75 г. след Нюрнбергският процес: Какво си спомнят оцелелите?
"Името ми е Бен Ференц. Аз съм единственият жив прокурор от Нюрнбергският развой. "
Преди 75 години нацистки държавни чиновници се изправят лице в лице с Международния боен арбитражен съд. След края на Втората международна война, целият свят чака да получи отмъщение за зверствата, които нарушителите са направили, написа dnes.bg.
Повечето от тях са наказани на гибел. Други - на пожизнен затвор. А 75 години по-късно, към момента има хора, свързани с процеса, които живеят под дългата сянка на Нюрнберг.
Прокурорът
Бен Ференц е боец и юрист. Освен това, той е и евреин. Но за него търсенето на правдивост значи да остави всички персонални усеща и страсти настрани.
"Успях да се трансформира в робот. Не виждах хората като евреи и такива, които не са евреи. Те са убивали и комунисти, убивали са и роми, и водачи на опозиционни партии. Успях да приема всички жертви просто като човешки същества. Никога не изпитах възприятие за възмездие. Не си помислих "нека убием всички тях ", споделя Ференц пред BBC.
Синът
"Името ми е Никлас Франк. Аз съм сина на Касапина от Полша Ханс Франк, който бе екзекутиран след Нюрнбергският развой през 1946 година "
Ханс Франк непринудено и осъзнато е взел участие в терора в Полша - това умозаключение вършат съдиите по време на Нюрнбергския развой. 4 милиона души умират до момента в който той е генерал-губернатор на окупирана Полша. За сина му, Никлас, 75-годишнината от процеса разсънва още веднъж спомените за едно извънредно посещаване в пандиза.
"Той стартира да ме лъже. Казваше ми, че напълно скоро ще честваме Коледа дружно в нашата къща на езерото Шпицингзе. Стоях там и се чудех за какво ме лъже. Той знае, че ще бъде обесен, за какво лъже? ", спомня си Ханс.
Запитан дали има вяра в смъртната присъда, той изрично дава отговор: "Не, аз съм изцяло срещу смъртното наказване. Но имам вяра, че татко ми заслужаваше тази смъртна присъда поради една причина - той трябваше да изпита страха от гибелта, който са изпитали стотици хиляди почтени хора поради него. "
Оцелялата
Една четвърт от милионите деца изпратени в Аушвиц умират. Ида Бах е едвам на 10 година, когато е убита. Тя напуснала мястото, където се криели със сестра й, с цел да се върне при майка си.
"Сестра ми щеше да е жива, в случай че беше пристигнала с мен. Но тя пусна ръката ми. Все още се усещам отговорна ", споделя Хелен Улрих. Запитана дали е почувствала облекчение, гледайки Нюрнбергският развой, тя дава отговор: "Не. За мен това не беше правдивост. Да бъдат обесени след всичко, което са сторили, беше най-лекото наказване. Те бяха животни. Не бяха човешки същества. "
Наследството
Филип Сандс, английски юрист за човешките права, губи 80 души от фамилията си по време на Холокоста. Нюрнбергският развой го въодушевява да поеме по пътя на правото.
"Това, което бе реализирано, бе казус. Нови закононарушения бяха основани - геноцидът, убиването на групи от хора, закононарушения против човечеството. Това за първи път пося семето на разбирането, че една цяла страна не е над закона ", безапелационен е той.
Преди 75 години нацистки държавни чиновници се изправят лице в лице с Международния боен арбитражен съд. След края на Втората международна война, целият свят чака да получи отмъщение за зверствата, които нарушителите са направили, написа dnes.bg.
Повечето от тях са наказани на гибел. Други - на пожизнен затвор. А 75 години по-късно, към момента има хора, свързани с процеса, които живеят под дългата сянка на Нюрнберг.
Прокурорът
Бен Ференц е боец и юрист. Освен това, той е и евреин. Но за него търсенето на правдивост значи да остави всички персонални усеща и страсти настрани.
"Успях да се трансформира в робот. Не виждах хората като евреи и такива, които не са евреи. Те са убивали и комунисти, убивали са и роми, и водачи на опозиционни партии. Успях да приема всички жертви просто като човешки същества. Никога не изпитах възприятие за възмездие. Не си помислих "нека убием всички тях ", споделя Ференц пред BBC.
Синът
"Името ми е Никлас Франк. Аз съм сина на Касапина от Полша Ханс Франк, който бе екзекутиран след Нюрнбергският развой през 1946 година "
Ханс Франк непринудено и осъзнато е взел участие в терора в Полша - това умозаключение вършат съдиите по време на Нюрнбергския развой. 4 милиона души умират до момента в който той е генерал-губернатор на окупирана Полша. За сина му, Никлас, 75-годишнината от процеса разсънва още веднъж спомените за едно извънредно посещаване в пандиза.
"Той стартира да ме лъже. Казваше ми, че напълно скоро ще честваме Коледа дружно в нашата къща на езерото Шпицингзе. Стоях там и се чудех за какво ме лъже. Той знае, че ще бъде обесен, за какво лъже? ", спомня си Ханс.
Запитан дали има вяра в смъртната присъда, той изрично дава отговор: "Не, аз съм изцяло срещу смъртното наказване. Но имам вяра, че татко ми заслужаваше тази смъртна присъда поради една причина - той трябваше да изпита страха от гибелта, който са изпитали стотици хиляди почтени хора поради него. "
Оцелялата
Една четвърт от милионите деца изпратени в Аушвиц умират. Ида Бах е едвам на 10 година, когато е убита. Тя напуснала мястото, където се криели със сестра й, с цел да се върне при майка си.
"Сестра ми щеше да е жива, в случай че беше пристигнала с мен. Но тя пусна ръката ми. Все още се усещам отговорна ", споделя Хелен Улрих. Запитана дали е почувствала облекчение, гледайки Нюрнбергският развой, тя дава отговор: "Не. За мен това не беше правдивост. Да бъдат обесени след всичко, което са сторили, беше най-лекото наказване. Те бяха животни. Не бяха човешки същества. "
Наследството
Филип Сандс, английски юрист за човешките права, губи 80 души от фамилията си по време на Холокоста. Нюрнбергският развой го въодушевява да поеме по пътя на правото.
"Това, което бе реализирано, бе казус. Нови закононарушения бяха основани - геноцидът, убиването на групи от хора, закононарушения против човечеството. Това за първи път пося семето на разбирането, че една цяла страна не е над закона ", безапелационен е той.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ