Интервюто е дадено от големия български учен – професор Христо

Интервюто е обещано от огромния български академик – професор Христо Георгиев през далечната 2008-ма година, когато той бе на осемдесет и една години. Припомняме ви го, тъй като даже 10 години по-късно – то е към момента настоящо и информативно.

Професор Георгиев е приключил генетика на доматите и над 55 години работи в тази област. Последните 15 години от живота си, той живее и работи в Лас Палмас, Гранд Канария – Канарските острови, където е теоретичен съветник по селекция на доматите. Специализирал е в Швеция. Работил е като теоретичен помощник в разнообразни западни компании. Специалист е по F1-хибридите ( това са домати, които демонстрират по-голяма жизнеспособност като сплотяват наследствени положителни заложби на подбрани сортове) . Има основани към 15 директни сорта домати, които всеобщо се произвеждали в ТКЗС-тата по времето на социализма в България.

Днес, семена за развъждането на тези сортове („ Бела “ – за консерви, „ Венера “, „ Меркурий “, „ Дружба 1300 “, „ Трапезица “, „ Болоня “ и др.) се продават от компания „ Геосемселект “, която проф. Георгиев основава незабавно след измененията през 1989 година. От хибридните сортове, които също се продават и до през днешния ден от компанията, огромно приложение в селското ни стопанство преди 1989 година е имал сортът „ Кристи “. Проф. Георгиев е негов съавтор дружно с учен Даскалов (патронът на селекцията на домати в България). Заедно с акад. Даскалов са съавтори и на доста ранен вид домати, който се назовава „ Теста ” и се отглежда без колове, напряко на земята. Други известни сортове домати, основани от проф. Георгиев, са „ Балкан “, „ Ком “ и „ Салат “, „ Рила “, „ Бонус “. Има над 180 научни изявления в региона на селекцията на доматите и семепроизводството.

– Къде изчезнаха хубавите домати?

– Да стартираме с това какво е доматът. Първо, доматът не е зарзават, както доста експерти и учени настояват. Доматът е плод. И то плод – вид ягода. А какво е ягодата и кое е най-характерно за нея – сочността. Всички нежни, сочни плодове би трябвало да се топят в устата, а не да ги дъвчеш трудно и да ти хрупат. Това е най-важното във усета на домата – да е апетитен.

Не единствено в България, само че и във всички страни, едно време производителите чакаха да узрее плодът в личната им градина или някой градинар в границите на селището произвеждаше и продаваше на пазара. Обере ги вечерта и на другата заран отиде на сергията. Това са пресни, сочни и узрели на корен домати. Обаче времето се мени. Започна огромното, съсредоточено произвеждане на домати. Големите пазари и търговците към този момент желаят домати, които да устоят на дълъг превоз и на операции. А това не е като да го откъснеш, да го сложиш в щайгата и да го занесеш на пазара.

Те ги сортират на машини, търкалят ги и така нататък Старите домати бяха нееднообразни по форма – по-плоски, кръгли, ръбати, месести, обаче бяха с огромна вътрешност. Най-вкусният български домат е вид „ Идеал “ – прекрасен, апетитен, с едри плодове, само че той има този минус, че е сложен за пазарна продукция. Той може да се отглежда към селото, в града или на двора, обаче не дава висок рандеман. Пазарът не може да се крепи на дребни производители, а още по-малко – на фенове, които садят за себе си.

Естествено е търговците да избират домати, на първо място твърди, завършени, гладки, издръжливи на превоз и на лагеруване. Като стои изложен на сергията, в случай че през днешния ден не се продаде, на следващия ден отново да наподобява здрав, че и на третия ден, и на петия, че и по седмица, по две. Накрая започнаха да желаят домати, които могат да устоят до няколко седмици след откъсването от плода. Това качество на домата се назовава long shelf life (дълго живеещ на рафта) и е доста положително за търговците.

Първо започнаха да вършат такива домати в Израел посредством кръстосване на доматите с един ген, който забавя зреенето. Доматът остава корав и зелен – по-трудно се наранява, по-дълго стои, само че към този момент изгубва свойството си да бъде плод вид ягода. Тази процедура се хареса доста от търговците и се одобри и по света. Сортовете с ген за закъснение на зреенето, който ги прави годни за продажба дълго време (по 3, 6 и даже 7 седмици след отделяне на плода) доста необятно се разпространиха и в Съединени американски щати. Там потребителите първи реагираха като споделиха: „ Ние желаеме пресни домати. Не ни би трябвало домат, отлежавал 5-6 седмици по лавици, хранилища и хладилници “. И с право – доматът е прекрасен, когато се яде свеж, когато е узрял на корен, а не по хладилници.

Отделно, търговците, с цел да получат по-интензивен червен цвят на неузрелия домат, започнаха да ги обгазяват с етилен, който подтиква реакциите за образуването на багрилното вещество ликопен. Така извън се получава червен домат, все едно е зрял, само че от вътрешната страна си остава зелен. Това е изкуствено зачервяване, а не узряване на домата. Същото е и с бананите – транспортират се зелени, обгазяват се и по-късно се продават. Когато доматът узрее на корен, се получава естествено разхлабване на връзките сред клетките и по тази причина е апетитен. А когато това е реализирано изкуствено, клетките си остават неразделени и ти хрупаш нещо, само че то няма нито усет, нито сочност.

– Целият свят ли е залят от такива домати сега?

– Да, тъй като това направление на селекцията се хареса доста и на търговците, и на производителите. Трагедията пристигна, когато супермаркетите превзеха пазара. На дребния производител към този момент нямаше кой да му купи продукцията. Той може да си създава, само че след това би трябвало самичък си продава доматите. Хубаво, продава ги, само че огромните търговци внасят на едро и на по-ниска цена от друга страна с по-топъл климат (както тук внасяме от Турция, от Гърция, от Сирия и даже – от Канарските острови), сортове, които могат да устоят и превоз, и хладилници, и доста време на да се продават на пазара.

Как може да просъществуват нашите производители, които отглеждат сочни, хубави и вкусни домати, когато тези ще внесат от една страна доста по-евтини домати, от друга – доста по-интересни за нашите търговци, тъй като той може да го държи на сергията дълго време и да го продава? Така че – това не е волност на някого. Вносът на домати стартира като с доста други неща. По целия свят се внася от места, където има евтина работна ръка и по-добри климатични условия.

– Обаче потребителят е доста ощетен?

– И стартира да ругае. Салатата към този момент не е с оня усет, който той познава. Но какво да направи? Като влезе в супермаркета, купува всичко едновременно – няма да тръгне до някъде си да търси хубави домати. От друга страна – младежите и децата към този момент привикват с тези домати. Те към този момент не познават същинския, цялостния усет на домата и не им прави усещане, че салатата хрупа. Така се получава неравноправно състояние. Когато един производител на хубави домати ги предложи на супермаркета, оттова му споделят: „ Абе, то хубаво, но ние желаеме от тези другите “. Така се подтиква да се създават домати не по усета на консуматора, а по интерес на производителя и на търговеца. Разчита се, че потребителят ще свикне и той в действителност привиква – и това не е единствено с доматите, а с всички плодове. Всички плодове изгубиха усета си, тъй като се вкараха сортове, които удовлетворяват условията на търговците.

Наскоро отивам в един ресторант в квартала, сякаш малко по-престижен, и си поръчвам пържола от филе и салата от домати. Първо, пържолата беше доста твърда – нито можеш да я отрежеш с нож, нито да я скъсаш със зъби. Питам келнера: „ Как са рязани тези пържоли, преди да ги изпечете? “, той споделя: „ Ами със сатърче “. Аз му споделям: „ Е дайте ми и на мен едно сатърче да си я нарежа, тъй като с този нож не мога “. Та и месото към този момент стартира да става такова. Доматите в салатата бяха от новия вид – long shelf life – хрупат, нямат никакъв усет. Поръчах си нова салата – от накълцано зеле, тъй като доматите не ставаха за ястие. Донесоха ми зелето. Започнах да го хапвам – все едно се пробвам да сдъвча някакви железни стружки. Питам келнера: „ А зелето с какво го режете – да не би с ножовка? “ Има такава наклонност и тя е преференциална основно за търговците, въпреки че не е преференциална за консуматора.

– Вие имате ли такива дълготрайни сортове домати във вашата компания?

– Нашите сортове са от остарелия вид – вкусни, месести, сочни, сладки, относително твърди и трайни са, откакто узреят, само че държат към 1 седмица и може да се държат още 1 седмица най-вече в хладилника. Понеже са доста ранни, те се създават основно до момента в който навлезе всеобщото произвеждане от вноса – като няма пазар в южните страни и те ги пробутат тук, в България, доста на ниска цена.

Но търговците дефинират нещата. Потребителят е, както го научиш. Може да се научи да яде и пластмаса, стига да му продаваш пластмаса за ястие задоволително дълго.

– Не може ли един домат хем да е дълготраен, хем да е апетитен?

– Вкусът се дефинира основно от сочността и свежестта на плода. Доматът е плод, вид ягода. Производителите желаят да накарат потребителя да мисли, че доматът е тип зарзават и може да хрупа като краставица. Вкусът, нежността на месото, сочността е доста значим детайл. Друг доста значим детайл за усета е наличието на захари и киселини. Вкусен е този домат, който, като се изключи че има нежно месо и е апетитен, сладни и малко киселее. Колкото е по-високо наличието на захар в плода и на киселини – те са основно във тип на ябълкова и лимонена киселина, толкоз по-вкусен е доматът. Дори и да не е задоволително кисел, това може да се компенсира като се добави малко лимон или оцет, само че със наличието на захари не трябва и не може да се прави компромис. Нашите сортове съдържат 5-6% разтворимо изсъхнало вещество, от които 3-4% са захари. Останалото са пектини, киселини, други разтворими витамини, соли. Това е вкусният домат – с нежна, топяща се консистенция, сочност, с задоволително захари, киселини и в случай че има и мирис на домат – към този момент става върхът.

Тези сортове – long shelf life, като се изключи че са груби, твърди и имат неприятна консистенция (ние им викаме фуражни домати – подобаващи за говедата там да си ги хрупат), като се изключи че нямат прелестен усет, те са с ниско наличие на захари и киселини. Много целулоза и човек просто се чуди защо да ги яде. Те имат 95-96% вода.

По тази причина германците реагират доста остро на вносните домати. Техният пазар се задоволява основно от Италия, Испания, Мароко, Турция и потребителите им споделят: „ Защо ние би трябвало да им плащаме толкоз скъпо водата на испанците, италианците и така нататък? “ Да не приказваме за здравословната страна на нещата. Те имат ниско наличие на витамин С, на провитамин А, на антиоксиданти. Ти ядеш плодове и зеленчуци, не с цел да се нахраниш с тях, а с цел да получиш и нещо скъпо за здравето.

Захарите от доматите са доста скъпи – може да се ядат от диабетици, тъй като са монозахариди. Киселините също са доста значими. А налаганите в този момент от западни компании сортове от горната страна са зачервени, а от вътрешната страна са зелени – даже стените им хрупат.

– Възможно ли е да се направи домат, който да задоволява и трите заинтригувани страни – производители, търговци и консуматори?

– В момента се водят полемики в Америка. Техните консуматори доста остро реагират и са подготвени да платят повече за кг домати, в случай че дават отговор на условията им. Едни споделят, че е допустимо, други споделят, че е невероятно всички да бъдат удовлетворени.

Ние в „ Геосемселект “ планираме след година-две да пуснем първите сортове, които имат усета на старите домати, задоволително добра неотстъпчивост и продължителност на предпазване най-малко 2-3 седмици. Това не го реализираме въз основата на този ген RIN (ripening inhibitor – ген, забавящ зреенето) и NOR (never ripening inhibitor – в никакъв случай не узряващ), а въз основата на друго, което към този момент няма да загатваме, тъй като е фирмена загадка. Тази наклонност да се употребява ген за неузряване потегли от Америка, където се внасят доста домати от Мексико. За да устоят на превоз и да бъдат по-свежи, в Мексико ги берат зелени. Прекарват ги през хладилни камери, обгазяват ги с хормон – газ етилен и за 24 часа почервеняват извън. Което е илюзия – от вътрешната страна отново е зелен.

– На какъв недостатък се дължи това, че някои домати, като се разрежат, вътре имат бяла твърда част, която не става за ястие?

– Това са домати от модерните сортове – фуражни. Отвътре изцяло зелени, а извън – форсирани с хормони да станат червени на цвят. Апропо – усетът на доматите не се дефинира единствено от сорта, а и от метода на развъждане, от изискванията. Вие можете и от прекрасен вид да получите неприятни домати – в случай че листата му изгорят, в случай че не се полива постоянно, в случай че не са наторени, в случай че не ги опазите от заболявания и инсекти, в случай че сте ги откъснали зелени да узряват по-късно и така нататък Ние до момента говорихме за генетично-биологичните фактори за производството на домати, само че има и софтуерни.

– Технологична характерност ли е екологичната непорочност на плода?

– Да. Американският потребител подвига огромен звук също и за това. Доматите, с цел да се опазят от инсекти (които освен вредят като смучат сока, само че и заразяват растението с вируси), се пръскат с какво ли не, в това число с пестициди. Хората желаят да са сигурни, че ядат екологични домати, които не са пръскани с пестициди и с препарати, нездравословни за здравето. Сега доматите се пръскат интензивно със мощни токсини, само че производителите ги измиват след откъсването, с цел да могат да минат анализите.

На западния пазар всеки един домат е минал през машина за измиване. Така химическият разбор не може да ги хване . А това, което е проникнало вътре в плода и се е свързало по някакъв метод с домата – никой не дава гаранция, че не е нездравословно за здравето. Но тъй като не може внезапно да се спре цялото произвеждане, някакви граници на замърсеност се позволяват.

– Значи сегашните домати, с изключение на безвкусни, може и да са нездравословни. Контролните органи по света не са ли по-загрижени за здравето на хората, в сравнение с са в България?

– Това е война. Корпоративният интерес е мощен и към този момент той надвива. Той може да те научи да консумираш, каквото си желае. И с месото е по този начин, и с храните, и с плодовете – такава е наклонността, за жалост.

Причината е, че това е преференциално и за производителя, и за търговеца, а единствено за потребителя не е, т.е., резултатът е 2:1 за тях. А другояче, всички нормативни условия могат да бъдат заобиколени и това се прави на всички места по света. Първо, доматът може да се измие добре и второ, вие идвате да дадете домати за проба, тази проба може да е особено готова за теста и никой не ви рови хилядите тонове домати, които сте подготвили за експорт. Издават ви документ, взимат си таксата и край. Вижте активите на огромните химически корпорации по света. Техните активи са в размерите на нашия БВП плюс отговорностите ни към международната банка, умножени примерно по 3.

Те създават торове, пестициди, семена и умерено могат да си купуват държавни управления като финансират предизборните им акции. В научните институти тези концерни не дават дребни рушвети, а вършат големи дарения за проучвания. Оттам нататък институтите би трябвало да потвърдят по неоспорим метод, че продукцията на химическите концерни не е нездравословна за здравето на хората. Същото е с генетично модифицираните организми и други

– Вече има доста хора, които купуват по-скъпите розови домати, тъй като сега няма по-добро сходство на същинските домати от тях.

– Те са малко по-груби, производството им е лимитирано (едно растение дава 2-3 домата), напукват се, омекват доста бързо, скапват се, имат огромна чашка и с цел да го нарежеш, 1/3 от домата го изхвърляш. Въпреки това хората са подготвени да дадат повече пари и да си го купят, тъй като им наподобява по усет на старите домати.

Обаче в този момент се изхитриха западните селекционни компании. Разбраха, че хората търсят розовите домати, тъй като ги свързват със старите сортове. Потребителите си споделят: „ Тези най-малко не са ги развалили “. Може да са по-скъпи, да са пукливи, само че си купуват от тях. Обаче към този момент и на тях им включиха този ген – да ги вършат твърди, дълготрайни, и хората започнаха да се разочароват. От друга страна търговците започнаха доста да лъжат. Казват: „ Български домати продаваме, не турски “. Но доста български производители започнаха да създават същите long shelf life домати. И хората към този момент са комплицирани – кои домати са хубави, българските ли, други ли някакви.

Истината е, че и в другите страни има хубави домати – това не е някакъв български монопол. Няма български домат. Има прекрасен и неприятен домат. И в България, и в Гърция, и в Турция, и в арабските страни, и в Китай, и в Япония има хубави домати, каквито потребителят желае – плод ягода, сочни, вкусни, потребни за здравето и екологично чисти, само че към този момент не са реализирани качествата, които имат „ фуражните “ домати, а точно – да са дълготрайни и да са издръжливи на превозване.

Същото като розовите домати се случи и с дребните доматчета – вид чери, които са огромни, колкото бонбон. Те в действителност бяха домати с доста добър усет, с високо наличие на захар, киселини и витамини, доста се харесаха на хората и стартира всеобщо произвеждане, имаха висока цена, купуваха се. Обаче и там набутаха този ген. И тях ги скапаха. Получи се нещо като инерция да се експлоатира доверието на потребителите. Много му пука на този, който ще завоюва. Докато потребителите схванат за какво, къде, по какъв начин, до момента в който се усетят, че не е същото, той към този момент е изкарал доста пари.

Интервюто е оповестено в е-вестник на 16 Август 2008-ма година.

Автор: Светослава Банчева

Светла му памет на огромния български академик – проф. Христо Георгиев. Добрата вест е, че внукът му – Николай, настойчиво върви по стъпките на известния си дядо. В момента е студент 5-и курс в Аграрния университет, компетентност „ Селекция и семепроизводство “. Бъдещият агроном ловко съчетава ученето и уговорките си във компанията, където дава отговор за маркетинга.

Вече е съумял да наложи българските сортове домати в Румъния и Унгария. Голямата му фантазия обаче е да сътвори собствен вид домати. „ Изключително доста одобрявам алените домати и в случай че един ден имам личен вид, желая той да съставлява индетерминантен вид (отглежда се на колове в оранжерии и на открито), с не доста едри домати, с елементарна китка от 6-7 плодни тела на нея ” .

Желаем му триумф и нека да продължи научната активност и потребния труд на дядо си!