Интервю на Лъчезар Борисов пред Люба Иванова, Flashnews Г-н Борисов

Интервю на Лъчезар Борисов пред Люба Иванова, Flashnews Г-н Борисов Русия разгласи война на Украйна. Ситуацията е извънредно динамична, търсим Ви с вашата експертиза за стопански разбор. С ясната спогодба, че всичко търпи смяна. Какви са хипотетичните последици от тези дейности за стопанските системи на Европа и в частност на България?Ситуацията е невиждана в действителност сега. Такава експанзия не е позната през последните десетилетия, военна експанзия. Наистина резултатите към Европа и към България ще бъдат много значими. Разбира се би трябвало да чакаме какви ще бъдат тъкмо съответните стопански ограничения на интернационалната общественост включително и на Европейски Съюз. Но да си припомням един интервал от 2014 година, когато работихме превантивно и интензивно напред. Правехме разбори и за вероятно наложени ограничения от Европа към Руската Федерация и резултата върху България. И тогава си припомням, че този резултат при най-лошите сюжети доближаваше до сред 3 до 5%от Брутният вътрешен продукт. И незабавно ще обясня за какво. България в избрана степен, и то не дребна, е подвластна по линия на енергийните доставки от Русия. По особено от петрола, газта и нуклеарното гориво. Ако има съществени стопански наказания към Москва и респективно ответни ограничения от страна на Русия, най-лошите сюжети водят до там. Българската рафинерия работи най-вече с съветски нефт. Което може да си визиите какво ще се случи с горивата и със обвързваните индустрии, които са във сферата и на химията и така нататък Така е, само че в случай че ви направи усещане през днешния ден в Народното събрание имаше спор за декларацията на Народно събрание и разногласието беше на тематика наказания?На първо място – Декларацията от Парламента е извънредно закъсняла. Имаше предложение от народни представители още преди два дни, та ка че несъмнено сме много закъснели. Има и директни резултати, защото ние започнахме диалога във връзка с Русия. Но има и директни резултати и във връзка с работата с Украйна. България и българското машиностроене са подвластни от вноса на черни метали и произведения от тях. 62% от стокообмена и вноса от Украйна е на подобен вид артикули, които зареждат нашите индустрии. Споменах за химическата индустрия предвид на остатъчните артикули от производството на нефт. За благополучие сега нуклеарната ни централа е заредена по този начин, че не би имало пряк потрес. Но в бъдеще такива наказания биха могли да намерят отражение и в българската нуклеарна енергетика. Останалите артикули и артикули – да, подвластни сме по линия на експорт на лекарства и за двете страни и други по-малки групи артикули. Но по линия на този стокообмен можем да срещнем много съществени терзания. И би трябвало на тези прогнози и подобен вид разбори, които чаках, че ще бъдат направени авансово. Както сме го правили преди години да се помислят за съответни ограничения. Например за черните метали да се търсят други източници. Да се договаря с Европейска комисия за повече квоти. Например от прилежаща Турция, където има подобен вид произведения. Ние от Украйна внасяме и произведения за нашия ЖП-транспорт, за локомотиви, в това число и някакво минимално съоръжение и за АЕЦ Козлодуй. И всичко това трябваше да бъде пресметнато и то много по-рано. Така че в една такава обстановка ние да имаме вид за светкавична реакция. Но сега виждам както и нормално едно много съществено закъснение във всички дейности, в това число и декларацията. Не се работи превантивно и интензивно! И отново ви давам образец, анализите тогава и черните сюжети не се развиха. И нямаше толкоз съществени наказания към Русия. България при обстановката от 2014 не беше по този начин мощно наранена. Но в този момент това, което имаме като положение на стопанската система в действителност е доста плашещо. Само за ден виждате по какъв начин пазарите реагират. Имаме 10-годишен връх на борсовите цени на пшеницата. Петролът за първи път доближава такива равнища. Кажете това обаче, какво значи за крайния консуматор, за елементарния българин? Ще има ли и какво отражение? Може ли да стигнем до там да се редим на опашки за бензин?Ще стигнем до такава степен, че ще изпитваме съществени усложнения от инфлацията. Дори в проектобюджета, които сега се приема в Народно събрание – инфлацията е извънредно подценена. Знаете, че централната банка даде мнение и своята макроикономическа прогноза, която без да се калкулира това, което сега се случва в Украйна, предвиждаше растеж на цените на храните от 14,1%. А това, което в в този момент се случва на тържищата и с петрола и с пшеницата, този резултат може би ще бъде подсилен. Мога да ви кажа, че чисто макроикономически напълно скоро завърших с няколко проучвания, съгласно които цените на производител към цените към краен консуматор се придвижват за 4-5 месеца, само че при храните това става съвсем незабавно. Месец за месец! Така че това, което чакаме да се случи е доста бързо. Да има отражение тъкмо в крайните потребителски артикули и на първо време в храните. Така че чакаме много съществено повишаване. А предварителните разбори трябваше да са подготвени и да се мисли за контрамерки. Да се види от кое място какво може да се внася, което не ни доближава, какви зелени коридори могат да се създадат за подобен импорт. Не слушам и не запознат съм сътрудници от актуалните две министерства на стопанската система да се работи в тази посока. Има ли потребен ход?Вариантите са да сме подготвени за ней-черния сюжет на стопански наказания и на реципрочни ограничения подхванати от Русия, тъй че ние да можем незабавно да реагираме виждайки ги тази вечер или на следващия ден. Видяхте че тази безпрецедентнаагресия от през днешния ден, единствено за часове взриви безусловно всички тържища. Търгуемите акции се сринаха, само че пък продуктите от първа нужда като пшеница и нефт доближиха 10 годишен връх, даже в Китай соевото брашно доближи невиждани цени. Само сутринта при нас цените на природния газ на фючърсни покупко-продажби за март нарастнаха с 35% и то за няколко часа. Не ми се мисли в случай че продължи тази наклонност. Тоест даже да го няма казуса с вероятно спиране на газовите доставки, което се надявам че няма да се случи. Ние общо взето в България с тези газопроводи имаме застраховка самите борсови цени оказват подобен интернационален напън в целия свят. Проблемът е, че българският консуматор ще усети всичко това. И то преди всичко от ниско-доходните групи. Тези които главно харчат своите заплати и пенсии за храна. Без тази рецесия прогнозата беше 14,1% растеж на цените за 2022 година, а в този момент в действителност ще имаме проблем. Според вас би трябвало ли да има стопански наказания по отношение на Русия в тази обстановка?Аз персонално смятам, че при едни такива военни дейности и една такава експанзия несъмнено че би трябвало да има наказания. Тук европейските водачи в това число и България би трябвало да бъдат деликатни. Защото едни такива наказания надлежно и реципрочни, могат да костват доста на Европа. Но военната експанзия би трябвало да бъде осъдена! Визитка
Лъчезар Борисов е български икономист, лекар по стопанска система. Министър на стопанската система, в държавното управление " Борисов 3 ".