Брутално експлоатирани в Португалия: Остават ти най-много 10 евро на ден
Индийци подрязват лози, тайландци берат малини, непалци събират реколтата от броколи, а пакистанци - сладки картофи. Правозащитни организации пресмятат, че единствено в региона към градчето Алмейрим трудовите мигранти от Азия са над 3000, а в цяла Португалия - над 30 000. Повечето от тях към момента чакат за документи и обитават полулегално в страната. Живеят в ужасни условия, постоянно работят над 10 часа дневно и са брутално експлоатирани от съмнителни посреднически компании.
Расте потребността от евтина работна ръка
" Азиатците започнаха да идват насам през 2018 ", спомня си Катя Секейра от неправителствената организация " Proabraçar ". Секейра оказва помощ на мигрантите с легализацията на документите. В предишното главно южната част на Португалия привличаше азиатските служащи, споделя тя. Но през днешния ден азиатците са на всички места. Колкото повече процъфтяваше селското стопанство в европейската страна, толкоз по-голяма ставаше и потребността от евтина работна ръка. Така последователно нарастна и броят на незаконните мигранти, изяснява Секейра.
Португалските управляващи обаче се задействали едвам през предходната година - чак когато пандемията ги принудила да подхващат нещо. За да се оправят със обстановката, те решили: всеки, който е получавал заплата и е плащал осигуровки в продължение на три месеца, би трябвало да бъде регистриран.
Това обаче надалеч не решило казуса с незаконните служащи. Оказало се, че с цел да бъдат тествани документите, са нужни месеци, а в някои случаи - даже и година. А през това време служащите не престават да живеят в контейнери или натъпкани в полуразрушени къщи. И постоянно са подвластни от незаконни медиатори. " От една страна пандемията се оказа благословия, тъй като легализацията стана допустима ", изяснява Секейра. " От друга - не престават да се разиграват човешки драми. "
200 евро на месец за тежък труд на полето
Арджун Джоши е от индийски щат Керала. Той е приключил автомобилно инженерство, а през 2019 година пристигнал в Португалия с туристическа виза. Още на летището в Лисабон попаднал в лапите на медиатор, на който платил 1350 евро, с цел да му откри работа и документи. След няколко месеца се отказал от брането на плодове - изкарвал е малко над 200 евро на месец, а процедурата с документите не вървяла. " Разболях се, само че се оказа, че не съм регистриран при здравните управляващи. Трябваше да платя 800 евро от моя джоб за лекуването. "
Джоши си намерил работа като водач в един китайски магазин. " Но тогава пристигна COVID-19 и останах седем месеца у дома - комплициран и незает ", споделя младият мъж. Помогнал му един португалец - посочил му по какъв начин да се записва и да получи нужните документи. " Всичко това струваше едвам към 100 евро ", споделя Джоши, който към този момент е отворил дребен автосервиз.
Повечето мигранти обаче нямат неговия шанс: публично те работят против минималната португалска заплата от 600 евро, само че би трябвало да заплащат на работодателите си за заслон, превоз и храна. Така дневно им остават едвам към 10 евро или даже по-малко, изяснява Джоши. Много от неговите сънародници заплащат по 10 000 евро на трафикантите, с цел да заживеят в Португалия. Но поради големите задължения фантазията им бързо се трансформира в призрачен сън.
" Португалците не желаят да правят тази работа "
През последните години португалското земеделие претърпява подем. А защото страната изнася от ден на ден плодове и зеленчуци, е нужен и все по-голям импорт на евтина работна ръка. " Португалците не желаят да правят тази работа ", споделя земевладелецът Витор Хорхе. Затова и на него му се постанова да наема служащи от Азия. Към момента седем непалци берат броколи при него. " При мен всичко е легално ", споделя Хорхе. " Работниците получават минимална заплата, всички са обезпечени. " Той им обезпечава безвъзмезден заслон в постройка в своя двор. И въпреки всичко: не всичко е изцяло " легално ". Жилището, в което спят служащите, не е сертифицирано като такова. " Какво да направя? ", пита Витор Хорхе. " Бюрото по труда не може да ми откри португалци, а жилищните процедури са прекомерно бюрократични и не могат да бъдат изпълнени в остаряла плантация. "
За Ранджан Дахал това няма значение. От три дни непалецът работи при Витор Хорхе. " От една година съм в Португалия и се веселя, че открих тази работа. " Преди той е брал малини в южната част на страната. " Там трябваше да разделям дребна къща с още 15 души, непрекъснато имаше проблеми, в това число със заплащането. " Вместо на пода, в този момент 29-годишният мъж спи на едно от двуетажните кревати в двора на Витор Хорхе.
Автор: Йохен Фагет
Расте потребността от евтина работна ръка
" Азиатците започнаха да идват насам през 2018 ", спомня си Катя Секейра от неправителствената организация " Proabraçar ". Секейра оказва помощ на мигрантите с легализацията на документите. В предишното главно южната част на Португалия привличаше азиатските служащи, споделя тя. Но през днешния ден азиатците са на всички места. Колкото повече процъфтяваше селското стопанство в европейската страна, толкоз по-голяма ставаше и потребността от евтина работна ръка. Така последователно нарастна и броят на незаконните мигранти, изяснява Секейра.
Португалските управляващи обаче се задействали едвам през предходната година - чак когато пандемията ги принудила да подхващат нещо. За да се оправят със обстановката, те решили: всеки, който е получавал заплата и е плащал осигуровки в продължение на три месеца, би трябвало да бъде регистриран.
Това обаче надалеч не решило казуса с незаконните служащи. Оказало се, че с цел да бъдат тествани документите, са нужни месеци, а в някои случаи - даже и година. А през това време служащите не престават да живеят в контейнери или натъпкани в полуразрушени къщи. И постоянно са подвластни от незаконни медиатори. " От една страна пандемията се оказа благословия, тъй като легализацията стана допустима ", изяснява Секейра. " От друга - не престават да се разиграват човешки драми. "
200 евро на месец за тежък труд на полето
Арджун Джоши е от индийски щат Керала. Той е приключил автомобилно инженерство, а през 2019 година пристигнал в Португалия с туристическа виза. Още на летището в Лисабон попаднал в лапите на медиатор, на който платил 1350 евро, с цел да му откри работа и документи. След няколко месеца се отказал от брането на плодове - изкарвал е малко над 200 евро на месец, а процедурата с документите не вървяла. " Разболях се, само че се оказа, че не съм регистриран при здравните управляващи. Трябваше да платя 800 евро от моя джоб за лекуването. "
Джоши си намерил работа като водач в един китайски магазин. " Но тогава пристигна COVID-19 и останах седем месеца у дома - комплициран и незает ", споделя младият мъж. Помогнал му един португалец - посочил му по какъв начин да се записва и да получи нужните документи. " Всичко това струваше едвам към 100 евро ", споделя Джоши, който към този момент е отворил дребен автосервиз.
Повечето мигранти обаче нямат неговия шанс: публично те работят против минималната португалска заплата от 600 евро, само че би трябвало да заплащат на работодателите си за заслон, превоз и храна. Така дневно им остават едвам към 10 евро или даже по-малко, изяснява Джоши. Много от неговите сънародници заплащат по 10 000 евро на трафикантите, с цел да заживеят в Португалия. Но поради големите задължения фантазията им бързо се трансформира в призрачен сън.
" Португалците не желаят да правят тази работа "
През последните години португалското земеделие претърпява подем. А защото страната изнася от ден на ден плодове и зеленчуци, е нужен и все по-голям импорт на евтина работна ръка. " Португалците не желаят да правят тази работа ", споделя земевладелецът Витор Хорхе. Затова и на него му се постанова да наема служащи от Азия. Към момента седем непалци берат броколи при него. " При мен всичко е легално ", споделя Хорхе. " Работниците получават минимална заплата, всички са обезпечени. " Той им обезпечава безвъзмезден заслон в постройка в своя двор. И въпреки всичко: не всичко е изцяло " легално ". Жилището, в което спят служащите, не е сертифицирано като такова. " Какво да направя? ", пита Витор Хорхе. " Бюрото по труда не може да ми откри португалци, а жилищните процедури са прекомерно бюрократични и не могат да бъдат изпълнени в остаряла плантация. "
За Ранджан Дахал това няма значение. От три дни непалецът работи при Витор Хорхе. " От една година съм в Португалия и се веселя, че открих тази работа. " Преди той е брал малини в южната част на страната. " Там трябваше да разделям дребна къща с още 15 души, непрекъснато имаше проблеми, в това число със заплащането. " Вместо на пода, в този момент 29-годишният мъж спи на едно от двуетажните кревати в двора на Витор Хорхе.
Автор: Йохен Фагет
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ