Доц. Росен Калпачки: Инсултът е интердисциплинарен, обществен проблем
Инсултът е една в действителност огромна покруса. Това е локално-мозъчна гибел. Всеки инсулт води до загуба на мозъчно вещество. Мозъкът е единствената тъкан, която не може да се регенерира. Причините за инсулт стартират няколко години преди той да настъпи, случва се някои болести да му оказват помощ. Инсултът би трябвало да бъде усетен, разпознат. Една част от пациентите оцеляват, за сметка на лека или по-тежка инвалидизация.
Това съобщи доцент Росен Калпачки, доскорошен ръководител на Българското сдружение по инсулт и сегашен член на Управителния съвет, съобщи кореспондент на БГНЕС.
„ Ние не сме новатори сами, тъй като това се прави на всички места по света. Ние създадохме работещ на равнище Център за лекуване на инсулти. Нашият опит сподели, че не можем да се оправим сами. Нашето изобретение е, че инсултът е интердисциплинарен, публичен проблем “, сподели доцент Калпачки.
Новият ръководител на Българското сдружение по инсулт доктор Филип Алексиев обърна внимание, че над 40 хиляди са случаите на инсулт в България всяка година. „ Адресирахме проблемите и до другите институции “, уточни той, като добави, че в България досега не съществува на практика проект, който да е общопризнат за битка с инсулта.
До 2030 година в България би трябвало да бъдат построени национални центрове за инсулт, които ще покрият територията на цялата страна, които ще координират цялата верига от грижи на пациентите с инсулт – доброволческа помощ, настоящата рехабилитация и вторичната профилактика, както и достъпа до неврохирургична и съдова намеса. В тези центрове лекуването на изострен инсулт се комбинира с ранна готовност и рехабилитация и вторична предварителна защита съгласно потребностите на пациента. В отделенията по инсулт в тези центрове ще се ползва както тромболиза, по този начин и ендоваскуларно лекуване.
Доц. Калчапки заяви, че може да се чака още идната година в България това да се случи. „ Областните лечебни заведения ще получат в допълнение финансиране “, добави той и посочи, че екипите в тях ще бъдат подготвени, с цел да могат да ползват всеобщо актуалното лекуване с интервенозна тромболиза.
Д-р Добринка Калпачка, заместник-председател на Българското сдружение по инсулт, заяви, че в страната ни би трябвало да бъде основан и Национален указател на пациентите с инсулт.
Д-р Теодора Манолова, шеф на клиниката по неврология в УМБАЛ – Стара Загора, сподели от своя страна, че много сериозен пациентски поток остава у дома или идва ненавреме в болница. „ Инсултът е едно от болесттите, което е изцяло подвластен от времето. От друга страна, подвластни сме от разнообразни структури и специалности. Голяма част от сътрудниците, които работят в незабавна помощ, към момента не знаят, че при най-малки подозрения за инсулт, пациентите не трябва да бъдат оставяни у дома “, съобщи тя. По думите ѝ има предпочитание и огромна вероятност този проблем да се реши, в случай че има колаборация сред другите дисциплини и звена, участващи в този развой.
„ Почти няма лечебни заведения отвън София, в които целият развой на лекуване да бъде приключен “, означи доктор Манолова. Тя е безапелационна, че инсултът не е старческа болест, а в противен случай – към този момент възрастовата граница е доста ниска, по тази причина и казусът не трябва да бъде неглижиран.
Инж. Дорина Добрева, президент на Асоциацията по инсулт и афазия разяснява, че инсултът е обществен, стопански проблем на цялото общество.
„ Наддисциплинарност е това, което ще бъде верният метод, т.е. доста повече специалисти би трябвало да бъдат привлечени за решение на този проблем “, заключи тя. /БГНЕС
