Кристиян Шкварек, специално за Zonanews: Отиде си управление с предначертан край, управление - загубено време за България
Интервю на Живка Кехайова
Г-н Шкварек, какъв е вашият разбор на ръководството на към този момент бившето постоянно държавно управление?
Това ръководство беше власт с предначертан край. Когато събереш четири детайла, които няма какво да ги държи дружно, да ги сплотява на идейна основа, с изключение на концепцията на отрицанието: " Нека да сме ние, с цел да не бъдат другите " - разпадът е неминуем.
В момента виновността ще бъде хвърлена върху Слави Трифонов и Има Такъв Народ, само че в действителност виновността е в генезиса на тази коалиция. Ако не беше Има Такъв Народ, щеше да е разпад по съветската линия и Българска социалистическа партия, по линия Демократична България и правосъдна промяна. Просто в тази ситуация Има Такъв Народ по линия Македония изпревари. Толкова разломни линии имаше в това ръководство през цялото време заради безпринципния му произход, че изходът беше предначертан и неминуем. За мен това ръководство беше изгубено време за България, както регистрират множеството съществени специалисти. България изгуби извънредно скъпо време в тази рецесия, да се пробва да споява неспоими сплави.
Кои са грешките с дълготрайно за България значение?
Започвам с политиката. Най-дългосрочни проблеми ще сътвори влизането в серпантина от опити за гражданска война, серпантина от отричане, в основаването на нови и нови политически планове и да задаваме нов дневен ред в политиката на основата само на отричане.
Но не на основата на отричане на избран политически набор - примерно на лявото, или дясното, на Западното или Източното, а отричане на съответни политически персони, на съответни политически партии, без дълготрайна визия за какво тъкмо го вършим.
Човек съществено може да отхвърля, да речем Българска социалистическа партия, тъй като кардинално е анти ляв. Може да е съществено срещу ГЕРБ, тъй като е кардинално анти евроатлантически, или антидесен. Това са правила. " Възраждане " по този начин се дефинира - антиевропейска, антинатовска - нещо, което аз не споделям, само че виждам, че най-малко се пробва да внесе някаква праволинейност.
Докато за България огромната вреда дълготрайно, вреда, която може би, няма да преодолеем и на идващите избори, носи това: Дайте в този момент да се опитаме да генерираме някаква нова политика и политическа сила върху отрицанието на някакви политически обединения и водачи, а не на хрумвания, правила, позиции, на политики, в случай че щете.
Това разрушава всяка опция за перспктива и стабилизация даже при изменена обстановка.
По-лошо, това разрушава основата на самата представителна народна власт. Руши основополагащия принцип хората да основават партии, които да отразяват техните възгледи по отношение на политическите ориентири: ляво-дясно, държавно-частно и така нататък Когато това нещо се счупи и се трансформира в конфликт на групировки, на племена, се влиза в серпантина на балканизация (в геополитиката " балканизация " се назовава раздробяването на избрани структури, на избрана среда - на племенни идентичности).
Идеята на демокрацията се чупи. Балканизирането на българския политически сегмент е доста рисково и това може да нанесе дълготрайни вреди, а точно - избори на 6 месеца.
Служебното държавно управление към този момент най-сериозно се занимава със смени на хора. Според Вас то има ли капацитета да свърши някаква работа и каква?
Това, което виждам в първата му поръчка - дано бъдем по-откровени: това е държавно управление анти Нинова. Честно казано, това може да бъде и добре, само че може да се окаже и зле. Добре може да бъде, тъй като по време на кадруването на Нинова в действителност някакъв рекорден брой хора с извънредно подозрителен генезис и експертиза, са били назначени по цялата верига на администрацията.
Аз съм извънреден съперник на непотизма, на партийните назначения в експертни ресори, какъвто е стопанската система. Сега, едно е нашата стопанска система да се ръководи от специалисти, напълно друго е да се ръководи от партийни назначения. Второто може да е голям проблем, изключително в една рецесия.
Може обаче да е и зле, при положение, че фокусът е ориентиран единствено натам: Нинова, назначенията й, износът на оръжия... и да не се обърне внимание на всички други проблеми и " бомби ", които бяха заложени от това правтелство.От Асен Василев, да вземем за пример.
Той безусловно изчезна, покри се след рухването на държавното управление. За него не се приказва, а истината е, че в Министерство на финансите бе заложена една фискална политика, която е извънредно лява и извънредно несъответствуваща в условия на рецесия с нейните огромни разходи и заеми.
Тази политика слага на практика под подозрение нашата финансова система. Единственото нещо, което беше устойчиво от 20 и няколко години - дано си го кажем - беше основаването на постоянна фискална политика. България не изпадаше в съществени задлъжнялости и рецесии като прилежаща Гърция, а и като еврозоната като цяло.
Точно това беше разтърсено и сложено под подозрение по време на ръководството на Асен Василев и навръх това би трябвало да се обърне най-голямо внимание. Просто България не може да си разреши финансова неустойчивост в тази и идните рецесии.
Какви са упованията Ви за обстановката след 2 октомври? Ще бъдт ли изборите начало на опция за основаване на устойчиво ръководство, или ще хлътнем в нова изборна серпантина?
Всичко зависи от едно нещо - дали на някой ще му хрумне концепцията и дали ще намерят консенсус за основаване на едно временн, програмно, надпартийно държавно управление с небосвод най-малко 12 месеца. Правителство от специалисти, без общо с политичските партии, събрани да вземат решение съответните проблеми и рецесии на деня.
Според мен това е единственият метод да няма избори поливин година по-късно. Ако просто се търси още веднъж и още веднъж сглобяването на някакъв постоянен кабинет от в този момент съществуващите партии, влизаме в серпантина от избори, тъй като не виждам каквато и да е настройка, която може да продължи повече от в този момент изгубилата властта.
Често се тиражира концепцията за необятна евроатлантическа коалция сред ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България. Аз не виждам това като евентуален валиант. В случая приказвам като политолог - в политологията има едно предписание, че в никакъв случай първият и вторият не се коалират, тъй като тогава се обезсмисля тяхната конкуренция. Коалиции вършат първия и третия, първия и четвъртия и така нататък
Ако " Възраждане бяха траяли много стремглавия си растеж, който набраха при започване на войната и можеха да стигнат до второто място, тогава една евроатлантическа коалиция щеше да е изцяло допустима, обединена кардинално против допустима смяна на геополитическия курс на страната.
Но " Възраждане " загуби движение и съгласно мен, при каквито и да е старания няма да се качи повече от третото място, а с " Възраждане " никой не може да си разреши коалиция - нито ГЕРБ след всички евроатлантически изяви и акции на Борисов, нито пък Политическа партия.
Кристиян Шкварек е роден в София, израснал в полско-българско семейство. Завършил история в Англия и ”Европеистика и политика ” в католическият университет в Льовен, Белгия. Работил в посолството на Полша в София и непрекъснатите представителства на България и Полша към Съвета на Европа в Брюксел. Политически анализатор от платформата Мисъль. Представител на групата на Европейските Консерватори и Реформисти в България.
Г-н Шкварек, какъв е вашият разбор на ръководството на към този момент бившето постоянно държавно управление?
Това ръководство беше власт с предначертан край. Когато събереш четири детайла, които няма какво да ги държи дружно, да ги сплотява на идейна основа, с изключение на концепцията на отрицанието: " Нека да сме ние, с цел да не бъдат другите " - разпадът е неминуем.
В момента виновността ще бъде хвърлена върху Слави Трифонов и Има Такъв Народ, само че в действителност виновността е в генезиса на тази коалиция. Ако не беше Има Такъв Народ, щеше да е разпад по съветската линия и Българска социалистическа партия, по линия Демократична България и правосъдна промяна. Просто в тази ситуация Има Такъв Народ по линия Македония изпревари. Толкова разломни линии имаше в това ръководство през цялото време заради безпринципния му произход, че изходът беше предначертан и неминуем. За мен това ръководство беше изгубено време за България, както регистрират множеството съществени специалисти. България изгуби извънредно скъпо време в тази рецесия, да се пробва да споява неспоими сплави.
Кои са грешките с дълготрайно за България значение?
Започвам с политиката. Най-дългосрочни проблеми ще сътвори влизането в серпантина от опити за гражданска война, серпантина от отричане, в основаването на нови и нови политически планове и да задаваме нов дневен ред в политиката на основата само на отричане.
Но не на основата на отричане на избран политически набор - примерно на лявото, или дясното, на Западното или Източното, а отричане на съответни политически персони, на съответни политически партии, без дълготрайна визия за какво тъкмо го вършим.
Човек съществено може да отхвърля, да речем Българска социалистическа партия, тъй като кардинално е анти ляв. Може да е съществено срещу ГЕРБ, тъй като е кардинално анти евроатлантически, или антидесен. Това са правила. " Възраждане " по този начин се дефинира - антиевропейска, антинатовска - нещо, което аз не споделям, само че виждам, че най-малко се пробва да внесе някаква праволинейност.
Докато за България огромната вреда дълготрайно, вреда, която може би, няма да преодолеем и на идващите избори, носи това: Дайте в този момент да се опитаме да генерираме някаква нова политика и политическа сила върху отрицанието на някакви политически обединения и водачи, а не на хрумвания, правила, позиции, на политики, в случай че щете.
Това разрушава всяка опция за перспктива и стабилизация даже при изменена обстановка.
По-лошо, това разрушава основата на самата представителна народна власт. Руши основополагащия принцип хората да основават партии, които да отразяват техните възгледи по отношение на политическите ориентири: ляво-дясно, държавно-частно и така нататък Когато това нещо се счупи и се трансформира в конфликт на групировки, на племена, се влиза в серпантина на балканизация (в геополитиката " балканизация " се назовава раздробяването на избрани структури, на избрана среда - на племенни идентичности).
Идеята на демокрацията се чупи. Балканизирането на българския политически сегмент е доста рисково и това може да нанесе дълготрайни вреди, а точно - избори на 6 месеца.
Служебното държавно управление към този момент най-сериозно се занимава със смени на хора. Според Вас то има ли капацитета да свърши някаква работа и каква?
Това, което виждам в първата му поръчка - дано бъдем по-откровени: това е държавно управление анти Нинова. Честно казано, това може да бъде и добре, само че може да се окаже и зле. Добре може да бъде, тъй като по време на кадруването на Нинова в действителност някакъв рекорден брой хора с извънредно подозрителен генезис и експертиза, са били назначени по цялата верига на администрацията.
Аз съм извънреден съперник на непотизма, на партийните назначения в експертни ресори, какъвто е стопанската система. Сега, едно е нашата стопанска система да се ръководи от специалисти, напълно друго е да се ръководи от партийни назначения. Второто може да е голям проблем, изключително в една рецесия.
Може обаче да е и зле, при положение, че фокусът е ориентиран единствено натам: Нинова, назначенията й, износът на оръжия... и да не се обърне внимание на всички други проблеми и " бомби ", които бяха заложени от това правтелство.От Асен Василев, да вземем за пример.
Той безусловно изчезна, покри се след рухването на държавното управление. За него не се приказва, а истината е, че в Министерство на финансите бе заложена една фискална политика, която е извънредно лява и извънредно несъответствуваща в условия на рецесия с нейните огромни разходи и заеми.
Тази политика слага на практика под подозрение нашата финансова система. Единственото нещо, което беше устойчиво от 20 и няколко години - дано си го кажем - беше основаването на постоянна фискална политика. България не изпадаше в съществени задлъжнялости и рецесии като прилежаща Гърция, а и като еврозоната като цяло.
Точно това беше разтърсено и сложено под подозрение по време на ръководството на Асен Василев и навръх това би трябвало да се обърне най-голямо внимание. Просто България не може да си разреши финансова неустойчивост в тази и идните рецесии.
Какви са упованията Ви за обстановката след 2 октомври? Ще бъдт ли изборите начало на опция за основаване на устойчиво ръководство, или ще хлътнем в нова изборна серпантина?
Всичко зависи от едно нещо - дали на някой ще му хрумне концепцията и дали ще намерят консенсус за основаване на едно временн, програмно, надпартийно държавно управление с небосвод най-малко 12 месеца. Правителство от специалисти, без общо с политичските партии, събрани да вземат решение съответните проблеми и рецесии на деня.
Според мен това е единственият метод да няма избори поливин година по-късно. Ако просто се търси още веднъж и още веднъж сглобяването на някакъв постоянен кабинет от в този момент съществуващите партии, влизаме в серпантина от избори, тъй като не виждам каквато и да е настройка, която може да продължи повече от в този момент изгубилата властта.
Често се тиражира концепцията за необятна евроатлантическа коалция сред ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България. Аз не виждам това като евентуален валиант. В случая приказвам като политолог - в политологията има едно предписание, че в никакъв случай първият и вторият не се коалират, тъй като тогава се обезсмисля тяхната конкуренция. Коалиции вършат първия и третия, първия и четвъртия и така нататък
Ако " Възраждане бяха траяли много стремглавия си растеж, който набраха при започване на войната и можеха да стигнат до второто място, тогава една евроатлантическа коалиция щеше да е изцяло допустима, обединена кардинално против допустима смяна на геополитическия курс на страната.
Но " Възраждане " загуби движение и съгласно мен, при каквито и да е старания няма да се качи повече от третото място, а с " Възраждане " никой не може да си разреши коалиция - нито ГЕРБ след всички евроатлантически изяви и акции на Борисов, нито пък Политическа партия.
Кристиян Шкварек е роден в София, израснал в полско-българско семейство. Завършил история в Англия и ”Европеистика и политика ” в католическият университет в Льовен, Белгия. Работил в посолството на Полша в София и непрекъснатите представителства на България и Полша към Съвета на Европа в Брюксел. Политически анализатор от платформата Мисъль. Представител на групата на Европейските Консерватори и Реформисти в България.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ