Прераждането. Загинало момче обещало на майка си да се върне
Искам да ви опиша една дребна история, която се случила с моя колежка. Историята е действителна.
Ще стартира с това, че с нея се запознахме не толкоз от дълго време. Тя се споделя Татяна. Започна работа при нас напълно неотдавна и последователно узнавам неща от живота й. Таня привикна с работата, и с нас в това число, много бързо. Тя е блага, дружелюбна, елементарен човек и с нея можете да говорите на разнообразни тематики. Накратко – открит човек!
Семейството на Татяна е огромно. Тя доста обича децата и по тази причина е многодетна майка.
И напълно неотдавна, по обяд, Таня ми описа за една преживелица от нейния живот.
Оттук следва разказът на Татяна:
По това време бяхме на село, за лятната почивка. Големият ми наследник тогава беше на 15 години, а дребната ми щерка на 3 години. Имах единствено пет деца … Спомням си, че този ден беше толкоз парещ, че въобще не искахме да излизаме, чакахме вечерта и прохладата.
Големият ми наследник доста обичаше моротите. С другари караха из селото, до прилежащите села, въобще на всички места. Понякога идваше целият в масло и споделяше, че през целия ден са ремонтирали мотоциклетите си. Харесваше ми, че синът ми се интересува от технологии.
„ По-добре да е в масло, в сравнение с да пие бира или нещо по-лошо … “ – помислих си аз. Разбира се, постоянно имаше паники, щом тръгваха да яздят своите стоманени коне. Винаги съм му казвала – „ Внимавай, не карай бързо и гледай да не излизаш от пистата “.
Както нормално, той и приятелите му решили да се повозят до прилежащото село, трябвало да вършат нещо си там. Синът ми и още няколко момчета тръгнали първи и още в този миг усетих, че нещо не е наред. Тогава го видях жив за финален път…
30 минути по-късно приятелите, които бяха отишли с него, се върнаха. Направо трепереха… Плачеха, даже не можеха да си обяснят какво се е случило. Едно разбрах сигурно – синът ми се е разрушил до гибел. Няма да разказвам положението си, мисля, че всяка майка ще ме разбере…
Както ми споделиха по-късно: те и момчетата карали с доста висока скорост и преди да напусне пистата, синът ми просто загуби надзор поради щета на спирачките. За да не напусне пистата и да не попадне под колелата на колите, той завъртял кормилото и бил изхвърлен на неравностите. Смъртта настъпила незабавно от удар в главата.
След погребението, някъде към четиридесетия ден, го сънувах. Сънят беше толкоз ослепителен, като че ли беше същински: седях в кухнята, не правех нищо, просто пиех чай. И тогава синът ми влиза с усмивка на лицето, сяда до мен и споделя – „ Мамо, не плачи, аз постоянно ще бъда с теб. Обещавам да се върна при теб, ти не си ме изгубила. Прости ми. “
След тези думи той просто изчезна. Веднага се разсъниха и усетих успокоение и мир, които от дълго време ме бяха напуснали. Просто се почувствах спокойна…
Година по-късно разбрах, че ще имам дете, момче. Радостта ми нямаше граници! Роди се мощно и крепко дете. Когато стана на три години, започнах да виждам, че навиците и външният тип на новороденото едно към едно припомнят на починалия ми наследник. А след това още повече неща: гласът, походката, височината, телосложението, обичаните игри и действия и така нататък
Най-важният миг, който видях, беше когато детето беше към този момент на 10 години. Беше денем, седях пред тв приемника и гледах обичаното си предаване. Синът ми седеше наоколо и рисуваше нещо на масата, а по-късно се обърна към мен и просто стартира да ме гледа. Усетих погледа му и също го погледнах.
Детето единствено ме погледна, като че ли се възхищаваше и на лицето му имаше тъкмо същата усмивка като на умрелия ми наследник. Вече не можех да въздържам сълзите и те се изляха в поток …
Синът ми ме прегърна и незабавно сподели: „ Мамо, не плачи, ти си толкоз красива! Прости ми. “ След това просто се разтресох. Веднага си спомних думите на починалия ми наследник, когато ми даде обещание да се върне…
Все още не съм му споделила за случилото се, тъй като е дребен. Вече имам вяра в едно сигурно – прераждането и преселването на душата са действителни. 100% съм уверена в това.
***
Изслушах Татяна на един мирис. Когато описа това, мислех, че ще се разплаче, само че беше противоположното – тя се усмихваше! Синът й се върна, както даде обещание. И мисля, че е щастлива, тъй като момчето й е до нея.
