Тайните на истинската жена
Истинската Жена притегля мъжете, преди всичко, с вътрешното си положение. Външността, мозъка, възрастта, общественото състояние, качествата на характера – всичко това по своята същина, е надълбоко вторично. Състоянието, привличащо мъжете, е наслаждението от самата себе си и живота си. Да се наслаждаваш на себе си, не е обикновено изкуство, само че един път усвоено, се превръщаш в най-силен магнит.
Любовта към мъжа стартира с обич към себе си. Обикновено мислим противоположното: “Когато някой ме заобича, тогава и аз ще се обичам “. Но до момента в който при дамата не се получи разказ със самата себе си, всеки мъж ще бъде за нея единствено психотерапевт, който се пробва да я излекува от не приемането на самата себе си и от страха да остане сама. Истинската, дълбока обич поражда от положението на напълненост със самата себе си. Тогава любовта към мъжа ще се роди във висшето си проявяване – като подарък за самата себе си, а не като обезверен опит да бъдеш нужна на някого, с цел да се усетиш пълноценна.
Мъжът не обича самата жена, а своето положение паралелно с нея. СЪСТОЯНИЕ. Жената, която основава в мъжа изключително положение – мъжко, постоянно ще има триумф и поклонници. Към това изключително положение, мъжа ще се стреми като към магнит. Истинската Жена култивира женственост в себе си, с цел да подарява с нея мъжете ( обичания, поклонниците, приятелите, познатите, просто преминаващите ). Затова същинската Жена не е безусловно най-красивата, напълно не е най-умната и най-после, напълно не е най-успешната в обществен проект. Истинската Жена подарява на мъжа не разум, не хубост, не тяло, не триумфи, А СЪСТОЯНИЕ НА МЪЖ.
Желанието да обича се ражда от вътрешната страна. То, като предписание, няма никакво отношение към това, има ли почтени обекти в обкръжението на същинската жена. Когато дамата мисли, че “няма избор ” и в близост за нея няма почтени за любовта й мъже, това може да е индикатор, че тя към момента не е подготвена да обича. Тя желае нещо друго. Възможно е, да се опасява да обича. И тези “недостойни ” мъже, които са в близост, единствено отразяват вътрешното й положение. Щом дамата узрее за същинска дълбока обич, въпросът “достоен-недостоен ” престава да има първокачествен темперамент.
Щедростта на дамата във връзка с любовта, притегля към нея обич. Ако дамата желае да бъде обичана, би трябвало да може да насища с обич всичко, което допира. Да я подарява, да се любува от нея, да я демонстрира, да мисли и приказва за нея. Любовта би трябвало да бъде поемане и издишване, а освен поемане. Ако издишваш обич, тя ще те открие по най-естествен метод.
МЪЖЕТЕ СА БОГОВЕ. ВСЕКИ ЕДИН МЪЖ Е БОГ. Точно по този начин е. Ако не ви прави усещане на Бог, значи “гледате с очите ” на сериозния разсъдък. Бог може да е проявен в него единствено на един %. В живота си, към момента, не е срещнал такава жена, която да му вдъхне религия в себе си. Истинската Жена вижда в мъжете Богове. Истинската Жена не се конкурира с мъжете и не им потвърждава съвършенството си. Тя не ги преправя и възпитава. Тя вижда единствено най-хубавото, което има във всеки от тях. Истинската Жена обича, цени и почита мъжете като клас въобще. Такава позиция основава в живота й пространство за забавни и почтени мъже.
За да очарова мъжете, Жената сама би трябвало да е очарована. Ако дамата желае да въодушевява мъжете – самата тя би трябвало да е въодушевена. Ако дамата желае да ги възпламенява, самата тя би трябвало да е малко пламъче. “Очароващата ” жена е влюбена в живота, в своите дребни секрети, в своята сантименталност и тайнственост. Не значимо, от какво е очарована дамата. Очарованието основава вътрешна светлина, която е невероятно да не бъде усетена. Редом с Истинската Жена постоянно има място за героизъм. Тя го основава. Жената възбужда предпочитание в мъжа да бъде мощен, без да го задължава: “длъжен си ”, само че меко го приканва в приказката “Героя и Принцесата ”. Тя основава илюзията за трогателна безпомощност и ранимост, пробуждайки желанията на мъжа да прави действия, резултат от които са възторжените й очи и възхищението й. Истинската Жена приготвя мъжа да извърши героизъм последователно и незабележимо, без да прави нищо изключително, просто пребивавайки в облика на нежна и нежна девойка.
Истинската Жена не взе участие във феминистки женски клубове. Истинската Жена не прави систематизирания от рода “Всички са… ”. Тя знае, че всички мъже са разнообразни. Всяка жена основава своя галактика и я обкръжава с тези мъже, които притегля в живота си. Няма да разпалва огъня на междуполовите войни и да се опиянява от несъвършенството на мирозданието. Разговаряйки с приятелките си за своя мъж, няма да подчертава върху минусите му, да го подлага на критика и обезценява, представяйки го като неподобаващ.
Истинската Жена даже лиценеприятните неща ги споделя правилно и благожелателно. Казва ги на мъжете по този начин, че това да не ги унижава, а да ги подтиква към по-добро. Това е огромно женско изкуство – да си доброжелателна даже тогава, когато би трябвало да се каже за минусите и грешките. Важно е, не какво приказва Жената, а по какъв начин го споделя. Тя го споделя, запазвайки възприятието си за лично достолепие и достолепието на този, към който се обръща. Знае, че даже рецензията може да бъде ентусиазъм за героизъм. НО ВИНАГИ ОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ НА МЪЖА ЗА ИЗБОР: ДА съдебна експертиза ПРОМЕНИ ИЛИ НЕ.
– Йосиф Йоргов –
