Калина Андролова, специално за Zonanews: Всеки провал на този кабинет е отговорност на Румен Радев. Той ги създаде, направи им батут да скачат колкото могат
Интервю на Живка Кехайова с Калина Андролова, публицист и политически коментатор
Какво, съгласно Вас стои в разнобоя сред Румен Радев и промотираното от него държавно управление?
В основата на раздалечаването (а към този момент напряко наподобява като война) стои само ползата. Кирил и Асен не се усещат задължени на Радев. Това са брокери, които се интересуват единствено от схемите си. Те не страдат от признателност към Радев, от идеали, исторически комисии, политически профили, ляво, дясно и прочие Тези хора имат напълно практично отношение към властта, те работят както биха работили в корпорация. Обаче страната не е компания. Държавата изисква различен тип просветеност, различен тип прогноза, различен тип храброст, различен тип другарство. Политическото ръководство не е корпоративен мениджмънт. Вие усещате ли, че Кирил Петков не е доста наясно къде е попаднал. Той приказва по този начин, като че ли е на коктейл с Лена. Трендът, който Кирил Петков и ръководещата му компания постановат е, че политиката е нещо неглиже, кежуал, чак в този момент се е наложило да изучат двойния уиндзорски възел, методът им е всекидневен, френдли,... Ок, добре. А политика ще вършат ли? Или единствено ще дават изявленията?
Разногласията сред президента и държавното управление са маскирани като спор сред сякаш държавническото мислене на Радев и самонадеяната неумелост на момчето от Харвард. Но в действителност става дума за преодоляване на финансовите потоци. Обикновено властта слага свои хора на основните позиции. Коалицията е огромна, няма място за Радев. А той към този момент се беше разположил нашироко по време на служебните кабинети и нямаше различен метод, с изключение на Кирил Петков да замете президентските фрагменти. В отговор Радев стартира да се възмущава от политическите придвижвания на премиера. Все отново Радев би трябвало да легитимира, за какво желае да се отърве от ремаркето, което изкара на върха и в този момент го оставя там за наша сметка. Всеки неуспех на този кабинет е отговорност на Румен Радев. Той ги сътвори, направи им батут да скачат колкото могат. Радев обмени втория си мандат против това да конфигурира момчето от Харвард отпред на страната. И в този момент президентът се пробва да каже, че нещо не е наред. Изведнъж отдръпва съучастието си в конструирането на премиерстването на Кирил. И към този момент мисли за нов длъжностен кабинет. Както се споделя в редица афоризми, каквото и да ви приказват, става дума за пари.
Кои са грешките на новата власт, които ще ни костват най-скъпо в вероятност?
Още не знаем какъв брой и какви неточности ще създадат. Но виждаме, че Кирил Петков работи случайно за Северна Македония, воден само от обещанието за шестте месеца, в които би трябвало да свалим ветото. А дали това ще нанесе вреди на страната, въобще не се тревожи. За премиера всичко отвън " актуалната договорка " е архаизъм, който пречи. Всъщност историческите обстоятелства, които доста хора афишират за досадни спънки, са жива политика. Политика, за която през днешния ден е нужна сделка. В Европа през вековете е имало доста противоречиви територии, доста войни са се водели за тези територии, доста болежка има от загубите им. Давам образец с Елзас и Лотарингия. Германия предложи на Франция преди десетина години Елзас и Лотарингия да подписват контракти непосредствено с немските провинции. Тогава властта във Франция сподели, че страната би трябвало да е изгубила всякакво възприятие за самозапазване, с цел да се съгласи на сходно нещо. Всички знаем, че след Втората международна война Германия губи доста от своите територии, по тази причина германците доста обичат да приказват за Европа на районите. А не за Европа на нациите.
Е, в случай че беше Кирил, незабавно щеше да се съгласи, щото търговийката да няма спънки. Това са комплицирани и мудни процеси, постоянно националното възприятие се скандализира. Все отново Германия съумя. През 2019 година Макрон и Меркел подписаха съглашение за граничните територии, което улеснява превоза, предизвиква двуезичието и приемането на работа от двете страни на границата. Това съглашение даде храна на опозицията за офанзиви против Макрон, че предава националните ползи на Франция. Но стана факт. Тоест всичко би трябвало да се случва деликатно, премислено, без вреди. Демонстрацията на Пендаровски с ОМО Илинден-Пирин на настройки за съдействие ли ви наподобява? Или на планове за борба?! Аз не мисля, че има друга опция за Северна Македония с изключение на да бъде в Европейски Съюз. Но дано не ни демонстрират, че ще насърчават ОМО Илинден-Пирин, небивалица на югославските секретни служби, да се бори за правата на македонско малцинство у нас. Удрят плесница на Кирил, той се усмихва и им споделя, че му харесва. И те на идващия ден измислят нова провокация.
Ситуацията в България е ли е умалено отражение на пренареждането на актуалния свят?
Процесите у нас несъмнено са част от процесите в света. Но ние си имаме балканските подправки и натюрел. Да, умалено отражение, само че с политици, които не схващат доста накъде се движи светът. Мигрантските талази са част от хибридните практики. Европа доста късно ще схване, че са я пробили в сърцето с няколко тласъци на миграцията и с неолибералния мироглед, че културна Европа не може да отхвърля бежанците. Трябва да ги одобри, да ги нахрани и осинови, тъй като противоположното не е хуманно, не е европейско, варварско е. Това умъртви опцията Европа да се трансформира в мощен и единен геополитически състезател, а не в придатък на американската външна политика.
При сегашната рецесия с Украйна за следващ път стана ясно, че Германия и Франция отхвърлят да бъдат употребени в борба, от която ще търпят вреди. Затова Съединени американски щати от ден на ден гледат към Източна Европа като на сътрудници, които са надалеч по-управляеми и по-послушни. Историческият опит сочи, че сходно опекунство носи стопански преимущества на страните, да вземем за пример повишаването на Япония, Западна Германия, Южна Корея и други Но въпреки всичко би трябвало да е налице интелигентна власт, която да използва опциите. Ние исторически сме потвърдили, че даже това, което е действителна опция за нас, съумяваме да го превърнем в загуба. Много сме положителни в загубите. Това идва, тъй като не разбираме, че интелигентността е от голяма важност. Само вижте присъединяване на Българска социалистическа партия в обединението. То е потресително, то е нечленоразделно. А какво ще кажете за министъра на културата, който в културните среди закупи прозвището " малолетния министър "? И в края на краищата, да се върнем на Кирил Петков. Той не е политик, той е търговец. Търговците по принцип се грижат само за размера на портфейла си. Традиционният метод към продажбите образова търговците да са нахални, да преувеличават качествата на продуктите си, т.е. да послъгват общително. Затова и Петков има проблем с това до каква степен неговият профил е единствено маркетингов резултат и до каква степен е същински. Какво в действителност прикрива неговата непрестанна еуфория? Политическа непросветеност ли? Кирил Петков ли ще сглоби тактиката на България за оптимални изгоди и разцвет в пренареждащия се свят? Е, уверени сме, че Лена ще му помогне, несъмнено. Всичко, което се случва, е като анекдот.
Светът сякаш се пробва да се отърси от войнстващия ляво-либерален марксизъм, който е взел на въоръжение политиките на еднаквост. Тази сякаш правозащитна линия потвърдили към този момент цялостната си деструктивност и разрушителност?
Всяка добра социална концепция и нужда се експлоатира до дъно, до момента в който се трансформира в своята диаметралност. Това са законите, по които се развиват обществените епидемии - битка за концепцията, живеене на " мечтаното ", пресищане-ексцесия-приключване, търсене на нещо друго. Виждаме по какъв начин битката за независимост в половото изложение и концепцията да избираш пола си минават естествената линия. Малцинството към този момент не желае просто независимост и почитание. Иска то да е нормата. То постанова своите възгледи на болшинството, желае да го превъзпита и да го направи като себе си. Неразбирайки даже, че когато ексцесията стигне своя пик на групова отмалялост, ще стартира тъкмо противоположният развой на прибиране към нормалността. Защото изгубената нормалност към този момент е по-интересна, по-чувствителна. Сексуалните девиации ни заливат и ни удавят в своята всепозволеност. Но въпросът не е единствено за " права " на малцинствата.
Подобни малцинства са форми на надзор, на ръководство на публичния климат. Когато се наложи да се скача, скачат и хомосексуалните, и майките на деца с увреждания, и еколозите, и бранителите на животни, и всевъзможни комитети, НПО-та, препоръки, и прочие Това са принадлежности в обществото за неговото оживление, когато се постанова... За страдание, политиките на идентичността надълбоко ерозират публичната тъкан, изграждайки възходяща маса от човеци, обърнати само към половото изложение. Това са хора, които се интересуват единствено от личната си полова комплицираност, те вкарват естественият протест на младостта в скандално напъване на нормалността и разнообразни форми на разгула, промискуитета, оргийния метод на живот.
Това в никакъв случай няма да бъдат хора, които могат да задават въпроси на властта и да трансформират обществото. Те са осакатени откъм свят. Светът не е единствено прегъване на сексуалността, излизане от нормата. Има и други форми на наслаждение. И само съвкупността от доста разнообразни чувства прави индивида благополучен. Честно казано, човек има потребност да бъде и редовен, от време на време даже отегчителен и натурален. В този смисъл политиките на идентичността съставляват независимост, която затваря, която лишава от благоприятни условия (вместо обратното), която прави обществата слаби и глупави...
Какво да чакаме по силата на политическата логичност до края на годината и по какъв начин ще се отрази това на стопанската система?
Лена Бориславова очевидно е най-важния експерт в страната, по тази причина възнаграждението й е скандално освен това с незабележим контракт. Шуробаджанащината тече отвред и се обрисува като един от проблемите за този кабинет. А шуробаджанащината по-често поражда некадърни решения. Както корупцията унищожава качеството. Още не знаем какво това държавно управление ще направи в енергийния бранш. Дали единствено ще постави свои хора на познатите позиции или ще се опита да преструктурира бранша по този начин, че да вкара спомагателни дълготрайни играчи, което при всички случаи ще е за наша сметка. Не мога да дам съответна прогноза до края на годината, тъй като Кирил и Асен са непознати за нас фигури. Имат няколко задачки и бързат да ги свършат с цената на всичко.
Но мисля, че скоро ще пристигна момента, когато Кирил Петков ще се окаже отровен и за съдружните си приятели, както към този момент е отровен за президента Радев. Просто тъй като министър председателят е аматьор в политиката, прави доста гафове, движи се по външна логичност (какво желаят от него), а външната логичност постоянно прегазва националните ползи. Трябва да си доста добър политик, с цел да можеш да сглобиш натиска извън и потребното за страната. Пак споделям, страната не е корпорация. Държавата върви напред по други механизми на ръководство и взаимоотношение.
Кирил и Асен ще опитат да решат проблема със Северна Македония за сметка на нашия народен интерес, ще бъдат благосклонни към желанието за разполагане на непрекъснато американско наличие у нас, въпреки към този момент това сякаш да не наподобява по този начин (но ще изчакаме!), ще побързат с интерконектора България-Гърция (което е добре), ще задоволят всички лобистки ползи на транснационалните корпорации, които са на наша територия, ще овладеят финансовите потоци, които циркулират във и към министерствата, те са положителни в това. Ще изхвърлят всички други от трапезата. И ще паднат от власт. Защото, с цел да се задържи едно ръководство дълго време, би трябвало да не е доста алчно; би трябвало да умее да взема интелигентни решения, само че и да умее да споделя изгоди и трасета с оптимален брой играчи от разнообразни прослойки на обществото.
Какво, съгласно Вас стои в разнобоя сред Румен Радев и промотираното от него държавно управление?
В основата на раздалечаването (а към този момент напряко наподобява като война) стои само ползата. Кирил и Асен не се усещат задължени на Радев. Това са брокери, които се интересуват единствено от схемите си. Те не страдат от признателност към Радев, от идеали, исторически комисии, политически профили, ляво, дясно и прочие Тези хора имат напълно практично отношение към властта, те работят както биха работили в корпорация. Обаче страната не е компания. Държавата изисква различен тип просветеност, различен тип прогноза, различен тип храброст, различен тип другарство. Политическото ръководство не е корпоративен мениджмънт. Вие усещате ли, че Кирил Петков не е доста наясно къде е попаднал. Той приказва по този начин, като че ли е на коктейл с Лена. Трендът, който Кирил Петков и ръководещата му компания постановат е, че политиката е нещо неглиже, кежуал, чак в този момент се е наложило да изучат двойния уиндзорски възел, методът им е всекидневен, френдли,... Ок, добре. А политика ще вършат ли? Или единствено ще дават изявленията?
Разногласията сред президента и държавното управление са маскирани като спор сред сякаш държавническото мислене на Радев и самонадеяната неумелост на момчето от Харвард. Но в действителност става дума за преодоляване на финансовите потоци. Обикновено властта слага свои хора на основните позиции. Коалицията е огромна, няма място за Радев. А той към този момент се беше разположил нашироко по време на служебните кабинети и нямаше различен метод, с изключение на Кирил Петков да замете президентските фрагменти. В отговор Радев стартира да се възмущава от политическите придвижвания на премиера. Все отново Радев би трябвало да легитимира, за какво желае да се отърве от ремаркето, което изкара на върха и в този момент го оставя там за наша сметка. Всеки неуспех на този кабинет е отговорност на Румен Радев. Той ги сътвори, направи им батут да скачат колкото могат. Радев обмени втория си мандат против това да конфигурира момчето от Харвард отпред на страната. И в този момент президентът се пробва да каже, че нещо не е наред. Изведнъж отдръпва съучастието си в конструирането на премиерстването на Кирил. И към този момент мисли за нов длъжностен кабинет. Както се споделя в редица афоризми, каквото и да ви приказват, става дума за пари.
Кои са грешките на новата власт, които ще ни костват най-скъпо в вероятност?
Още не знаем какъв брой и какви неточности ще създадат. Но виждаме, че Кирил Петков работи случайно за Северна Македония, воден само от обещанието за шестте месеца, в които би трябвало да свалим ветото. А дали това ще нанесе вреди на страната, въобще не се тревожи. За премиера всичко отвън " актуалната договорка " е архаизъм, който пречи. Всъщност историческите обстоятелства, които доста хора афишират за досадни спънки, са жива политика. Политика, за която през днешния ден е нужна сделка. В Европа през вековете е имало доста противоречиви територии, доста войни са се водели за тези територии, доста болежка има от загубите им. Давам образец с Елзас и Лотарингия. Германия предложи на Франция преди десетина години Елзас и Лотарингия да подписват контракти непосредствено с немските провинции. Тогава властта във Франция сподели, че страната би трябвало да е изгубила всякакво възприятие за самозапазване, с цел да се съгласи на сходно нещо. Всички знаем, че след Втората международна война Германия губи доста от своите територии, по тази причина германците доста обичат да приказват за Европа на районите. А не за Европа на нациите.
Е, в случай че беше Кирил, незабавно щеше да се съгласи, щото търговийката да няма спънки. Това са комплицирани и мудни процеси, постоянно националното възприятие се скандализира. Все отново Германия съумя. През 2019 година Макрон и Меркел подписаха съглашение за граничните територии, което улеснява превоза, предизвиква двуезичието и приемането на работа от двете страни на границата. Това съглашение даде храна на опозицията за офанзиви против Макрон, че предава националните ползи на Франция. Но стана факт. Тоест всичко би трябвало да се случва деликатно, премислено, без вреди. Демонстрацията на Пендаровски с ОМО Илинден-Пирин на настройки за съдействие ли ви наподобява? Или на планове за борба?! Аз не мисля, че има друга опция за Северна Македония с изключение на да бъде в Европейски Съюз. Но дано не ни демонстрират, че ще насърчават ОМО Илинден-Пирин, небивалица на югославските секретни служби, да се бори за правата на македонско малцинство у нас. Удрят плесница на Кирил, той се усмихва и им споделя, че му харесва. И те на идващия ден измислят нова провокация.
Ситуацията в България е ли е умалено отражение на пренареждането на актуалния свят?
Процесите у нас несъмнено са част от процесите в света. Но ние си имаме балканските подправки и натюрел. Да, умалено отражение, само че с политици, които не схващат доста накъде се движи светът. Мигрантските талази са част от хибридните практики. Европа доста късно ще схване, че са я пробили в сърцето с няколко тласъци на миграцията и с неолибералния мироглед, че културна Европа не може да отхвърля бежанците. Трябва да ги одобри, да ги нахрани и осинови, тъй като противоположното не е хуманно, не е европейско, варварско е. Това умъртви опцията Европа да се трансформира в мощен и единен геополитически състезател, а не в придатък на американската външна политика.
При сегашната рецесия с Украйна за следващ път стана ясно, че Германия и Франция отхвърлят да бъдат употребени в борба, от която ще търпят вреди. Затова Съединени американски щати от ден на ден гледат към Източна Европа като на сътрудници, които са надалеч по-управляеми и по-послушни. Историческият опит сочи, че сходно опекунство носи стопански преимущества на страните, да вземем за пример повишаването на Япония, Западна Германия, Южна Корея и други Но въпреки всичко би трябвало да е налице интелигентна власт, която да използва опциите. Ние исторически сме потвърдили, че даже това, което е действителна опция за нас, съумяваме да го превърнем в загуба. Много сме положителни в загубите. Това идва, тъй като не разбираме, че интелигентността е от голяма важност. Само вижте присъединяване на Българска социалистическа партия в обединението. То е потресително, то е нечленоразделно. А какво ще кажете за министъра на културата, който в културните среди закупи прозвището " малолетния министър "? И в края на краищата, да се върнем на Кирил Петков. Той не е политик, той е търговец. Търговците по принцип се грижат само за размера на портфейла си. Традиционният метод към продажбите образова търговците да са нахални, да преувеличават качествата на продуктите си, т.е. да послъгват общително. Затова и Петков има проблем с това до каква степен неговият профил е единствено маркетингов резултат и до каква степен е същински. Какво в действителност прикрива неговата непрестанна еуфория? Политическа непросветеност ли? Кирил Петков ли ще сглоби тактиката на България за оптимални изгоди и разцвет в пренареждащия се свят? Е, уверени сме, че Лена ще му помогне, несъмнено. Всичко, което се случва, е като анекдот.
Светът сякаш се пробва да се отърси от войнстващия ляво-либерален марксизъм, който е взел на въоръжение политиките на еднаквост. Тази сякаш правозащитна линия потвърдили към този момент цялостната си деструктивност и разрушителност?
Всяка добра социална концепция и нужда се експлоатира до дъно, до момента в който се трансформира в своята диаметралност. Това са законите, по които се развиват обществените епидемии - битка за концепцията, живеене на " мечтаното ", пресищане-ексцесия-приключване, търсене на нещо друго. Виждаме по какъв начин битката за независимост в половото изложение и концепцията да избираш пола си минават естествената линия. Малцинството към този момент не желае просто независимост и почитание. Иска то да е нормата. То постанова своите възгледи на болшинството, желае да го превъзпита и да го направи като себе си. Неразбирайки даже, че когато ексцесията стигне своя пик на групова отмалялост, ще стартира тъкмо противоположният развой на прибиране към нормалността. Защото изгубената нормалност към този момент е по-интересна, по-чувствителна. Сексуалните девиации ни заливат и ни удавят в своята всепозволеност. Но въпросът не е единствено за " права " на малцинствата.
Подобни малцинства са форми на надзор, на ръководство на публичния климат. Когато се наложи да се скача, скачат и хомосексуалните, и майките на деца с увреждания, и еколозите, и бранителите на животни, и всевъзможни комитети, НПО-та, препоръки, и прочие Това са принадлежности в обществото за неговото оживление, когато се постанова... За страдание, политиките на идентичността надълбоко ерозират публичната тъкан, изграждайки възходяща маса от човеци, обърнати само към половото изложение. Това са хора, които се интересуват единствено от личната си полова комплицираност, те вкарват естественият протест на младостта в скандално напъване на нормалността и разнообразни форми на разгула, промискуитета, оргийния метод на живот.
Това в никакъв случай няма да бъдат хора, които могат да задават въпроси на властта и да трансформират обществото. Те са осакатени откъм свят. Светът не е единствено прегъване на сексуалността, излизане от нормата. Има и други форми на наслаждение. И само съвкупността от доста разнообразни чувства прави индивида благополучен. Честно казано, човек има потребност да бъде и редовен, от време на време даже отегчителен и натурален. В този смисъл политиките на идентичността съставляват независимост, която затваря, която лишава от благоприятни условия (вместо обратното), която прави обществата слаби и глупави...
Какво да чакаме по силата на политическата логичност до края на годината и по какъв начин ще се отрази това на стопанската система?
Лена Бориславова очевидно е най-важния експерт в страната, по тази причина възнаграждението й е скандално освен това с незабележим контракт. Шуробаджанащината тече отвред и се обрисува като един от проблемите за този кабинет. А шуробаджанащината по-често поражда некадърни решения. Както корупцията унищожава качеството. Още не знаем какво това държавно управление ще направи в енергийния бранш. Дали единствено ще постави свои хора на познатите позиции или ще се опита да преструктурира бранша по този начин, че да вкара спомагателни дълготрайни играчи, което при всички случаи ще е за наша сметка. Не мога да дам съответна прогноза до края на годината, тъй като Кирил и Асен са непознати за нас фигури. Имат няколко задачки и бързат да ги свършат с цената на всичко.
Но мисля, че скоро ще пристигна момента, когато Кирил Петков ще се окаже отровен и за съдружните си приятели, както към този момент е отровен за президента Радев. Просто тъй като министър председателят е аматьор в политиката, прави доста гафове, движи се по външна логичност (какво желаят от него), а външната логичност постоянно прегазва националните ползи. Трябва да си доста добър политик, с цел да можеш да сглобиш натиска извън и потребното за страната. Пак споделям, страната не е корпорация. Държавата върви напред по други механизми на ръководство и взаимоотношение.
Кирил и Асен ще опитат да решат проблема със Северна Македония за сметка на нашия народен интерес, ще бъдат благосклонни към желанието за разполагане на непрекъснато американско наличие у нас, въпреки към този момент това сякаш да не наподобява по този начин (но ще изчакаме!), ще побързат с интерконектора България-Гърция (което е добре), ще задоволят всички лобистки ползи на транснационалните корпорации, които са на наша територия, ще овладеят финансовите потоци, които циркулират във и към министерствата, те са положителни в това. Ще изхвърлят всички други от трапезата. И ще паднат от власт. Защото, с цел да се задържи едно ръководство дълго време, би трябвало да не е доста алчно; би трябвало да умее да взема интелигентни решения, само че и да умее да споделя изгоди и трасета с оптимален брой играчи от разнообразни прослойки на обществото.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ