3 мита за храната, в които вероятно вярвате
Имайки поради какъв брой доста множеството хора обичат да се тъпчат с храна, разумно би било да имаме много добра визия какво ядем и какво то предизвиква на тялото ни. Оказва се обаче, че много неща, които смятате, че знаете за обичаната си храна надалеч от научно точни.
Мит: Прясната храна е по-полезна от консервираната/замразената
Когато се пробвате да разберете дали вечерята ви ще ви изпрати прибързано в гроба, нормално можете да поставите всичко в една паница и да го разделите на категории от „ модифицирани отпадъци “ през „ замразени или консервирани плодове и зеленчуци “ чак до светия граал: прясната храна, която се употребява по този начин, както я е основала природата.
Но в реалност, в случай че не живеете в район с безчет ферми, продукцията евентуално идва от място, което е доста, доста надалеч. От момента, когато броколите са били отделени от майката земя, те стартират постепенно да умират и да губят питателните си субстанции по пътя към магазина. Освен това никога храната не е пристигнала непосредствено от фермата и пристигнала напряко на щанда. Не, тя е била прехвърляна от камион на камион, евентуално държана и в някой склад. Тук даже не броим какъв брой дълго по-късно я държите в хладилника си. Ако съумеете да изядете множеството от нея преди да е изгнила, значи сте от малцината щастливци. Това е повода в развитите страни нормално да има огромен проблем с изхвърлената храна.
Когато приказваме за хранителност, замразената продукция евентуално постоянно ще бъде по-добра от прясната. Тя е бързо замразена незабавно откакто е набрана, по тази причина губи доста по-малко от питателните си субстанции по пътя към чинията ви. Същото се отнася и за консервираната храна. Доматите от консерва да вземем за пример съдържат доста повече от противораковия антиоксидант ликопен.
Мит: Има „ горящи калориите “ храни
Ако сте търсили диети в интернет, без подозрение сте попадали на публикации за „ чудотворните храни “, които са цялостни с „ отрицателни калории “ – храни, които имат толкоз малко калории, че стомахът изразходва повече от това, до момента в който ги преработва.
Сред тези храни може да откриете и такива, които дори изгарят мазнините (някои даже по вълшебен метод горят единствено коремните мазнини).
Но реалност няма такова нещо като диета, която гори повече калории, в сравнение с дава. Има единствено диети, които оказват помощ да рушите тялото си по способи, които го карат да губи тегло.
Храните с „ отрицателни калории “ нормално са плод или зарзават. Когато стане въпрос за диета, основана напълно на такава храна, човек не би трябвало да не помни, че в нея не се съдържат всички хранителни субстанции, от които се нуждае тялото. Повечето от загубата на тегло, което виждате, когато се храните на такава диета, в действителност се дължи на загуба на вода, която се връща сега, когато започнете още веднъж да се храните като човек. Същото се отнася за известните диети със зелева чорба, грейпфрут и кленов сироп.
И не, храната не може сама по себе си да гори мазнини. Мазнините се топят, когато калорийния банкет намалее, а не тъй като лютите или киселите храни ги разграждат.
Мит: Гладът към избрани храни се дължи на изчезнали субстанции в диетата
Ако жена гладува за алено месо по време на месечния й цикъл, значи има потребност да възвърне изгубеното по време на цикъла желязо. Ако на мъж му се яде шоколад, значи в диетата му от месо и картофи липсва магнезий. Гладът е методът, по който тялото ни споделя от какво се нуждае, нали по този начин?
В реалност множеството хора от развитите страни се хранят задоволително разнообразно, с цел да получават всичко належащо. Количеството калории и резултатът от модифицираните храни може да е проблем, само че не и питателните субстанции. Ако дефицитът им беше в основата на глада към избрани храни, всички щяхме да точим лиги по манголда поради наличието му на витамин А и да се бием за цвеклото.
Ако ви се яде нещо несъмнено, евентуално повода се крие в културата и възпитанието ви. В стресови моменти човек нормално яде храна, която за него е утешителна. Няма доказателства хормоните по някакъв метод да въздействат на глада ни. По същия метод, когато сте имали проблем с преяждането, с времето стартирате да свързвате избрани храни (например гигантските бургери) със стрес и меланхолия и стартирате да ги виждате като награди. Не тялото ви споделя какво желае, а вие си казвате какво заслужавате.
