ИНТРО. При преместването и преоборудването на Народното събрание няколко килима

ИНТРО. При преместването и преоборудването на Народното събрание няколко килима хартисали и председателат на институцията Цвета Караянчева уреди с тоя чеиз театъра в Кърджали. 
Дарените театрали удариха чело в килима и написаха едно благодарствено писмо до Народното събрание в най-хубавите верноподанически обичаи. За да стигне и до обществото тази доброта, кърджалийци разгласиха самоуверено писмото си и във Facebook. 
Ето по какъв начин кулминира този манифест на раболепието:
" Убеден съм, че тези неповторими килими ще основат спомагателен уют и неповторима атмосфера в нашия спектакъл ”, споделя в благодарственото писмо до Народно събрание Гълъб Бочуков, шеф на театъра.
Гълъб и Гугутка! 
Относно самото дарение. Нищо неприятно, несъмнено, да се подаряват килими. Това си е грижа за културата, който както я схваща и може. 
Както Борисов покачва религиозния си показател посредством разпределяне на партийни и държавни пари за църкви, манастири и джамии - това е неговият метод и неговата визия за религиозно възприятие и отдаденост към религията на предците. И духовниците позитивно го загатват с положително в молитвите си. И не му връзват недостатък, че от време на време " цитира " Библията с измислени и фолклорни мъдрости. В края на краищата църковният покрив също като гражданския се нуждае от ремонт, а Борисов има опция да си гребе и да " дава ". То си е прелестен чорбаджилък и лечението на егото. 
Така и Цвета извърши нещо позитивно за културата в града на нейната младост - Кърджали. 
А пък това, че Гълъб ѝ благодари по тоя метод - по този начин е теоретичен. 
Та нали е виждал по какъв начин се строяват в Министерския съвет професори, учени, ректори, културтрегери... 
Това Борисов го е разигравал десетки пъти през годините на ръководството си - привиква ректорите, те се строяват пред него прави (чорбаджията седи в стола си, схваща се) и стартират да рецитират: " Всички държавни управления говореха, че образованието, науката и културата са приоритет, само че единствено държавното управление на господин Бойко Борисов фактически направи действителни стъпки... "  
Тия работи се вършат в името на науката и изкуството.
Даже си мисля, че тия ректори и учени би трябвало да се повозят на джипката и там да декламират благодарности. 
Поне ще са седнали и ще си създадат една разходка.
Но ние прекомерно се отплеснахме в теоретичната и философската част. 
Вече сме наясно, че старите килимите би трябвало да се влагат рационално чрез подаяние.
И тук пристъпваме към идващия стадий - практическо управление за фактическото даряване на старите килими. 
***
1.  Първата стъпка е да установиш остатък на стари килими. Това става, като изготвиш и одобриш бюджет за нови килими. Ако новите килими са скъпи и грозни, не е неволя. Ще подариш и тях, пък ще си купиш още по-нови. Не забравяй, че си от готините! 
2. Трябва да прецениш добре дарението и получателя. Трябва да си сигурен, че няма да попаднат в някой неблагодарник и невежа, който едно " благодаря " няма да каже пред обществото. Ако въпреки всичко попаднеш на подобен твърдоглав адресат на подаяние, привикай го на килимчето, нахокай го пред медиите и го прати да разгласи като тръбач с барабанче: " ДАРИХА МИ СТАРИ, УНИКАЛНИ КИЛИМИ, ГОСПОД ДА ПОЖИВИ ДАРИТЕЛИТЕ! "
3. Преди самото дарение опери килимите във фонтаните пред НДК. Красиво е. Ще видят доста хора. Ще можеш повърхностно да отговаряш на въпросите им: аааа, тука едно подаяние взех решение да направя, няма мръсни да ги подарявам я!
Навремето Румен Петков си беше направил една акция с приучване на няколко медии в отдалечена околност, където той саморъчно изпра килимите на майка си. Хората се трогнаха и никому не направи усещане защо се привикват (и отзовават!) свободните медии. 
4. Товарѝ килимите в джипката на шефа. Той ще разбере, че е за положително. И пиарите ще одобрят. А от всички изкуства през днешния ден най-важно за един политик е пиар-изкуството. Поради тази причина пиарите нямат потребност да им даряваш старите си черги, по-високо им е билото. За пиарите - спретната къщичка с частен път и заем на специфични условия. 
5. Ако шефът има потребност да се укрие краткотрайно, навий го в един килим и никой няма да го откри. Театралите ще си го развият и ще се погрижат дискретно.
6. За всеки случай кажи на пресцентъра да създаде авансово благодарственото писмо. Тия театрали кой ги знае дали могат да пишат. Като се знаем какви сме калинки, по-добре да се застраховаме. 
7. Не носи килимите пешком. Ти харесваш Борисов, не върви пешком бе! 
8. Преструвай се, че си чел " Килимените хора " на Тери Пратчет, цитирай самоуверено, както Борисов цитира Библията. 
9. Измисли хумореска. Кажи, че с твоите другари театрали ще вършиме " килиманджаро " - закуска на килима, гозба на килима.
10. Накрая замети трохите под килима.