Рецесията ще е по-голяма от кризата през 2009-а
Институтът по стопанска система и политики е научноизследователски институт с устременост към приложни стопански проучвания към Университета за национално и международно стопанство /УНСС/. Негов шеф от 2020 година е доцент Петър Чобанов. В своята активност институтът си партнира с представители на университетските среди и бизнеса за правене на сложни интердисциплинарни проучвания. В Стратегическия съвет към Института вземат участие представители на университетските среди, както и специалисти, от България, Съединени американски щати, Франция, Русия, Израел, Турция, Румъния и други
Безпрецедентното закъснение на икономическото развиване постанова решителни мерки в областите, които най-силно се нуждаят от поддръжка
Предприетите ограничения не се базират на повсеместен и пореден сюжет за развиването на стопанската система. Изразходват се обилни средства, без да се усъвършенстват бюджетни разноски, което лимитира гъвкавостта на фискалната политика и съставлява риск в средносрочен интервал.Очакваме спадът в действителния Брутният вътрешен продукт в България през 2020 г. да е в размер на 4%. Секторът на туризма и ресторантьорството отбелязва забележителен спад и са нужни целенасочени дейности за подкрепяне и бъдещо стабилно развиване. България да обърне особено внимание на туристическия отрасъл и да приложи решителни ограничения за стабилизирането му, както поради тежкия удар, който понесе в резултат от пандемията, по този начин и поради значимата роля, която играе за заетостта и Брутният вътрешен продукт.Това е една от рекомендациите в отчета " Икономиката на България 2020 ", направен от ИНСТИТУТ Пожарна охрана ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКИ към Университета за национално и международно стопанство (УНСС).Това е първият обществено наличен опит за обхватно проучване на рецесията, която коронавирусът аргументи и отражението й върху българската стопанска система. Изследователите преглеждат и правят оценка ограниченията за стабилизиране на стопанската система, фискалната политика на държавното управление, новите заеми, изтеглени от държавното управление през 2020 година и представянето на България в битката за преодоляване на пандемията. Специално внимание се обръща на туристическия отрасъл, който е най-тежко обиден. Оценен е спадът на интензивността в бранш " Хотели и заведения за хранене " и отражението на проблемите му върху българската стопанска система като цяло (заетост, брутна добавена стойност, валутни доходи и т.н.).На база на изследването си, Институтът по стопанска система и политики предлага страната да приложи специфичен пакет от ограничения, ориентирани извънредно към бранша. Основни измежду тях са удължение на мораториума по заеми за хотели и заведения за хранене, създаването и гарантирането на нови нисколихвени заеми, облекчение на данъчната среда, непосредствено включване на страната като акционер и други.По отношение на ограниченията за запазване на общата икономическа интензивност Институтът демонстрира, че направените заплащания са незадоволителни и закъснели. Достъп до тях имат главно огромни предприятия, задгранични компании и държавни компании, до момента в който дребният бизнес и микропредприятията не съумяват да се класират за поддръжка от страната. Друга част от нарастването на бюджетните разноски за предходната година, показана от държавното управление като антикризисната политика, е образувана от заплащания, които страната по този начин или другояче е била длъжна да направи, само че не е планувала нужните средства при съставянето на " Бюджет 2020 ". След това, при актуализациите, на бюджета от април и ноември 2020 година поправянето на позволените неточности е показано като детайл на антикризисната политика.Направена е първична оценка какъв брой коства рецесията и реакцията по отношение на нея за обществените финанси. Тя е въз основата на чистия държавен дълг първоначално и в края на 2020 година Този индикатор съставлява разликата сред брутния дълг и фискалния запас. През 2020 година чистият дълг се е повишил с над 5,5 милиарда лева и това може да се одобри за " цената " за държавния бюджет до момента. " Очакваме спадът на действителния Брутният вътрешен продукт в еврозоната да е към 7%, като по данни към 14 декември 2020 година оценката ни е за стесняване от 7.3%. Новата информация, която е налична след тази дата, дава известно съображение и за по-малък спад, който остава покрай цената от 7%. Това е невиждана стойност, като свиването надвишава доста следеното през 2009 година в размер на 4,5% в резултат на Световната финансова рецесия. При главен сюжет за последователно преодоляване на разпространяването на пандемията, предвиждаме възобновяване на икономическата интензивност до предкризисното си ниво да продължи през 2021 и 2022 година, като съществува риск възобновяване да протича по-бавно и дълготрайно по отношение на останалата част от света, поради насъбраните структурни проблеми и високата задлъжнялост на обособени страни и еврозоната като цяло ", разясняват от Института по стопанска система и политики.
Безпрецедентното закъснение на икономическото развиване постанова решителни мерки в областите, които най-силно се нуждаят от поддръжка
Предприетите ограничения не се базират на повсеместен и пореден сюжет за развиването на стопанската система. Изразходват се обилни средства, без да се усъвършенстват бюджетни разноски, което лимитира гъвкавостта на фискалната политика и съставлява риск в средносрочен интервал.Очакваме спадът в действителния Брутният вътрешен продукт в България през 2020 г. да е в размер на 4%. Секторът на туризма и ресторантьорството отбелязва забележителен спад и са нужни целенасочени дейности за подкрепяне и бъдещо стабилно развиване. България да обърне особено внимание на туристическия отрасъл и да приложи решителни ограничения за стабилизирането му, както поради тежкия удар, който понесе в резултат от пандемията, по този начин и поради значимата роля, която играе за заетостта и Брутният вътрешен продукт.Това е една от рекомендациите в отчета " Икономиката на България 2020 ", направен от ИНСТИТУТ Пожарна охрана ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКИ към Университета за национално и международно стопанство (УНСС).Това е първият обществено наличен опит за обхватно проучване на рецесията, която коронавирусът аргументи и отражението й върху българската стопанска система. Изследователите преглеждат и правят оценка ограниченията за стабилизиране на стопанската система, фискалната политика на държавното управление, новите заеми, изтеглени от държавното управление през 2020 година и представянето на България в битката за преодоляване на пандемията. Специално внимание се обръща на туристическия отрасъл, който е най-тежко обиден. Оценен е спадът на интензивността в бранш " Хотели и заведения за хранене " и отражението на проблемите му върху българската стопанска система като цяло (заетост, брутна добавена стойност, валутни доходи и т.н.).На база на изследването си, Институтът по стопанска система и политики предлага страната да приложи специфичен пакет от ограничения, ориентирани извънредно към бранша. Основни измежду тях са удължение на мораториума по заеми за хотели и заведения за хранене, създаването и гарантирането на нови нисколихвени заеми, облекчение на данъчната среда, непосредствено включване на страната като акционер и други.По отношение на ограниченията за запазване на общата икономическа интензивност Институтът демонстрира, че направените заплащания са незадоволителни и закъснели. Достъп до тях имат главно огромни предприятия, задгранични компании и държавни компании, до момента в който дребният бизнес и микропредприятията не съумяват да се класират за поддръжка от страната. Друга част от нарастването на бюджетните разноски за предходната година, показана от държавното управление като антикризисната политика, е образувана от заплащания, които страната по този начин или другояче е била длъжна да направи, само че не е планувала нужните средства при съставянето на " Бюджет 2020 ". След това, при актуализациите, на бюджета от април и ноември 2020 година поправянето на позволените неточности е показано като детайл на антикризисната политика.Направена е първична оценка какъв брой коства рецесията и реакцията по отношение на нея за обществените финанси. Тя е въз основата на чистия държавен дълг първоначално и в края на 2020 година Този индикатор съставлява разликата сред брутния дълг и фискалния запас. През 2020 година чистият дълг се е повишил с над 5,5 милиарда лева и това може да се одобри за " цената " за държавния бюджет до момента. " Очакваме спадът на действителния Брутният вътрешен продукт в еврозоната да е към 7%, като по данни към 14 декември 2020 година оценката ни е за стесняване от 7.3%. Новата информация, която е налична след тази дата, дава известно съображение и за по-малък спад, който остава покрай цената от 7%. Това е невиждана стойност, като свиването надвишава доста следеното през 2009 година в размер на 4,5% в резултат на Световната финансова рецесия. При главен сюжет за последователно преодоляване на разпространяването на пандемията, предвиждаме възобновяване на икономическата интензивност до предкризисното си ниво да продължи през 2021 и 2022 година, като съществува риск възобновяване да протича по-бавно и дълготрайно по отношение на останалата част от света, поради насъбраните структурни проблеми и високата задлъжнялост на обособени страни и еврозоната като цяло ", разясняват от Института по стопанска система и политики.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ