ДЕЯН ГЕОРГИЕВ: Животът е приключение, което ни учи да обичаме себе си и околните
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
ДЕЯН ГЕОРГИЕВ е артист, танцьор и хореограф. Завършва НАТФИЗ през 2015 година, специализирайки актьорско майсторство за трагичен спектакъл. По време на ученето си става част от трупата на Театър " Българска войска " за две години.
Първата му хореографска работа е в представлението " Саломе " в съдействие с режисьорката Диана Добрева, което води до основаването на хореографията в " Одисея " (Европейска столица на културата - Пловдив 2019), " Непознатото дете " (Куклен Театър - София), " Синът " (НТ " Иван Вазов " ), " Камбаната " (Античен спектакъл - Пловдив), " Невидимите градове " (Ботаническа градина - София), " Смъртта на звездата " (MOVE), " Чисто " (Музикален спектакъл - София), " Love in reverse " ( " Топлоцентрала " ) и последната му солова работа " Wired ", определена като част от влиятелната ранглиста за изгряващи хореографи в Европа - Aerowaves Twenty.
Освен опита си като артист в киното и театъра, Георгиев взе участие в доста самостоятелни планове като реализатор и изследва танца във филмовото изкуство и site specific придвижването в изпълнителските изкуства. От 2017 година работи на свободна процедура, взе участие в обучителни стратегии, резиденции и фестивали в Южна Корея, Австрия, Франция, Египет, Германия и София. Интересът му към костюма, сценографията и образните изкуства го води към основаването на плана " Waste Man " - история за груповото подсъзнание на човечеството, прикрито в нашите боклуци.
Деян възприема танца като интимно място, инструмент за повишение на емпатията, лекуване и самосъхранение. През 2020 година печели премия на журито в Конкурса за модерна хореография " Маргарита Арнаудова " със спектакъла " Чисто ", по-късно е номиниран за " Икар 2021 " в категорията " Съвременен танц и изпълнителско изкуство ". Деян е един от създателите на OPIA - организация, сплотяваща просвета и изкуство. През 2021 година той бе определен в листата " 30 под 30 " на сп. " Forbes " в категорията " Култура, изкуство и медии ".
- Господин Георгиев, за повторно работите с режисьора Константин Буров след " Отрова за мишки ", само че в новия му игрален филм " Сбогом, Джони " изпълнявате основна роля. Интересен и комплициран е героят Ви Кранки. С него се случва нещо като " да продадеш душата си на Дявола ". Какви компликации срещнахте при развиването на облика на този добър и чист младеж, който се постанова да направи тежък избор?
СНИМКA НИКОЛАЙ РАЙЧЕВ - Сцена от спектакъла " Свързан "
- Да, работих с Коста за повторно, в " Отрова за мишки " бях относително дребен - първи курс в НАТФИЗ, беше първият ми филм, в който се снимах. Така се случи, че и първата основна роля, която играя, е също в негов филм. Ролята на Кранки беше много комплицирана, защото доста неща му се случват, които по някакъв метод може да преплетем с това, което се случва на всеки човек, изключително в днешно време. Всички сме изправени пред огромни всекидневни алтернативи, свързани както с персоналния ни живот, по този начин и с това къде се намираме в света сега, коя е нашата посока, коя страна взимаме и така нататък В момента действителността е много сложна и, за жалост, отрицателно натоварена. По време на фотосите беше мъчно да съумея да направя този облик компактен, само че и в същото време по някакъв метод да покажа вътрешната алтернатива на героя, която е доста дълбока, скрита, и се надявам да съм съумял. Зрителите ще кажат...
- Какво Ви даде Кранки като житейско осмисляне, като опит? Заживявайки в неговата душа и кожа, открихте ли нещо ново за себе си?
- Кранки ми даде много неща, тъй като тъкмо в този миг от живота си бях изправен пред разнообразни алтернативи - дали да остана в България, дали да продължа да се занимавам с специалността, с която се занимавам, която се разшири и с хореография и танц... Със сигурност тази роля ми оказа помощ да порасна и да одобрявам себе си повече, и да заобичам себе си повече.
- Бихте ли изиграли воин, сходен на Джони? Изобщо - забавни ли са Ви негативните облици в изкуството?
СНИМКА ЗДРАВКО МЕНЧЕВ - " Waste Man "
- О, да, сигурно бих изиграл воин като Джони. Такива герои са много сладки за пресъздаване, тъй като можеш искрено да покажеш дявола в себе си, тъй като е филм, тъй като е безвредна среда и тъй като представянето на такива облици от време на време е по-важно, защото те стават по-видими. Можем да ги следим по-лесно и в същото време можем да забележим какво те предизвикат в нас, да научим повече за демоните си и по този метод да се опитваме да се оправяме по-лесно и даже да станем другари с тях.
- Успя ли киното да Ви заинтригува задоволително, та да чакаме и други Ваши изяви на огромния екран?
- Да, сигурно киното е нещо, с което бих се занимавал. Театърът има своите прелестни страни, изключително това, че е живо изкуство и имаш единствено един опит. Но киното е място, където в продължение на дълго време можеш да се потопиш в обстановката, в света на кино лентата, в героя и изисква много по-дългосрочна компактност и отдаденост. В същото време е сфера, в която, с цел да станат нещата, би трябвало да си релаксиран и вътрешно спокоен, а това е добър урок, който би трябвало да постигнеш за себе си.
- По обучение и специалност сте трагичен артист. Преди всичко сте се учили да представяте облици, да обяснявате настроения, усеща, да разказвате истории посредством думите. След дипломирането си сте играли в театрални постановки. Но след това сякаш се пренасочвате към танца, в който думите отсъстват. Кое Ви притегли към този метод на изложение?
- Завършил съм актьорско майсторство при проф. Атанас Атанасов. Това сигурно ще остане специалността, която основно съм избрал за себе си. Всичко друго, което се появи в живота ми, е допълнение - танцът, образните изкуства и другите мултидисциплинарни сфери, с които се занимавам. Танцът сигурно се яви като лекуване за мен. В средата, която е тук, в България, може би опциите да се развиваш не са толкоз чести, тъй че танцът ме научи на доста нови умения, които ми помогнаха в специалността. Както ме научи да имам смелостта да застана начело и да нося отговорност за това, което се случва на сцената, да повеждам хора, да им оказвам помощ, да се свържа с тях, да ги движа, да се опитам да основа нещо, което оказва помощ на хората. И се надявам до момента да съм съумял да го направя с работата си.
- Може ли да се каже, че авторският Ви солов театър " Свързан " показва биографични моменти или пък интерпретира Вашите възгледи за живота и изкуството? Как бихте го определили?
СНИМКА " ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО " - Георги Керменски и Деян Георгиев в кадър от кино лентата " Сбогом, Джони " - реж. Константин Буров, сц. Марин Дамянов
- " Свързан " се появи по време на пандемията. В продължение на една година проучвах тематиката за изолацията и борбата в съзнанието, която се случва във всеки, това черно пространство и черна кутия, която всички обитаваме от време на време, приказваме със себе си, питаме се разнообразни неща, споделяме, чудим се... и всичко в тази посока. Така че " Свързан " е обвързван с моята персонална изолираност и с наблюденията ми на света по това време, с приятелите ми и хората в близост. Голям мотор за самото зрелище беше, че по това време баба ми се разболя от Алцхаймер и наблюдавайки по какъв начин тя влиза в клопката на съзнанието си и последователното обособяване от действителността и от околните хора, и все по-голямото нахлуване в този капан, някак ме подтикна да направя зрелище, което е опит да излезеш от този капан, да се преродиш и да започнеш изначало.
Възгледите ми за живота и за изкуството са едни и същи, не бих споделил, че са обособени неща. Със сигурност виждам живота като едно премеждие, в което се учим по какъв начин да се одобряваме повече, по какъв начин да обичаме себе си повече и по какъв начин да можем да се свържем едни с други по бездънен метод, да бъдем съсредоточени по-скоро в планетарни въпроси, в сравнение с във въпросите на егото.
- Какво значение отдавате на музиката в спектаклите? И по какъв начин Вие подбирате музикалните творби, които да ги озвучават, или композиторите, с които работите?
- Напоследък ми е доста любопитно музиката да не е нещо настрана от спектакъла. Гледам детайлите, които са в спектакъла, да бъдат хомогенни и музиката да се ражда на сцената, да се появява естествено, да идва от това, което се случва, от придвижването, от декора или от друго материално или нематериано нещо на сцената. Струва ми се, че това от ден на ден се изследва на международно равнище - звукът да идва естествено от нещата, които се появяват на сцената.
- Когато танцувате, всичко зависи напълно от Вас, можете всеки миг да измененията нещо от първичната концепция. Но като хореограф - да съумеете да накарате други да пресъздадат хрумвания, облици, послания, които се зараждат във Вашия разум и въображение - изисква други качества.
- Когато аз танцувам, несъмнено трансформирам хореография, не съм доста дисциплиниран реализатор. Бих споделил, че всеки театър на моето солово зрелище е друг и всякога се пробвам да имам живот на сцената, който се случва тук и в този момент. Като хореограф, когато съм в профил, а други хора работят на сцената, се пробвам да не виждам през егото си и да не мисля за това нещо, което е мое, по какъв начин ще бъде изпълнено и показано. Най-важното за мен е хората, които танцуват или играят на сцената, да имат независимост. Тогава грешките не са неточности, тогава времето е оползотворено в своя най-много, с оптималната обич, която може да му се отдаде.
ДЕЯН ГЕОРГИЕВ е артист, танцьор и хореограф. Завършва НАТФИЗ през 2015 година, специализирайки актьорско майсторство за трагичен спектакъл. По време на ученето си става част от трупата на Театър " Българска войска " за две години.
Първата му хореографска работа е в представлението " Саломе " в съдействие с режисьорката Диана Добрева, което води до основаването на хореографията в " Одисея " (Европейска столица на културата - Пловдив 2019), " Непознатото дете " (Куклен Театър - София), " Синът " (НТ " Иван Вазов " ), " Камбаната " (Античен спектакъл - Пловдив), " Невидимите градове " (Ботаническа градина - София), " Смъртта на звездата " (MOVE), " Чисто " (Музикален спектакъл - София), " Love in reverse " ( " Топлоцентрала " ) и последната му солова работа " Wired ", определена като част от влиятелната ранглиста за изгряващи хореографи в Европа - Aerowaves Twenty.
Освен опита си като артист в киното и театъра, Георгиев взе участие в доста самостоятелни планове като реализатор и изследва танца във филмовото изкуство и site specific придвижването в изпълнителските изкуства. От 2017 година работи на свободна процедура, взе участие в обучителни стратегии, резиденции и фестивали в Южна Корея, Австрия, Франция, Египет, Германия и София. Интересът му към костюма, сценографията и образните изкуства го води към основаването на плана " Waste Man " - история за груповото подсъзнание на човечеството, прикрито в нашите боклуци.
Деян възприема танца като интимно място, инструмент за повишение на емпатията, лекуване и самосъхранение. През 2020 година печели премия на журито в Конкурса за модерна хореография " Маргарита Арнаудова " със спектакъла " Чисто ", по-късно е номиниран за " Икар 2021 " в категорията " Съвременен танц и изпълнителско изкуство ". Деян е един от създателите на OPIA - организация, сплотяваща просвета и изкуство. През 2021 година той бе определен в листата " 30 под 30 " на сп. " Forbes " в категорията " Култура, изкуство и медии ".
- Господин Георгиев, за повторно работите с режисьора Константин Буров след " Отрова за мишки ", само че в новия му игрален филм " Сбогом, Джони " изпълнявате основна роля. Интересен и комплициран е героят Ви Кранки. С него се случва нещо като " да продадеш душата си на Дявола ". Какви компликации срещнахте при развиването на облика на този добър и чист младеж, който се постанова да направи тежък избор?
СНИМКA НИКОЛАЙ РАЙЧЕВ - Сцена от спектакъла " Свързан "
- Да, работих с Коста за повторно, в " Отрова за мишки " бях относително дребен - първи курс в НАТФИЗ, беше първият ми филм, в който се снимах. Така се случи, че и първата основна роля, която играя, е също в негов филм. Ролята на Кранки беше много комплицирана, защото доста неща му се случват, които по някакъв метод може да преплетем с това, което се случва на всеки човек, изключително в днешно време. Всички сме изправени пред огромни всекидневни алтернативи, свързани както с персоналния ни живот, по този начин и с това къде се намираме в света сега, коя е нашата посока, коя страна взимаме и така нататък В момента действителността е много сложна и, за жалост, отрицателно натоварена. По време на фотосите беше мъчно да съумея да направя този облик компактен, само че и в същото време по някакъв метод да покажа вътрешната алтернатива на героя, която е доста дълбока, скрита, и се надявам да съм съумял. Зрителите ще кажат...
- Какво Ви даде Кранки като житейско осмисляне, като опит? Заживявайки в неговата душа и кожа, открихте ли нещо ново за себе си?
- Кранки ми даде много неща, тъй като тъкмо в този миг от живота си бях изправен пред разнообразни алтернативи - дали да остана в България, дали да продължа да се занимавам с специалността, с която се занимавам, която се разшири и с хореография и танц... Със сигурност тази роля ми оказа помощ да порасна и да одобрявам себе си повече, и да заобичам себе си повече.
- Бихте ли изиграли воин, сходен на Джони? Изобщо - забавни ли са Ви негативните облици в изкуството?
СНИМКА ЗДРАВКО МЕНЧЕВ - " Waste Man "
- О, да, сигурно бих изиграл воин като Джони. Такива герои са много сладки за пресъздаване, тъй като можеш искрено да покажеш дявола в себе си, тъй като е филм, тъй като е безвредна среда и тъй като представянето на такива облици от време на време е по-важно, защото те стават по-видими. Можем да ги следим по-лесно и в същото време можем да забележим какво те предизвикат в нас, да научим повече за демоните си и по този метод да се опитваме да се оправяме по-лесно и даже да станем другари с тях.
- Успя ли киното да Ви заинтригува задоволително, та да чакаме и други Ваши изяви на огромния екран?
- Да, сигурно киното е нещо, с което бих се занимавал. Театърът има своите прелестни страни, изключително това, че е живо изкуство и имаш единствено един опит. Но киното е място, където в продължение на дълго време можеш да се потопиш в обстановката, в света на кино лентата, в героя и изисква много по-дългосрочна компактност и отдаденост. В същото време е сфера, в която, с цел да станат нещата, би трябвало да си релаксиран и вътрешно спокоен, а това е добър урок, който би трябвало да постигнеш за себе си.
- По обучение и специалност сте трагичен артист. Преди всичко сте се учили да представяте облици, да обяснявате настроения, усеща, да разказвате истории посредством думите. След дипломирането си сте играли в театрални постановки. Но след това сякаш се пренасочвате към танца, в който думите отсъстват. Кое Ви притегли към този метод на изложение?
- Завършил съм актьорско майсторство при проф. Атанас Атанасов. Това сигурно ще остане специалността, която основно съм избрал за себе си. Всичко друго, което се появи в живота ми, е допълнение - танцът, образните изкуства и другите мултидисциплинарни сфери, с които се занимавам. Танцът сигурно се яви като лекуване за мен. В средата, която е тук, в България, може би опциите да се развиваш не са толкоз чести, тъй че танцът ме научи на доста нови умения, които ми помогнаха в специалността. Както ме научи да имам смелостта да застана начело и да нося отговорност за това, което се случва на сцената, да повеждам хора, да им оказвам помощ, да се свържа с тях, да ги движа, да се опитам да основа нещо, което оказва помощ на хората. И се надявам до момента да съм съумял да го направя с работата си.
- Може ли да се каже, че авторският Ви солов театър " Свързан " показва биографични моменти или пък интерпретира Вашите възгледи за живота и изкуството? Как бихте го определили?
СНИМКА " ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО " - Георги Керменски и Деян Георгиев в кадър от кино лентата " Сбогом, Джони " - реж. Константин Буров, сц. Марин Дамянов
- " Свързан " се появи по време на пандемията. В продължение на една година проучвах тематиката за изолацията и борбата в съзнанието, която се случва във всеки, това черно пространство и черна кутия, която всички обитаваме от време на време, приказваме със себе си, питаме се разнообразни неща, споделяме, чудим се... и всичко в тази посока. Така че " Свързан " е обвързван с моята персонална изолираност и с наблюденията ми на света по това време, с приятелите ми и хората в близост. Голям мотор за самото зрелище беше, че по това време баба ми се разболя от Алцхаймер и наблюдавайки по какъв начин тя влиза в клопката на съзнанието си и последователното обособяване от действителността и от околните хора, и все по-голямото нахлуване в този капан, някак ме подтикна да направя зрелище, което е опит да излезеш от този капан, да се преродиш и да започнеш изначало.
Възгледите ми за живота и за изкуството са едни и същи, не бих споделил, че са обособени неща. Със сигурност виждам живота като едно премеждие, в което се учим по какъв начин да се одобряваме повече, по какъв начин да обичаме себе си повече и по какъв начин да можем да се свържем едни с други по бездънен метод, да бъдем съсредоточени по-скоро в планетарни въпроси, в сравнение с във въпросите на егото.
- Какво значение отдавате на музиката в спектаклите? И по какъв начин Вие подбирате музикалните творби, които да ги озвучават, или композиторите, с които работите?
- Напоследък ми е доста любопитно музиката да не е нещо настрана от спектакъла. Гледам детайлите, които са в спектакъла, да бъдат хомогенни и музиката да се ражда на сцената, да се появява естествено, да идва от това, което се случва, от придвижването, от декора или от друго материално или нематериано нещо на сцената. Струва ми се, че това от ден на ден се изследва на международно равнище - звукът да идва естествено от нещата, които се появяват на сцената.
- Когато танцувате, всичко зависи напълно от Вас, можете всеки миг да измененията нещо от първичната концепция. Но като хореограф - да съумеете да накарате други да пресъздадат хрумвания, облици, послания, които се зараждат във Вашия разум и въображение - изисква други качества.
- Когато аз танцувам, несъмнено трансформирам хореография, не съм доста дисциплиниран реализатор. Бих споделил, че всеки театър на моето солово зрелище е друг и всякога се пробвам да имам живот на сцената, който се случва тук и в този момент. Като хореограф, когато съм в профил, а други хора работят на сцената, се пробвам да не виждам през егото си и да не мисля за това нещо, което е мое, по какъв начин ще бъде изпълнено и показано. Най-важното за мен е хората, които танцуват или играят на сцената, да имат независимост. Тогава грешките не са неточности, тогава времето е оползотворено в своя най-много, с оптималната обич, която може да му се отдаде.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ