в свободното си време?
Принцесата радостно подскокнала и пляснала с ръце:
– Да, тъкмо. Ама, че си добър! – извикала тя. Принцът се усмихнал неразбиращо. – Ще кажеш, че ме е отвлякъл змей! Триглав! И че принцът, който би трябвало да ме освободи би трябвало да има половин кралство и несметни благосъстояния. С дракона аз ще се договоря – той загуби на карти и има дълг към мен. Той ще заспи скоро, а и зима ще настъпи, пътят към нас ще затрупа, може и до лятото да не се разсъни, не се притеснявай.
Принцът закимал, мислейки за това, че с такива новини да се върне вкъщи не е срамно.
Прескачайки стъпалата, слязъл на двора, скочил на коня и обърнал.
Принцесата му махала от прозореца с ръка.
– И кажи, че при дракона най-добре с длето да се върви! – извикала принцесата, скръствайки ръце.
Принцът махнал с ръка за довиждане и препуснал в далечината.
Принцесата седнала до прозореца, скрила под масата дървеното трупче и подпряла ръка под брадичката си:
– Всички принцове са идентични! Нито един не удари с пестник по масата, казвайки: “Никакви каяци повече, ти принцеса ли си или какво?! ”. Не, едни и същи са, всички имат вяра, отпътуват, а аз просто си седнал съм тук, дялкайки дървото! Проклетата магьосница, вдън земя да се продъни! Само един път отидох с панталони при нея, а резултатът – “Проклинам те, проклевам те цялостен живот да седиш и да чакаш, до момента в който същинският мъж пристигна! А до тогава – спри си с трупчето ” .
Длето да беше оставила най-малко!
Инфо: Светлило
