Истината е, че в живота на творението и особено на

Истината е, че в живота на творението и изключително на индивида има светли  и тъмни интервали.

Човекът претърпява триумфи и неуспехи, младост и напреднала възраст, раждане и гибел.

Очевидно е също, че участитето на хората в разпределението на богатствата и в публичния живот е неравно. Всичко това се прави съгласно незнайна и скрита правдивост.

Но също е правилно, че творението е положително и във забележимото разграничение и несъгласие на своето битие.

Творението възхвалява с всичко своя Творец – и с нощта, която граничи със злото.

Знаем ли дали светът в своята маловажност не възхвалява по-достойно Твореца, в сравнение с в своето великолепие, дали не Го слави повече в боязън, в сравнение с в тържествуване, дали не Го уважава по-искрено, когато граничи със злото, в сравнение с когато благоденства.

Знаем ли дали самите ние не размисляме по-дълбоко за Бога през неприятните си дни, в сравнение с през дните на наслада, когато страдаме, в сравнение с когато се въздигаме?

Разбира се, може да е правилно и противоположното. Но за какво би трябвало да е правилно постоянно противоположното?

Ако прослава на Твореца се въздава и от нощта, посредством бедността и страданието на хората? Тогава имаме ли съображение да се съмняваме в истинността на дейностите на висшата правдивост, съгласно която се устройва този свят?

Може би в миналото ще се срамим от днешните си тревоги  митинги, когато забележим по какъв начин цялото създание – със светлата и неосветената си страна, несполуките и страданията ни е било предопределено за положително.

Странно е, че даже и през светлите интервали от живота си постепенно се проникваме от съзнанието, че творението е положително и в този тип и че съществуването на злото е възможно от Твореца и не е безсмислено.

Творецът е могъл да не допусне възникването на злото в света, имале е сили да го унищожи и след появяването му.

Но той не е сторил това, с цел да не лиши индивида от избор, от независимост, да не засегне достолепието му.

Заради това Бог търпи злото, а търпимостта към него се включва в Божия промислителен проект. Но освен търпимостта, всичко – и прегрешението, и злото, се намира в обсега на Божиите дейности и служи за извършване на неговите цели.

Цялата история на човечеството свидетелства, че от злото в този свят Творецът извлича положително.

из „ Християнска нравственос “

изображение: Хюго Симберг