Залязващият шанс на държавата да спечели надпреварата с мафията
Ирина Шуликова-Костадинова
В книгата си “Революционното благосъстояние ” Алвин и Хайди Тофлър преглеждат обширно дълбинния фактор време. Предлагат провокативната, само че добре подкрепена с обстоятелства теза за другите скорости, с които всички политически, културни, обществени, психически, административни и стопански мотори, даже и в незаконните микросистеми, се движат. Например, софтуерният прогрес внезапно изпреварва регулативните механизми на страните. Също по този начин, обществените ролеви модели задълбочават пропастите сред разбиранията за обичаи в другите генерации. В послание са към този момент и криптовалути, които не се асимилират еднообразно бързо и качествено от икономическите системи на другите страни и интернационалните организации, до момента в който мафията ги владее чудесно.
Списъкът с образци за разлики в скоростите сред взаимно свързани и подвластни едно от друго звена в политическата, обществената, икономическата и културната среда е дълъг. А този с последствията върху всекидневния живот на обособения човек също не е по-кратък. Един от въпросите, които създателите задават е кои са системите, които най-бързо откликват на измененията и се движат с висока скорост на развиване и кои по-мудно. Естествено следва и препоръчан от тях отговор. Държавните бюрокрации, регулаторните организации и националните институции са измежду най-тромавите съществени мотори на актуалното общество. Те безусловно бавят измененията в света. Например,националната сигурност е един от държавните пациенти, които държат на системи в бавната бюрократична кола за спешна помощ.
Ако в едната лента се движат сигурността дружно с целият ленив държавно-чиновнически уред, то от другата без подозрение ще забележим следите от мръсна газ на тези, които са с нелегално висока скорост и не съблюдават никакви бюрократично-административни ограничавания. Състезават се в скъпоструваща и животозастрашаваща гонка с националната сигурност всевъзможни мафиоти, терористи, наркотрафиканти, разпространители на оръжия, търговци на човешка плът и прочие. Или казано по различен метод, всички тези, които заплашват националната сигурност.
Според някогашния заместник-директор на американската Агенция за интернационално развиване Хариет Бабит “ние
глобализираме пороците си по-бързо, в сравнение с добродетелите си
Подземната стопанска система в доста страни към този момент засенчва формалната и средствата, с които си служат терористи и контратерористи в множеството са надалеч неравностойни, в интерес на мафията. Подземните незаконни структури разполагат с капитал и не признават интернационалните граници, до момента в който бюрократичните спирачки стопират скоростта на националната сигурност и тя постоянно се задъхва пред финансовите и административни проблеми, с които непрекъснато я засипват.
Структурите за сигурност в доста от измеренията на тяхната активност са постоянно под радара на публичното мнение. Хората се интересуват живо от въпросите, които са предмет на експертизата на държавните служби - престъпността, икономическата сигурност, корупцията, вътрешния ред, киберсигурността и така нататък Освен това, сигурността е измерима и се презентира посредством общественодостъпни отчети за равнището на качеството ѝ и посредством медийното отразяване на активността на службите. С други думи, системата за национална сигурност има имидж, който поражда доверие или съмнение в обществото, което е главен знак за вярното действие на държавния уред в демократични условия. Отделна тематика е, че в България администрациите под шапка на Министерство на вътрешните работи и не водят допустимо най-интензивната политика във връзка с връзките с обществеността.
Определено медиите са значим фактор в това отношение, защото доста от политиките и дейностите, отдадени на тематиката за сигурността минават през сякаш безкомпромисната им лупа. Всеки ден настоящи и публицистични телевизионни излъчвания слагат в дневния си ред въпросите, свързани със сигурността. Некомпетентни мнения на специалисти могат да бъдат мотив за оставки, което води до неустойчивост в страната.
Политиката и неофициалният, само че действителен у нас
лобизъм имат директно отношение към бързината, с която секторът се развива
При гласуването на законодателни промени, ръководството на публичните поръчки и изборът на висши управителни фрагменти е жизненонеобходимо да се вземат решения, които да са в полза на нацията. За страдание, по-често конфликтите, които се пораждат сред свръхинституциите в страната или сред представителите на обособените политически групи, припомнят повече на разпределение на власт и обслужване на лобистки финансови ползи. Това е идната добре смазана спирачка, която забавя развиването на бранша.
Всеки един от изброените фактори възпира в огромна степен укрепването на националната сигурност. Време и запаси се пилеят от заран до здрач в междупартийни войни, което очевидно злепоставя България като външна граница на Европейския съюз.
Темата за скоростите е постоянно на дневен ред в Евросъюза. Големите стопански системи в Еврозоната (Париж, Берлин, Рим и Мадрид) декларират намерено, че едни страни се развиват по-бързо и че по-бавните ги дърпат обратно. Излиза, че дълбинният фактор време постоянно е подценяван от държавните органи, а подсещанията от Европейския съюз са, че темпото е от значително значение в това отношение и ни се дава явен сигнал, че са нужни срочни ограничения за справяне както с галопиращата корупция, по този начин и с отслабените звена в виталните държавни структури.
В книгата си “Революционното благосъстояние ” Алвин и Хайди Тофлър преглеждат обширно дълбинния фактор време. Предлагат провокативната, само че добре подкрепена с обстоятелства теза за другите скорости, с които всички политически, културни, обществени, психически, административни и стопански мотори, даже и в незаконните микросистеми, се движат. Например, софтуерният прогрес внезапно изпреварва регулативните механизми на страните. Също по този начин, обществените ролеви модели задълбочават пропастите сред разбиранията за обичаи в другите генерации. В послание са към този момент и криптовалути, които не се асимилират еднообразно бързо и качествено от икономическите системи на другите страни и интернационалните организации, до момента в който мафията ги владее чудесно.
Списъкът с образци за разлики в скоростите сред взаимно свързани и подвластни едно от друго звена в политическата, обществената, икономическата и културната среда е дълъг. А този с последствията върху всекидневния живот на обособения човек също не е по-кратък. Един от въпросите, които създателите задават е кои са системите, които най-бързо откликват на измененията и се движат с висока скорост на развиване и кои по-мудно. Естествено следва и препоръчан от тях отговор. Държавните бюрокрации, регулаторните организации и националните институции са измежду най-тромавите съществени мотори на актуалното общество. Те безусловно бавят измененията в света. Например,националната сигурност е един от държавните пациенти, които държат на системи в бавната бюрократична кола за спешна помощ.
Ако в едната лента се движат сигурността дружно с целият ленив държавно-чиновнически уред, то от другата без подозрение ще забележим следите от мръсна газ на тези, които са с нелегално висока скорост и не съблюдават никакви бюрократично-административни ограничавания. Състезават се в скъпоструваща и животозастрашаваща гонка с националната сигурност всевъзможни мафиоти, терористи, наркотрафиканти, разпространители на оръжия, търговци на човешка плът и прочие. Или казано по различен метод, всички тези, които заплашват националната сигурност.
Според някогашния заместник-директор на американската Агенция за интернационално развиване Хариет Бабит “ние
глобализираме пороците си по-бързо, в сравнение с добродетелите си
Подземната стопанска система в доста страни към този момент засенчва формалната и средствата, с които си служат терористи и контратерористи в множеството са надалеч неравностойни, в интерес на мафията. Подземните незаконни структури разполагат с капитал и не признават интернационалните граници, до момента в който бюрократичните спирачки стопират скоростта на националната сигурност и тя постоянно се задъхва пред финансовите и административни проблеми, с които непрекъснато я засипват.
Структурите за сигурност в доста от измеренията на тяхната активност са постоянно под радара на публичното мнение. Хората се интересуват живо от въпросите, които са предмет на експертизата на държавните служби - престъпността, икономическата сигурност, корупцията, вътрешния ред, киберсигурността и така нататък Освен това, сигурността е измерима и се презентира посредством общественодостъпни отчети за равнището на качеството ѝ и посредством медийното отразяване на активността на службите. С други думи, системата за национална сигурност има имидж, който поражда доверие или съмнение в обществото, което е главен знак за вярното действие на държавния уред в демократични условия. Отделна тематика е, че в България администрациите под шапка на Министерство на вътрешните работи и не водят допустимо най-интензивната политика във връзка с връзките с обществеността.
Определено медиите са значим фактор в това отношение, защото доста от политиките и дейностите, отдадени на тематиката за сигурността минават през сякаш безкомпромисната им лупа. Всеки ден настоящи и публицистични телевизионни излъчвания слагат в дневния си ред въпросите, свързани със сигурността. Некомпетентни мнения на специалисти могат да бъдат мотив за оставки, което води до неустойчивост в страната.
Политиката и неофициалният, само че действителен у нас
лобизъм имат директно отношение към бързината, с която секторът се развива
При гласуването на законодателни промени, ръководството на публичните поръчки и изборът на висши управителни фрагменти е жизненонеобходимо да се вземат решения, които да са в полза на нацията. За страдание, по-често конфликтите, които се пораждат сред свръхинституциите в страната или сред представителите на обособените политически групи, припомнят повече на разпределение на власт и обслужване на лобистки финансови ползи. Това е идната добре смазана спирачка, която забавя развиването на бранша.
Всеки един от изброените фактори възпира в огромна степен укрепването на националната сигурност. Време и запаси се пилеят от заран до здрач в междупартийни войни, което очевидно злепоставя България като външна граница на Европейския съюз.
Темата за скоростите е постоянно на дневен ред в Евросъюза. Големите стопански системи в Еврозоната (Париж, Берлин, Рим и Мадрид) декларират намерено, че едни страни се развиват по-бързо и че по-бавните ги дърпат обратно. Излиза, че дълбинният фактор време постоянно е подценяван от държавните органи, а подсещанията от Европейския съюз са, че темпото е от значително значение в това отношение и ни се дава явен сигнал, че са нужни срочни ограничения за справяне както с галопиращата корупция, по този начин и с отслабените звена в виталните държавни структури.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ