Проф. Георги Михайлов: Трябва да бъдат променени финансирането и управлението на здравната система
Интервю на доктор Вецев от Национална пациентска организация с проф. Георги Михайлов
Д-р Вецев: Четохте ли новата здравна тактика? В нея има ли неща, които съгласно вас не са обхванати от служебното държавно управление?
Проф. Михайлов: Служебното държавно управление по своята характерност и функционалности не може да реализира тактика на опазването на здравето, защото времето на неговото битие е 2 до 3 месеца. Няма смисъл да се хвърлят нито обвинявания, нито да се дават упования на служебното държавно управление, че то може да реализира тактика в региона на опазването на здравето. Здравеопазването е доста комплицирана система и по тази причина не трябва на такава повърхност да се слагат въпросите.
Д-р Вецев: По какъв метод бихте преструктурирали дейностите свързани с лекуването на пациентите, тъй че те да бъдат насочени към самите пациенти, които сега са в системата? В това число от изключителна значимост е да разберем съгласно вас редно ли е да се изведат действия от лечебните заведения за интензивно лекуване? По какъв метод системата би могла да бъде цифровизирана и да се вкарат знаци за оценката на тези действия?
Проф. Михайлов: Основното, на което натъртва в Българската социалистическа партия в своята стратегия са 3 съществени рефера, които касаят болнична, доболнична помощ и профилактиката. Това е смяна на финансирането и ръководството на здравната система в България. Сегашният метод на финансиране мога напълно в резюме да го илюстрирам. 80 млн. отговорности преди, а в този момент 825 млн. отговорности, което демонстрира, че финансирането на системата е сложено на неверна основа. Ясно е, че би трябвало да бъдат изменени и финансирането, и ръководството на здравната система. Като втори главен рефер- грижата за фрагментите. Ние сме в доста сериозен кадрови недостиг. Както във връзка с експертите за здравни грижи, по този начин и във връзка с лекарския състав. Средната възраст на сестрите е над 60 години, а на лекарите над 55 години. Липсва ясна диференцирана визионерска кадрова политика. Както във връзка с кариерното израстване, по този начин и по повод финансовото стимулиране на фрагментите. Трети главен рефер е лекарствената политика. Не е допустимо толкоз малко място да се отделя на лекуването на редките заболявания, като съвсем всеки 10-ти човек в България има по този начин наречените редки заболявания. Конкретно предложение да се случи незабавно след изборите е децата до 14-годишна възраст да получават безвъзмездни медикаменти. Имаме доста съществени проблеми в лекарствената политика, на които Българска социалистическа партия счита, че би трябвало да се обърне внимание. На последващо място е превръщане съществено внимание на майчино и детско опазване на здравето. Реални дейности по градежа на национална детска болница и смяна в здравната инфраструктура на страната. За да може майчиното и детското опазване на здравето да се раздели с главния индикатор за опазване на здравето, който е детска смъртност. Тук България отстъпва доста на всички страни от Европейски Съюз. По отношение на електронното опазване на здравето ние имаме триумфи, които би трябвало да бъдат довършени, с цел да се върви към дигитализацията на опазването на здравето.
Д-р Вецев: Тъй като сега всички сме наясно, че когато един пациент излезе от болничното заведение никой не се старае да обърне внимание за какъв период той би се възстановил изцяло. Смятате ли, че въвеждането на знаци за оценка на здравната ситема като интеграция, реинтеграция на пациентите в пазара на труда – по какъв начин това би въздействало върху националния метод в раздела опазване на здравето?
Проф. Михайлов: Качествената оценка от резултата на една или друга здравна активност би трябвало да залегне в ръководството и финансирането на здравната система, само че би трябвало доста деликатно да бъдат избрани параметрите.
Д-р Вецев: Значително огромен остава броя на пациентите, които са здравно неосигурени. Смятате ли, че има метод посредством който да ги подтикваме те да заплащат здравните си вноски.
Проф. Михайлов: Това е въпрос, който да бъдем откровени – не касае само здравното министерство. Това е въпрос, който касае Национален статистически институт, Национален осигурителен институт, Министерство на вътрешните работи и даже правосъдната власт. Не бива да се стоварват всички въпроси и укори върху Министерство на здравеопазването. Въпросът има и друга страна. Това е метода на финансиране на системата, който сега е, че над 40% от цената на опазването на здравето се заплаща от джоба на българските жители. И, в случай че страната сега отделя над 5 милиарда за това, то още над 4 милиарда отиват от джоба на жителите. Това е безспорен дебаланс и беше посочено от международната банка и СЗО. Тъй като в страни, в които има над 25% възнаграждение от джоба на жителите се счита, че са страни с нарушени цивилен права. Когато приказваме за доплащане желая да споделя, че актуалната медицина основава действителни условия за смяна в прогнозата на до неотдавна имащите се за съдбовни болести. Това са обстоятелства, които са свързани с големи финансови разноски.
Д-р Вецев: И каква е тогава вашата рецепта за понижаване на доплащанията както за медикаменти, по този начин и за медицински произведения, болнична помощ?
Проф. Михайлов: Рецептата е затваряне на всички течове в опазването на здравето, вярно финансиране и ръководство на системата. Всички знаят, че през последните 15 години финансирането е повишено доста, а успеваемостта не е мръднала. Когато се получи успеваемост на разноските и изчезнат луфтовете – тогава ще има опция хората да получат ефикасна помощ и без да се постанова те да я доплащат. Болниците не са заведения за хранене и бензиностанции, а са извънредно виновни обществени заведения, които се занимават с най-важното от позиция националната сигурност – здравето на българите.
Д-р Вецев: Ние през годините сме били очевидци и сме взели участие в редица здравни тактики. Какво бихте създали, с цел да подобрите присъединяване на пациентите във взимането на решения във бранша? Тъй като през последните 2 години ние като че ли бяхме заглушени и нашия глас не се чуваше толкоз добре, не участваме в процеса на взимане и предоставяне на решения.
Проф. Михайлов: Не е изключително удачно да се приказва за последните 2 години, защото през това време бяхме атакувани от една доста сериозна здравна рецесия, на разположение беше сериозна политическа неустойчивост и не може да се чака тогава всички политики на страната да бъдат съществено уравновесени. Никой не може да си разреши да каже, че пациентските организации не трябва да имат отношение в публичното разискване. Това би трябвало да се случи посредством публично разискване на всички нови решения, само че без да се стига до едно деформиране, което съм следил – да се употребява болката на хората и тяхното неравностойно състояние, с цел да се прокарват едни или други стопански ползи.
Д-р Хасарджиев: От години се борим за това страната действително да си партнира с пациентските организации. Редица акции сме правили дружно. Партнираме в законодателния развой и редица други значими сфери, които не са ни вменени по закон. Остава един главен проблем и това е с независимостта на пациентските организации. Продължава да стои въпроса по кое време най-сетне страната ще застане без заобикалки със своя цивилен бранш и ще се обезпечи финансирането в неговата базисна част. Ще се ангажирате ли в идващия парламент най-сетне да го решим този проблем?
Проф. Михайлов: Пациентските организации имат доста сериозна роля в развиването на българското опазване на здравето. Този въпрос би трябвало да бъде премислен от експерти, които са по здравен мениджмънт и от адвокати, и да се откри решение. Държавата да може да финансира пациентските организации, с цел да могат те да се усещат спокойни и да не зависят от други финансирания, които от време на време дават оттенъка и на лобистки ползи.
Д-р Вецев: Четохте ли новата здравна тактика? В нея има ли неща, които съгласно вас не са обхванати от служебното държавно управление?
Проф. Михайлов: Служебното държавно управление по своята характерност и функционалности не може да реализира тактика на опазването на здравето, защото времето на неговото битие е 2 до 3 месеца. Няма смисъл да се хвърлят нито обвинявания, нито да се дават упования на служебното държавно управление, че то може да реализира тактика в региона на опазването на здравето. Здравеопазването е доста комплицирана система и по тази причина не трябва на такава повърхност да се слагат въпросите.
Д-р Вецев: По какъв метод бихте преструктурирали дейностите свързани с лекуването на пациентите, тъй че те да бъдат насочени към самите пациенти, които сега са в системата? В това число от изключителна значимост е да разберем съгласно вас редно ли е да се изведат действия от лечебните заведения за интензивно лекуване? По какъв метод системата би могла да бъде цифровизирана и да се вкарат знаци за оценката на тези действия?
Проф. Михайлов: Основното, на което натъртва в Българската социалистическа партия в своята стратегия са 3 съществени рефера, които касаят болнична, доболнична помощ и профилактиката. Това е смяна на финансирането и ръководството на здравната система в България. Сегашният метод на финансиране мога напълно в резюме да го илюстрирам. 80 млн. отговорности преди, а в този момент 825 млн. отговорности, което демонстрира, че финансирането на системата е сложено на неверна основа. Ясно е, че би трябвало да бъдат изменени и финансирането, и ръководството на здравната система. Като втори главен рефер- грижата за фрагментите. Ние сме в доста сериозен кадрови недостиг. Както във връзка с експертите за здравни грижи, по този начин и във връзка с лекарския състав. Средната възраст на сестрите е над 60 години, а на лекарите над 55 години. Липсва ясна диференцирана визионерска кадрова политика. Както във връзка с кариерното израстване, по този начин и по повод финансовото стимулиране на фрагментите. Трети главен рефер е лекарствената политика. Не е допустимо толкоз малко място да се отделя на лекуването на редките заболявания, като съвсем всеки 10-ти човек в България има по този начин наречените редки заболявания. Конкретно предложение да се случи незабавно след изборите е децата до 14-годишна възраст да получават безвъзмездни медикаменти. Имаме доста съществени проблеми в лекарствената политика, на които Българска социалистическа партия счита, че би трябвало да се обърне внимание. На последващо място е превръщане съществено внимание на майчино и детско опазване на здравето. Реални дейности по градежа на национална детска болница и смяна в здравната инфраструктура на страната. За да може майчиното и детското опазване на здравето да се раздели с главния индикатор за опазване на здравето, който е детска смъртност. Тук България отстъпва доста на всички страни от Европейски Съюз. По отношение на електронното опазване на здравето ние имаме триумфи, които би трябвало да бъдат довършени, с цел да се върви към дигитализацията на опазването на здравето.
Д-р Вецев: Тъй като сега всички сме наясно, че когато един пациент излезе от болничното заведение никой не се старае да обърне внимание за какъв период той би се възстановил изцяло. Смятате ли, че въвеждането на знаци за оценка на здравната ситема като интеграция, реинтеграция на пациентите в пазара на труда – по какъв начин това би въздействало върху националния метод в раздела опазване на здравето?
Проф. Михайлов: Качествената оценка от резултата на една или друга здравна активност би трябвало да залегне в ръководството и финансирането на здравната система, само че би трябвало доста деликатно да бъдат избрани параметрите.
Д-р Вецев: Значително огромен остава броя на пациентите, които са здравно неосигурени. Смятате ли, че има метод посредством който да ги подтикваме те да заплащат здравните си вноски.
Проф. Михайлов: Това е въпрос, който да бъдем откровени – не касае само здравното министерство. Това е въпрос, който касае Национален статистически институт, Национален осигурителен институт, Министерство на вътрешните работи и даже правосъдната власт. Не бива да се стоварват всички въпроси и укори върху Министерство на здравеопазването. Въпросът има и друга страна. Това е метода на финансиране на системата, който сега е, че над 40% от цената на опазването на здравето се заплаща от джоба на българските жители. И, в случай че страната сега отделя над 5 милиарда за това, то още над 4 милиарда отиват от джоба на жителите. Това е безспорен дебаланс и беше посочено от международната банка и СЗО. Тъй като в страни, в които има над 25% възнаграждение от джоба на жителите се счита, че са страни с нарушени цивилен права. Когато приказваме за доплащане желая да споделя, че актуалната медицина основава действителни условия за смяна в прогнозата на до неотдавна имащите се за съдбовни болести. Това са обстоятелства, които са свързани с големи финансови разноски.
Д-р Вецев: И каква е тогава вашата рецепта за понижаване на доплащанията както за медикаменти, по този начин и за медицински произведения, болнична помощ?
Проф. Михайлов: Рецептата е затваряне на всички течове в опазването на здравето, вярно финансиране и ръководство на системата. Всички знаят, че през последните 15 години финансирането е повишено доста, а успеваемостта не е мръднала. Когато се получи успеваемост на разноските и изчезнат луфтовете – тогава ще има опция хората да получат ефикасна помощ и без да се постанова те да я доплащат. Болниците не са заведения за хранене и бензиностанции, а са извънредно виновни обществени заведения, които се занимават с най-важното от позиция националната сигурност – здравето на българите.
Д-р Вецев: Ние през годините сме били очевидци и сме взели участие в редица здравни тактики. Какво бихте създали, с цел да подобрите присъединяване на пациентите във взимането на решения във бранша? Тъй като през последните 2 години ние като че ли бяхме заглушени и нашия глас не се чуваше толкоз добре, не участваме в процеса на взимане и предоставяне на решения.
Проф. Михайлов: Не е изключително удачно да се приказва за последните 2 години, защото през това време бяхме атакувани от една доста сериозна здравна рецесия, на разположение беше сериозна политическа неустойчивост и не може да се чака тогава всички политики на страната да бъдат съществено уравновесени. Никой не може да си разреши да каже, че пациентските организации не трябва да имат отношение в публичното разискване. Това би трябвало да се случи посредством публично разискване на всички нови решения, само че без да се стига до едно деформиране, което съм следил – да се употребява болката на хората и тяхното неравностойно състояние, с цел да се прокарват едни или други стопански ползи.
Д-р Хасарджиев: От години се борим за това страната действително да си партнира с пациентските организации. Редица акции сме правили дружно. Партнираме в законодателния развой и редица други значими сфери, които не са ни вменени по закон. Остава един главен проблем и това е с независимостта на пациентските организации. Продължава да стои въпроса по кое време най-сетне страната ще застане без заобикалки със своя цивилен бранш и ще се обезпечи финансирането в неговата базисна част. Ще се ангажирате ли в идващия парламент най-сетне да го решим този проблем?
Проф. Михайлов: Пациентските организации имат доста сериозна роля в развиването на българското опазване на здравето. Този въпрос би трябвало да бъде премислен от експерти, които са по здравен мениджмънт и от адвокати, и да се откри решение. Държавата да може да финансира пациентските организации, с цел да могат те да се усещат спокойни и да не зависят от други финансирания, които от време на време дават оттенъка и на лобистки ползи.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ