Българин покори Венецианското биенале със звукова инсталация
Инсталацията Borboletta (Борболета) се трансформира в огромната атракция на италианския павилион по време на 17-ото биенале на архитектурата във Венеция.
В основаването ѝ взе участие и българин - това е арх. Джумхур Гьокчепънар. Той е част от екипа на световноизвестния професор Алесандро Мелис, куратор на италианския павилион на Венецианското биенале.
Borboletta наподобява като комплицирана статуя, само че в действителност е мобилна градска лаборатория за интеграцията сред микробиология, биологично многообразие и архитектура. Идеята на този научноизследователски план е ориентирана към построяването на нова градска парадигма - развита по-скоро като екосистема, а не като тип изкуство. Днес архитектите се въодушевяват от
формите в природата,
където има доста по-съвършени модели от тези, които основава индивидът, изяснява младият арх. Гьокчепънар. И добавя: „ Природата, за разлика от нас, консуматорите, не създава боклук. Всичко в нея влиза в една кръгова циркулация. Ето за какво е добре ние, архитектите, да се учим от нея, изучавайки процесите на живите организми - концепцията е постройките и градовете да стартират да действат като жив организъм. Идеалният град или градът на бъдещето е вероятен. Той съставлява една устойчива система и се базира на няколко детайла. Единият е самодостатъчност на местообитаването, т.е. този град самичък си създава силата, храната и по този начин не е подвластен от непознати фактори. Освен това има способността да се самоорганизира: той е сензитивен към климатичните промени, има променлива конструкция, която зависи от потребностите на хората, които го населяват - а не противоположното “.
Тази философия е заложена и в Borboletta
Звуковата апаратура Borboletta се състои от 4 интегрирани субекта, които съставляват главните съставки на бъдещата издръжлива екосистема: променлива конструкция на скеле, която разрешава взаимоотношение с човешкото тяло, сензорността - или звуковата интеграция на 3D-принтирана китара и Arduino противоположна връзка системи, независимото местообитание, насочено към разпространяването на биоразнообразието (многослойни стъкла) и климатичната реакция на системата, посредством разширение и стесняване на клетъчна маса от пълзяща желатинова протоплазма, съдържаща ядра (Slime Mould).
Италианският павилион на 17-ото биенале по архитектура във Венеция е проведен към мотото „ Издръжливи общности “ (Comunità Resilienti). Той предлага размисъл върху механизмите за резистентност, които някои общности подхващат, с цел да отговорят на огромните световни провокации през днешния ден. Едно от тях е изменението на климата, което натоварва устойчивостта на градските, индустриалните и селскостопанските системи.
В основаването ѝ взе участие и българин - това е арх. Джумхур Гьокчепънар. Той е част от екипа на световноизвестния професор Алесандро Мелис, куратор на италианския павилион на Венецианското биенале.
Borboletta наподобява като комплицирана статуя, само че в действителност е мобилна градска лаборатория за интеграцията сред микробиология, биологично многообразие и архитектура. Идеята на този научноизследователски план е ориентирана към построяването на нова градска парадигма - развита по-скоро като екосистема, а не като тип изкуство. Днес архитектите се въодушевяват от
формите в природата,
където има доста по-съвършени модели от тези, които основава индивидът, изяснява младият арх. Гьокчепънар. И добавя: „ Природата, за разлика от нас, консуматорите, не създава боклук. Всичко в нея влиза в една кръгова циркулация. Ето за какво е добре ние, архитектите, да се учим от нея, изучавайки процесите на живите организми - концепцията е постройките и градовете да стартират да действат като жив организъм. Идеалният град или градът на бъдещето е вероятен. Той съставлява една устойчива система и се базира на няколко детайла. Единият е самодостатъчност на местообитаването, т.е. този град самичък си създава силата, храната и по този начин не е подвластен от непознати фактори. Освен това има способността да се самоорганизира: той е сензитивен към климатичните промени, има променлива конструкция, която зависи от потребностите на хората, които го населяват - а не противоположното “.
Тази философия е заложена и в Borboletta
Звуковата апаратура Borboletta се състои от 4 интегрирани субекта, които съставляват главните съставки на бъдещата издръжлива екосистема: променлива конструкция на скеле, която разрешава взаимоотношение с човешкото тяло, сензорността - или звуковата интеграция на 3D-принтирана китара и Arduino противоположна връзка системи, независимото местообитание, насочено към разпространяването на биоразнообразието (многослойни стъкла) и климатичната реакция на системата, посредством разширение и стесняване на клетъчна маса от пълзяща желатинова протоплазма, съдържаща ядра (Slime Mould).
Италианският павилион на 17-ото биенале по архитектура във Венеция е проведен към мотото „ Издръжливи общности “ (Comunità Resilienti). Той предлага размисъл върху механизмите за резистентност, които някои общности подхващат, с цел да отговорят на огромните световни провокации през днешния ден. Едно от тях е изменението на климата, което натоварва устойчивостта на градските, индустриалните и селскостопанските системи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ