Индустриалното производство в еврозоната и в целия Европейския съюз се

Индустриалното произвеждане в еврозоната и в целия Европейския съюз се сви през юли за втори следващ месец, демонстрират данни на Евростат, които като че ли са причина за допустимо закъснение на икономическата агресия в района през третото тримесечие. В същото време и индустриалното произвеждане в България означи много внезапно намаляване след два следващи месеца на напредък.

Производството в границите на еврозоната се намали през юли с 0,8% по отношение на юни, когато също се сви с 0,8% (низходяща проверка от предходна оценка за намаляване с 0,7%), до момента в който упованията на финансовите пазари бяха за по-скромно намаляване с 0,5 на 100. Това съставлява понижаване на производството през пети от първите седем месеца на 2018-а година.

Влошаването на производството в еврозоната се дължи на стабилен спад с 1,9% на производството на артикули с дълготрайна приложимост и с 1,3% на стоките с недълготрайна приложимост, до момента в който енергийното произвеждане се покачва с 0,7%, а на средствата за производството - с 0,8 на 100.

Четири от петте водещи стопански системи в еврозоната регистрират спад в производството през юли, като в Германия и в Италия то се намалява с цели 1,8%, в Испания - с 0,3% и в Холандия - с 0,6%, като само във Франция е регистриран напредък от 0,7 на 100 за втори следващ месец.

Спрямо година по-рано, индустриалното произвеждане в еврозоната се намали изненадващо през юли с 0,1% при упования за покачване с 1,0% и след напредък с 2,3% през юни (низходяща проверка от покачване с 2,5%). Това е първото понижаване на производството на годишна база от януари 2017-а насам.

Трябва да се има поради, че внезапното увеличение на промишленото произвеждане беше един от значимите мотори за изненадващо мощният стопански напредък на еврозоната през 2017-а година, когато беше регистрирана най-хубава агресия от десетилетие насам.

Но неувереното показване на производството от началото на годината и неговото утежняване през юли за втори следващ месец може да сложи под въпрос силата на стопанската система в района на единната валута тъкмо ден, преди постоянното съвещание на ЕЦБ, на което ще бъдат показани и последните средносрочни стопански прогнози на централните банкери.

Междувременно производството в целия Европейски съюз също се намали през юли за втори следващ месец, намалявайки с 0,7% след спад с 0,5% през юни (низходяща проверка от намаляване с 0,4%), като на годишна база беше регистриран напредък от 0,8%, само че след покачване с 2,5% месец по-рано.

И в този случай утежняването се дължи на понижаване с 1,0% на производството на потребителски артикули с дълготрайна приложимост (такива като коли и хладилници например) и с 1,3% при производството на недълготрайни артикули (такива като облекла и хранителни продукти), до момента в който енергийното произвеждане се усили с 0,7%, а на средствата за произвеждане - с 0,8 на 100.

Индустриалното произвеждане през юли означи най-солиден спад на месечна база в Малта (понижение с цели 6,3%), следваната от Хърватия (с 5,0%) и Швеция (с 4,15), до момента в който най-сериозно покачване беше регистрирано в Дания (повишение с 3,6%), Ирландия (с 2,85) и Латвия (с 1,8%).

Най-добър напредък на производството на годишна база е регистриран в Полша (скок с 7,9%), следвана от Чешката република (с 6,7%) и Словения (с 5,9%) при най-солиден спад в Малта (понижение с 6,4%), Ирландия (с 6,2%) и Холандия (с 2,1%).

Според данните на Евростат индустриалното произвеждане в България се намали през юли с 1,3% по отношение на юни, когато набъбна с 0,8%, като това съставлява първо утежняване от три месеца насам след неувереното показване на бранша от началото на годината. Едва седем от останалите страни - членки на Европейски Съюз регистрират по-солиден индустриален спад през юли.

На годишна база растежът на индустриалното произвеждане в България се забави доста внезапно до 0,9% (спрямо юли 2017-а) от 3,6% през юни, отбелязвайки по този метод най-слаб напредък от месец май насам.