Проф. Вили Лилков специално за Zonanews: В пропагандата и умението да създават митове комунистите нямат равни
Интервю на Живка Кехайова
Вчера представихте книгата си " Стопанските парадокси на българския комунизъм ". Кое ви стимулира да я напишете? Какви документи ползвахте?
Книгата се основава на документи от така наречен литерни1 каузи на стопанските предприятия от архива на Държавна сигурност, които съдържат материали от секретните сътрудници в предприятията и ръководителите на Държавна сигурност и Министерство на вътрешните работи. Това са информации, отчети, доклади, разбори, обзори, за които споделям, че съставляват интимната изповед на Държавна сигурност за социалистическата стопанска система.
Според каталога в Комисията по досиетата броят им доближава 7076. Използвал съм и данни от документални изследвания на други откриватели, като Христо Христов – за тайните банкрути на Народна република България, за ограбването на задграничните компании и др.; на Антон Тодоров – за допотопното машиностроене и работата в условия на банкрут на доста предприятия и негови ТВ-предавания; годишните доклади на БНБ; отчети на Комитета за държавен и национален надзор, както и признанията на доста от комунистическите водачи след 10 ноември 1989 година
Проф. Вили Лилков и представянето на книгата му " Стопанските парадокси на българския комунизъм " Източник: Zonanews
Причината да се водят такива каузи е, че след национализацията през 1947 година доста предприятия мощно задлъжняват към Българска народна банка и изпадат според от държавните субсидии, усилва се корупцията на всички равнища, сформират се нереални проекти и се показват фалшифицирани доклади за работата. Прахосничеството на първични материали и материали в производството, загубите от рекламации и брак и размерът на незавършеното строителство нарастват с всяка година.
В огромна част от индустриалните предприятия се влагат първични материали, труд и сила за продукция, която се осъществя на по-ниска цена от тази на ресурсите за нейното произвеждане. Дефицитът на артикули от първа нужда за популацията е съществена характерност на вътрешния пазар. Износът на огромна част от българската продукция на капиталистическите пазари е на загуба.
Затова Държавна сигурност и Министерство на вътрешните работи слагат под надзор всички икономически обекти, до ТКЗС-тата в най-малките села. Работата на задграничните компании на Народна република България и държанието на българските служащи и експерти зад граница, туристическите обекти, хотелите и курортните комплекси също стават обект на следене от страна на службите.
Кои са най-фрапиращите парадокси, на които се натъкнахте?
За интервала 1946–1952 година заради нереално обмисляне 606 индустриални обекта в страната остават незавършени, от което страната поняся огромни загуби, а през 1953 година общата стойност от начети, злоупотреби, изключително в селските кооперации, е за към 2.5 милиарда лева
Проф. Вили Лилков и представянето на книгата му Стопанските парадокси на българския комунизъм Източник: Zonanews
Лошата трудова и софтуерна дисциплинираност на работа предопределя толкоз ниско качество на продукцията, че през 1963 година управлението на Министерството на вътрешната търговия не разрешава на комерсиалните организации до м. април 1964 година да закупуват артикули от 636 държавни и кооперативни предприятия!
През 1970 година Държавна сигурност показва данни, че единствено 0,1% от цялата машиностроителна продукция е с оценка над междинното международно равнище, а 66,3% е с най-ниска оценка за качество – " двойка ". Практика е предприятията да работят на планувана загуба (в някои от тях тя е за десетки милиони) и когато тази загуба не е надвишена, всички получават финансови награди!
Много постоянно некачествена продукция е връщана от експорт или от вътрешния пазар и тогава на служащите, произвели тази продукция се заплаща още веднъж с цел да бъде поправена, вместо те да понесат наказания! През 1975 година и 1976 година единствено в Държавно стопанско обединение " Търговия на едро " 16% от общата стокова наличност са залежали артикули и свръхнормативни ресурси и стартира всеобщо бракуване.
Изненада ме голямият брой на трудовите злополуки (в интервала 1970-1973 година приблизително на един работен ден са загивали по двама работника), повредите и пожарите, всеобщите обири и безотговорността в производството.
През 1978 година в Държавно стопанско обединение " Търговия на едро " 70% от конфекцията не дава отговор на БДС и се правят оценка като качествени артикули, които не са такива, заради това, че са дефицитни.
Ревизиите, осъществени от Комитета за държавен и национален надзор в 6424 селскостопански и индустриални предприятия в страната демонстрират, че през 1978, 1979 и 1980 година вредите единствено от " неоправдани разноски и загуби " надвишават два милиарда лв.! За съпоставяне – бюджетът на Народна република България за 1979 година е 10,3 милиарда лева! По темпове на напредък на неоправданите разноски и загуби първо място заема Централният кооперативен съюз, в който за три години те се усилват пет пъти.
През седмата петилетка (1976–1980 г.) загубите от бракувана продукция порастват и по ритъм изпреварват прираста на производството и приблизително за цялата стопанска система надвишават близо два пъти норматива за позволен брак.
Има и положителни образци, има и положителни предприятия, които печелят, изнасят продукция на облага, само че облагата им се изземва и се връща като субсидия за нерентабилните предприятия.
Но защото дотациите са в доста по-голям размер се постанова непрестанно да се теглят заеми от чужбина. Затова Народна република България банкрутира три пъти за 45 години, а посткомунистическите фрагменти на Българска комунистическа партия доведоха страната до още един банкрут през 1996 година Ще припомня, че последните вноски по дълга, наследен от Българска комунистическа партия отпреди 1989 година, е изплатен през 2015 година – четвърт век след краха на комунизма!
Как стопанските парадокси на нашенския комунизъм са се отразили на стопанската система ни, в това число на актуалната?
Положителното е, че през тези години стотици хиляди хора добиха обучение и професионален опит, бяха издигнати доста обекти, само че калпавото ръководство, откъсването на хората от собствеността на земята, неналичието на частна благосъстоятелност и условия за същинско предприемачество, неналичието на икономическа независимост и естествена конкуренция, използването на неуместни стопански подходи, замяната на чисто стопански връзки с политически зависимости, противоположната селекция на фрагментите, политическата измама, затварянето на България към света (освен за избрани хора), както и гигантоманията на комунистическата върхушка доведоха до този провал!
В софтуерно отношение България е изцяло обвързана със Съюз на съветските социалистически републики, което от една страна я обричаше на софтуерно закъснение от бързо разрастващите се западни страни, само че въпреки това през тези години Съюз на съветските социалистически републики е главен снабдител за страната ни на запаси от всевъзможен тип и подсигурява пазар за огромна част от българското произвеждане.
Тази обязаност докара до това, че в края на 80-те години огромна част от индустриалните фондове, свързани със руски технологии, уреди и машини се оказаха безнадеждно остаряли и неконкурентноспособни за новия свят, в който България навлизаше!
Кои са парадоксите, които не сме избягнали и до през днешния ден?
На първо място неуместна е социалистическата носталгия, която се излива отвред – от елементарни диалози за социалистическия парадайс до целенасочени телевизионни излъчвания за цъфтящата стопанска система през годините на соца. В пропагандата и умеенето да основават легенди комунистите нямат равни. Но тъкмо те самите разрушават цялата тази митология за броени дни.
На 23 ноември 1989 година секретарят на Централен комитет на Българска комунистическа партия Емил Христов показва отчет " Състояние на стопанската система и пътища за развиване ", в който признава, че страната е в предфалитно положение и над 70% от популацията през 1987 година е живяло под екзистенциалния най-малко.
На среща с актива на Министерство на вътрешните работи на 25 ноември 1989 година генералният секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Петър Младенов споделя: " Картината е потресаваща. Ние всяка година споделяме, че имаме приръст 5,6%, 6% и така нататък А знаете ли каква е същинската картина?... Ние имаме непрестанно понижаване – 1984 година е по-лоша от 1983 г.; 1985 г, е по-лоша от 1984 г.; 1986 година е по-лоша от 1985 година и така нататък до края, до последната 1988 година
.JPG "Проф. Вили Лилков и представянето на книгата му")
Проф. Вили Лилков и представянето на книгата му " Стопанските парадокси на българския комунизъм " Източник: Zonanews
В региона на нашите отговорности сме достигнали сериозната точка. " На 11 декември 1989 година, Петър Младенов назовава политиката на Българска комунистическа партия от последните години " След мен – потоп ". Той приказва за увеличение на инфлацията, за тежки компликации на вътрешния пазар, утежняване на виталното ниво, необятно публикувана корупция, съществени провали в духовния и интелектуалния живот на нацията и крах на съществени морални правила и полезности.
Но може би най-точно Тодор Живков, в три фрази, изказани при започване на м. ноември 1989 година, разрушава митологията изграждана 45 години: " Политбюро твърдо застана на тази позиция, че ние имаме работа с недоразвито общество – социализъмът е едно недоносче, ето това е самата истина... Всичко, което ви говорихме за социализма, все едно, че църния демон ви го е казвал! "
Ще напишете ли и книга за стопанските парадокси на българските държавни управления след 1989 година? Имате ли взор при кои от тях са най-вече?
Краденето, настройката да се получава несправедливо от страната и тя да бъде виновна за мързела и неуспеха на всеки, е налице и през днешния ден, и това не е резултат от демокрацията. Корените на това държание са по-дълбоки! Документите на Държавна сигурност изобилстват с съответни образци за корупция, обири от предприятията, подправяне на индустриалните резултати, подаване на подправена информация към стопанските обединявания, министерствата и статистическите организации.
Стига се до такава степен, че през 1989 година ген.-майор Кирил Величков – шеф на 4-то ръководство на Държавна сигурност рапортува пред Полибюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия: " На способените държавни органи се дава изопачена информация, негодна да послужи за сериозен финансов разбор. Продължава наклонността на манипулиране на данните на най-високо ниво. "
Комунистическият режим целеустремено е развращавал служащите и чиновниците, като им е разрешавал да крадат от работното време, да лъжат, че работят, тъй като е лъгал, че плаща; да подправят подправени доклади и да взимат незаслужени премиални и по този начин е основал фундамента от съучастници на българския посткомунизъм.
Култивирал е класова ненавист в съзнанието на хората и е трансформирал омразата в хронична зараза на българското общество. Днес виждаме рецидивите на това държание на всички равнища, за жал и в ръководството на страната!
Проф. Вили Лилков е български политик, академик и играч по баскетбол. Той е един от учредителите на Демократи за мощна България и няколко мандата общински консултант от Съюз на демократичните сили и Синята коалиция, както и заместник-председател на Столичния общински съвет. През 2014 година е определен за депутат от 25-и МИР София от групата на Реформаторския блок. Професор в Минно-геоложкия университет. Вили Лилков е роден на 6 април 1955 година в град Видин. Завършва Първа гимназия със засилено образование по математика и физика и след спечелването на подборния кръг за интернационална олимпиада по физика през 1973 е признат в Софийски университет без конкурсен изпит. Той е създател на първата Национална асоциация за дилетанти НБА – България, която продължава да действа и до през днешния ден. Носител на просветителна и научна степен " лекар " към Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика на Българската академия на науките, а през 2011 година става професор по нуклеарна физика към Минно-геоложкия университет. [3] От 1999 година насам е началник на катедра " Физика " и е сегашен учител по обща физика и атомна и нуклеарна физика на студентите на МГУ.
Вчера представихте книгата си " Стопанските парадокси на българския комунизъм ". Кое ви стимулира да я напишете? Какви документи ползвахте?
Книгата се основава на документи от така наречен литерни1 каузи на стопанските предприятия от архива на Държавна сигурност, които съдържат материали от секретните сътрудници в предприятията и ръководителите на Държавна сигурност и Министерство на вътрешните работи. Това са информации, отчети, доклади, разбори, обзори, за които споделям, че съставляват интимната изповед на Държавна сигурност за социалистическата стопанска система.
Според каталога в Комисията по досиетата броят им доближава 7076. Използвал съм и данни от документални изследвания на други откриватели, като Христо Христов – за тайните банкрути на Народна република България, за ограбването на задграничните компании и др.; на Антон Тодоров – за допотопното машиностроене и работата в условия на банкрут на доста предприятия и негови ТВ-предавания; годишните доклади на БНБ; отчети на Комитета за държавен и национален надзор, както и признанията на доста от комунистическите водачи след 10 ноември 1989 година
Проф. Вили Лилков и представянето на книгата му " Стопанските парадокси на българския комунизъм " Източник: Zonanews Причината да се водят такива каузи е, че след национализацията през 1947 година доста предприятия мощно задлъжняват към Българска народна банка и изпадат според от държавните субсидии, усилва се корупцията на всички равнища, сформират се нереални проекти и се показват фалшифицирани доклади за работата. Прахосничеството на първични материали и материали в производството, загубите от рекламации и брак и размерът на незавършеното строителство нарастват с всяка година.
В огромна част от индустриалните предприятия се влагат първични материали, труд и сила за продукция, която се осъществя на по-ниска цена от тази на ресурсите за нейното произвеждане. Дефицитът на артикули от първа нужда за популацията е съществена характерност на вътрешния пазар. Износът на огромна част от българската продукция на капиталистическите пазари е на загуба.
Затова Държавна сигурност и Министерство на вътрешните работи слагат под надзор всички икономически обекти, до ТКЗС-тата в най-малките села. Работата на задграничните компании на Народна република България и държанието на българските служащи и експерти зад граница, туристическите обекти, хотелите и курортните комплекси също стават обект на следене от страна на службите.
Кои са най-фрапиращите парадокси, на които се натъкнахте?
За интервала 1946–1952 година заради нереално обмисляне 606 индустриални обекта в страната остават незавършени, от което страната поняся огромни загуби, а през 1953 година общата стойност от начети, злоупотреби, изключително в селските кооперации, е за към 2.5 милиарда лева
Проф. Вили Лилков и представянето на книгата му Стопанските парадокси на българския комунизъм Източник: Zonanews Лошата трудова и софтуерна дисциплинираност на работа предопределя толкоз ниско качество на продукцията, че през 1963 година управлението на Министерството на вътрешната търговия не разрешава на комерсиалните организации до м. април 1964 година да закупуват артикули от 636 държавни и кооперативни предприятия!
През 1970 година Държавна сигурност показва данни, че единствено 0,1% от цялата машиностроителна продукция е с оценка над междинното международно равнище, а 66,3% е с най-ниска оценка за качество – " двойка ". Практика е предприятията да работят на планувана загуба (в някои от тях тя е за десетки милиони) и когато тази загуба не е надвишена, всички получават финансови награди!
Много постоянно некачествена продукция е връщана от експорт или от вътрешния пазар и тогава на служащите, произвели тази продукция се заплаща още веднъж с цел да бъде поправена, вместо те да понесат наказания! През 1975 година и 1976 година единствено в Държавно стопанско обединение " Търговия на едро " 16% от общата стокова наличност са залежали артикули и свръхнормативни ресурси и стартира всеобщо бракуване.
Изненада ме голямият брой на трудовите злополуки (в интервала 1970-1973 година приблизително на един работен ден са загивали по двама работника), повредите и пожарите, всеобщите обири и безотговорността в производството.
През 1978 година в Държавно стопанско обединение " Търговия на едро " 70% от конфекцията не дава отговор на БДС и се правят оценка като качествени артикули, които не са такива, заради това, че са дефицитни.
Ревизиите, осъществени от Комитета за държавен и национален надзор в 6424 селскостопански и индустриални предприятия в страната демонстрират, че през 1978, 1979 и 1980 година вредите единствено от " неоправдани разноски и загуби " надвишават два милиарда лв.! За съпоставяне – бюджетът на Народна република България за 1979 година е 10,3 милиарда лева! По темпове на напредък на неоправданите разноски и загуби първо място заема Централният кооперативен съюз, в който за три години те се усилват пет пъти.
През седмата петилетка (1976–1980 г.) загубите от бракувана продукция порастват и по ритъм изпреварват прираста на производството и приблизително за цялата стопанска система надвишават близо два пъти норматива за позволен брак.
Има и положителни образци, има и положителни предприятия, които печелят, изнасят продукция на облага, само че облагата им се изземва и се връща като субсидия за нерентабилните предприятия.
Но защото дотациите са в доста по-голям размер се постанова непрестанно да се теглят заеми от чужбина. Затова Народна република България банкрутира три пъти за 45 години, а посткомунистическите фрагменти на Българска комунистическа партия доведоха страната до още един банкрут през 1996 година Ще припомня, че последните вноски по дълга, наследен от Българска комунистическа партия отпреди 1989 година, е изплатен през 2015 година – четвърт век след краха на комунизма!
Как стопанските парадокси на нашенския комунизъм са се отразили на стопанската система ни, в това число на актуалната?
Положителното е, че през тези години стотици хиляди хора добиха обучение и професионален опит, бяха издигнати доста обекти, само че калпавото ръководство, откъсването на хората от собствеността на земята, неналичието на частна благосъстоятелност и условия за същинско предприемачество, неналичието на икономическа независимост и естествена конкуренция, използването на неуместни стопански подходи, замяната на чисто стопански връзки с политически зависимости, противоположната селекция на фрагментите, политическата измама, затварянето на България към света (освен за избрани хора), както и гигантоманията на комунистическата върхушка доведоха до този провал!
В софтуерно отношение България е изцяло обвързана със Съюз на съветските социалистически републики, което от една страна я обричаше на софтуерно закъснение от бързо разрастващите се западни страни, само че въпреки това през тези години Съюз на съветските социалистически републики е главен снабдител за страната ни на запаси от всевъзможен тип и подсигурява пазар за огромна част от българското произвеждане.
Тази обязаност докара до това, че в края на 80-те години огромна част от индустриалните фондове, свързани със руски технологии, уреди и машини се оказаха безнадеждно остаряли и неконкурентноспособни за новия свят, в който България навлизаше!
Кои са парадоксите, които не сме избягнали и до през днешния ден?
На първо място неуместна е социалистическата носталгия, която се излива отвред – от елементарни диалози за социалистическия парадайс до целенасочени телевизионни излъчвания за цъфтящата стопанска система през годините на соца. В пропагандата и умеенето да основават легенди комунистите нямат равни. Но тъкмо те самите разрушават цялата тази митология за броени дни.
На 23 ноември 1989 година секретарят на Централен комитет на Българска комунистическа партия Емил Христов показва отчет " Състояние на стопанската система и пътища за развиване ", в който признава, че страната е в предфалитно положение и над 70% от популацията през 1987 година е живяло под екзистенциалния най-малко.
На среща с актива на Министерство на вътрешните работи на 25 ноември 1989 година генералният секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Петър Младенов споделя: " Картината е потресаваща. Ние всяка година споделяме, че имаме приръст 5,6%, 6% и така нататък А знаете ли каква е същинската картина?... Ние имаме непрестанно понижаване – 1984 година е по-лоша от 1983 г.; 1985 г, е по-лоша от 1984 г.; 1986 година е по-лоша от 1985 година и така нататък до края, до последната 1988 година
Проф. Вили Лилков и представянето на книгата му " Стопанските парадокси на българския комунизъм " Източник: ZonanewsВ региона на нашите отговорности сме достигнали сериозната точка. " На 11 декември 1989 година, Петър Младенов назовава политиката на Българска комунистическа партия от последните години " След мен – потоп ". Той приказва за увеличение на инфлацията, за тежки компликации на вътрешния пазар, утежняване на виталното ниво, необятно публикувана корупция, съществени провали в духовния и интелектуалния живот на нацията и крах на съществени морални правила и полезности.
Но може би най-точно Тодор Живков, в три фрази, изказани при започване на м. ноември 1989 година, разрушава митологията изграждана 45 години: " Политбюро твърдо застана на тази позиция, че ние имаме работа с недоразвито общество – социализъмът е едно недоносче, ето това е самата истина... Всичко, което ви говорихме за социализма, все едно, че църния демон ви го е казвал! "
Ще напишете ли и книга за стопанските парадокси на българските държавни управления след 1989 година? Имате ли взор при кои от тях са най-вече?
Краденето, настройката да се получава несправедливо от страната и тя да бъде виновна за мързела и неуспеха на всеки, е налице и през днешния ден, и това не е резултат от демокрацията. Корените на това държание са по-дълбоки! Документите на Държавна сигурност изобилстват с съответни образци за корупция, обири от предприятията, подправяне на индустриалните резултати, подаване на подправена информация към стопанските обединявания, министерствата и статистическите организации.
Стига се до такава степен, че през 1989 година ген.-майор Кирил Величков – шеф на 4-то ръководство на Държавна сигурност рапортува пред Полибюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия: " На способените държавни органи се дава изопачена информация, негодна да послужи за сериозен финансов разбор. Продължава наклонността на манипулиране на данните на най-високо ниво. "
Комунистическият режим целеустремено е развращавал служащите и чиновниците, като им е разрешавал да крадат от работното време, да лъжат, че работят, тъй като е лъгал, че плаща; да подправят подправени доклади и да взимат незаслужени премиални и по този начин е основал фундамента от съучастници на българския посткомунизъм.
Култивирал е класова ненавист в съзнанието на хората и е трансформирал омразата в хронична зараза на българското общество. Днес виждаме рецидивите на това държание на всички равнища, за жал и в ръководството на страната!
Проф. Вили Лилков е български политик, академик и играч по баскетбол. Той е един от учредителите на Демократи за мощна България и няколко мандата общински консултант от Съюз на демократичните сили и Синята коалиция, както и заместник-председател на Столичния общински съвет. През 2014 година е определен за депутат от 25-и МИР София от групата на Реформаторския блок. Професор в Минно-геоложкия университет. Вили Лилков е роден на 6 април 1955 година в град Видин. Завършва Първа гимназия със засилено образование по математика и физика и след спечелването на подборния кръг за интернационална олимпиада по физика през 1973 е признат в Софийски университет без конкурсен изпит. Той е създател на първата Национална асоциация за дилетанти НБА – България, която продължава да действа и до през днешния ден. Носител на просветителна и научна степен " лекар " към Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика на Българската академия на науките, а през 2011 година става професор по нуклеарна физика към Минно-геоложкия университет. [3] От 1999 година насам е началник на катедра " Физика " и е сегашен учител по обща физика и атомна и нуклеарна физика на студентите на МГУ.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ