Успяват тези, които инвестират в обучение
Искаме и съумяваме да привличаме към момента задгранични вложители, само че множеството български градове (без София естествено) към този момент са изправени пред казуса с понижаване на популацията - поради овакантяване на страната, пренасяне в по-големите градове, демографски аргументи и други. Все по-малко са фрагментите - и като подготовка, и като брой. И това става спънка пред развиването на цели райони. Решението е повече фабрики, само че в разнообразни селища, които да се развиват съгласно локалните стопански, естествени и човешки запаси.
Хората са тези, които вдъхват живот на машините и на концепциите, и които използват стоките. Липсата на опит и уместно обучение пречи и на фирмите, които желаят да влагат, и на хората, които не могат да се впишат в производството.
Но има и компании, които търсят решение на казуса. А в някои страни, като Швейцария, Австрия и Германия, от дълго време са го намерили. При тях дуалното обучение - учене и работа, дава и познание, и опит и работни места по-късно.
Между прочее това го имаше и в България преди 1989 година. Множеството техникуми и междинни професионални учебни заведения вършеха тъкмо това. Закриването им докара до тази трагична обстановка в този момент - да изчезват експертите, които движат машините. Много от сегашните притежатели и мениджъри го знаят това, само че не подхващат нищо, с цел да приготвят нужните им хора - тъй като след това щели да избягат и да отидат в чужбина или при съперниците. Логика, която не работи, както е видно толкоз години към този момент. Ако си задоволително угрижен за чиновниците си, няма от какво да се страхуваш.
Липсата на фрагменти може да се потърси и в заплащането на труда. Ако служащият получава задоволително, ще търси работа и ще стои там, където му я оферират. И няма да се стига до парадокса "бедни работещи ".
Въпросът с нужните фрагменти става все по-наболял у нас. Той се трансформира и в препъни камък, за доста капиталови планове и проекти, които по този начин и не се осъществят в България.
Определено привличането на хора е едно от най-сериозните провокации, само че някои компании са намерили излаз за себе си и за своята инвестиция. Например, българската компания "Пролет " в Димитровград, която е профилирана в производството на дамски чанти и кожени аксесоари, предлага работа и на хора без подготовка. Тя има лични образователен център за образование на новопостъпили чиновници. И вследствие на това продукцията се изнася напълно в Италия, Белгия и Швейцария и е предопределена за международни фешън марки.
Нашата активност е много характерна, споделят от швейцарската "Райхле и Де-Масари България пръдакшън ", която създава оптични кабели и пасивни съставни елементи за създаване на информационни мрежи. От компанията са открили към този момент, че хора с базови механически умения съвсем няма. И не си вършат илюзии, че ще вземат готови експерти. Наясно са, че нужните чиновници би трябвало да се образоват и всеки начинаещ има наставник. Затова и компанията взе участие в самодейността за дуално обучение.
Чешката "БТЛ индъстрийз ", която създава инсталация за физиотерапия, е измежду дребното вложители, които не се оплакват от липса на фрагменти. Фирмата има развоен център в София, а цялото й произвеждане, което е за експорт, е в Пловдив. Предприятието има партньорски връзки с електротехникума и Техническия университет в Града под тепетата. Фирмата развива и академия дружно с университета, която на място в завода образова служащите. Мениджърите й са наясно, че в случай че не се влага в образованието и развиването на младите, нищо няма да се получи.
Промените в просветителната система са повече от наложителни. И още повече обвързването на учебното заведение - приблизително и висше, с потребностите на бизнеса. Ако младите познават заводите и производството в тях, в случай че мениджърите им преподават, няма да има разминаване сред търсенето и предлагането на пазара на труда.
Хората са тези, които вдъхват живот на машините и на концепциите, и които използват стоките. Липсата на опит и уместно обучение пречи и на фирмите, които желаят да влагат, и на хората, които не могат да се впишат в производството.
Но има и компании, които търсят решение на казуса. А в някои страни, като Швейцария, Австрия и Германия, от дълго време са го намерили. При тях дуалното обучение - учене и работа, дава и познание, и опит и работни места по-късно.
Между прочее това го имаше и в България преди 1989 година. Множеството техникуми и междинни професионални учебни заведения вършеха тъкмо това. Закриването им докара до тази трагична обстановка в този момент - да изчезват експертите, които движат машините. Много от сегашните притежатели и мениджъри го знаят това, само че не подхващат нищо, с цел да приготвят нужните им хора - тъй като след това щели да избягат и да отидат в чужбина или при съперниците. Логика, която не работи, както е видно толкоз години към този момент. Ако си задоволително угрижен за чиновниците си, няма от какво да се страхуваш.
Липсата на фрагменти може да се потърси и в заплащането на труда. Ако служащият получава задоволително, ще търси работа и ще стои там, където му я оферират. И няма да се стига до парадокса "бедни работещи ".
Въпросът с нужните фрагменти става все по-наболял у нас. Той се трансформира и в препъни камък, за доста капиталови планове и проекти, които по този начин и не се осъществят в България.
Определено привличането на хора е едно от най-сериозните провокации, само че някои компании са намерили излаз за себе си и за своята инвестиция. Например, българската компания "Пролет " в Димитровград, която е профилирана в производството на дамски чанти и кожени аксесоари, предлага работа и на хора без подготовка. Тя има лични образователен център за образование на новопостъпили чиновници. И вследствие на това продукцията се изнася напълно в Италия, Белгия и Швейцария и е предопределена за международни фешън марки.
Нашата активност е много характерна, споделят от швейцарската "Райхле и Де-Масари България пръдакшън ", която създава оптични кабели и пасивни съставни елементи за създаване на информационни мрежи. От компанията са открили към този момент, че хора с базови механически умения съвсем няма. И не си вършат илюзии, че ще вземат готови експерти. Наясно са, че нужните чиновници би трябвало да се образоват и всеки начинаещ има наставник. Затова и компанията взе участие в самодейността за дуално обучение.
Чешката "БТЛ индъстрийз ", която създава инсталация за физиотерапия, е измежду дребното вложители, които не се оплакват от липса на фрагменти. Фирмата има развоен център в София, а цялото й произвеждане, което е за експорт, е в Пловдив. Предприятието има партньорски връзки с електротехникума и Техническия университет в Града под тепетата. Фирмата развива и академия дружно с университета, която на място в завода образова служащите. Мениджърите й са наясно, че в случай че не се влага в образованието и развиването на младите, нищо няма да се получи.
Промените в просветителната система са повече от наложителни. И още повече обвързването на учебното заведение - приблизително и висше, с потребностите на бизнеса. Ако младите познават заводите и производството в тях, в случай че мениджърите им преподават, няма да има разминаване сред търсенето и предлагането на пазара на труда.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ