За щастие синът беше малък и не помни грозната ни раздяла
Искам да ви опиша по какъв начин завърши бракът ми.
Живях с Жоро три години и се разведох преди четири години. Тогава синът ни беше единствено на две години.
Много се веселя, че той не помни ужаса, който изживяхме с родителите ми.
Бившият ми брачен партньор постоянно е бил доста нахален. Въпреки че, първоначално ми се струваше, че той е мощен мъж, подготвен постоянно да ме отбрани.
След сватбата заживяхме с родителите ми.
Те го одобриха добре и се пробваха да подценен обстоятелството, че беше толкоз недодялан. Но колкото по-добре родителите ми се отнасяха към Жоро, толкоз по-арогантен ставаше той.
Свекърва ми беше доста интелигентна жена и непрестанно се караше на сина си. Много се срамуваше от отвратителното му държание. Единственият човек, който Жоро почиташе и от който се опасяваше, беше майка му.
След като родих, Жоро непрекъснато правеше кавги, крещеше, че ненавижда мен и родителите ми. Дори ни споделяше, че му се желае да умрем.
Един ден просто не устоях, разкрещях му се и споделих да си събира багажа.
След тези мои думи настана заплашителен скандал. Жоро се ядоса още повече. Той крещеше, че ще ни съсипе живота. Дори искаше да ме удари.
Татко се втурна да ме отбрани, започнаха да се бият. Едва ги успокоихме с мама.
След това желаех брачна половинка ми да напусне жилището ни. Започна да събира нещата си. И тогава той внезапно сграбчи ножица и стартира да реже на дребни късчета моите облекла и облеклата на сина ни. В този миг изглеждаше като полудял.
Много се изплаших. Избягах от стаята, сграбчих телефона и звъннах на свекърва ми. Само тя можеше да го успокои.
Когато тя дойде и влезе в стаята, беше просто шокирана от това, което видя. Цялата стая беше осеяна със скъсани облекла. А Жоро беше ангажиран да къса документите, които му бяха попаднали.
Свекървата удари пестник на сина си.
Вижте още: Нито синовете ми, нито снахите ми ме посещават
Тя се извини за отвратителното му държание и си потеглиха.
Скоро с Жоро се разведохме. Но по-късно постоянно ми звънеше и ме заплашваше. Накрая търпението ми свърши. Подадох тъжба в полицията. Най-накрая той се успокои.
Минаха четири години. Изобщо не желая да приказвам с мъже. Работя и се грижа за сина си.
Не желая да се бракосъчетавам още веднъж. Все още виждам ужасната сцена по какъв начин брачният партньор ми къса документите и реже облеклата ни.
