Ще падне ли Тръмп в капана на аятолах Хаменей
Иран готви отговор на новите наказания на Вашингтон, ориентирани към превъзмогване на безредното завещание на Обама. Интересите на забърканите в споровете в Сирия и Ирак играчи могат да доведат до появяването на правоприемник на " Ислямска страна " (ДАИШ) с ново име.
Влизането на иранските Революционни гвардейци и на шиитските милиции " Хашд аш-шааби " в Киркук е резултат на договореност сред гвардейския военачалник Касим Сулеймани и брачната половинка и синовете на някогашния иракски президент от кюрдски генезис и водач на Кюрдския родолюбив съюз Джалал ал-Талабани. Последният бе съюзникът-съперник на президента на Иракски Кюрдистан Масуд ал-Барзани, водач на конкурентната Кюрдска демократическа партия. Това съглашение съставлява явен сигнал от страна на Техеран към американския президент Доналд Тръмп, че Иран няма да стои със скръстени ръце, до момента в който американците подреждат своята игра. То е и предизвестие, че съдружниците на Съединени американски щати в Близкия изток ще платят сметката в една бъдеща етно-конфесионална война.
Желанието на Тръмп да отдръпна Съединени американски щати от нуклеарното съглашение с Техеран още веднъж сложи този въпрос на дневен ред в международната политика. От дълго време огромните играчи в нея бяха наясно, че нуклеарната стратегия на Техеран в последна сметка е ориентирана към основаване на иранска атомна бомба. Въпреки формалните уверения и религиозните фетви, доказващи че ислямската вяра не разрешава потреблението на атомно оръжие, Иран вижда в него гаранция за оцеляването на режима на аятоласите.
През миналите десетилетия Ислямската република използваше свои канали в дълготрайното си изпитание за разколебаване волята на Запада за разстройване превръщането на Иран в нуклеарна мощ със свое атомно въоръжение.
Може би най-важното, което реализира Иран с подписването на контракта 5 плюс 1 от юли 2015 година, не бяха единствено икономическите изгоди от рухването на глобите, а легитимирането на иранския режим от страна на интернационалната общественост против отлагането - само че и не и отменянето - на нуклеарната стратегия на Техеран. С други думи, тогава Техеран реализира задачата, а точно – гарантирането на националната сигурност на Иран. Именно тази цел е в основата програмата, инициирана от духовния водач Рухолла Хомейни и продължена от айатоллах Али Хаменей.
Сега Вашингтон се пробва да смени метода, който докара Запада до сключването на нуклеарната договорка с Техеран. В това отношение политиката на сегашната американска администрация се приближава до позициите на арабските страни от Залива. Арабските столици в този субрегион не се притесняват от потреблението на атомно оръжие по модела на Хирошима и Нагазаки през Втората международна война, а от един режим, който посредством своята мрежа за въздействие цели дестабилизацията на Залива и заплашва сигурността на съседите си. Особено притеснителни за арабите са стратегиите за стандартно довъоръжаване на Иран и в частност създаването на балистични ракети.
Сегашният отвод на американския президент да утвърди подписания нуклеарен контракт значи, че Съединени американски щати отхвърлят да признаят иранския режим за сътрудник, респективно отсрочва нормализацията на връзките с Техеран в политическата, икономическата, военната и финансовата сфера. На собствен ред вероятно решение на Конгреса в тази посока би означавало, че Иран ще остане в ролята си на периферен състезател в международните каузи. Това е по този начин, тъй като даже в случай че останалите пет страни, подписали гореспоменатия контракт, продължат да се придържат към него, това няма да е задоволително за пълноценното консолидиране на Иран в международната стопанска система.
Целта на глобите – Революционните гвардейци
Американското несъгласие на нуклеарното съглашение на Обама е най-опасно за иранските Революционни гвардейци, познати и под името " пасдарани ". Именно това изяснява гневната реакция на този ход на Тръмп от страна на иранските управляващи, която е невиждана в историята на иранско-американските връзки. Американците са добре осведомени с историята на тази организация, зародила след революцията против властта на иранския шах през 1979 година
Самият Хомейни основа тази армия, трансформирайки я в главен бранител и поръчител на сигурността на Ислямската република. Причината за това бе, че иранската войска по това време не се ползваше с задоволително доверие от страна на Върховния кормчия.
Вашингтон добре схваща, че Революционните гвардейци са оня инструмент, с чиято помощ аятоласите и режимът в Техеран реализират замислите си в чужбина. Именно те основават свои милиции и структури в страни като Ирак, Йемен, Бахрейн, Кувейт, Саудитска Арабия, Сирия и Ливан. Благодарение на Революционните гвардейци и на първо място на бригадата " Ал-Кудс " под командването на военачалник Касим Сулейман Иран съумя да извърши поредност атентати в европейски столици и да заплаши американски и френски бойци в Ливан. Пак свързани с Революционните гвардейци групи направиха серия отвличания на западни жители в Ливан през 80-те години на предишния век.
Светът окачестви тези акции като терористични прояви, само че в същото време нито една от европейските столици не се осмели да включи Революционните гвардейци в листата на терористичните организации. Те добре знаеха, че сходна стъпка би означавала оповестяване война на иранския режим. Всичко това изяснява сегашната реакция на Техеран и опасността му, че ще предприеме съответните ограничения в бъдеще, както и съвета към Вашингтон да държи арсенала си отвън обсега на иранската артилерия. Да не приказваме за опасността, че Иран ще третира Съединени американски щати по метода, по който се оправи с ДАИШ.
Засилване вътрешните битки в Техеран
Показната искреност при срещата на водача на Революционните гвардейци ген. Мохамед Али Джафари с иранския външен министър Мохамед Джауад Зариф свидетелства за устрема на Техеран да показва единството на режима. То се крепи на компромиса сред прагматичната линия, представлявана от екипа на президента Хасан Рухани, и тази на радикалните детайли, представлявани от хората на Върховния водач Али Хаменей. Освен това, Техеран би желал да сътвори усещането, че Революционните гвардейци пазят ползите на цялата страна, а освен на радикалните сили в Иран.
По-задълбоченият разбор обаче разкрива решаващото въздействие на пасдараните върху външните каузи на страната. А това значи ограничение прерогативите на Рухани, който преди време си разреши да разкритикува контрола върху страната от страна на " гвардейците ". Може също по този начин да се допуска, че въпросният надзор от страна на Революционните гвардейци върху браншове на иранско-американските връзки тревожи също по този начин иранската политическа класа.
Причината е, че те разполагат с въздействие във всички институции на властта, в това число и върху стопанската система на страната. Неслучайно в близкото минало Революционните гвардейци даже съумяха да повдигнат претендента си – Ахмединеджад, за президент, както и да окажат решаващо влияние върху опозицията, с помощта на което той бе избран отново на този пост през 2009 година Привърженик на гвардейците е не различен, а ръководителят на Народното събрание Али Лариджани.
Не би трябвало да се подценява и контрола на Революционните гвардейци върху стопанската система на страната, където те управляват основни сфери като известията, енергетиката и финансите. Прочутата формация " Хатим ал-анбиа ", в която гвардейците имат мощно въздействие, има водещи позиции в търговията с недвижимо имущество и строителството.
Според някои планове, пасдараните управляват сред 25 и 40 % от стопанската система на страната. Според други, тези числа може и да са още по-завишени, като се регистрира фактът, че страната е държана на мрачно по отношение на икономическите действия на Революционните гвардейци. През актуалната година държавното управление на Хасан Рухани задели спомагателни 300 млн.долара за потребностите на армията, а за идната 2018 година нейният бюджет ще възлиза на 7 млрд.долара.
С други думи, макар триумфите, реализирани на изборите от умереното крило, не са нараснали относителната тежест на екипа на Рухани, нито са лимитирали свободата на деяние на гвардейците и техните последователи, считани за защитната ризница на политическия режим като цяло.
Програмата за балистичните ракети
Възможно е шумът към усилването на натиска на Вашингтон върху Иран да бъде нещо като подготовка за нови договаряния, които да визират ограничението на балистичната ракетна стратегия на Техеран. Дипломатически източници сочат, че в срещите си по време на есенната сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации иранският външен министър Зариф е загатнал за опцията този въпрос да стане тематика на сходни договаряния.
В това има логичност, защото Съединени американски щати се стремят да лимитират иранската опасност за сигурността на света без значение дали става дума за атомни бомби, балистични ракети с необятен обсег или за причастност към терористични акции.
Предишните наказания, наложени от Барак Обама против Хизбулла в Ливан, както и последвалите ги наказания от страна на американския Конгрес против тази партия, до момента не бяха обсъждани като дейности, ориентирани против иранска подопечна организация в чужбина, които да слагат под подозрение съществуващите интернационалните съглашения с Техеран. Ако обаче Вашингтон ускори санкционния режим против Революционните гвардейци, третирайки пасдараните, контролиращи съответните въоръжени милиции в чужбина, като терористична организация, това ще значи предприемането на съответни дейности и по отношение на тази централна институция на иранския режим.
Подобна ескалация на натиска от страна на Съединени американски щати биха означавали ограничение дейностите на гвардейците в чужбина и на първо място в Йемен, Ирак, Сирия и Ливан. Дали обаче Вашингтон е подготвен на сходна стъпка?
Влизането на иранските Революционни гвардейци и на шиитските милиции " Хашд аш-шааби " в Киркук е резултат на договореност сред гвардейския военачалник Касим Сулеймани и брачната половинка и синовете на някогашния иракски президент от кюрдски генезис и водач на Кюрдския родолюбив съюз Джалал ал-Талабани. Последният бе съюзникът-съперник на президента на Иракски Кюрдистан Масуд ал-Барзани, водач на конкурентната Кюрдска демократическа партия. Това съглашение съставлява явен сигнал от страна на Техеран към американския президент Доналд Тръмп, че Иран няма да стои със скръстени ръце, до момента в който американците подреждат своята игра. То е и предизвестие, че съдружниците на Съединени американски щати в Близкия изток ще платят сметката в една бъдеща етно-конфесионална война.
Желанието на Тръмп да отдръпна Съединени американски щати от нуклеарното съглашение с Техеран още веднъж сложи този въпрос на дневен ред в международната политика. От дълго време огромните играчи в нея бяха наясно, че нуклеарната стратегия на Техеран в последна сметка е ориентирана към основаване на иранска атомна бомба. Въпреки формалните уверения и религиозните фетви, доказващи че ислямската вяра не разрешава потреблението на атомно оръжие, Иран вижда в него гаранция за оцеляването на режима на аятоласите.
През миналите десетилетия Ислямската република използваше свои канали в дълготрайното си изпитание за разколебаване волята на Запада за разстройване превръщането на Иран в нуклеарна мощ със свое атомно въоръжение.
Може би най-важното, което реализира Иран с подписването на контракта 5 плюс 1 от юли 2015 година, не бяха единствено икономическите изгоди от рухването на глобите, а легитимирането на иранския режим от страна на интернационалната общественост против отлагането - само че и не и отменянето - на нуклеарната стратегия на Техеран. С други думи, тогава Техеран реализира задачата, а точно – гарантирането на националната сигурност на Иран. Именно тази цел е в основата програмата, инициирана от духовния водач Рухолла Хомейни и продължена от айатоллах Али Хаменей.
Сега Вашингтон се пробва да смени метода, който докара Запада до сключването на нуклеарната договорка с Техеран. В това отношение политиката на сегашната американска администрация се приближава до позициите на арабските страни от Залива. Арабските столици в този субрегион не се притесняват от потреблението на атомно оръжие по модела на Хирошима и Нагазаки през Втората международна война, а от един режим, който посредством своята мрежа за въздействие цели дестабилизацията на Залива и заплашва сигурността на съседите си. Особено притеснителни за арабите са стратегиите за стандартно довъоръжаване на Иран и в частност създаването на балистични ракети.
Сегашният отвод на американския президент да утвърди подписания нуклеарен контракт значи, че Съединени американски щати отхвърлят да признаят иранския режим за сътрудник, респективно отсрочва нормализацията на връзките с Техеран в политическата, икономическата, военната и финансовата сфера. На собствен ред вероятно решение на Конгреса в тази посока би означавало, че Иран ще остане в ролята си на периферен състезател в международните каузи. Това е по този начин, тъй като даже в случай че останалите пет страни, подписали гореспоменатия контракт, продължат да се придържат към него, това няма да е задоволително за пълноценното консолидиране на Иран в международната стопанска система.
Целта на глобите – Революционните гвардейци
Американското несъгласие на нуклеарното съглашение на Обама е най-опасно за иранските Революционни гвардейци, познати и под името " пасдарани ". Именно това изяснява гневната реакция на този ход на Тръмп от страна на иранските управляващи, която е невиждана в историята на иранско-американските връзки. Американците са добре осведомени с историята на тази организация, зародила след революцията против властта на иранския шах през 1979 година
Самият Хомейни основа тази армия, трансформирайки я в главен бранител и поръчител на сигурността на Ислямската република. Причината за това бе, че иранската войска по това време не се ползваше с задоволително доверие от страна на Върховния кормчия.
Вашингтон добре схваща, че Революционните гвардейци са оня инструмент, с чиято помощ аятоласите и режимът в Техеран реализират замислите си в чужбина. Именно те основават свои милиции и структури в страни като Ирак, Йемен, Бахрейн, Кувейт, Саудитска Арабия, Сирия и Ливан. Благодарение на Революционните гвардейци и на първо място на бригадата " Ал-Кудс " под командването на военачалник Касим Сулейман Иран съумя да извърши поредност атентати в европейски столици и да заплаши американски и френски бойци в Ливан. Пак свързани с Революционните гвардейци групи направиха серия отвличания на западни жители в Ливан през 80-те години на предишния век.
Светът окачестви тези акции като терористични прояви, само че в същото време нито една от европейските столици не се осмели да включи Революционните гвардейци в листата на терористичните организации. Те добре знаеха, че сходна стъпка би означавала оповестяване война на иранския режим. Всичко това изяснява сегашната реакция на Техеран и опасността му, че ще предприеме съответните ограничения в бъдеще, както и съвета към Вашингтон да държи арсенала си отвън обсега на иранската артилерия. Да не приказваме за опасността, че Иран ще третира Съединени американски щати по метода, по който се оправи с ДАИШ.
Засилване вътрешните битки в Техеран
Показната искреност при срещата на водача на Революционните гвардейци ген. Мохамед Али Джафари с иранския външен министър Мохамед Джауад Зариф свидетелства за устрема на Техеран да показва единството на режима. То се крепи на компромиса сред прагматичната линия, представлявана от екипа на президента Хасан Рухани, и тази на радикалните детайли, представлявани от хората на Върховния водач Али Хаменей. Освен това, Техеран би желал да сътвори усещането, че Революционните гвардейци пазят ползите на цялата страна, а освен на радикалните сили в Иран.
По-задълбоченият разбор обаче разкрива решаващото въздействие на пасдараните върху външните каузи на страната. А това значи ограничение прерогативите на Рухани, който преди време си разреши да разкритикува контрола върху страната от страна на " гвардейците ". Може също по този начин да се допуска, че въпросният надзор от страна на Революционните гвардейци върху браншове на иранско-американските връзки тревожи също по този начин иранската политическа класа.
Причината е, че те разполагат с въздействие във всички институции на властта, в това число и върху стопанската система на страната. Неслучайно в близкото минало Революционните гвардейци даже съумяха да повдигнат претендента си – Ахмединеджад, за президент, както и да окажат решаващо влияние върху опозицията, с помощта на което той бе избран отново на този пост през 2009 година Привърженик на гвардейците е не различен, а ръководителят на Народното събрание Али Лариджани.
Не би трябвало да се подценява и контрола на Революционните гвардейци върху стопанската система на страната, където те управляват основни сфери като известията, енергетиката и финансите. Прочутата формация " Хатим ал-анбиа ", в която гвардейците имат мощно въздействие, има водещи позиции в търговията с недвижимо имущество и строителството.
Според някои планове, пасдараните управляват сред 25 и 40 % от стопанската система на страната. Според други, тези числа може и да са още по-завишени, като се регистрира фактът, че страната е държана на мрачно по отношение на икономическите действия на Революционните гвардейци. През актуалната година държавното управление на Хасан Рухани задели спомагателни 300 млн.долара за потребностите на армията, а за идната 2018 година нейният бюджет ще възлиза на 7 млрд.долара.
С други думи, макар триумфите, реализирани на изборите от умереното крило, не са нараснали относителната тежест на екипа на Рухани, нито са лимитирали свободата на деяние на гвардейците и техните последователи, считани за защитната ризница на политическия режим като цяло.
Програмата за балистичните ракети
Възможно е шумът към усилването на натиска на Вашингтон върху Иран да бъде нещо като подготовка за нови договаряния, които да визират ограничението на балистичната ракетна стратегия на Техеран. Дипломатически източници сочат, че в срещите си по време на есенната сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации иранският външен министър Зариф е загатнал за опцията този въпрос да стане тематика на сходни договаряния.
В това има логичност, защото Съединени американски щати се стремят да лимитират иранската опасност за сигурността на света без значение дали става дума за атомни бомби, балистични ракети с необятен обсег или за причастност към терористични акции.
Предишните наказания, наложени от Барак Обама против Хизбулла в Ливан, както и последвалите ги наказания от страна на американския Конгрес против тази партия, до момента не бяха обсъждани като дейности, ориентирани против иранска подопечна организация в чужбина, които да слагат под подозрение съществуващите интернационалните съглашения с Техеран. Ако обаче Вашингтон ускори санкционния режим против Революционните гвардейци, третирайки пасдараните, контролиращи съответните въоръжени милиции в чужбина, като терористична организация, това ще значи предприемането на съответни дейности и по отношение на тази централна институция на иранския режим.
Подобна ескалация на натиска от страна на Съединени американски щати биха означавали ограничение дейностите на гвардейците в чужбина и на първо място в Йемен, Ирак, Сирия и Ливан. Дали обаче Вашингтон е подготвен на сходна стъпка?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ