Евгения Албац: Да, ние живеем там, където живеем
Информационният мотив за покана в „ Мрежата “ на Евгения Марковна Албац е, че на 13 януари, в Русия се отбелязва Денят на печата и е професионален празник на съветската публицистика. Това е и годишнината от излизането, през 1703 година, на първия брой на вестник „ Ведомости “, с декрет на цар Петър Първи. От 1997 година обичайно на този ден се връчва премия на президента на Русия в региона на средствата за всеобщо осведомление и за насърчаване на планове на млади публицисти.
Евгения Албац е проверяваща журналистка, политолог и политически коментатор, държавник и публицист, основен редактор на списанието " The New Times " и водеща на предаването „ Полный Альбац “ по радио „ Ехото на Москва “.
Ето нейната позиция по тематиката:
Какви времена претърпява през днешния ден публицистиката в Русия?
" Трудни и горчиви. Вчера стана известно, че от Русия си потегли Виктор Шендерович, който беше основател на политико-сатиричната стратегия „ Кукли “ по НТВ, по времето на Борис Елцин. Той беше колумнист в списанието " The New Times ", той е публицист и създател на доста сатирични рецензии. Той е индивидът, който продължава в Русия традицията на великия Йежи Лец. И ето, през вчерашния ден той заяви, че е напуснал Русия, тъй като един от путинските бандити го е заплашил с наказателно дело за клюка, а да се завоюва дело в съда против такива е невероятно. И той си отпътува. И е реалност, че напоследък в Русия бяха закрити десетки медии, или пък замениха самостоятелните си притежатели със притежатели, близки до страната. И в този момент стотици публицисти работят във всевъзможни ПР служби, или емигрираха в Тбилиси, в Рига, във Вилнюс, тъй като единствено за 2021 година 91 публицисти бяха включени в листата на задграничните сътрудници. "
Колко е мощен страхът?
" Неизплашените се броят на пръсти. Сега има освен вътрешна цензура, само че и държавна. Има и описи на недосегаеми, такива които не би трябвало да се пипат, и организации, които не би трябвало да се загатват, без да бъде очебийно, че те са задгранични сътрудници, или че са екстремистки, или терористични организации, като да вземем за пример Фонда за битка с корупцията на Алексей Навални. Това е доста неприятна обстановка. Средствата за всеобщо осведомление, които желаят да оцелеят, не подлагат на критика Путин, не подлагат на критика чекистите, не подлагат на критика армията и Министерството на защитата и в случай че пишат за Втората международна война, то е единствено за това, по какъв начин извънредно Съветският съюз е победил всички врагове, в никакъв случай не е отстъпвал и не е изгубил милиони жертви. Но в случай че едно такова издание си разреши сериозни материали, да вземем за пример против Руската православна черква, то това издание може да бъде упрекнато в огорчение към цяла група хора, под наименование „ православни “. И несъмнено, че съществува автоцензура, тъй като публицистите в Русия биват убивани, биват пребивани, против тях се възбуждат наказателни каузи и биват принудени да изоставен страната си. "
Една ръка разстояние сред политици и публицисти. Или?
„ Трябва да бъдат толкоз надалеч един от различен, тъй че публицистите да могат сериозно да преглеждат всеки политик, без значение от персоналните им политически, или идеологически пристрастия. И това е опит, който съществува във всички страни по света и най-много в страните на Източна Европа, където няма продължителна традиция на самостоятелна публицистика. "
Цялото изявление можете да чуете в прикачения звуков файл. Превод в ефир Албена Стаменова.
Коя е Евгения Абац?
Освен прочут публицист, тя е и професор по политология към Държавния университет – Висшата школа по стопанска система. Започва кариерата си като публицист, чийто сектор е науката, като написа в неделното приложение на вестник „ Известия “. Дълги години е работила във в. „ Московские новости “ като коментатор, била е член на Комисията по въпросите за помилването към Президента на РФ. Била е специалист към Конституционния съд на РФ по делата на Комунистическа партия на Съветския съюз. Работи във вестник „ Известия “, разгласява следствия и мнения във в. „ Новая газета “. В НТВ води информационно-публицистична стратегия „ Газетный ряд “.
Автор е на книгите „ Мина със забавено деяние. Политически портрет на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) “, „ Еврейският въпрос “, „ Бюрокрацията: битка за оцеляване “.
Евгения Албац има степен магистър от Харвардския университет на Съединени американски щати и степен лекар по философия от същия университет. Нейната докторска дисертация е на тематика: „ Бюрокрацията и съветската промяна. Политиката на пригаждане “. Тя е преподавала също по този начин в Университета в Йейл на Съединени американски щати. Носител е на най-високата премия на Съюза на съветските публицисти „ Златното перо “ и на доста други европейски и американски награди.
Евгения Албац е проверяваща журналистка, политолог и политически коментатор, държавник и публицист, основен редактор на списанието " The New Times " и водеща на предаването „ Полный Альбац “ по радио „ Ехото на Москва “.
Ето нейната позиция по тематиката:
Какви времена претърпява през днешния ден публицистиката в Русия?
" Трудни и горчиви. Вчера стана известно, че от Русия си потегли Виктор Шендерович, който беше основател на политико-сатиричната стратегия „ Кукли “ по НТВ, по времето на Борис Елцин. Той беше колумнист в списанието " The New Times ", той е публицист и създател на доста сатирични рецензии. Той е индивидът, който продължава в Русия традицията на великия Йежи Лец. И ето, през вчерашния ден той заяви, че е напуснал Русия, тъй като един от путинските бандити го е заплашил с наказателно дело за клюка, а да се завоюва дело в съда против такива е невероятно. И той си отпътува. И е реалност, че напоследък в Русия бяха закрити десетки медии, или пък замениха самостоятелните си притежатели със притежатели, близки до страната. И в този момент стотици публицисти работят във всевъзможни ПР служби, или емигрираха в Тбилиси, в Рига, във Вилнюс, тъй като единствено за 2021 година 91 публицисти бяха включени в листата на задграничните сътрудници. "
Колко е мощен страхът?
" Неизплашените се броят на пръсти. Сега има освен вътрешна цензура, само че и държавна. Има и описи на недосегаеми, такива които не би трябвало да се пипат, и организации, които не би трябвало да се загатват, без да бъде очебийно, че те са задгранични сътрудници, или че са екстремистки, или терористични организации, като да вземем за пример Фонда за битка с корупцията на Алексей Навални. Това е доста неприятна обстановка. Средствата за всеобщо осведомление, които желаят да оцелеят, не подлагат на критика Путин, не подлагат на критика чекистите, не подлагат на критика армията и Министерството на защитата и в случай че пишат за Втората международна война, то е единствено за това, по какъв начин извънредно Съветският съюз е победил всички врагове, в никакъв случай не е отстъпвал и не е изгубил милиони жертви. Но в случай че едно такова издание си разреши сериозни материали, да вземем за пример против Руската православна черква, то това издание може да бъде упрекнато в огорчение към цяла група хора, под наименование „ православни “. И несъмнено, че съществува автоцензура, тъй като публицистите в Русия биват убивани, биват пребивани, против тях се възбуждат наказателни каузи и биват принудени да изоставен страната си. "
Една ръка разстояние сред политици и публицисти. Или?
„ Трябва да бъдат толкоз надалеч един от различен, тъй че публицистите да могат сериозно да преглеждат всеки политик, без значение от персоналните им политически, или идеологически пристрастия. И това е опит, който съществува във всички страни по света и най-много в страните на Източна Европа, където няма продължителна традиция на самостоятелна публицистика. "
Цялото изявление можете да чуете в прикачения звуков файл. Превод в ефир Албена Стаменова.
Коя е Евгения Абац?
Освен прочут публицист, тя е и професор по политология към Държавния университет – Висшата школа по стопанска система. Започва кариерата си като публицист, чийто сектор е науката, като написа в неделното приложение на вестник „ Известия “. Дълги години е работила във в. „ Московские новости “ като коментатор, била е член на Комисията по въпросите за помилването към Президента на РФ. Била е специалист към Конституционния съд на РФ по делата на Комунистическа партия на Съветския съюз. Работи във вестник „ Известия “, разгласява следствия и мнения във в. „ Новая газета “. В НТВ води информационно-публицистична стратегия „ Газетный ряд “.
Автор е на книгите „ Мина със забавено деяние. Политически портрет на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) “, „ Еврейският въпрос “, „ Бюрокрацията: битка за оцеляване “.
Евгения Албац има степен магистър от Харвардския университет на Съединени американски щати и степен лекар по философия от същия университет. Нейната докторска дисертация е на тематика: „ Бюрокрацията и съветската промяна. Политиката на пригаждане “. Тя е преподавала също по този начин в Университета в Йейл на Съединени американски щати. Носител е на най-високата премия на Съюза на съветските публицисти „ Златното перо “ и на доста други европейски и американски награди.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ