Експерт: Опашките за олио през 2022 година бяха перфектна схема за увеличение на цените
Институциите демонстрират, че сходни практики се толерират
Голямото повишаване на питателните артикули у нас е реалност. То се усети по джобовете ни още през 2022 година, когато осъзнахме, че по-високите цени в магазините не са единствено разбори и статистика.
Вече не сме просто недоволни консуматори, а хора, които се замислят, до момента в който пазарят. Ако преди година разбирахме дейностите на търговците, предизвикани от фактори като пандемия, война, надлежно растяща инфлация, по-високи разноски на бизнеса за енергоносители, първични материали и произвеждане, то през днешния ден виждаме, че светът се възвръща, въпреки и поетапно, че трендовете са към спад в цените, само че у нас се случва тъкмо противоположното – съществени артикули не престават да нарастват.
Икономисти се сплотяват към това, че има проблем, който не е намерил своето решение в точния момент, а в този момент би трябвало да се мисли за ограничения, които да доведат до нормализиране на цените.
От споделят, че е нямало по какъв начин да пропуснат тематиката, която вълнува всички ни освен като консуматори, само че и като общество и по тази причина са поканили специалиста Георги Ангелов, който показа своята позиция в " Бизнес Видео Подкаст " и отговори на следните въпроси:
Как се стигна до това покачване на цените на главните храни?Може ли страната да се намеси с ограничения на пазара?Каква е функционалността на антимонополните органи в определянето на пазарната политика?
Голямото повишаване идва от надценката, която поставят търговците, като някои групи хранителни артикули у нас са доста по-скъпи в сравнение с в страни, по-богати от България.
Продукти като масло, олио, сирене, мляко и яйца могат да бъдат открити по-евтино в Германия, Франция, Швеция и Естония, да вземем за пример, а парадоксът се крие в това, че страната ни е измежду водачите в износа на слънчоглед и слънчогледово олио в Европа.
„ Допуснахме неточност с олиото предходната година. Спомняме си проведената акция, която ни внуши, че ще останем без тази стока. Настана суматоха, която докара до изкуствено основано свръхтърсене, което пък се трансформира във опция за търговците да усилят цените “, изясни Ангелов.
Той напомни обстановката, която се оказва основна за метода, по който се движи пазарът през днешния ден. Очакванията, че зимата ще провокира по-сериозно повишаване принуди огромна част от търговците да натрупат артикули по складовете си, които в този момент би трябвало да бъдат продадени.
„ Последва противоположен развой – стартира ценова война кой ще пусне олиото по-евтино. Виждаме, че цената за 1 л. на едро на борсата в Ротердам коства единствено 1 $ “, сподели икономистът.
Той е на мнение, че занапред ще се усети нормализиране на пазара, само че казусът е за какво то се случва година по-късно. Притеснително е, че държавният орган, който може да влияе върху цените – Комисията за защита на конкуренцията, не подхваща съществени ограничения.
„ Комисията трябваше да ревизира има ли картел на пазара и в случай че откри подобен, да наложи санкции, да ги ошамари в точния момент, с цел да видят другите браншове, че не може да се работи по този метод, макар че схемата с олиото се получи съвършено “, безапелационен е Ангелов.
По думите му, институциите са посочили, че сходни практики се толерират и когато огромни компании производителки на дадена стока заявят, че ще се сливат, което е причина за основаването на монопол, Комисията за защита на конкуренцията не трябва да позволява подобен ход.
„ Няма по какъв начин такива решения да не изкривят пазара, а антимонополните органи са основани тъкмо с тази цел – да следят за съблюдаване правото на конкурентноспособност “, акцентира икономистът.
Бизнесът несъмнено е този, който завоюва от инфлационната среда, а по-високите разноски паднаха върху гърба на потребителите.
„ Бизнесът не може да се откаже толкоз елементарно от ситуацията, в което беше до преди година – да усилва цените, без потребителят да стачкува. “
Ангелов напомни също, че страната компенсира производсвтата с ограничения, само че поддръжката беше безусловна и провокира противоположен резултат.
„ Наляха се пари в стопанската система, което подхраниинфлацията, само че вместо събаряне на разноските за бизнеса и намаляване на цените, видяхме следното – парите влязоха в стопанската система, от там в банките, което беше в интерес на инфлацията “, изясни специалистът.
И добави, че това е образец за интервенция на страната, която не е била сполучлива и по-скоро се е отразила отрицателно върху потреблението. Възможно е резултатът да е заздравен от политическата неустановеност у нас, която води до закъснение на работата на институциите.
Ако в този момент обаче имаме високи цени, какво би станало с въвеждане на еврото?
Инфлацията минава доста преди да се вкара еврото – България не е в еврозоната, нямаме дата и все пак инфлационните равнища са високи, т.е. не еврото води до инфлация, безапелационен е Ангелов. Той даде образец със страни като Хърватия. Държавата стана член на еврозоната преди нас, само че към този момент е с най-ниската инфлация.
„ Обществото има вяра на спекулации. Хората повярваха, че може страна, производител на олио да остане без такова, да вземем за пример. Хубавото е, че българинът се лъже единствено един път, след това мъчно ще се случи – ето, има от ден на ден акции за олио, но не се запасяваме, лъжем се по един път и това е “, сподели икономистът.
Опорката, че би трябвало да си богат, с цел да си в еврозоната, също не е издържана съгласно него. Опитът демонстрира, че по-бедните страни са спечелили повече от участието си, защото еврозоната основава удобни условия и благоприятни условия, от които може да се възползва всяка една страна.
Колкото до нашето място в тази общественост и по кое време ще бъдем част – главната спънка пред България несъмнено е инфлацията.
„ Това постоянно е бил сложен аршин, който не сме могли да осъществим и си остава огромно предизвикателство “, сподели Ангелов.
И прибавя, че би трябвало да покажем резистентност и непоклатимост, не просто да мислим, че можем да излъжем Общността или да изкривим действителността.
Голямото повишаване на питателните артикули у нас е реалност. То се усети по джобовете ни още през 2022 година, когато осъзнахме, че по-високите цени в магазините не са единствено разбори и статистика.
Вече не сме просто недоволни консуматори, а хора, които се замислят, до момента в който пазарят. Ако преди година разбирахме дейностите на търговците, предизвикани от фактори като пандемия, война, надлежно растяща инфлация, по-високи разноски на бизнеса за енергоносители, първични материали и произвеждане, то през днешния ден виждаме, че светът се възвръща, въпреки и поетапно, че трендовете са към спад в цените, само че у нас се случва тъкмо противоположното – съществени артикули не престават да нарастват.
Икономисти се сплотяват към това, че има проблем, който не е намерил своето решение в точния момент, а в този момент би трябвало да се мисли за ограничения, които да доведат до нормализиране на цените.
От споделят, че е нямало по какъв начин да пропуснат тематиката, която вълнува всички ни освен като консуматори, само че и като общество и по тази причина са поканили специалиста Георги Ангелов, който показа своята позиция в " Бизнес Видео Подкаст " и отговори на следните въпроси:
Как се стигна до това покачване на цените на главните храни?Може ли страната да се намеси с ограничения на пазара?Каква е функционалността на антимонополните органи в определянето на пазарната политика?
Голямото повишаване идва от надценката, която поставят търговците, като някои групи хранителни артикули у нас са доста по-скъпи в сравнение с в страни, по-богати от България.
Продукти като масло, олио, сирене, мляко и яйца могат да бъдат открити по-евтино в Германия, Франция, Швеция и Естония, да вземем за пример, а парадоксът се крие в това, че страната ни е измежду водачите в износа на слънчоглед и слънчогледово олио в Европа.
„ Допуснахме неточност с олиото предходната година. Спомняме си проведената акция, която ни внуши, че ще останем без тази стока. Настана суматоха, която докара до изкуствено основано свръхтърсене, което пък се трансформира във опция за търговците да усилят цените “, изясни Ангелов.
Той напомни обстановката, която се оказва основна за метода, по който се движи пазарът през днешния ден. Очакванията, че зимата ще провокира по-сериозно повишаване принуди огромна част от търговците да натрупат артикули по складовете си, които в този момент би трябвало да бъдат продадени.
„ Последва противоположен развой – стартира ценова война кой ще пусне олиото по-евтино. Виждаме, че цената за 1 л. на едро на борсата в Ротердам коства единствено 1 $ “, сподели икономистът.
Той е на мнение, че занапред ще се усети нормализиране на пазара, само че казусът е за какво то се случва година по-късно. Притеснително е, че държавният орган, който може да влияе върху цените – Комисията за защита на конкуренцията, не подхваща съществени ограничения.
„ Комисията трябваше да ревизира има ли картел на пазара и в случай че откри подобен, да наложи санкции, да ги ошамари в точния момент, с цел да видят другите браншове, че не може да се работи по този метод, макар че схемата с олиото се получи съвършено “, безапелационен е Ангелов.
По думите му, институциите са посочили, че сходни практики се толерират и когато огромни компании производителки на дадена стока заявят, че ще се сливат, което е причина за основаването на монопол, Комисията за защита на конкуренцията не трябва да позволява подобен ход.
„ Няма по какъв начин такива решения да не изкривят пазара, а антимонополните органи са основани тъкмо с тази цел – да следят за съблюдаване правото на конкурентноспособност “, акцентира икономистът.
Бизнесът несъмнено е този, който завоюва от инфлационната среда, а по-високите разноски паднаха върху гърба на потребителите.
„ Бизнесът не може да се откаже толкоз елементарно от ситуацията, в което беше до преди година – да усилва цените, без потребителят да стачкува. “
Ангелов напомни също, че страната компенсира производсвтата с ограничения, само че поддръжката беше безусловна и провокира противоположен резултат.
„ Наляха се пари в стопанската система, което подхраниинфлацията, само че вместо събаряне на разноските за бизнеса и намаляване на цените, видяхме следното – парите влязоха в стопанската система, от там в банките, което беше в интерес на инфлацията “, изясни специалистът.
И добави, че това е образец за интервенция на страната, която не е била сполучлива и по-скоро се е отразила отрицателно върху потреблението. Възможно е резултатът да е заздравен от политическата неустановеност у нас, която води до закъснение на работата на институциите.
Ако в този момент обаче имаме високи цени, какво би станало с въвеждане на еврото?
Инфлацията минава доста преди да се вкара еврото – България не е в еврозоната, нямаме дата и все пак инфлационните равнища са високи, т.е. не еврото води до инфлация, безапелационен е Ангелов. Той даде образец със страни като Хърватия. Държавата стана член на еврозоната преди нас, само че към този момент е с най-ниската инфлация.
„ Обществото има вяра на спекулации. Хората повярваха, че може страна, производител на олио да остане без такова, да вземем за пример. Хубавото е, че българинът се лъже единствено един път, след това мъчно ще се случи – ето, има от ден на ден акции за олио, но не се запасяваме, лъжем се по един път и това е “, сподели икономистът.
Опорката, че би трябвало да си богат, с цел да си в еврозоната, също не е издържана съгласно него. Опитът демонстрира, че по-бедните страни са спечелили повече от участието си, защото еврозоната основава удобни условия и благоприятни условия, от които може да се възползва всяка една страна.
Колкото до нашето място в тази общественост и по кое време ще бъдем част – главната спънка пред България несъмнено е инфлацията.
„ Това постоянно е бил сложен аршин, който не сме могли да осъществим и си остава огромно предизвикателство “, сподели Ангелов.
И прибавя, че би трябвало да покажем резистентност и непоклатимост, не просто да мислим, че можем да излъжем Общността или да изкривим действителността.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ