Истинското име на Шафак е Елиф Билгин. Родена е в

Истинското име на Шафак е Елиф Билгин. Родена е в Страсбург, Франция в фамилията на философа Нури Билгин и Шафак Атайман, която по-късно става посланик. Когато е на една година, родителите й се развеждат. След развода на родителите си остава при майка си и двете живеят в Испания и Йордания, по-късно се връщат в Турция. Шафак счита, че това, че не е израснала в обичайното патриархално семейство, оказва доста въздействие върху творчеството й.

Тийнейджърските си години Шафак прекарва в Мадрид и Аман, след което се връща в Турция. Живяла е из целия свят –Бостън, Мичигън, Аризона, Истанбул, Лондон, като пътуването из тези места повлиява на писането ѝ. Тя не вижда себе си като мигрираща от страна в страна, от град в град, а от език в език. Дори на родния си турски език тя си играе с думите на разнообразни култури. През цялото време обаче остава надълбоко обвързвана с Истанбул, който има основна роля в нейните произведения. В резултат мултикултурализмът и космополитизмът са непроменяемо свързани както с живота й, по този начин и с работата й

ОТ ЕЛИФ ШАФАК:

Някога, някой ми беше споделил, че с цел да стигне човек до истината, не би трябвало да има вяра на никого – даже на себе си. Но би трябвало да се вслушва – в думите и в сърцето си. Е, в този момент ви призовавам да се вслушате, четейки. Четете и си позволете да почувствате това, което четете. Така, както единствено вие можете…

„ За да бъде вярата ти твърда като канара, сърцето ти би трябвало да бъде меко като перце. Бъди подготвена за необикновеното и непредвиденото и ще стартират да ти се случват странни неща, надхвърлящи и най-невероятните ти фантазии. “

„ Не причинявай зло. Проявявай съчувствие. И недей да злословиш зад тила на другите – не отправяй даже привидно безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а непрекъснато се натрупат в безграничното пространство, с цел да се върнат при нас, когато му пристигна времето… “

„ Любовта на един мъж е отражение на характера му. Ако мъжът е раздразним, любовта му ще е цялостна с кавги. Ако е спокоен и добър, любовта му е еликсир. Ако се самосъжалява от самото начало, любовта му ще се трансформира на прахуляк. Ако е радостен, любовта му ще прелива от забавление. Преди да хлътнеш по някоя жена, би трябвало да се запиташ каква обич можеш да й дадеш. “

„ Лесно е да обичаш един идеален Бог, безупречен и безгрешен, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им недостатъци и дефекти. Не забравяй, можеш да познаеш единствено това, което си в положение да обичаш. Няма мъдрост без Любов. Освен в случай че не се научим да обичаме Божието създание, не можем нито да обичаме същински Бога, нито да Го познаем същински. “

„ Самотността и самотата са две разнообразни неща. Когато си уединен, е елементарно да изпаднеш в илюзия и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, тъй като тя значи да си самичък, без да си уединен. Ала най-после е хубаво да намериш индивида, който да ти бъде огледало. Запомни, единствено в сърцето на различен можеш да видиш себе си и Божието наличие в теб… “

„ Повечето неприятности по света са подбудени от езикови неточности и най-обикновенни недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживялост. Каквото не можеш да изразиш с думи, може да се разбере с безмълвие. “

„ Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да наподобяват нещата, не изпадай в обезсърчение. И всички порти да си останат затворени, Бог ще отвори единствено за теб нов път. Бъди признателен! Лесно е да си признателен, когато всичко е наред. “

„ Истинската нечистотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има единствено една нечистотия, която не може да се махне с чиста вода и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с самоограничение и пост тялото си, само че сърцето се пречиства единствено с Любов. “

„ Искаш ли да промениш метода, по който другите се отнасят към теб, първо промени метода, по които самия ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да обичаш откровено, до дъно, няма по какъв начин да бъдеш обичан. След като достигнеш този стадий обаче, бъди признателна за всеки трън, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш по дъжд от рози. “

Уважението се печели с почитание

„ Не можеш да виниш другите, че не се отнасят към теб с почитание, в случай че самата ти не се смяташ почтена за почитание. “

„ Цялата галактика се съдържа в един единствен човек, в Теб. Всичко, което виждаш в близост, в това число нещата, които може би не обичаш, и даже хората, които презираш, и от които се гнусиш, участват в една или друга степен и в теб.Опознай се до дъно. Погледни почтено и твърдо тъмните, и светлите си страни, и ще постигнеш висша форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога. “

„ Красивите цветя се обират незабавно и малко на брой обръщат внимание на бодливите растения. А истината е, че от тях се вършат най-хубавите лекове. Мигар не е същото и с градината на любовта? Как любовта може да бъде почтена за името си, в случай че избираме единствено красивото и загърбваме компликациите? Лесно е да се радваш на хубавото и да не харесваш неприятното. Това го може всеки. Истинското предизвикателство е да обичаш по едно и също време и хубавото, и неприятното, не тъй като без нощ няма ден, а тъй като би трябвало да надскочиш такива описания и да приемеш любовта в нейната целокупност. “

„ Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и положително, и зло, то ще се върне отново при теб. Затова, при положение, че някой ти мисли злото, единствено ще усложниш ситуацията, в случай че тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето за какво четиридесет дни и четиридесет нощи приказва и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде друго, тъй като надълбоко в себе си ти ще бъдеш различен. “

„ Миналото е въпрос на пояснение. Бъдещето е заблуда. Светът не се движи като по права линия през времето. И не върви от предишното към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас.Вечността не е безпределно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш постоянно прояснение, премахни от съзнанието си предишното и бъдещето и живей в сегашния момент. “

Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капката положително не остава невъзнаградена, и прашинката зло не остава ненаказана. Не се опасявай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че в случай че някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големия заговорник. Каквото и да прави, го прави красиво. “

„ Пътят към истината е изпитание на сърцето, а не на разсъдъка. Нека сърцето ти бъде пръв лидер. Не разсъдъкът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се против него и най-после го победи. Познаеш ли своето его ще познаеш Бога. “

„ Търпението не значи да стискаш зъби и да не правиш нищо. То значи да си задоволително проникновен, с цел да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво значи търпението? То значи да гледаш бодлите, а да виждаш розата, да гледаш нощта, а да виждаш зората. Нетърпението значи, да си толкоз късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава толерантен, тъй като знае, че се желае време непълната луна да стане цялостна. “

„ Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътешестване е пътешестване във вътрешността в теб. Ако пътуваш във вътрешността към себе си, ще обиколиш надлъж и простор света и ще стигнеш оттатък него. “

„ Търсенето на Любов ни трансформира. Който е тръгнал да търси обич, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш от вътрешната страна и извън. “

„ Постарай се да не се съпротивляваш на измененията, които изникват по пътя ни. Вместо това остави Живота да живее посредством теб. И не се плаши, че животът ти се прекатурва с главата надолу. Откъде знаеш, че това, с което си привикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат? “

„ Не се плаши къде ще те води пътят. Вместо това се концентрира върху първата стъпка. Това е най-трудната част и точно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, дано всичко следва естествения си ход, а останалото ще се подреди единствено. “

„ Не се носи по течението. Самата ти бъди течение. “

„ Всички сме основани по Божий облик и въпреки всичко, тъй че всеки е друг и несравним. Няма двама души, които да са идентични. Няма две сърца,които да бият в идентичен темп. Ако Бог искаше всички да сме идентични, щеше да ни сътвори такива. Затова, който не почита разликите и постанова на другите мислите си, не почита и свещения Божи промисъл. “

„ Животът ни е даден за малко, и този свят не е нищо друго с изключение на повърхностна реплика на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще намерения играчките за същинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчките, или без всякакво почитание ги чупят и ги изхвърлят. В този живот спри по-наддалеч от всевъзможни крайности, тъй като те ще разрушат вътрешното ти равновесие. “

„ Каквото и да се приказва, Любовта не е единствено сладко възприятие, което идва и бързо си отива. Тя е самата същина и цел на живота. Тя спохожда всеки, в това число тези, които я отбягват. “

„ На 40 години получаваш нова задача, нов пропуск за живота. И не се притеснявай, че остаряваш. Няма бръчки и бяла коса, които да са задоволително мощни, с цел да пречупят мощта на цифрата 40. “

„ Където и да живеем, които и да сме, надълбоко в себе си се усещаме несъвършени. Все едно изгубили нещо и би трябвало да си го върнем. Повечето от нас по този начин и не схващат какво е то. А и да схващат, единствено малко на брой съумяват да тръгнат да го търсят. “

„ Можеш да познаеш Бога посредством всичко и всички във всемира, тъй като Бог не се свежда до джамия, синагога или черква. Но в случай че пък искаш да схванеш къде тъкмо е Неговото обиталище, има единствено едно място, където да Го търсиш: в сърцето на оня, който обича същински. “

„ Човек би трябвало да държи мозъка си задоволен, само че и да внимава да не го разглези. Умът и любовта са от друго тесто. Умът привързва индивида и не се излага на никакви рискове, до момента в който любовта разплита всички възли и излага на заплаха всичко. Умът постоянно е внимателен и поучава: Пази се от прекомерно вдъхновение, до момента в който любовта споделя: О, давай! Престраши се! Умът не се прекършва елементарно, до момента в който любовта може в момент да се трансформира в отломъци. Но точно измежду руините са скрити съкровищата. Едно разрушено сърце крие в себе си несметни благосъстояния. “

Инфо: http://magnifisonz.com