Инж. Георгиев: Преходът към по-чисто производство ще бъде успешен
- Инж. Георгиев, каква е обстановката в България през днешния ден на фона на Европейската зелена договорка?
- В България имаме два съществени въгледобивни региона-Старозагорският и Югозападният. Те са избрани от Европейска комисия като местата у нас, които ще са най-тежко наранени от края на въглищната епоха. На тях им следва доста сериозна и тежка промяна. Години наред избрани среди у нас приказват, че топлоцентралите в тези региони замърсяват околната среда и би трябвало да бъдат затворени. Малцина обаче споделят какво ще се случи с десетките хиляди работни места в тези предприятия? Как ще се изхранват фамилиите на служащите, в случай че централите бъдат премахнати? Пред тези предприятия има два вероятни сюжета или да се опитат да оцелеят като заменят въглищата с по-екологични горива или да прекратят активността си, което значи единствено едно - хиляди служащи на улицата. Като ръководител на Асоциацията на топлофикационните сдружения в България съм доста обезпокоен и се надявам да се случи първият сюжет, а точно те да съумеят да се трансформират. Централите, употребяващи въглищата за произвеждане на сила, поставят големи старания, с цел да изпълнят условията на Европа за основаване на по-чисто и екологично произвеждане на сила. Топлофикациите в Русе, Перник и Сливен са положителният образец за дейна работа в тази посока. Трите предприятия освен имат желание да минат на природен газ, а подхващат и действителни дейности. Те оповестиха обществено, че са вложили в генератори, посредством които ще могат да създават сила от природен газ. Отстрани това може да наподобява като лесна стъпка, само че когато не си се сблъсквал с такава огромна смяна, няма по какъв начин да схванеш. Това са огромни мощности, които би трябвало да се инсталират, да се тестват преди да бъдат пуснати в употреба. За това се изисква време и голям запас както човешки, по този начин и финансов. Вярвам, че преходът към по-чисто произвеждане ще бъде сполучлив, в случай че запазим работещи топлофикациите и ги създадем още по-конкурентни на енергийния пазар.
- Не сме ли закъснели обаче с дейностите?
- Имаме още напълно малко време. Важното е, че всички наранени страни са обединили старания. Държавата в лицето на националната и локална власт също оказва огромна поддръжка и работи по правенето на проекта, с цел да преминем гладко през почналия към този момент преход към нисковъглеродно произвеждане. В подтекста на „ Зелената договорка “ не би трябвало да позволим да има даже и едно затворено дружество, което години наред е давало работа на хиляди.
- Искам да Ви задам може би най-баналният, само че и най-съществен въпрос. Колко ще получи България, с цел да се откаже от въглищата?
- Въпросът е доста значим, тъй като без помощ от Европа, у нас преход от въглища към по-чисти горива, няма по какъв начин да се реализира действително. Ние също като страна, зависеща от въглищата, ще имаме по този начин поддръжка. За страдание параметрите не са ясни. Искам едно да стане ясно, това европейско финансиране не е просто предоставяне на едни пари. Тези средства ще се влагат в съответни планове, с ясни планове и периоди, които да разрешат обичайно обвързваните с въгледобива български райони по-лесно да се преобразят. Това значи въвеждане на нови горива. Преквалификация на доста служащи. Инвестиране в нови бизнес действия, тъй че хората от тези региони да имат работа и вероятност за развиване.
- Какъв съгласно Вас е допустимо най-хубавият излаз за България?
- Незабавно правене на проект за деяние.. Имаме потребност от ограничения, които да бъдат в унисон със обстановката и опциите на страната ни. Преходът към по-екологично произвеждане би трябвало да бъде равномерен и обективен, без да се визира стопанската система и обществената сфера.
- В края на диалога ни, смятате ли, че българите добре разбираме смисъла на " Зелената договорка "?
- Смятам, че хората желаят просто да живеят в по-чиста и добра околна среда. Да имат работа, с цел да могат да устоят фамилиите си. Не знам дали в елементи схващат смисъла от " Зелената договорка " и по-скоро съм податлив да мисля, че обществото не е осведомено за нея. Четох изследване на социологическа организация, съгласно което единствено 16% от всички интервюирани са декларирали, че са осведомени със „ Зелената договорка “. Като това са били хора най-вече с висше обучение, от бизнеса или заемат мениджърски позиции. Това демонстрира, че дребна част от българите действително схващат смисъла й. По-важното е какви изгоди като страна можем да извлечен от тази смяна. Смятам, че имаме опция да осъществяваме равномерен и обективен преход, до момента в който изградим " зелената " стопанска система, за която всички приказват.
- В България имаме два съществени въгледобивни региона-Старозагорският и Югозападният. Те са избрани от Европейска комисия като местата у нас, които ще са най-тежко наранени от края на въглищната епоха. На тях им следва доста сериозна и тежка промяна. Години наред избрани среди у нас приказват, че топлоцентралите в тези региони замърсяват околната среда и би трябвало да бъдат затворени. Малцина обаче споделят какво ще се случи с десетките хиляди работни места в тези предприятия? Как ще се изхранват фамилиите на служащите, в случай че централите бъдат премахнати? Пред тези предприятия има два вероятни сюжета или да се опитат да оцелеят като заменят въглищата с по-екологични горива или да прекратят активността си, което значи единствено едно - хиляди служащи на улицата. Като ръководител на Асоциацията на топлофикационните сдружения в България съм доста обезпокоен и се надявам да се случи първият сюжет, а точно те да съумеят да се трансформират. Централите, употребяващи въглищата за произвеждане на сила, поставят големи старания, с цел да изпълнят условията на Европа за основаване на по-чисто и екологично произвеждане на сила. Топлофикациите в Русе, Перник и Сливен са положителният образец за дейна работа в тази посока. Трите предприятия освен имат желание да минат на природен газ, а подхващат и действителни дейности. Те оповестиха обществено, че са вложили в генератори, посредством които ще могат да създават сила от природен газ. Отстрани това може да наподобява като лесна стъпка, само че когато не си се сблъсквал с такава огромна смяна, няма по какъв начин да схванеш. Това са огромни мощности, които би трябвало да се инсталират, да се тестват преди да бъдат пуснати в употреба. За това се изисква време и голям запас както човешки, по този начин и финансов. Вярвам, че преходът към по-чисто произвеждане ще бъде сполучлив, в случай че запазим работещи топлофикациите и ги създадем още по-конкурентни на енергийния пазар.
- Не сме ли закъснели обаче с дейностите?
- Имаме още напълно малко време. Важното е, че всички наранени страни са обединили старания. Държавата в лицето на националната и локална власт също оказва огромна поддръжка и работи по правенето на проекта, с цел да преминем гладко през почналия към този момент преход към нисковъглеродно произвеждане. В подтекста на „ Зелената договорка “ не би трябвало да позволим да има даже и едно затворено дружество, което години наред е давало работа на хиляди.
- Искам да Ви задам може би най-баналният, само че и най-съществен въпрос. Колко ще получи България, с цел да се откаже от въглищата?
- Въпросът е доста значим, тъй като без помощ от Европа, у нас преход от въглища към по-чисти горива, няма по какъв начин да се реализира действително. Ние също като страна, зависеща от въглищата, ще имаме по този начин поддръжка. За страдание параметрите не са ясни. Искам едно да стане ясно, това европейско финансиране не е просто предоставяне на едни пари. Тези средства ще се влагат в съответни планове, с ясни планове и периоди, които да разрешат обичайно обвързваните с въгледобива български райони по-лесно да се преобразят. Това значи въвеждане на нови горива. Преквалификация на доста служащи. Инвестиране в нови бизнес действия, тъй че хората от тези региони да имат работа и вероятност за развиване.
- Какъв съгласно Вас е допустимо най-хубавият излаз за България?
- Незабавно правене на проект за деяние.. Имаме потребност от ограничения, които да бъдат в унисон със обстановката и опциите на страната ни. Преходът към по-екологично произвеждане би трябвало да бъде равномерен и обективен, без да се визира стопанската система и обществената сфера.
- В края на диалога ни, смятате ли, че българите добре разбираме смисъла на " Зелената договорка "?
- Смятам, че хората желаят просто да живеят в по-чиста и добра околна среда. Да имат работа, с цел да могат да устоят фамилиите си. Не знам дали в елементи схващат смисъла от " Зелената договорка " и по-скоро съм податлив да мисля, че обществото не е осведомено за нея. Четох изследване на социологическа организация, съгласно което единствено 16% от всички интервюирани са декларирали, че са осведомени със „ Зелената договорка “. Като това са били хора най-вече с висше обучение, от бизнеса или заемат мениджърски позиции. Това демонстрира, че дребна част от българите действително схващат смисъла й. По-важното е какви изгоди като страна можем да извлечен от тази смяна. Смятам, че имаме опция да осъществяваме равномерен и обективен преход, до момента в който изградим " зелената " стопанска система, за която всички приказват.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ