Искрено и почти отчаяно женски филм, в който присъствието на

Искрено и съвсем обезверено женски филм, в който наличието на мъжете потвърждава само, че ние сме освен по-силният пол, само че и се приспособяваме по-добре, мислим по-глобално и танцуваме по-хубаво.  През 1979 година в Санта Барбара самотната майка Доротея се пробва да отгледа по най-хубавия метод 15-годишния си наследник Джейми. Доротея е на 55 години, сред нея и детето й се простират столетия. Всъщност не е по този начин. Доротея е сама по себе си толкоз странна, че нейната възраст е последният фактор, който би трябвало да се взима поради. в основната роля е безусловно очарователна и толкоз енигматична, че съм откровено възмутена за какво няма най-малко номинация за " Оскар ". Макар че филмът има задоволително други награди.

Джейми е един дребен феминист. Той пораства заобиколен от майка си – индиферентна, непроменяемо с цигара в ръка, наемателката Аби (Грета Гервиг, чаровна както винаги) – червенокоса фотографка и отявлена феминистка, най-хубавата си другарка Джули () – 17 годишна бунтарка, чиято майка е психоаналитик и трайно я е лишила от детство. В къщата живее и Уилям (Били Кръдъп) – умел и добър мъж, който ремонтира коли, само че на фона на дамите в близост е безусловно незанимателен. Ето за какво Доротея взема решение, че въпреки и да е мъчно да отгледа момчето си сама, не й би трябвало помощта на мъж, а единствено на най-близките в живота й. Така трите с Аби и Джули повеждат Джейми на едно странствуване, в което всички ще открият изцяло непредвидени неща за себе си.

Филмът е домакински, спокоен, без някакви прочувствени произшествия или съдбоносни открития. На процедура в него не се случва съвсем нищо, само че аз, като предходна по стъпките на Доротея напълно неотдавна, си откривах всяка минута значими и познати претекстове. Онова, което прави от " Жените на 20-и век " положително кино, са страхотните разговори и първокласните актьорски осъществявания. Аз не бях фен на този филм, а пълновръстен участник и си имах свое мнение и даже свои реплики във всяка една сцена.

Това не е от филмите, които ще запомните до края на живота си, само че двата часа с него са доста огромно съкровено наслаждение!