Искаш ли да бъдеш полезен на другите, живей за себе;

Искаш ли да бъдеш потребен на другите, живей за себе; не знаеш по какъв начин да възпитаваш детето си – остави го на мира; някой те е нарекъл простак – съгласи се с това; искаш да промениш ориста си – това е допустимо.

Това споделя известният съветски психолог и психотерапевт Михаил Литвак. На пръв взор такива изказвания провокират неразбиране. Ние сме привикнали да живеем и да мислим иначе. А може би просто не отдаваме значение на това, че съществуват ясни правила, които в случай че съблюдаваме, ще реализираме в живота това, което желаеме. Тези правила Михаил Литвак преглежда в своите двадесет книги с настоящи въпроси от психотерапията и логиката на психиката на другарство. Ето част от неговите убеждения и на практика препоръки, споделени в радио изявление за “Гласът на Русия ”.

За смяната на ориста и новите житейски сюжети

В книгата “Ако искаш да бъдеш благополучен ” аз разказвам седем несполучливи сюжета и демонстрирам по какъв начин тези хора с наша помощ се трансформираха и животът им стана напълно различен. Какво е това сюжет? Сценарият е онази психическа мощ, която дърпа индивида към ориста, без значение от това дали той счита това за свободен избор или се съпротивлява. Такова определение дава Берн. Нашата орис зависи от гените ни. Аз съм мъж, Вие сте жена. Ние ще играем тези функции. Животът е нещо просто, в случай че живееш в сходство със личната си природа.
В процеса на възпитанието доста родители желаят да създадат от детето си това, което е невероятно да създадат. И на него му е зле. По-добре е да не възпитаваш детето, а да го отглеждаш. От краставицата – израства краставица, от домата – домат. Детето може да желае да стане актьор, а майката го тика да става счетоводител и така нататък И тогава то живее не своя живот, а живее по сюжета, който са написали неговите родители. Необходимо е да бъде препрограмиран. За да се върне към какво?…Към самия себе си. Най-леко е да бъдеш себе си.
Най-лесно е на дървото да пораства право. Така то ще израсне на по-голяма височина. В началото човек се ражда благополучен, само че след това става трагичен под въздействие на родителския напън. И когато тази стратегия се нарушава, човек се усеща зле, до момента в който не се върне към своята стратегия.

Един от моите възгледи е, че би трябвало да се живее за себе си, тогава ти вярно ще подбереш хората към себе си, най-важният човек е индивидът, с който ти си сътрудничиш. Това дава отговор на нашата природа. Ние би трябвало да удовлетворяваме четири свои инстинкта: хранителен, защитителен, полов и чувството на личната си значителност. Хранителният и отбранителният можем да удовлетворим с този, с който се трудим. Ако желаеме да ядем и няма къде да живеем, няма да ни е до секс. Сексуалният сътрудник стои на по-далечно място. Децата са още по-далече. До едногодишна възраст би трябвало да храним детето с мляко, само че на 10 години – към този момент не. Както е споделил Иисус Христос: “Аз пристигнах, с цел да разделя татко със сина, майка с щерка си, булка със свекърва ”. След петгодишна възраст на детето, родителят би трябвало да си сътрудничи с него. Ако ти не разрушиш отношението “родител-дете ”, по какъв начин тогава ще започнеш да си сътрудничиш? Ето в този момент аз дойдох със сина си, той е на 30 години. Ако връзките ни бяха “баща-син ”, ние нямаше да имаме защо да си приказваме. Ние си сътрудничим. И в това време на мен като на татко ми е прелестно, че до мен е моят наследник. Ето по какъв начин точно аз демонстрирам по какъв метод да запазим околните си, децата си, с цел да не сме им в тежест.

За любовта

Аз желая да дам определение за любовта, което принадлежи на психотерапевта, на психолога Ерих Фром: “Любовта е дейна заинтригуваност от живота и развиването на обекта на любовта “. Повечето хора споделят: „ Нямам кого да обичам ”. А ние слагаме въпроса по различен метод – а ти умееш ли да обичаш? Често пъти приказвам на слушателите, че мнозина бъркат любовта и секса. Това са разнообразни неща. На семинарите споделям на своите слушатели: “Сега аз съм интензивно заинтригуван във вашето развиване. Това е и акт на обич към вас, въпреки че може би някои неща ви е неприятно да слушате. А в случай че вие не желаете да приемете моята обич, какво мога да направя аз? ” Затова да обича може единствено зрялата персона, която може да помогне някому да се развие . Често се бърка увлечението с любовта. Аз доста обичам червен хайвер. От тази моя обич, какво ще му се случи на хайвера? Как мога да бъда сигурен, че една жена ме обича, в случай че тя живее на моя сметка? Съвсем друго нещо е, в случай че тя е независима и все пак е с мен. Тогава ще й допускам. Зависимият човек, несамостоятелният, по принцип не може да обича. И несъмнено, главната, базовата обич е любовта към кого? – към себе си. Аз се занимавам с физкултура – това е акт на обич към мен самия. Чета книга, покачвам квалификацията си – акт на обич към себе си. От това обществото печели. Човекът носи изгода на другите, в случай че живее вярно за себе си. А в този момент си представете, че аз съм се напил, през нощта не дремя, обичам ли себе си в този миг? И в този момент на въпроса – за какво би трябвало наложително да обичаме себе си? Щом не обичам себе си, значи съм неприятен човек. И в случай че съм обикнал вас, то като почтен човек, би трябвало да ви изоставя. Не би трябвало да се подмята на обичания човек нещо неприятно. Човек се нуждае от обич. Нуждае се не от майка или татко, а от майчина обич.

Още един значим миг. Не би трябвало да се не помни, че съществува обич към истината. Ние би трябвало да разбираме, по какъв начин е организиран светът и тогава ще можем да се ориентираме в него. Една от своите книги аз стартирам по този начин: “Ако червеят знаеше по какъв начин е устроена ябълката, то той би бил дълго жив. ” А той изгризва ябълката към дръжката и той (животът) стартира да се бори с него. Знаейки по какъв начин е организиран светът, ние можем да заемем своето място и тогава всичко ще бъде елементарно. Ето по този начин ние се учим да обичаме. За страдание майките не постоянно умеят да обичат децата си.

Когато при мен идва майка със сина си и споделя, че го обича, аз постоянно я запитвам: “А какво той умее да прави? ” Ако не умее нищо, значи майка му не го е обичала. Тя споделя: “Аз желая той да стане огромен академик и върша вместо него всичко. Пера, гладя, сготвям. ” А аз споделям: “Вие не го обичате. Ще го вземат в армията, там ще го убият. Той е мамино синче, там не обичат такива. Спрете да му перете облеклата. ” А майката: “Но той ще върви цяла седмица замърсен, учителката иска ми се кара ”. А аз й споделям: “ На вас не ви пука за ориста на сина ви, по-важно ви е единствено някой да не ви се кара. ”

С децата би трябвало да се беседва като с равни. Препоръчвам ви да разговаряте с детето единствено очи в очи. Само в този случай се развива интелектът. Вдигнете детето, когато разговаряте с него, или седнете. Не би трябвало майката да дърпа детето за ръка, то е там долу, в същото време то не може да мисли.

За страха

Ние разшифровахме природата на страха. Тя потегля от величието: “Аз съм подобен човек, че с мен в никакъв случай нищо не може да се случи ”. А би трябвало да се споделя: “С мен всичко може да се случи ”. Ето да вземем за пример, оферират на човек да се изкаже пред огромна публика. Той се опасява. Аз запитвам – какво може да се случи? Става ясно, че надълбоко в себе си той държи подсъзнателно концепцията, че при него всичко би трябвало да става от първия път. Докато тази концепция седи в него, той ще се опасява. Друга сходна концепция е: “Около мен всички са простаци ”. Аз му споделям, че има и умни хора, те ще те схванат. Когато тази концепция изчезне, индивидът става и го прави. И какво още мога да кажа? Опитвайте се, опитвайте се… Действайте, може първоначално да не се получава, само че би трябвало да се има поради, че неуспехът е 7 пъти по-полезен от триумфа. Така е организиран нашият мозък. Само когато претърпите крах, вие ще обърнете внимание не на тези, които ви се смеят, а на тези, които ви съчувстват. Тогава неуспехът ще ви послужи като почисти вашето обществено обграждане и ще ви стане незабавно ясно кой кой е.

Формулата на щастието е „ желая, мога и би трябвало ” да имат едно и също наличие . Тогава всичко е наред. Ако аз желая, само че не мога, належащо е какво?… да се науча да го върша. Аз единствено приканвам да изпълняваме своите стремежи по психически образован метод, опирайки се на законите на общуването, които не зависят от нас. Трябва да ги открием. Юридическите закони могат да бъдат написани, а тези закони, за които приказвам аз, би трябвало да бъдат разбирани и да се работи в сходство с тях.