Индрише
Индришето е вечнозелен полухраст с надълбоко разсечени листа и розови цветове със строго характерен мирис. Етеричното масло се употребява необятно в парфюмерийно-козметичната и консервната индустрия, както и за произвеждане на спиртни питиета, поради приятния му мирис. От индришето се употребяват нормално листата и връхните елементи със стъбълце и цветовете - основно на полухрастчето индрише от семейство Здравцови. То е хибрид и не се среща диворастящо.
Всъщност индришето е дълголетен, вечнозелен полухраст от семейство Geraniaceae. У нас индрише се отглежда за приемане на етерично масло като едногодишна просвета, а за декоративни цели - като многогодишна. Кореновата система на индришето е мощно разклонена, дървесинена, брадеста, проникваща надълбоко в почвата от 15 до 60 см. Има изправени стъбла, разклонени, с височина сред 100-120 см. Горните разклонения на индришето и високите млади елементи са покрити жлезисти власини.
Ботанически индрише е по-близко до мушкатото, а по приложение се сближава с елементарния здравец. Негова татковина е Южна Африка, където и в този момент се намира в естествени залежи. Отглежда се като декоративно растение и в доста страни се култивира за етерично масло - Южна и Северна Африка, Южна Европа и Южна и Средна Азия. На относително огромни площи се култивира в България, Алжир, Италия, Испания, Индия, Мароко, Япония, Русия, Грузия, Армения. Пренесено е в Европа към 1690 г, а през 1819 г във Франция за пръв път получават етерично масло.
Французите почнали да създават маслото с търговски цели при започване на XIX век, като през днешния ден забележителна част от международното произвеждане на това масло се доставя от о-в Реюнион (бившия о-в Бурбон), който е тропически остров ситуиран в югозападната част на Индийския океан.
Отглеждано вкъщи, индрише е ароматизатор поради неговите благоуханни етерични масла и даже доста повече. Цветето отделя фитонцити, които оказват пагубно влияние върху бактериите. Миризмата на индришето по никакъв начин не е обичана на молците, мухите и комарите, по тази причина го назовават в някои региони мухогон. Традиционно дамите са го употребявали за изработка на тоалетни сапуни, лосиони, поставя ли са го във водата с която перат като ароматизиращо средство.
Състав на индришето
Надземната част на индрише съдържа огромно количество полифеноли, етерично масло, витамин С и предходник на витамин А. В приложимост се ползват младите, облистени стръкове, носещи благоуханни листа и цветове, съдържащи от 0.1 - 0.3% етерично масло (Herba Pelargonii rosei).
За извличане на етерично масло се използват още 2 типа индрише — главесто и миризливо. В надземната част на розеното индрише се съдържа до 0, 25% етерично масло, полифенолни субстанции и други
Обикновено суровината от индришето се използва в свежо положение, тъй като при изсушаване ароматът се губи и мощно се снижава наличието на етерично масло от индришето. Индришето има субстанции с инсулиноподобно деяние и провокира внезапно намаляване на тръбната захар. В случая самолечение не е целесъобразно.
Етеричното масло от индрише се добива посредством филтрация с водна пара. Веществата в него са близки до тези на етеричното масло от казанлъшката роза, по тази причина има сходен мирис. Това масло е чест измамник на същинското розово масло. Етеричното масло от индрише е известно в търговията под името " тереше " и съставлява бледозеленикава течност.
Съхранение на индрише
Суровината от индрише се използва в прясно положение, тъй като при изсушаването на билката се губят огромна част от аромата, както и се снижава наличието на етерично масло.
Индрише в кулинарията
У нас индришето е добре познато, като една от незаменимите и обикнати съставки на конфитюри, мармалади и сладка, изключително на тези от дюли или сливи. Още нашите баби са употребявали неповторимият мирис, който индришето дава на мармаладите, с цел да възбудят апетита.
Домакините от целия свят отглеждат индрише поради приятния мирис на стъблото и листата му, което го прави желана фалшификация за сладка и компоти. Нерядко неговият сок се ползва като сурогат на ванилията в сладкишите. Обикновено за един буркан компот е задоволително 1 листче индрише. Мъжете ценят достолепията на индришето, като запарват с него бъчвите за вино и ракия. Добър мирис придобива ракията в случай че в казана за варене се постави китка от листа на индрише.
Ползи от индришето
Индришето в нашата стая с изключение на прелестен мирис и атмосфера, оказва удобно влияние върху нервната система – освежава, ободрява, снема умората и напрежението. Наред с приятния мирис, който излъчва, то отделя и субстанции, осъществяващи естествена стерилизация на помещението. Тези субстанции се назовават фитонциди и в относително къси периоди убиват микробите и вирусите във въздуха.
Народната медицина и билкарство от дълго време ползва индришето за възстановяване на храносмилането, за лекуване на упорита диария, като положително кръвоспиращо и укрепващо кръвоносните съдове средство – изключително ефикасно при упорити маточни кръвотечения.
Българската национална медицина предлага препаратите от индрише за лекуване на захарна болест при възрастни хора, сърдечни разстройства, високо кръвно налягане, суха пристъпна кашлица при грип и ларингит у деца. Тези препарати са чудесно общоукрепващо средство след тежки продължителни боледувания и за превъзмогване на пролетната отмалялост. В такива случаи индришето се ползва вътрешно.
Доброто локално противомикробно и противовъзпалително деяние на индришето разрешава външното използване на стрити листа или сок от растението под формата на промивки и лапи. Ефектът е доста добър при кожни възпаления, мъчно зарастващи и гноящи рани. При бодърствуване, нервни депресии и сърдечни разстройства се предлага лекуване посредством инхалация. Ароматът на индришето е ветровит и мек и спомага за по-бързо заспиване, по тази причина се поставя във вани за къпане.
Народна медицина с индрише
След заболявания и при отмалялост: 200 г мед или течна глюкоза се смесва със сока на 3-4 лимона, дружно с тънко настърганите им кори, 20 пресни, стрити на каша листа от индрише и 30 счукани бадема или ореха. Сместа се съхранява в добре затворен съд на ветровито място. Приема се по 1 супена лъжица заран – 30 минути преди закуска.
Срещу диабет и при високо кръвно налягане се предлага консумирането на 2-3 свежи листа от индрише или 6-9 изсушени 30 минути преди хранене.
При мощна, суха, дразнеща кашлица се ползват 2-3 листа индрише, 2-3 супени лъжици босилек, 2-3 счукани ореха (заедно с черупките), които се сварят в 500 мл вода в продължение на 5 минути. Така приготвената запарка се изпива за 1 ден на 3-4 пъти, подсладена с небет-шекер или с мед.
