Ирене Планк е била пълномощничка по стратегическата комуникация във Федералното

Ирене Планк е била пълномощничка по стратегическата връзка във Федералното министерство на външните работи в Берлин, а преди този момент е завеждала отдел „ Икономика и човешка права “ в същото министерство. В интервала 2012-2016 година тя работи като заместник-началник на кабинета на Горско стопанство на НАТО в Брюксел.

Дъждовни води: Какви са първите Ви усещания от България?

Ирене Планк: Ако ме питате като частно лице, ще Ви кажа, че съм напряко въодушевена: както от хубостта и многообразието на българската природа, по този начин и от новия си роден град София. Градът е хубав, тук се случват толкоз доста забавни културни събития, тук човек се усеща уютно.

Дъждовни води: Имахте ли предварителна визия от България. Имахте ли някакви съответни упования, какво си представяхте?

Планк: Факт е, че знаех малко за България. От една страна, тъй като досегашната ми професионална кариера ме е водила по-скоро в други елементи на света, от друга – защото в Германия съм чувала прекомерно малко за България. И откогато съм тук, все се запитвам: Защо не съм пристигнала по-рано, страната е толкоз забавна, а и значима от политическа позиция, има толкоз доста капацитет. Доста другари и родственици към този момент ми пристигнаха на посетители тук и всеки от тях постоянно реагира по един и същи метод: „ Уау! Защо не сме идвали още тук? Защо чак в този момент виждаме България? “ Това демонстрира, че имаме значима задача, освен ние като посолство, само че и българската страна: да разпространяваме освен в Германия, само че и в цяла Европа огромния капацитет на България – туристически, стопански и културен.

Дъждовни води: Госпожо Планк, Вие споменахте своята досегашна кариера. Няколко години сте работили като заместник-ръководителка на кабинета на Генералния секретар на НАТО в Брюксел. В България и в цяла Източна Европа сега ужасно доста се приказва за НАТО, а Вие към този момент се срещнахте с неколцина български политици. Какво им препоръчахте във връзка с НАТО, от позиция на своя огромен опит?

Планк: Да, към този момент имах опция да беседвам по тематиката. Разбира се, през днешния ден това се случва в подтекста на съветската война против Украйна. Според мен както за България, по този начин и за редица други страни от НАТО, тази война провокира един резултат, който нашият канцлер назова „ исторически прелом “. Този прелом се случва в доста области, би трябвало, естествено, да се случи също по този начин във военната. Както и става. Днес България също е изправена пред значими механически провокации: превъоръжаването на армията, която частично към момента работи с техниката от времената на Варшавския контракт. Сигурна съм, че останалите съдружници в НАТО с наслада и доста ефикасно ще оказват помощ на България предвид на настоящата рационализация. Също и в ролята си като членка на НАТО Германия стои един до друг с България. Членството в двете организации има много допирни точки..

Дъждовни води: Понеже стана дума за Европейски Съюз: вътре в Евросъюза се счита, че България има сериозен проблем с битката против корупцията и с върховенството на закона. Какви са Вашите първи усещания в това отношение? Какво чувате от Вашите български сътрудници по тематиката?

Планк: Да, това е една доста сложна и сложна тематика. Ако ми разрешите, ще кажа няколко думи от гледната точка на Германия. Една от най-важните функционалности на Европейски Съюз е помощта, която той оказва в развиването и укрепването на структурите на правовата страна и в подпомагането на тяхното действие. Сегашният План за възобновяване предлага една добра опция за Европейски Съюз интензивно да реализира тези свои нормални задания. Европейски Съюз има грижата страните действително да получат европейските пари, планувани за реализирането на избрани цели. В момента Европейски Съюз си е сложил амбициозната цел да преструктурира стопанските системи в посока зелени и устойчиви технологии. Тази цел е изключително забавна и значима за България, тъй като тя отлично съответствува със личната цел на България да модернизира стопанската система си. Нека да си напомним, че България в рамките единствено на една година съвсем се освободи от съветска енергийна взаимозависимост – това е огромно, удивително достижение, което не трябва да подценяваме. Но какво става оттук-нататък в посока резистентност? Тук към този момент се намесват европейските пари, които обаче са обвързани с условия. Едно от тези условия е правосъдната промяна, възстановяване на правовата страна, същинско господство на закона. Наскоро един човек от икономическата сфера (няма да загатвам имена) ми сподели, че когато имаш телефонния номер на значим министър, можеш напряко да му се обадиш, за получи компанията „ зелена светлина “ за едно или друго. Това е прелъщение, в това число и за едно посолство, което може да си каже: „ Да, тук ние имаме сериозна тежест, ще се обадим и ще уредим въпроса. “ Но това не трябва да е по този начин. Трябва да е изцяло безразлично дали имам нечий телефонен номер или го нямам, просто компаниите би трябвало равноправно да вземат участие в обществените търгове.

Дъждовни води: Когато приказваме на такива тематики: изненада ли Ви фактът, че в листата на глобените по закона „ Магнитски “ измежду европейците най-многочислени са точно българите?

Планк: Законът „ Магнитски “ е акт на държавното управление на Съединени американски щати. България обаче е член на Европейски Съюз, а на своя територия и във връзка с своите членове Евросъюзът употребява други принадлежности. Ние нямаме закон „ Магнитски “ и за това си има основателни аргументи, което обаче по никакъв метод омаловажава значимостта на въпросния закон за обстановката в България. Когато приказвам за нашите лични принадлежности, аз имам поради обвързването на европейските средства с прогрес в региона на правовата страна. Може би този инструмент работи по-бавно, само че съгласно мен неговото използване води до уеднаквяване на разбирането за правова страна и на нейните стандарти вътре в Европейски Съюз.

Дъждовни води: След приемането на България в Европейски Съюз преди 16 години двустранните връзки с Германия като че ли останаха на назад във времето. Но тях ги има, съгласно мен те са даже доста витални и дейни. Какво заварихте в това отношение, когато поехте поста?

Планк: Веднага се набива в очи високото качество на икономическите връзки. Двустранният стокообмен доближи рекордно ниво, а колкото и да е изненадващо България даже има плюс във външнотърговския баланс. Установих, че тук работи една необикновено витална и дейна обща Търговско-промишлена камара, в която са проведени доста немски, български и смесени компании. Непрекъснато слушам доста окуражителни неща за стопанските ни връзки. И друго: огромната българска диаспора в Германия, това са над 430 хиляди души, доколкото помня…

Дъждовни води: Официално, а несъмнено има и сива зона…

Планк: Да, несъмнено, това са родственици, които идват на посетители, хора, които не остават през цялата година в Германия. Според мен това е нещо неповторимо в Европейски Съюз. Българите, които живеят в Германия, и германците в България (макар да са по-малко) могат да градят мостове сред двете страни. В региона на културата да вземем за пример сме поели по доста сполучлив път. През декември присъствах в Берлин на първия концерт на Софийската филхармония на сцената на Берлинската филхармония – този концерт провокира мощен отзив. В региона на културата има голям капацитет. Лично аз съм запалена читателка и ми се желае на немски да излизат повече творби на български писатели, тъй като знам, че тукашната литературна сцена е доста витална и съвременна. Знам, че преди време в Берлин българската лингвистика е била на огромна респект – и би трябвало да забележим по какъв начин това състояние може да се възроди.

Ирене Планк: " Страната е толкоз забавна, а и значима от политическа позиция " Снимка: Marina Georgieva

Дъждовни води: Вашата дипломатическа задача като посланичка в България стартира сега, когато страната за четвърти път излиза на предварителни парламентарни избори. Няма да Ви запитвам за упованията Ви във връзка с една или друга партия, само че какво мислите по тези два въпроса: ще има ли висока изборна интензивност и ще има ли държавно управление в следствие от изборите?

Планк: За изборната интензивност: може би не е работа на едно посолство да пропагандира за интензивно присъединяване в изборите, само че на мен персонално като европейска гражданка ми се ще от все сърце да прикани за изборна интензивност. Ние сме дружно в Европейски Съюз, това е нашият общ дом, тъй че, когато споделям нещо за изборите, то не е някаква задгранична интервенция: в този общ дом аз просто пребивавам в друга стая и когато в прилежащата стая гласоподават, това визира и мен. Ето за какво ще кажа, че високата изборна интензивност е доста, доста значима! Ако бях българка, вероятно и аз в началото бих реагирала по този начин: „ Е, стига към този момент, за пети път през последните две години! Нямам повече предпочитание. “ Смятам, че този инстикт би трябвало да се преодолее, нали по тази причина ни е даден разсъдъкът – с цел да не действаме единствено водени от възприятията.

Дъждовни води: Когато приказваме за двустранните връзки: от редица свои диалози в София аз открих, че тук малко се знае за немската политика. Например за новата самодейност на външната министърка Аналена Бербок за „ феминистка външна политика “. В същото време съм чувал от доста немски сътрудници и политици похвали за необятната представителност на дамите в българския политически и публичен живот. Дали в случай че в София възникне постоянно държавно управление, немската външна министърка би пристигнала на посещаване, в това число и с такива тематики в политически си багаж?

Планк: Краткият отговор гласи: Да, външната министърка би имала интерес да посети България. А по-дългият отговор гласи: Пък и освен тя! Имаме доста значими въпроси за разискване: приемането на България в Шенген, в еврозоната. Вече си представям визити на вътрешната ни министърка, на финансовия министър…

Дъждовни води: На федералния канцлер?

Планк: Разбира се, ще си сложим и такава цел. В рамките на интеграцията на нашите структури за сигурност мога да си показва и посещаване на министъра на защитата. И можете напълно да разчитате, че ние като посолство ще проявим огромна интензивност. Но тъй като споменахте „ феминистката външна политика “ и обстоятелството, че доста българки са се изкачили на високи позиции: мисля, че това не трябва да бъде мотив за блаженство и утешение. Жени на висока позиция - добре, само че съгласно статистиката към 36% от дамите на възраст сред 18 и 29 години са ставали най-малко един път жертва на принуждение от страна на своя сътрудник. При това състояние няма по какъв начин да кажем, че всичко е прелестно. Някой ще рече: Но външната политика си е външна политика, какво общо има това с феминизма? Очевидно не се схваща самата същност на въпроса: с цел да се изградят трайни структури, би трябвало да се работи с всички наранени. Ето ви един образец. Наскоро беше маркирана 30-годишнината от Дейтънското съглашение, което е доста значимо за всички на Балканите. И какво прави усещане, когато гледаш архивните фрагменти от подписването му? Ами че там са единствено мъже! Добре, ненапълно е понятно, когато си напомним онази обстановка, войната, в която всички основни артисти бяха мъже, само че какво стана след това с Дейтънското съглашение? Няма да посочвам никого с пръст, обаче следим едни изцяло занемарени цивилен структури, част от страните там към момента нямат допустима здравно-осигурителна система, нямат допустими цивилен структури и в региона на образованието. А в следствие от това младежите просто си потеглят, напущат. За да затворя кръга на това свое дълго пояснение на „ фeминистката външна политика “: Съставът на хората към масата за договаряния е решителен за това какви тематики се разискват. Когато до масата не са позволени избрани хора, тогава техните тематики въобще не се разискват, а един прекрасен ден ще последва неприятното отмъщение. Това значи, че една външна политика, която размишлява кои групи би трябвало да се включат в избрани процеси, една такава външна политика подсигурява резистентност. Ще си разреша напълно да го опростя: Когато имате единствено мъже, тогава до решение се стига по-бързо, тъй като те търсят бързо решение.

Дъждовни води: Раз-два-три – готово?

Планк: Да. Но дали това решение ще бъде стабилно? Другият вид е по-бавен, даже тогава, само че най-после се появяват постоянни демократични структури, получава се страна, от която младежите не бягат. Така стигаме отново до България: съгласно мен страната има демографски проблем, който визира всички нас, жителите на общия европейски дом. Българската политика би трябвало да си сложи една доста значима цел: дано тази толкоз красива и толкоз богата като капацитет страна да задържи своите младежи тук, да видят те някаква вероятност. Да си кажат, че желаят да изпращат децата си в тукашните учебни заведения. Защото в България има положително обучение, културата на включване в обществото е развита, тук знанието и науката са на респект – българинът знае, че с цел да получи добра работа, му би трябвало положително обучение. Тъй че България има капацитет да включи всички в градежа.

С посланичката на Германия Ирене Планк беседва Александър Андреев.