Ще има ли България пантеон на царете си?
Историци желаят да осъществен фантазията на проф. Божидар Димитров Мястото за безконечен покой на княз Фердинанд е в търновския храм " Св.40 мъченици ", безапелационен е проф. Павлов 
Храмът на Асеневци " Свети 40 мъченици " във Велико Тър-ново е един от стожерите на историята ни. Черквата, където на 22 септември Княз Фердинанд афишира независимостта на България да стане мавзолей на българските владетели. Тази концепция лансираха преди 15 години починалият към този момент историк професор Божидар Димитров и историкът от Великотърновския университет проф. Пламен Павлов. Така историческата реликва в старопрестолната ни столица ще стане обединителното място, съхраняващо паметта за българските владетели от Първото, Второто и Третото българско царство. Сред историците продължава и полемиката дали не би трябвало черквата да бъде място за безконечен покой и на цар Фердинанд, поискал приживе тленните му остатъци да останат в България. Черквата е издигната от Иван Асен II и той счита да я трансформира в своя фамилна гробница. Историята й е обвързвана с успеха му над византийския император Теодор Комнин при Клокотница. Царят привиква войската и на 9 март нв деня на Св. Четиридесет Севастийски мъченици, разгромява войските на нашественика. Така стартира триумфът на България като най-силната страна в европейския югоизток. " България няма мавзолей на своите владетели, а най-подходящото място е точно Иван-Асеновия храм ", разяснява пред БНР историкът проф. Пламен Павлов. " Когато Иван Асен II построява храма " Св. 40 мъченици ", доста постоянно се споделя от сътрудниците, че това е фамилна гробница. Аз не съм доста сигурен, че е тъкмо фамилна гробница, защото Иван Асен е имал извънредно мощно възприятие за държавност. Не инцидентно в нея имаме колона на Крум,
колоната със знаменития надпис на Омуртаг
който може би бележи началото на нашата литература. Там е самият победоносен надпис на Иван Асен Втори за борбата при Клокотница ", добавя проф. Павлов. Според него, концепцията на владетеля е храмът да стане мавзолей на държавността. " Няма монумент, сакрално място в България, което да е натоварено с толкоз доста история и с толкоз доста историческа памет като " Св. 40 мъченици ", счита историкът. Той напомня, че починалият Божидар Димитров е желал в храма да бъдат положени и костите на цар Самуил.
Да се съберат на едно място тленните остатъци на всичките ни владетели обаче не е допустимо, даже поради това, че гробовете на множеството от тях не са известни. Идеята за мавзолей на владетелите се поддържа и от президента Георги Първанов.
С държавни и военни почести през 2007 година са препогребани костите на цар Калоян и на трима от търновските боляри. " Църквата " Св. 40 мъченици " е същинска българска реликва, в която е заложено държавническото и църковното. Това са разбрали и участниците в Учредителното заседание от 1879 година. Това свято място е съпричастно към Съединението ", декларира по време на церемонията президентът. Оттогава традиция е при честването на Независимостта, всяка година на 22 септември да се сервират цветя на гроба на владетеля, разгромил латините при Одрин. " В църквата " Св. 40 мъченици " за пантеона на българските владетели са донесени и
частици от лобните места на още няколко канове и царе,
споделя още историкът проф. Пламен Павлов. Покойният народен представител Павел Чернев донесъл пръст от гроба на Михаил Трети Шишман Асен, неговият гроб е в Старо Нагоричане в днешна Република Северна Македония. Проф.Павлов пък е донесъл пръст от лобното място на Ивайло от града Исакча от старобългарската Облучица, през днешния ден в Северна Добруджа в Румъния. " Знаем къде е умрял Аспарух, при Вознесенка, част от огромния град Запорожие, от там донесох една шепа пръст. И от могилата на Кубрат. И от гроба на Георги Първи Тертер в Ивановските скални църкви. Имаше упоритост да се потърсят и други ", добавя историкът.Саркофазите с късчетата историческа памет са положени в гробниците от династията на Асеневци. След кончината на проф. Божидар Димитров обаче самодейността замира. " Идеята да има подобен мавзолей би трябвало да се доразвие. Не инцидентно там има една плоча в двора на църквата. Там текстът е мой и са дадени всички български владетели, водачите на огромните въстания, с цел да се види каква история имаме ние. По-добро въплъщение на нашата история, на нашата историческа памет от " Св. 40 мъченици " няма, просто няма ", безапелационен е проф. Павлов.Още една концепция на проф. Божидар Димитров вълнува историците у нас. Той настояваше да се върнат тленните остатъци на княз Фердинанд Първи в България и да се препогребат в " Св.40 мъченици " във Велико Търново, където князът афишира независимостта на страната ни на 22 септември 1908 година " Това срещна известни реакции, приказки по адрес на Фердинанд. Фердинанд несъмнено има доста грехове и избрани исторически вини, само че той има и доста огромни заслуги. Ние значително си патим в световен мащаб от геополитиката, а не толкоз от грешките на нашите политици. Първата международна война, която хвърля тази мощна сянка върху Фердинанд. Освен това не трябва да хвърляме цялата виновност върху един човек. Не бива да забравяме, че той дава мощен подтик на модернизацията на България. Той има извънредно възприятие за история ", разяснява по тематиката проф. Пламен Павлов.Последната воля на Фердинанд била да бъде заровен в България. Затова ковчегът му краткотрайно - от 1948 година до през днешния ден, е положен в криптата на католическата черква " Свети Августин " в Кобург - немския град, който го приютил, откакто братовчед му - австрийският император Карл Първи, не го позволява до именията му в сегашен Бургенланд. Последният опит за връщане на тленните остатъци на цар Фердинанд е изработен преди 10 години. Условието да бъдат пренесени тленните остатъци е да се реализира консенсус в българското общество. Формален израз на такова единодушие би било подписването на меморандум сред президент, министър-председател, ръководител на Народното събрание.Проф. Павлов пък напомня думите на княза в манифеста за Първата международна война: " Заповядвам на нашата храбра армия да изгони противника от рамките на царството ". " Нека да напомним, че това е първият държавен глава в цялата планета, който се качва в самолет. Той има извънредно възприятие за рационализация, оставил е своето наследство да бъде заровен в България. Заветът, който са ни оставили бащите на независимостта, е да пазим българските национални ползи ", показва историкът от Великотърновския университет проф. Павлов.
Храмът на Асеневци " Свети 40 мъченици " във Велико Тър-ново е един от стожерите на историята ни. Черквата, където на 22 септември Княз Фердинанд афишира независимостта на България да стане мавзолей на българските владетели. Тази концепция лансираха преди 15 години починалият към този момент историк професор Божидар Димитров и историкът от Великотърновския университет проф. Пламен Павлов. Така историческата реликва в старопрестолната ни столица ще стане обединителното място, съхраняващо паметта за българските владетели от Първото, Второто и Третото българско царство. Сред историците продължава и полемиката дали не би трябвало черквата да бъде място за безконечен покой и на цар Фердинанд, поискал приживе тленните му остатъци да останат в България. Черквата е издигната от Иван Асен II и той счита да я трансформира в своя фамилна гробница. Историята й е обвързвана с успеха му над византийския император Теодор Комнин при Клокотница. Царят привиква войската и на 9 март нв деня на Св. Четиридесет Севастийски мъченици, разгромява войските на нашественика. Така стартира триумфът на България като най-силната страна в европейския югоизток. " България няма мавзолей на своите владетели, а най-подходящото място е точно Иван-Асеновия храм ", разяснява пред БНР историкът проф. Пламен Павлов. " Когато Иван Асен II построява храма " Св. 40 мъченици ", доста постоянно се споделя от сътрудниците, че това е фамилна гробница. Аз не съм доста сигурен, че е тъкмо фамилна гробница, защото Иван Асен е имал извънредно мощно възприятие за държавност. Не инцидентно в нея имаме колона на Крум,
колоната със знаменития надпис на Омуртаг
който може би бележи началото на нашата литература. Там е самият победоносен надпис на Иван Асен Втори за борбата при Клокотница ", добавя проф. Павлов. Според него, концепцията на владетеля е храмът да стане мавзолей на държавността. " Няма монумент, сакрално място в България, което да е натоварено с толкоз доста история и с толкоз доста историческа памет като " Св. 40 мъченици ", счита историкът. Той напомня, че починалият Божидар Димитров е желал в храма да бъдат положени и костите на цар Самуил.
Да се съберат на едно място тленните остатъци на всичките ни владетели обаче не е допустимо, даже поради това, че гробовете на множеството от тях не са известни. Идеята за мавзолей на владетелите се поддържа и от президента Георги Първанов. С държавни и военни почести през 2007 година са препогребани костите на цар Калоян и на трима от търновските боляри. " Църквата " Св. 40 мъченици " е същинска българска реликва, в която е заложено държавническото и църковното. Това са разбрали и участниците в Учредителното заседание от 1879 година. Това свято място е съпричастно към Съединението ", декларира по време на церемонията президентът. Оттогава традиция е при честването на Независимостта, всяка година на 22 септември да се сервират цветя на гроба на владетеля, разгромил латините при Одрин. " В църквата " Св. 40 мъченици " за пантеона на българските владетели са донесени и частици от лобните места на още няколко канове и царе,
споделя още историкът проф. Пламен Павлов. Покойният народен представител Павел Чернев донесъл пръст от гроба на Михаил Трети Шишман Асен, неговият гроб е в Старо Нагоричане в днешна Република Северна Македония. Проф.Павлов пък е донесъл пръст от лобното място на Ивайло от града Исакча от старобългарската Облучица, през днешния ден в Северна Добруджа в Румъния. " Знаем къде е умрял Аспарух, при Вознесенка, част от огромния град Запорожие, от там донесох една шепа пръст. И от могилата на Кубрат. И от гроба на Георги Първи Тертер в Ивановските скални църкви. Имаше упоритост да се потърсят и други ", добавя историкът.Саркофазите с късчетата историческа памет са положени в гробниците от династията на Асеневци. След кончината на проф. Божидар Димитров обаче самодейността замира. " Идеята да има подобен мавзолей би трябвало да се доразвие. Не инцидентно там има една плоча в двора на църквата. Там текстът е мой и са дадени всички български владетели, водачите на огромните въстания, с цел да се види каква история имаме ние. По-добро въплъщение на нашата история, на нашата историческа памет от " Св. 40 мъченици " няма, просто няма ", безапелационен е проф. Павлов.Още една концепция на проф. Божидар Димитров вълнува историците у нас. Той настояваше да се върнат тленните остатъци на княз Фердинанд Първи в България и да се препогребат в " Св.40 мъченици " във Велико Търново, където князът афишира независимостта на страната ни на 22 септември 1908 година " Това срещна известни реакции, приказки по адрес на Фердинанд. Фердинанд несъмнено има доста грехове и избрани исторически вини, само че той има и доста огромни заслуги. Ние значително си патим в световен мащаб от геополитиката, а не толкоз от грешките на нашите политици. Първата международна война, която хвърля тази мощна сянка върху Фердинанд. Освен това не трябва да хвърляме цялата виновност върху един човек. Не бива да забравяме, че той дава мощен подтик на модернизацията на България. Той има извънредно възприятие за история ", разяснява по тематиката проф. Пламен Павлов.Последната воля на Фердинанд била да бъде заровен в България. Затова ковчегът му краткотрайно - от 1948 година до през днешния ден, е положен в криптата на католическата черква " Свети Августин " в Кобург - немския град, който го приютил, откакто братовчед му - австрийският император Карл Първи, не го позволява до именията му в сегашен Бургенланд. Последният опит за връщане на тленните остатъци на цар Фердинанд е изработен преди 10 години. Условието да бъдат пренесени тленните остатъци е да се реализира консенсус в българското общество. Формален израз на такова единодушие би било подписването на меморандум сред президент, министър-председател, ръководител на Народното събрание.Проф. Павлов пък напомня думите на княза в манифеста за Първата международна война: " Заповядвам на нашата храбра армия да изгони противника от рамките на царството ". " Нека да напомним, че това е първият държавен глава в цялата планета, който се качва в самолет. Той има извънредно възприятие за рационализация, оставил е своето наследство да бъде заровен в България. Заветът, който са ни оставили бащите на независимостта, е да пазим българските национални ползи ", показва историкът от Великотърновския университет проф. Павлов.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ