Исторически момент в космонавтиката, който може да се сравни единствено

Исторически миг в космонавтиката, който може да се съпостави само с полети като този на кучето Лайка през 1957 година и на окололунната задача “Зонд 5 ” с костенурки и растения през 1968 година! За пръв път земни организми навлязоха в междупланетното пространство! Това се случи, откакто задачата на НАСА “Биосентинел ” с дрожди на борда (Saccharomyces cerevisiae) облетя в понеделник Луната и продължи своето странствуване в околослънчева орбита.

Напомням на читателите, че “Биосентинел ” бе изстреляна на 16-ти ноември като второстепенен потребен товар на ракетата “Спейс Лонч Систъм ” дружно с задачата “Артемис 1 ”. Вчера центърът на НАСА “Еймс ” удостовери, че “Биосентинел ” е прелетяла сполучливо Луната и е към този момент в междупланетното пространство.

Провеждането на биологични галактически задачи има дълга история. Всичко стартира на 20 февруари 1947 година, когато Съединени американски щати изстрелват останала от Втората международна война немска ракета “Фау 2 ”, а на борда ѝ има винени мушици. Ракетата сполучливо доближава космоса на височина 109 километра. След това, на 14 юни 1949 година, американците с друга ракета “Фау 2 ” изстрелват в космоса маймуната Алберт 2 – това е първият бозайник и първият примат, летял в космоса.

Междувременно в Съюз на съветските социалистически републики се появява клонинг на “Фау 2 ”, с помощта на депортацията на немски инженери – това е ракетата “Р1 ”. На 22 юли 1951 година такава ракета извежда в космоса две кучета Дезик и Циган. Прави усещане, че през тези ранни години Щатите изпращат главно маймуни, а Съюз на съветските социалистически републики – кучета. Първоначално тези задачи са суборбитални.

Всичко се трансформира през 1957 година, когато на 3-ти ноември Съюз на съветските социалистически републики изстрелва със “Спутник 2 ” кучето Лайка. Това е първият жив организъм, който освен доближава космоса, а и орбита. Следва полетът на Белка и Стрелка на 19 август 1960 година. На 31 януари 1961 година Щатите изстрелват по суборбитална траектория шимпанзето Хам чрез транспортен съд “Мъркюри ”. Това е първият върховен примат, който лети в космоса. А на 29 ноември 1961 година посредством различен транспортен съд “Мъркюри ” в орбита е изпратено шимпанзето Енос. До този миг това е единственото шимпанзе, обиколило Земята.

Първите живи организми, които напущат околоземна орбита и се насочат към Луната, са две костенурки, винени мушици, растителни семена и водорасли Chlorella в хода на руската задача “Зонд 5 ” през 1968 година.

В хода на десетилетното асимилиране на космоса са изстреляни също по този начин жаби, зайци, паяци, инсекти. Голяма част от биологичните опити са извършени на орбиталните станции “Салют ”, “Мир ”, “Скайлаб ”, Международната галактическа станция, китайските станции “Тянгон ”. Има и независими (т.е. несвързани със станции) биологични задачи, като измежду тях се открояват тези на съветските биосателити “Бион ” и “Фотон ”, които съставляват модифицирани кораби “Восток ” – т.е. от същия вид, с които са летели Гагарин, Титов и първите космонавти.

През 2019 година задачата на Китай “Чанг’e 4 ” каца на противоположната страна на Луната и за пръв път там е отгледан памук. Същата година израелският уред “Берешийт ” се разрушава на лунната повърхнина, а на борда му има тардигради (водни мечки).

Допреди няколко дни обаче нито един биологичен организъм не бе напускал системата Земя-Луна. Т.е. до провеждането на задача “Биосентинел ”.

Постижението стана допустимо с помощта на един нов стандарт в космонавтиката, който се наложи през последните десетилетия – стандартът CubeSat, посредством който спътници биват построявани на ниска цена и бързо от еднотипни единици с формата на куб и дължина на ръба 10 сантиметра. Стандартът е изобретен през 1999 година.

Скоро по-късно той стартира да се ползва и за биологични задачи. НАСА изстрелва първата такава задача “ДжийнСат-1 ” през 2006 година, като спътникът изследва въздействието на галактическите условия върху микроорганизми. След това през 2009 година НАСА изстрелва “ФармаСат ”, като задачата е проучването на растежа на дрожди в космоса след третирането им с фунгицид и излагането им в условия на безтегловност. Тези задачи са осъществени в околоземна орбита.

Сегашната задача “Биосентинел ” съставлява първият въобще в историята на космонавтиката полет на живи организми в междупланетното пространство. Защо обаче са подбрани дрожди, а не растения или дребни животни?

Причината е, че през последните десетилетия науката откри, че дрождите имат доста подобен геном с този на индивида. Макар че милиарди години еволюция разделят Saccharomyces cerevisiae от Homo sapiens, тези два типа споделят хиляди хомоложни гени, които са виновни за основни процеси, в това число корекция на ДНК в резултат на радиационни въздействия. Вече не е нужно да изпращаме кучета или маймуни до Марс, с цел да забележим дали човек би издържал пътешествието здрав. Дрождите са задоволително добър моделен организъм за тази цел.

Очаква се задачата на “Биосентинел ” да трае сред 6 и 12 месеца. През това време от време на време плаките с кафези ще бъдат задействани, като в тях бъде вкарвана хранителна среда. След като дрождите стартират да се развъждат посредством пъпкуване, учените ще следят по какъв начин радиацията в междупланетното пространство въздейства върху тях. Подбрани са два щама S. cerevisiae, от които единият се среща необятно в природата, а при другия системата за репарация (т.е. поправка) на ДНК не работи дейно.